PHID006 Проблеми и категории на социалната философи
Анотация:
Главната образователна задача, която си поставя курсът, е да запознае студентите с някои от централните категории на социалната философия. Социалната философия е исторически сравнително млада философска дисциплина. Тя започва да се формира през 18 век. Нейното развитие е свързано с осмислянето на същността и следствията на процеса на модернизация. Ето защо вниманието напълно естествено е съсредоточено върху философски проблематизации във философията на последните два века.В курса се формулира и обосновава принципното разбиране, че социалната философия представлява диагностика и критика на патологиите на модерните общества. Заедно с това се подчертава, че това е само едно от съществуващите определения на социалната философия. Зад всяка от разглежданите категории се крие комплекс от проблеми, които имат теоретичен характер, но заедно с това имат и важни практически импликации. Очаква се, че придобитите познания ще станат предпоставка за това, студентите да разбират начина, по който е устроен и функционира обществения ред на модерните общества, да разпознават и разбират главните техни проблеми и в да си изградят способност да действат като самостоятелни и критични членове на обществото. В това се състои възпитателната задача на курса.
Преподавател(и):
проф. Христо Тодоров д-р
Описание на курса:
Компетенции:
Успешно завършилите курса студенти:
1) знаят:
• в какво се състои спецификата на социалната философия като диагностика и критика на патологиите на модерните общества;
• какъв е смисълът на основните категории на философското мислене за обществото и да различават нюансите в техните значения;
• кои са комплексите от проблеми, които се крият зад всяка от разглежданите категории и да ги интерпретират философски.
2) могат:
• да използват категориите на социалната философия като инструменти за анализ и преценка на теоретични концепции и за осмислянето на реални проблеми на съвременните общества;
• разбирайки начина, по който е устроен и функционира обществения ред на модерните общества, да разпознават и разбират главните техни проблеми и да действат като пълноценни членове на обществото.
Предварителни изисквания:
Основни познания по история на философията.
Форми на провеждане:
Редовен
Учебни форми:
Лекция
Език, на който се води курса:
Български
Теми, които се разглеждат в курса:
1. Увод. Социалната философия и модерната епоха. Исторически, теоретични и политически предпоставки за възникването на социалната философия. Социалната философия, философската антропология и философията на историята – три различни отговора на въпроса за легитимността на социалния ред в условията на секуларизация.
2. Що е социална философия. Схващания за предмета и задачите на социалната философия. Произход и значение на понятието “социално”. Социална философия, философия на правото и философия на политиката. Социалната философия като диагностика и критика на патологиите на модерните общества.
3. Социална интеграция. Зависимост на индивида от другите – социализация и взаимодействие. Човешки общности. Възникването на модерния индивид – автономия и самореализация като на идеал на модерната личност. Какво свързва индивидите – произход, език, религия, култура, интерес? Общност и общество. Солидарност. Обществен договор. Обществени посредници – правов ред и пазар.
4. Еманципация. Произход и значение на понятието “еманципация”. Еманципацията като придобиване на лична свобода и право на автономна самореализация. Егалитарно право. Модерните общества като общества от свободни и равни граждани. Борби за равни права – еманципация на евреите, еманципация на работниците, еманципация на жените.
5. Отчуждение. Критичният потенциал на понятието “отчуждение “. Тежести на индивидуалната свобода. Модерният индивидуализъм като заплаха. Понятие за “свое” и “чуждо”. Отчуждението като загуба на автентичност и сигурност. Отчуждение от другите и отчуждение от себе си. Икономическо отчуждение – експлоатация.
6. Маса. Критичният заряд на понятието “маса”. Понятие за маса – натрупване на индивиди без връзка помежду им. Масата като заплаха – загуба на индивидуалност. Динамика на масовото действие. Психология на масата. Масови движения. Масово общество. Масова култура.
7. Идеология. Произход и значение на понятието “идеология”. Идеологията като споделена картина на света на дадена обществена група. Идеология и идеологии. Идеология и утопия. Модерните масови идеологии – национализъм, либерализъм, комунизъм. Критика на идеологията. Край на идеологиите?
8. Революция. Произход, значение и обхват на понятието “революция”. Политическа революция, социална революция, индустриална научна революция, техническа революция, културна революция. Революция и контрареволюция. Революционно насилие. Социална революция или социална реформа. Перманентна революция.
9. Власт, принуда, насилие. Власт и господство. Власт и авторитет. Разпределение и форми на властта в обществото. “Микрофизика на властта”. В какъв смисъл говорим за разделение на властите? Принуда и насилие. Насилие и агресия. Индивидуално и “структурно” насилие. Легитимно и нелегитимно насилие. Политика на ненасилието.
10. Социална справедливост. Политическа и социална справедливост. Произход и морален смисъл на идеята за универсални. Обхват на правата на човека. Видове права. Проблемът за социалните неравенства и идеята за социална справедливост. История на възникването и начини на обосноваване на социалните права. Какво представлява “социалната държава”?
11. Признаване. Произход и значение на понятието “признаване”. Понятие за колективна идентичност. Нов смисъл на борбите за еменципация – претенции за признаване на колективни идентичности. Преформулиране на идеята за права на човека – не само индивидуални, но и колективни права. Политики на признаване – пултикултурализъм, феминизъм, постколониализъм.
12. Социално-философски определения на съвременността. Модерност и постмодерност. Смисъл и познавателен статус на определенията “втора модерност”, “рефлексивна модерност”, “епоха на глобализаци”.
13. Семинар: Емил Дюркем, “За разделението на обществения труд”.
14. Семинар: Т. Адорно и М. Хоркхаймер, “Диалектика на Просвещението”.
15. Семинар: Вл. И. Ленин, “Държавата и революцията”.
Литература по темите:
АДОРНО, ТЕОДОР; ХОРКХАЙМЕР, МАКС: Диалектика на Просвещението, София 1999.
АРЕНТ, ХАНА: Човешката ситуация, София 1997.
АРОН, РЕЙМОН: История и диалектика на насилието, София 1997.
БАУМАН, ЗИГМУНТ: Постмодерната етика, София 2001.
БЕК, УЛРИХ: Световното рисково общество, София 2001.
БЕК, УЛРИХ: Що е глобализация? София 2002.
БЕНХАБИБ, ШИЙЛА: Ситуирането на Аза. София 2002.
ВЕБЕР, МАКС: Протестантската етика и духът на капитализма, София 1993.
ГИДЪНС, АНТЪНИ: Социология, София 2003.
ДЮИ, ДЖОН: Човешка природа и поведение, София 2001.
ДЮРКЕМ, ЕМИЛ: За разделението на обществения труд, София 2002.
ЗИМЕЛ, ГЕОРГ: Социология. Изследвания върху формите на обобществяване, Велико Търново 2002.
КРИТИКА И ХУМАНИЗЪМ, Мултикултурализмът бр. 16, 2003.
ЛЕВИНАС, ЕМАНЮЕЛ: Тоталност и безкрайност, София 2000.
ЛЕНИН, ВЛАДИМИР ИЛИЧ.: Държавата и революцията, София 1985.
ЛИОТАР, ЖАН-ФРАНСОА: Постмодерната ситуация, София 1996.
МАРКУЗЕ, ХЕРБЕРТ: Едноизмерният човек, София 1997.
МЕРЛО-ПОНТИ, МОРИС: Хуманизъм и терор, София 1998.
МОНТЕСКЬО, ШАРЛ: За духа на законите, София 1984.
ОРТЕГА И ГАСЕТ, ХОСЕ: Бунтът на масите, София 1993.
ОРТЕГА И ГАСЕТ, ХОСЕ: Темата на нашето време, София 2002.
РОРТИ, РИЧАРД: Случайност, ирония и солидарност, София 1998.
РУСО, ЖАН-ЖАК: За обществения договор, София 1996.
ТЕЙЛЪР, ЧАРЛС: Мултикултурализъм, София 1999
ТЕЙЛЪР, ЧАРЛС: Безпокойството на модерността, София 2001.
ФРОМ, ЕРИХ: Анатомия на човешката деструктивност, София 2003.
ФУКО, МИШЕЛ: Генеалогия на модерността, София 1992.
ФУКО, МИШЕЛ: Власт, изд. Критика и хуманизъм, София 1997.
ХАБЕРМАС, ЮРГЕН: Философия на езика и социална теория, София 1999.
ХАБЕРМАС, ЮРГЕН: Морал, право и демокрация, София 1999.
ХЕГЕЛ, ГЕОРГ ВИЛХЕЛМ ФРИДРИХ: Феноменология на духа, София, 1999.
ХЕГЕЛ, ГЕОРГ ВИЛХЕЛМ ФРИДРИХ: Философия на правото, София 2002.
Средства за оценяване:
а) събеседвания
б) реферат