ARHB707 Българският средновековен град

Анотация:

Целта на курса е в рамките на 30 учебни часа студентите да получат представа и общи познания върху развитието на градските структури от времето на Първото и Второто Българско царство и свързаните с тях аспекти. Специално внимание е отделено на теоритичната част, касаеща развитието и схаващането за градски дефитиции и определения. Основен елемент формиращ облика на средновековните български градове са културните контакти с Византийската империя и някои архаизиращи традиции, добити благодарение на късноантичното наследство в границите на българската държава, което резонно представя първостепенното значение на въпроса за прехода от античността към средновековие. Акцентът е поставен върху столичните градове Плиска, Преслав, Търново и регионалните аристократични центрове.

прочети още
Археология

Преподавател(и):

гл. ас. Боян Думанов  д-р

Описание на курса:

Компетенции:

Успешно завършилите курса студенти:

1) знаят:

Познават развитието на градските структури от Българското средновековие и свързаните с тях аспекти на икономиката, фортификацията, политиката, както и традициите добити благодарение на късноантичното наследство в границите на българската държава, което представя първостепенното значение на въпроса за прехода от античността към средновековие; проблемите свързани с проучванията и интерпретацията на материалите от столичните центрове Плиска, Преслав, Търново и дворцовите, църковните, манастирски и укрепителни комплекси в тях.

2) могат:

Могат да разчитат особеностите в развитието на градските центрове от времето на Първото и Второто Българско царство; различават тенденциите и школите, определящи облика светската и духовна култура и да ги вписват в общата картина на времето на 7-14 в., както на територията на Средновековна България, така и в Източносредиземноморската културна зона.


Предварителни изисквания:
няма

Форми на провеждане:
Редовен

Учебни форми:
Лекция

Език, на който се води курса:
Български

Теми, които се разглеждат в курса:

1. Обосновка на курса. Понятието “град”, като историческо, социално и културно явление. Подход на проучванията в Западна и Средна Европа. Проблеми на дефиницията в Източна Европа и територията на Византия.

2. Византийският град през 6 и 7 в. Основни тенденции в развитието на първостепенните и второстепенни центрове. Характеристики. Трансформация от античен към средновековен град. Причини от имперски и регионален характер

3. История на селищната археология на средновековна България. Пионери в проучванията на градищата при Абоба и Ески Истанбул. Основания за определянето им като столични центрове. Средновековната българска археология и характеристика на схващанията за средновековния град в отделните етапи на развитието и.

4. Градски аспекти на византийския град през 8 – 11 в. Сравнение със синхронните центрове от територията на Първото Българско царство.

5. Укрепеният селищен и аристократичен център при с. Абоба (дн. гр. Плиска). Историческа топография, хронология, архитектурен и икономически облик.

6. Преслав – втората столица на Първото Българско царство. Историческа топография, хронология, архитектурен и икономически облик.

7. Регионални центрове и резиденции. Значение в административно-икономическия облик на Първото Българско царство. Проблемът за аулите.

8. Трансформация на центровете в епохата на византийската реставрация.

9. Търновград. Историческа топография, хронология и икономически облик.

10. Децентрализация на Второто Българско царство и развитие на регионални средновековни центрове от градски тип. Градове в централната балканска / старопланинска част на българските земи. Ловеч, Червен, Сливен, Сопот.

11. Черноморски градове в границите на Второто Българско царство и Добруджанското деспотство. Калиакра, Варна, Дебелт, Месемврия, Анхиало.

12. Дунавски градове. Белград, Видин, Свищов, Никопол, Дръстър.

13. Градове в южните и югозападни български краища. Средец, Перник, Прилеп, Ниш, Велбъжд, Мелник, Цепина.

14. Проблемът за българския средновековен замък.

15. Византийският град от 12 – 14 в. Икономически облик и сравнение с българските средовековни центрове.

Литература по темите:

Аладжов, Ж.

1987 За появата и развитието на градоустройствената схема на старобългарските градски центрове. – Труды V конгреса МУСА

1992 Предстоличен Преслав. – Приноси към Българска археология І

Аладжов, Ж., Д. Момчилов

1991 Землено укрепление около крепостта Маркели. – Проблеми на прабългарските история и култура ІІ

Ангелов, Д.

1960 Към въпроса за средновековния български град. – Археология 3

1971 Образуване на българската народност. София

Ангелов, Н.

1964 Средновековният град Търново според изворите от ХІІ-ХІV в. и досегашните археологически разкопки. – ИНМВТ ІІ

Ангелова, Ст.

1973 Крепостните стени на Дуросторум-Дръстър-Силистра. – Археология 3

1988 Археологическото проучване на средновековния Дръстър (Резултати и перспективи). – В: Дуросторум-Дръстър-Силистра. 90 години музейно дело. Силистра

1993 Към топографията на средновековния Дръстър през ХІІ в. – Приноси към българската археология ІІ

2002 Археологически проучвания в Дръстър (14 години по-късно). – Добруджа 20

Антонова, В.

1965 За произхода на античните материали в средновековна Плиска. – ИПр ХХІ,5

1981 Старобългарското крепостно строителство в светлината на археологическите проучвания на аула на хан Омуртаг при гара Хан Крум (Чаталар). – Плиска-Преслав 2

Антонова, В., Цв. Дремсизова

1960 Аулът на хан Омуртаг край с. Хан Крум. Проучвания през 1958 г. – Археология 4

Антонова, В., Д. Владимирова, П. Петрова

1982 Нови археологически проучвания при с. Хан Крум, Шуменско. – ИМСБ 7

Баласчев, Г.

1942 Град Дръстър (Силистра). – Минало

1942 Сред развалините на римското и старобългарско градище Мория, обсаждано от Василия Българоубиеца. – Македония 10

Бешевлиев, В.

1988 Свидетелства за присъствието на прабългарите в Дръстър. - В: Дуросторум-Дръстър-Силистра. 90 години музейно дело. Силистра

Билярски, И.

1998 Институциите на средновековна България. Второ Българско царство (ХІІ-ХІV в.). София

Благоев, Н.

1925 Произход и характер на цар Самуиловата държава. – Годишник на Софийския университет. Юридически факултет 20

Божилов, И.

1988 Бележки върху византийската администрация в Североизточна България (971-1000). – В: Сборник в чест на академик Христо Христов. Изследвания по случай 70 години от рождението му. София

1995 Българите във Византийската империя. София

Бонев, Ст.

1981 За преславската костена пластика. – В: Международен симпозиум “Преславска книжовна школа”. Шумен

1983 Художествената резба върху кост – връзки и влияния с другите приложни техники през Х в.- Преслав 3

1993 Южната стена на преславския аул и въпросът за хронологията на преславското строителство. – Плиска-Преслав 6

Бояджиева, С.

1993 Кварталното ядро около църква +3 в Калиакра. – В: Сборник в памет на Ст. Дамянов. София

Велков, И.

1944 Старата Констанция – ИИД ХІХ-ХХ

Венедиков, И.

1968 Преслав преди на да стане столица на България. – Преслав І

Ваклинов, Ст., М. Ваклинова

1993 Голямото водохранилище на Плиска. – Плиска-Преслав 6

Ваклинов, Ст., Ст. Станилов

1981 Кладенци, ранносредновековно българско селище. Варна

Василев, Р.

1993 За планировката на някои ранносредновековни селища във Външния град на Плиска. – Приноси към българската археология ІІ

Василева, Д.

1992 Маяцкото градище – конструкция и техника на градеж. - Приноси към Българска археология І

Венедиков, И.

1979 Военното и административно устройство на България през ІХ и Х в. София

Витлянов, Ст.

1984 За стопанския облик на манастира при Голямата базилика в Плиска. – МПК 4

1985 Южната крепостна стена на Вътрешния град на Преслав. – Плиска-Преслав 4

1995 Стопанският облик на столичните манастири. – Плиска-Преслав 7

2000 Археологически данни за икономическия облик на Плиска. – Плиска-Преслав 8

Въжарова, Ж.

1986 Средновековното селище при с. Гарван, Силистренски окръг VІ-ХІ в. София

Вълов, В.

1977 Водоснабдяването на средновековните български градове и крепости (VІІ-ХІV в.). – Археология 1

1992 Принос към изследването на фасадната декорация на замъка “Баба Вида” във Видин. - Приноси към Българска археология І

Георгиев, П.

1981 Ранносредновековно селище в района на Голямата базилика в Плиска. – Плиска-Преслав 2

1999 ?? ??? ?????? ??? ??????. Градът Плисков (произход и значение на името). - В: Трудовете на катедрите по История и Богословие 3

2001 Столицата на хан Кубрат. – В: Трудовете на катедрите по История и Богословие 4

2002 За мястото на първоначалното заселище на прабългарите при Дуросторум – Доростол. – Добруджа 20

2002 Столицата на Аспарухова България – писмени сведения и топонимични данни. – Исторически преглед

Георгиева, С.

1961 Средновековното селище над развалините на античния град Абритус. – ИАИ ХХІV

Гюзелев, В.

1973 Средновековната крепост Калиакра през ХІІІ – средата на ХV в. – ИНМВ ХІ (ХХІV)

1994 Столици, резиденции и дворцова култура в средновековна България (от номадски стан към царски двор). – ИНИМ 10

1997 Очерк върху историята на град Анхиало през Средновековието. – Родина ІІІ-ІV

Джингов, Г.

1972 Средновековната църква в Калиакра. – ИАИ ХХХІІІ

1987 Църква 2 в Калиакра. – ИНМВ ХХІІІ (ХХХVІІІ)

Джингов, Г., А. Балканска, М. Йосифова

1990 Калиакра. Крепостно строителство. Т. 1. София

Димитров, Я.

1992 Нови данни за археологическата карта на Плиска. - Приноси към Българска археология І

Димова, В.

1983 Градоустройство и архитектура на цитаделата на Червен през ХІІІ-ХІV в. т.І

1992 Ранносредновековна крепост при с. Цар Асен. - Приноси към Българска археология І

Димитрова, Д.

1989 Квартал “Св. Николай Чудотворец”. – Мелник т.І

Дуйчев, И.

1968 Проблеми из средновековната история на Преслав. – Преслав І

1972 Мелник през Средновековието. – В: И. Дуйчев Българско средновековие. Проучвания върху политическата и културна история на средновековна България. София

1989 Очерк върху средновековната история на Мелник. – Мелник т. І

Иванов, Й.

1910 Цар Самуиловата столица в Преспа. Историко-археологически бележки. – Известия на Българското археологическо дружество 1

Йорданов, И.

1993 Печатите на преславските владетели 893-971 г. София

Йосифова, М.

1993 Градоустройство и архитектура на Външния град в средновековна Калиакра. - – Приноси към българската археология ІІ

Квинто, Л.

1992 Църквите при Трапезица – състояние и наблюдения. - Приноси към Българска археология І

Кузев, Ал.

1969 Приноси към историята на средновековните крепости по Долния Дунав ІV. Силистра и Хърсово. – ИНМВ V (ХХ)

Коледаров, П.

Средновековните карти като източник за средновековния български град. – Средновековният български град през ХІІ-ХІV в. София

Литаврин, Г.

1991 Византийская система власти и болгарская государственость. (VІІ-ХІ в.). – StudiaBalcanica 20

Манчева, О.

1988 Към топографията на средновековния Дръстър. – Terra antiqua Balkanika, Acta III

Микучик, И.

1996 Средновековни градове и тврдини во Македония. Скопие

Мутафчиев, П.

1947 Съдбините на средновековния Дръстър. – Добруджа 4

Нешева, В.

1987 Феодалният замък и отбранителната система на Мелник през ХІІ-ХІV в. т. І. Сопот

Николова, Б.

1997 Устройство и управление на Българската Православна църква (ІХ-ХІV в.). София

Овчаров, Д.

1977 Византийски и български крепости V-Х в. София

1992 Към въпроса за укрепителната система на Велики Преслав. - Приноси към Българска археология І

Петрова, П.

1992 Към въпроса за историко-археологическата топография на Външния град на Плиска по данни на аерометода. – Плиска-Преслав 5

Писарев, А.

1992 Градоустройството при Главния вход на хълма Царевец. - Приноси към Българска археология І

Плетнeва, С.

1967 От кочевий к городам. Москва

Поливянни, Д.И.

1984 Мястото на Девинград и ролята му. – ИПр 2,2

1989 Средновековният български град през ХІІ-ХІV в. София

Рашев, Р.

1982 Стробългарски укрепления. Варна

1994 Аул и град през VІІ-ІХ в. – Сборник в чест на акад. Димитър Ангелов. София

Рашев, Р., Ст.Станилов

1987 Старобългарското укрепено селище при с. Хума, Разградски окръг. – РП ХVІІ

Сердика 1-2. Археологически проучвания и материали. Т. 1. София, 1964; Т. 2, София, 1989

Снегаров, И.

1928 Град Охрид. Исторически очерк. – Македонски преглед ІV, 1

1995 История на Охридската архиепископия. Т. 1. От основаването и до завладяването на Балканския полуостров от турците. София (1924)

Станчева, М.

1967 По някои проблеми на средновековния Средец. – ИБИД ХХV

Стоянов, Г.

1992 Напречната стена източно от църква “Св. Никола” – етап в крепостното строителство на Мелник. - Приноси към Българска археология І

Станчев, Ст.

1972 За характера на раннобългарската селищна мрежа в североизточна България. Археология 1

Томоски, Т.

1999 Македония низ вековете. Градови, тврдини, комуникации. Скопие

Тотев, Т.

1963 За обработката на кост в средновековна България. – Археология 1963

1980 Преславските манастири – средища на художествен живот през ІХ-Х в. – Векове 5

1982 Манастирът в “Тузлалъка” – център на рисувана керамика в Преслав през ІХ-Х в. София

1988 Преславската керамична икона. София

1993 Към въпроса за творчеството на Преславските майстори на рязана кост. – Плиска-Преслав 6

Харбова, М.

1981 Отбранителни съоръжения в българското средновековие. София

Цветков, Б.

1981 Средновековни български крепости по долината на Средна Струма и Места. София

Чангова, Й.

1957 Търговските помещения в Преслав. – ИАИ ХХІ

Щерева, И.

1992 Средновековният Сливен. - Приноси към Българска археология І

Щерева, И., М. Радева

1993 Нова средновековна църква с некропол в Сливен. – Приноси към българската археология ІІ

Antonowa, W.

1970 Beitrag zur Frage der Eigenart der bulgarischen Aule im Licht der archaeologischen Untersuchungen im Aul von Chan Omurtag bei Station Zar Krum. – Actes du premier Congres international des etudes Balkaniques et sud-est Europeenes II.

Henning, J.

2000 Von Herrschaftszentrum zur stadtischen Grosssiedlung mit agrarischen Komponente. Archaologische Nachweise der Landwirtschaft aus dem fruhmittealterlichen Pliska. – Плиска-Преслав 8

Средства за оценяване:

тест

реферат

курсова работа