MPCD104 Политически комуникации и съвременно общество

Анотация:

Курсът включва в рамките на хорариума 30 часа индивидуална работа (тюториъл). Целта на докторантския курс е чрез провокиране на индивидуалното мислене да се предостави на докторантите необходимата информация и знания за специфичните техники и похвати за политическо въздействие в печатните, електронните и онлайн медиите.

Целта е да се представят основните проблеми в съвременното масово общество по отношение на допирните точки на т.нар. ”четвърта власт” с отразяване, представяне, генериране и разрешаване на конфликти, кризи и политически комуникации.

прочети още
Медии и обществени комуникации

Преподавател(и):

проф. Росен Стоянов  д-р

Описание на курса:

Компетенции:

Успешно завършилите курса студенти притежават:

1) знания:

• за съвременните комуникационни модели и теории и тяхното специфично приложение в практиката;

• за организацията, управлението и структурата на медийните индустрии, тяхната роля, зависимости и конфликтни зони в общественото пространство;

2) умения:

• за ръководство на самостоятелни структури в сферата на връзките с обществеността и медиите;

• за анализ и оценка на медийни конфликти, организиране на управлението на електронните медии и другите средства за масови комуникация.
Предварителни изисквания:
Докторанти по масови комуникации, маркетинг, социология, икономика, визуални изкуства.

Форми на провеждане:
Редовен

Учебни форми:
Лекция

Език, на който се води курса:
Български

Теми, които се разглеждат в курса:

1. Медии и демокрация.

2. Свобода на словото и правна регулация.

3. Обществени медии и цензура.

4. Публичните дебати.

5. Формиране на дневния ред в медиите.

6. Конфликтен дискурс в медиите.

7. Държавна пропаганда.

8. Групи за натиск, лобизъм и пъблик афеърс.

9. Публичен образ и брандиране.

10. Джендър изследвания в политиката.

11. Обществено мнение, социология и избори.

12. Медийна комуникация на политическа кампания.

13. Медийна комуникация на държава.

14. Онлайн медии и политика.

15. Медиаикономикс.

Литература по темите:

1. Божинова, Румяна, Ергюл Таир, Обективни и субективни измерения на медийната реалност, БГ книга, 2011 г.

2. Буруджиева, Татяна, Лиляна Канева, Политически маркетинг – теория и практика, Сиела, 2007 г.

3. Димитров, Димитър, Социология на конфликта, Racio-90, 1999 г.

4. Дуеи, Милад, Големият дигитален обрат, НБУ, 2011 г.

5. Кардон, Доминик, Интернет демокрацията, НБУ, 2012 г.

6. Кийн, Джон, Медиите и демокрацията, ЛИК, 1999 г.

7. Кийн, Джон, Гражданското общество, ЛИК, 2002 г.

8. Лаш, Скот, Критика на информацията, ИК/КОТА, 2004 г.

9. Липман, Уолтър, Общественото мнение, ЛИК, 2001 г.

10. Маклуън, Маршал, Ерик Маклуън, Закони на медиите, УИ Св. Климент Охридски, 1995 г.

11. Проданов, Христо, Дигиталната политика, Фабер, 2010 г.

12. Рифкин, Джереми, Епохата на достъпа, Атика, 2001 г.

13. Сариев, Иван, Мениджмънт на информацията, Класика и стил, 2007 г.

14. Солъв, Даниъл, Дигиталната личност, Планета3, 2010 г.

15. Стоянов, Росен К., Конфликтен дискурс, масмедии и политика, София, НБУ, 2009.

16. Стоянов, Росен К., Медиа бележки, София, НБУ, 2011 г.

17. Стоянов, Росен К., Комуникационна демокрация, София, НБУ, 2016.

18. Стоянов, Росен К., Политически комуникационни практики, София, НБУ, 2017.

19. Фидлър, Роджър, Медиаморфоза, Да разберем новите медии, Кралица Маб, 1998 г.

20. Херадствейт, Даниел, Туре Бьоргу, Политическата комуникация – въведение в семиотиката и реториката, Семарш, 2009 г.

21. Политически мениджмънт, съст. Добрин Канев, Фондация Фридрих Еберт, 2001 г.

22. Политически средства за разрешаване на конфликтите, съст. Стефан Николов, Глория Мунди, 2000 г.

Средства за оценяване:

Есета, индивидуална работа по проект.