ARHB751 Семинар "Iteneraria Romana"

Анотация:

Необходимостта от нови изследвания на древната и в частност римската пътна инфраструктура се обуславя от нарастващата интензивност на археологическите проучвания в последните тридесет години и нарасналият в следствие на това интерес към тази проблематика от една страна и от продължаващото следване на остарели парадигми при тяхната интерпретация от друга. Римската сухопътна система е анализирана единствено от перспективата на политическата и военната функция. Съвременните изследователи продължават да подценяват икономическто значение на римските пътища, при което традиционно се дава приоритет на морския и речния транспорт като икономически по-изгодни. В резултат на тази тенденция сухопътният транспорт получава второстепенно място във водещите изследвания върху икономическото развитие и неговото въздействие при формирането на културния ландшафт. Формирането на специфичните археологически ландшафти с процеса на романизация е предпоставено от новото разбиране за пространственост в Тракия. Развитието на сухопътния транспорт ще бъде изследвано в контекста на развивашата се римска имперска система и кулурната трансформация на общество, базирано на регионализма към общество – част от глобална, надрегионална система. Романизацията въвежда нови селищни типове, включително и феномена на града. Основаването на градове е от ключово значение за промяната на разбирането за факторите време и пространство. Те стоят в тясна връзка с неградските селища от градската територия и съвместно със системите на комуникация оформят облика на римския урбанизъм.

прочети още
Археология

Преподавател(и):

гл. ас. Боян Думанов  д-р
доц. Илиян Боянов  д-р

Описание на курса:

Компетенции:

Успешно завършилите курса студенти:

1) знаят:

Историята на създаването на сухопътна система в Тракия и по-древните маршрути, на които тя се основава; влияението върху трансформацията на традиционния ландшафт и промяната в съотношението между факторите „пространство - време“ при осъществяването на комуникацията между културни, политически, племенни и географски зони; моделите, изградени с развитието на сухопътната система и широките социални системи, развиващи се далеч извън основното трасе на главния път. Пресичането на отделните явления като градове, селищни комплекси, население и пътища формира унификацията, характерна за Тракия през римската императорска епоха. В този смисъл изучаването на всяко едно от тези явления цели да разкрие степента на тази унификация, запазването на по-стари форми на организация и развитието на нови, но характерни само за региона елементи, чието съществуване е предпоставено от локалните особености.

2) могат:

Да възстановяват социалните системи, съставени от градски центрове, села и земеделски стопанства, пътни станции, охранителни пунктове и да прилаганет мултидисциплинарен подход; анализират пътната мрежа като структура, свързваща отделните елементи на икономическата, политическата и военната система в унисон с модерните географски перспективи.


Предварителни изисквания:
няма

Форми на провеждане:
Редовен

Учебни форми:
Практика, практикум

Език, на който се води курса:
Български

Теми, които се разглеждат в курса:

Литература по темите:

Белинский et. al. 2009: А. Белинский et al. Ландшафтная археология на Северном Кавказe.

Материалы по изучению историко-культурного наследия Северного Кавказа, Выпуск 9, Ставрополь

2009, 177-220.

Велков 1929: Ив. Велков. Стари римски пътища и селища в днешните български граници; БИБ, IV;

1929, 44-71.

Детев 1946: П. Детев. От Burdensis до Arzus; ИАИ, XV; 1946, 172-176.

Делирадев 1941: П. Делирадев. Старите пътища в Софийско; Сп. на СПБ, XX; 1941, 410-428.

Иречек 1932: К. Иречек. Римският път от Сингидунум за Византия; БИБ, IV; 1932, 4-160.

Маджаров 2009: Римски пътища в България. Принос в развитието на римската пътна система в

провинциите Мизия и Тракия; Велико Търново 2009.

Мутафчиев 1937: П. Мутафчиев. Старият друм през „Траянови врата“; Сп. на БАН, LV;1937, 286-396.

Цончев 1940-41: Д. Цончев. Римският път Philippopolis – Carrasura и разклонението му при

Ranilum; ГПНБМ, 1940-41; 40-60.

Цончев 1950: Д. Цончев. Римският път Philippopolis – Tugugerum – Bessapara; ГНАМПл; 1950, 69-83.

Alcock 1993: S. Alcock. Graecia Capta. The Landscapes of Roman Greece. Cambridge University

Press. Cambridge 1993.

Ashmore 2004: W. Ashmore. Social archaeologies of landscape. In: Meskell, L. / R. Preucel

(eds.) A Companion to Social Archaeology. Blackwell Publishing, 2004, 255-271.

Banning 2002: E.B. Banning. Archaeological Survey. Kluwer Academic / Plenum Publishers, New

York et. al. 2002.

Bintliff 2005: J. L. Bintliff. Human impact, land-use history, and the surface archaeological

record: a case study from Greece. Geoarchaeology 20, 2, 2005, 135-147.

Bintliff, Snodgrass 1985: J. L. Bintliff, A. M. Snodgrass. The Cambridge / Bradford Boeotian

Expedition: The First Four Years. JFA 12, 1985, 123-61.

Chapman 2006: H. Chapman. Landscape Archaeology and GIS. Stoud 2006

Chapman, Doloukhanov 1997: J. Chapman, P. Doloukhanov. Landscapes in Flux. Central and

Eastern Europe in Antiquity. Oxbow books 1997.

Conlin-Casella, Fowler 2005: E. Conlin-Casella, Ch. Fowler (eds.) The Archaeology of Plural

and Changing Identities. Beyond Identification. Kluwer Academic / Plenum Publishers, New York

et al. 2005.

Cooper et al. 1995: M. Cooper, A. Firth, J. Carman. D. Wheatley (eds.) Managing Archaeology.

Routledge 1995.

Evans, Daly 2006: Th. Evans, P. Daly (eds.) Digital Archaeology. Bringing Method and Theory.

Routledge 2006.

Hirsch 1995: E. Hirsch. Landscape: between place and space. In: Hirsch, E. / M. O'Hanlon

(eds.) The Anthropology of Landscape. Perspectives on Place and Space. Clarendon Press,

Oxford 1995.

Jameson, Baugher 2007: Past Meets Present. Archaeologists Partnering with Museum Curators,

Teachers, and Community Groups. Springer 2007.

Jankuhn 1977: H. Jankuhn. Einfuhrung in die Siedlungsarchaologie. Walter de Gruyter, Berlin

et al. 1977.

Johnson 2007: M. Johnson. Ideas of Landscape. Blackwell publishing 2007.

Mitova-Dzhonova 1998: D. Mitova-Dzhonova. Das fruhbyzantinische Castrum Stenos an der “Via a

Singiduno per Hadrianopolim usuque ad Constantinopolim“ am Succi Pa? (Claustro Stenos); In

Studi di Antichita Christiana Pubblicati a Cura del Pontificio Instituto di Archaeologia

Christiana, LV; Acta XII Congressus internationalis archaeologia christianae; Citta del

Vaticano – Split; 1998, 531-540.

Schade 2000: Chr. Schade. Landschaftsarchaologie - eine inhaltliche Begriffsbestimmung. Bonn

2000.

Stone, Molyneaux 1994: P. Stone, Br. Molyneaux (eds.). The Presented Past. Heritage, museums,

education. Routledge, London and New York 1994.

Средства за оценяване:

практическа задача

презентация