ARHB549 Проект: "Археология и класически текст"

Анотация:

• Като историческа наука, освен документацията и анализа на следите от материалното присъствие на древните общества, археологията ползва и писмени сведения, които са съществена част от инструментариума на историческата интерпретация на артефактите. Тази работа изисква по-особен подход както към изворите, така към и археологическите паметници. Не само в бългалската, но и в източноевропейска съвременна историческа наука има съществени методологически пропуски, които съпъстват процеса по интерпретирането на археологическия материал спрямо особеностите на съответната историческа епоха. Често произхода и хронологията на артефактите са “напасвани” спрямо зададени от чисто историческия подход насоки. Този факт е обусловен от различни по своя характер причини, които започват от традиционната иделогическа натовареност до недостатъчните познания на археолозите за работа с исторически текстове. Целите на курса са да се представят методите на т.нар. исторична археология и възможностите за работа с древни писмени текстове; да се хвърли повече светлина върху принципния път, който изминава един писмен извор от съставянето му до крайния вариант, ползван от съвременните историци; да се положат основите на комплексно мислене, целящо цялостната интерпертация на артефактите съгласно всички данни и археологическия контекст и прилежащите към тях писмени данни.

прочети още
Археология

Преподавател(и):

гл. ас. Живко Узунов  д-р
гл. ас. Боян Думанов  д-р
доц. Илиян Боянов  д-р

Описание на курса:

Компетенции:

Успешно завършилите курса студенти:

1) знаят:

Основни понятия от историчната археология и методите, необходими на археолога при историческата интерпретация на материала.

2) могат:

Да различават подвеждащи и неточни данни в основните писмени сведения както и да попълват празините в общото историческо познание чрез интерпретация на археологическия материал.


Предварителни изисквания:
няма

Форми на провеждане:
Редовен

Учебни форми:
Проект

Език, на който се води курса:
Български

Теми, които се разглеждат в курса:

І. Общи понятия

1. История и Археология. История на противостоенето. Общи черти и различия в историческия и в археологическия подход към интерпретацията на следите на древните общества.

2-3. Идеология и скептицизъм. Въведение в националните школи и характеристика на техните подходи, обусловени от развитието на идеологическите системи.

4. Път на историческия текст. Оригинал – преписи – копия – издания. Най-известни примери.

ІІ. Класификация на текстовете, съгластно проблемите на археологията.

5-6. Текстове, посветени на етническата и културната идентичност през античността и средновековието.

7-8. Текстове, посветени на архитектурата и технологиите.

9-10. Текстове, посветени на култовете и религиите.

ІІІ. Археология и текст.

11-12. Археология и идентичност.

13. Архитектурата и технологиите в писмените сведения и археологическата «реалност»

14-15. Археология на култа. Противоречия с историческите тествое и липси в тях.

Литература по темите:

F. Berard, D. Feissel, P. Petitmengin, D. Rousset, M. Seve, Guide de l’epigraphiste.

Bibliographie choisie des epigraphies antiques et medievales. Troisieme edition

entierement refondue. Editions Rue d’Ulm/Presse de l’Ecole normale superieure,

Paris 2001.

Е. В. Федорова, Латинская эпиграфика. Москва 1969.

Е. В. Федорова, Латинские надписи. Москва 1976.

Е. В. Федорова, Люди императорского Рима. Москва 1990.

A. Calderini, Epigrafia. Torino 1974.

J. Franz, Elementa epigraphicae Graecae. Berlin 1840.

M. Guarducci, Epigrafia Greca, vol. I-III. Roma 1967-1969.

G. Klaffenbach, Griechische Epigraphik, Gottingen 1957.

W. Larfeld, Griechische Epigraphik. Munchen 1914.

L. Robert, Epigraphie (in:) L’histoire et ses methodes. Encycl. De la Pleiade. Paris

1961.

A. G. Woohdhead, The Study of Greek Inscriptions. Cambridge 1959.

R. Bloch, L’epigraphie latine. Paris 1952.

R. Cagnat, Cours d’epigraphie latine. Paris 1914.

I. Calabi-Limentani, Epigrafia latina. Milano-Varese 1968.

K. M. Kaufmann, Handbuch der altchristlichen Epigraphik. Freiburg im Breisgau

1917.

H. Dessau, Inscriptiones Latinae Selectae vol. I-IV, Ares Publishers Chichago 1979.

L. Loukopoulou, Inscriptiones antiquae parties Thraciae quae ad ora maris Aegaei sita

est (praefecturae Xanthes, Rhodopes et Hebri). Athenis (Diffusion de Boccard, Paris)

2005.

R. Meiggs, D. Lewis, A selection of Greek Historical Inscriptions to the end of the

fifth century BC. Revised edition. Clarendon Press Oxford 1988.

H. Roehl, Inscriptiones Graecae antiquissimae, Ares Publishers Chicago 1978.

M. N. Tod, Greek Historical Inscriptions. Ares Publishers Chicago 1985.

В. Бешевлиев, Епиграфски приноси. С. 1952.

В. Бешевлиев, Първобългарски надписи. С. 1979.

В. Велков, Г. Александров, Монтана 2. Епиграфски паметници от Монтана.

Монтана 1994.

Б. Геров, “Латинско-гръцки лексикални взаимоотношения в надписите от

балканските земи”, ч. І, ГСУ ИФФ XLII, 1954/46, ч. ІІ, ГСУ ИФФ, XLIIІ,

1946/47.

V. Besevliev, Spatgriechische und spatlateinische Inschriften aus Bulgarien. Berlin

1964.

J. Colendo, V. Bozilova, Inscriptions grecques et latines de Novae (Mesie Inferieure).

Ausonius – Publications. Memoires 1. Paris-Bordeaux 1997.

B. Gerov, Inscriptiones Latinae in Bulgaria repertae (inscriptions inter Oescum et

Iatrum repertae). Serdicae 1989.

G. Mihailov, Inscriptiones Graecae in Bulgaria repertae. Vol. I-V, Serdicae 1956-

1997.

G. Mihailov, Le langue des inscriptions grecques en Bulgarie. Phonetique et

morphologie. Sofia 1943.

M. Slavova, Phonology of the Greek inscriptions in Bulgaria. Franz Steiner Verlag

Stuttgart 2004 (=Palingenesia Band 83).

Средства за оценяване:

писмена задача

практическа задача