PHID002 Философия и култура на средновековието

Анотация:

•"Философия и култура на Средновековието" е курс, който надгражда базисни познания на студентите от курса Философия и култура на античността, като си поставя три цели. Първо, да насърчи последователната компетентност в сферата на историята на философията, където методът следва не само епохите, но и специфичната наследственост, реактуализацията или радикалното преосмисляне на основни философски въпроси, организирани в пет тематични кръга, всеки от които центрира по три важни за средновековното мислене и за основните средновековни автори подтеми. Съпоставителният подход цели да очертае и една по-обща картина от Историята на идеите, в която средновековната култура се явява като необходимо условие за разбирането на философията. Втората цел на курса е да посочи кои жизнени корени от Средновековието са захранили модерното мислене: например, изучавайки принципите на средновековната екзегеза, студентите придобиват повече яснота за херменевтиката, феноменологията или семиотиката. Студентите се научават да тълкуват оригинални текстове (най-вече в българския превод на средновековните автори) и така различават първични от вторични източници. Третата, педагогическа цел на курса е след заключителния семинар студентите да могат самостоятелно да предложат и проведат свой изследователски проект, като представят неговите резултати пред студенти от бакалавърска или магистърска степен на обучение. Така се предвижда затвърждаване на изследователските умения и залагане на преподавателски умения у завършилите студенти.

прочети още
История на философията

Преподавател(и):

проф. Лидия Денкова  д-р

Описание на курса:

Компетенции:

Успешно завършилите курса студенти:

1) знаят:

• кои са най-важните теми от средновековната философия и култура, които имат връзка със съвременната философия и очертват специфичния континуитет на въпросите пред изследователите;

• кои са основните понятия на средновековната философия и култура и каква е тяхната преводимост спрямо понятията на други епохи.

2) могат:

• да се ориентират в областта на История на идеите и да определят актуалността на различните философски направления;

• да отчитат различни философски методи и да прилагат собствен подход както в изследователската работа, така и в начините за представяне на постигнатите резултати.


Предварителни изисквания:
Успешно завършена магистърска програма и ясни интереси в дадено направление за философията

Форми на провеждане:
Редовен

Учебни форми:
Лекция

Език, на който се води курса:
Български

Теми, които се разглеждат в курса:

Тематичен план на курса

1. Средновековната спекулативна екзегеза. “Християнският” Платон.

1.1. Коментарите върху Платоновия диалог “Федон” като образец по темата за безсмъртието на душата.

1.2. “Федон” като източник на “Метафизичния дискурс” (Лайбниц и Паскал);

1.3. Утопия и есхатология в средновековната култура. Средновековният човек: една специфична антропология за отношението тяло – душа (Ориген, Григорий Назиански, Немезий).

2. Античната онтология и християнската метафизика. Средновековният платонизъм и аристотелизъм. Периодизация на средновековната философия.

2.1. Въпросът за креационизма. Кодовете на Стария и Новия завет. Коментарите към Евангелието от Йоан и продължителността на неоплатонизма в апологетиката и патристиката. Доказателства за съществуването на Бога (Анселм).

2.2. Средновековното тълкуване на битието в коментарите към Платоновите диалози “Парменид” и “Тимей” (Прокъл). Коментарите към “Метафизика” на Аристотел (Алберт Велики, Тома Аквински) и понятието “субстанция”.

2.3. Проблемът за субстанцията в съвременната философия.

3. Единично и универсално: спорът за универсалиите. Номинализъм и реализъм. Средновековната схоластика.

3.1. “Категории” на Аристотел и “Въведението” на Порфирий. Понятието за “причинност” в класическата и съвременната философия.

3.2. Средновековната логика. Преподаването като феномен на средновековната култура (схоластични методи)

3.3. Пиер Абелар за “общите имена” и диалектиката. Уилям от Окам и понятието за “единично”.

4. Вяра и разум във философските системи на св. Агустин и св. Тома Аквински

4.1. Св. Августин и проблемът за времето. Изповед и памет. Психология.

4.2. Йерархия на битието и Сума на теологията: Св. Тома Аквински. Томизъм и неотомизъм. Въпросът за истината и ролята на философията в съвременния неотомизъм. Традиция и авторитет.

4.3. De libero arbitrio: Свободата на волята, централен въпрос на средновековната философия. Проблемът за злото. Отзвукът на двете теми за свободата и злото в основни автори след 16 в.

5. Средновековната естетика: образ, знак, символ.

5.1. Любовта и нейните образи: платоническата традиция в коментарите към “Песен на песните” (Григорий от Ниса и др.).

5.2. Естетическата теория в Ареопагитския корпус (“За божествените имена”, “Мистичната теология”, “За небесната йерархия”). Катафатичното и апофатичното богословие. Корени на модерната семиотика.

5.3. Символна екзегеза и средновековен мистицизъм: Майстер Екхарт и други. Проблемът за Аза. “Срещата с Бог” при Симон Вейл.

Заключителен семинар по темата: Що е Философия и каква е нейната роля?

(по: Боеций, “Утешението на философията”, и Николай Кузански, “За ученото незнание”. Исторически разбирания за диалектиката и “съвпадането на противоположностите”. Отгласи на темата в представителни текстове за теченията на феноменологията, екзистенциализма и херменевтиката – Хайдегер, Гадамер, Ясперс, Дельоз, Мерло-Понти и др. Разбирането за “трансценденталност”, за “езика на метафизиката” и “универсалността на херменевтическия проблем”).

Литература по темите:

Платон. Федон. С., 2011, превод, предговор Богдан Богданов.

Аристотел. Метафизика. С., Сонм, 2000, прев. Н. Гочев; Ив. Христов.

Порфирий. Въведение в Аристотел, Категории. София, 1992.

Порфирий. Пещерата на нимфите. С., 2000, превод Владимир Маринов.

Свети Аврелий Августин. Изповеди, София, 2006, превод Анна Б. Николова.

Блажени Августин. За Божия град. С., 2008.

Блажени Августин. Избрани произведения (разговори със себе си. Тълкувания на псалми. Проповеди). С., 2008.

Лонгин. За възвишеното. С., 1985.

Плотин. Енеади. С., 2005, превод Цочо Бояджиев.

Немезий, епископ на Емеса. За природата на човека. Bibliotheca Christiana. С., 2003.

Боеций от Дания. За висшето благо. – В: Архив за средновековна философия и култура, свитък VII. С., 2001.

Боеций. Утешението на философията. С., 1993.

Григорий Назиански. Пет богословски слова. С., 1994, превод Иван Христов.

Псевдо-Дионисий Ареопагит. За божествените имена. С., 1999, превод Л.Денкова..

Николай Кузански. За ученото незнание. С., Наука и изкуство, 1993, прев. Л. Денкова.

Николай от Куза. За не-другото. С., 1998, превод Цочо Бояджиев.

Философският Ерос. Големите текстове на платоническата любов (състав. Л.Денкова). С., 1999, второ издание: Рива, 2007.

Анселм от Кентърбъри. Прослогион. За вярата в Троицата и за въплъщението на Словото. - Серия Ratio theologica. С., 1993.

Бонавентура. Избрани съчинения. С., 2008.

Бонавентура. Пътеводител на ума към Бога. За възвеждането на изкуствата към теологията. – Серия Ratio theologica. С., 1991.

Ериугена. За разделението на природата. С., 1994.

Тома от Аквино. Сума на теологията. С, 2012, превод Цочо Бояджиев.

Майстер Екхарт. Проповеди и трактати. С., 1995, превод Цочо Бояджиев.

Пиер Абелар. Инвектива срещу един невежа в диалектиката. – В: Р.Радев. Латинският Аристотел. С., 1982, с.103-108.

Пиер Абелар. Избрани съчинения. С., 1986.

Пет средновековни философски трактата. С., 1989.

Уилям Окам. Избрано. Bibliotheca Christiana. С., 2002, превод Г. Каприев.

Рихард Хайнцман. Философия на Средновековието. – Основен курс по философия 2. С., 2002.

Г.Г. Майоров. Формиране на средновековната философия. Латинска патристика. С., 1987.

Арон Гуревич. Проблеми на средновековната народна култура. С., 1985.

Цочо Бояджиев. Философия на европейското Средновековие. С., 1994.

Цочо Бояджиев. Нощта през Средновековието. С, 2000.

Георги Каприев. Византийската философия. Четири центъра на синтеза. С., 2001.

Жак льо Гоф. Интелектуалците през Средновековието. С., 1993.

Й. Хьойзинха. Залезът на Средновековието. С., 2002.

Homo culturalis. Идеи в културологията. С., 1998.

История на красотата. Представена от Умберто Еко. Кибеа, 2006.

Бъртранд Ръсел. История на западната философия. Т.1-2. С., 1994-1995.

Едмунд Хусерл. Кризата на европейските науки и трансценденталната феноменология. С., 2008.

Мартин Хайдегер. Същности. С., 1993.

Карл Ясперс. Въведение във философията. С., 1994.

Ханс-Георг Гадамер. История и херменевтика. С., 1994.

Теории за истината, първа част (сборник, съставител Л. Сивилов). С., 1992.

Отец Юзеф Тишнер. Мислене според ценностите. С., 2004.

Симон Вейл. Дух и любов. С., 2013.

Жан-Кле Мартен. Сто думи за сто философи. От Хераклит до Дерида. С., 2006.

Жан Херш. Философското удивление. Една история на философията. С., 2014.

Лидия Денкова. Обърнатият поглед, или за естетическата нагласа в изучаването на средновековната философия. – В: Философските средновековия. Сп. Критика и хуманизъм, кн.10, бр.1/2001, с.87-95.

В.В. Бычков. Малая история византийской эстетики. Киев, 1991.

Аль-Фараби. Историко-философские трактаты. Алма-Ата, 1985.

Leibniz. Discours de metaphysique. – Agora Les classiques. P., 1993.

Gilson, Et. Christianisme et philosophie. P., 1949.

Frederic C. Copleston. Medieval Philosophy: An Introduction. London: Methuen, 1952.

Blackwell Companion to Plato. Oxford, 2006.

The Cambridge Companion to Plato’s Republic. Cambridge University Press, 2007.

R. Markus. Saeculum: History and Society in the Theology of St. Augustine. Cambridge, 1970.

D. Knowles. The Evolution of Medieval Thought. London, 1962.

The Phenomenology Reader. Edited by D. Moran and T. Mooney. Routledge. London and New York, 2007.

Existentialism. Basic Writings (Second Edition, Edited by Charles Guignon and Derk Pereboom) Indianopolis/Cambridge, 2001.

По-подробна библиография по темите в:

http://plato.stanford.edu/entries/medieval-philosophy/

Средства за оценяване:

Реферат, студия, семинар