PHID003 Философия на Новото време

Анотация:

Целта на курса е да създаде цялостна картина на основните философски идеи, автори и произведения от XVII и XVIII в. като се предполага, че докторантите, които биха избрали курса имат вече познания върху тази епоха. В курса се поставят три съдържателни акцента: 1) следва се трансформацията в разбирането за наука, 2) разкриват се двете главни тенденции във философията през тази епоха – рационализъм и емпиризъм и 3) очертават се съществените промени в етиката, религията и политическата философия.

прочети още
История на философията

Преподавател(и):

проф. Христо Тодоров  д-р

Описание на курса:

Компетенции:

Успешно завършилите курса студенти:

1) знаят:

• какви са основните характеристики на модерността като историческа епоха

• кои са основните философски идеи, автори и произведения от XVII и XVIII в.

• кои са характеристиките на модерното разбиране за наука

• кои са промените в етиката, религията и политическата философия през XVII и XVIII в.

2) могат:

• да разбират основните ориентации, теми и понятия на философията на XVII и XVIII в.

• да преценяват критично и обосновано нейните постижения.


Предварителни изисквания:
Стабилни познания върху общата история на модерната епоха и да се ориентират добре във философските реалии на тази епоха, както и да разбират и да могат да си служат свободно с основните философски категории.

Форми на провеждане:
Редовен

Учебни форми:
Лекция

Език, на който се води курса:
Български

Теми, които се разглеждат в курса:

1. Въведение . Какво се разбира под „Ново време”?

2. Обща характеристика на философията през XVII в. Франсис Бейкън – нова визия за науката и философията. Новата космология и астрономия.

3. Рационализмът на Рене Декарт. Дуализъм. Декартовата идея за наука.

4. Религиозният скептицизъм на Блез Паскал.

5. Откритията на Нютон. Раждането на модерното природознание.

6. Емпирическата философия на Джон Лок.

7. Готфрид Лайбниц – най-добрият от всички възможни светове.

8. Философският скептицизъм на Дейвид Хюм.

9. Етиката на Адам Смит – теория на моралните чувства.

10. Томас Хобс „Левиатан” – нова теория за държавата.

11. Жан Жак Русо: „Общественият договор”.

12. Шарл дьо Монтескьо „За духа на законите” – разделение на властите.

13. Модерният конституционализъм – „Федералистът”.

14. Философията на Имануел Кант – „Критика на чистия разум”.

15. Философията на Хегел – „Феноменология на духа”.

Литература по темите:

• БЕЙКЪН, ФРЕНСИС: Нов Органон, София 1968.

• БЕЙКЪН, ФРЕНСИС: Опити, София 1986.

• БЪРКЛИ, ДЖОРДЖ: Три диалога между Хилас и Филонус в противовес на скептиците и атеистите, в Атология. Европейска философия, ХVII-ХVIII т. 1, София, 1994.

• ВЕБЕР, МАКС: Генезис на западния рационализъм, София 2001.

• ДЕКАРТ, РЕНЕ: Избрани философски произведения (Начала на философията, Правила за ръководство на ума, Разсъждения за метода, Светът, или трактат за светлината), София 1978.

• ДЕКАРТ, РЕНЕ: Метафизика, София 1996.

• КАНТ, ИМАНУЕЛ: Критика на чистия разум, София 1992.

• КАНТ, ИМАНУЕЛ: Пролегомени, София 1993.

• КОЗЕЛЕК, РАЙНХАРТ: Студии по история на понятията, София 2007.

• КОРЕТ, ЕМЕРИХ И ХАРАЛД ШЛЬОНДОРФ: Философия на XVII и XVIII век.

• ЛАЙБНИЦ, ГОТФРИД: Монадология, Нови опити върху човешкия разум – в: Антология Европейска философия, ХVII-ХVIII т. 1, София 1994.

• ЛОК, ДЖОН: Опит върху човешкия разум, София 1972.

• ЛОК, ДЖОН: Два трактата за управлението, София 1996.

• МАДИСЪН, ДЖЕЙМС, ХАМИЛТЪН, АЛЕКСАНДЪР, ДЖЕЙ, ДЖОН: Федералистът, София 1997.

• МОНТЕСКЬО, ШАРЛ: За духа на законите, София 1984.

• НАДЛЪР, СТИВЪН: Най-добрият от всички възможни светове, София 2008.

• ПАНОВА, ЕЛЕНА; СТЕФАНОВ, ИВАН: Европейската философия XVII – XVIII в., т. 1, София 1994.

• ПАНОВА, ЕЛЕНА; СТЕФАНОВ, ИВАН: Европейската философия XVII – XIX в., т. 2, София 1996.

• ПАСКАЛ, БЛЕЗ: Мисли, София 2001.

• ТЕЙЛЪР, ЧАРЛЗ: Изворите на Аза. Формирането на модерната идентичност, София 2003.

• ТУЛМИН, СТИВЪН: Космополис. Скритата програма на модерността, София 1994.

• ХАБЕРМАС, ЮРГЕН: Философският дискурс на модерността, Плевен 1999.

• ХЕГЕЛ, ГЕОРГ ВИЛХЕЛМ ФРИДРИХ: Феноменология на духа, София, 1999.

• ХЕГЕЛ, ГЕОРГ ВИЛХЕЛМ ФРИДРИХ: Енциклопедия на философските науки, София 1997-2000.

• ХОБС, ТОМАС: Левиатан (или материя, форма и власт на държавата - черковна или гражданска), София 1970.

• ХУСЕРЛ, ЕДМУНД: Кризата на европейските науки и трансценденталната феноменология, София 2002.

Средства за оценяване:

а) събеседвания

б) семинари

в) курсова работа