CARB110 Анимационна драматургия

Анотация:

• Този курс ще въведе студентите в спецификата на анимационната драматургия като ги запознае с различните теоретични и практически аспекти на изграждането и писането на анимационни сценарии.

прочети още
Анимационно кино

Преподавател(и):

доц. Невелина Попова  д-р

Описание на курса:

Компетенции:

Успешно завършилите курса студенти:

1) знаят:

• Специфичните драматургични принципи на изграждането на анимационния сценарий

2) могат:

• Да пишат анимационни сценарии


Предварителни изисквания:

• Обща литературна и кинематографична грамотност. Предполага се, че те вече са преминали през въвеждащия драматургичен курс през първата година.



Форми на провеждане:
Редовен

Учебни форми:
Лекция

Език, на който се води курса:
Български

Теми, които се разглеждат в курса:

Анимационната драматургия като част от кинодраматургията. Общи характеристики и специфики.

• Откровената условност на анимационното пространство и време като основен драматургичен проблем.

• Водещата роля на изобразителният материал в анимацията. Изобразителното решение в самата основа на сценарния замисъл .

• Общи драматургични компоненти, общи стратегии на сценарното мислене, общи етапи на сценарната работа.

• Същностните отлики, свързани с характера на материала, и съответните анимационни техники.

• Предизвикателствата на абсолютната свобода в изграждането на художествените светове. Между полюсите на “ натурността” и условността. Варианти на “миметичната реалистична традиция” .

• Възможностите на анимацията за смесване на времената и пространствата.

• Нива на дистанциране и обобщеност.

• Гледната точка като ключов драматургичен проблем.

• Родство между анимационното мислене, митологичното мислене и детското мислене. Логиката на “чудото”. Всеобщото “оживяване” и “одушевяване”.

• Безкрайни трансформации: метаморфози и анаморфсзи. Първичната “всевъзможност” и “плазматичност” / С. Айзенщайн/ на анимационните светове.

.

Особености на анимационния типаж.

• Сравнение с персонажа в игралното кино.

• Намереният типаж – намерен сюжет и степен на условност.

• Ярка характерност, изчистеност, лаконичност.

• Пантомимична действеност и сведен до минимум диалог.

• Психологизмът в игралното кино и в анимацията.

• Откровената условност и интелектуалната дистанция в анимацията за възрастни като пречка за идентификацията на зрителя с героя.

• Съпреживяването с типажите в анимацията за деца.

• Груповият анимационен образ.

• Персонажният свят в анимацията в контекста на «неравнадушната природа». Оживялите предмети като типажи.

Структурата на анимационния филм като най-важен драматургичен проблем. Основни драматургични стратегии.

• Литературните кодове/ драматични, повествователни и поетични/

• Видовете композиции.

• Класическата композиционна схема и редуцираните схеми на кратките форми.

• Полифоничните лайтмотивни структури при поетично-философските модели.

• Актуализирани примери от практиката – сравняване на сценарните текстове и реализираните по тях филми.

.Повествователните модели в литературата и в анимацията.

• Морфология на приказката / Вл. Проп/ и триактната структура.

• Анимационните повествования в кратките форми – експресивни ключове и метаморфозно-метафорични елипси.

• Пълнометражният анимационен филм .

Дисниевите адаптации на любими приказки: опасност от профанация.

• “Имало едно време…”- за “наративните” стратегии на Пол Уелс.

Поезия и анимация : дълбинна родствена връзка.

• Драматургия на чувството и мисълта, на асоциативните връзки и внушенията, на разгърнатата в образи идея и философска концепция.

• Лирични и философски кодове в изграждането на анимационния сюжет: ритъмът, римата, повторът, паралелизмът като структурообразуващи принципи.Музикалният лайтмотив .

• Липса на фабула и центрирано действие. Повишената интелектуална натовареност при модела на философската анимационна миниатюра.

• Естетиката на ранните абстрактни филми и различните съвременни техники.

• Музиката като драматургична основа.

Среда на безкрайни метаморфози и трансформации. “Плазматичността” и всеобщото одушевяване на средата.

• Декорът в контекста на “неравнадушната природа”.

• Детайлът и изграждането на атмосферата като драматургичен проблем.

Тялото в анимационната драматургия.

• Анаморфози и метаморфози;

• Разчленяването и дезинтеграцията като сюжетен ход;

• Утешителната анимационна приказка: липса на необратимост и смърт; безпроблемно възстановяване на цялото.

• Карнавалността в анимацията. Дрехата, преобличането, маската като драматургични възможности.

• Раздвояването, разтрояването, размножаването.

Възможностите на анимационната миниатюра. Драматургична лаконичност, яснота и прозирност.

• Притчовата миниатюра като любимо дете на българската анимация.

• Студентските миниатюри от Международния анимационен маратон.

• Многообразие и изчистеност на драматургичните модели.

Драматургичните възможности на звука в анимацията.

• Между илюстративността и контрапункта. Вертикалният монтаж като обединяващ драматургичен принцип за игралното кино и анимацията.

• Специфика на звучащото слово. Диалогът и липсата на диалог. Нечленоразделната анимационна реч.

• Възможностите на задкадровия глас.

Разновидности на комичното в анимацията.

• Гегът като любим спътник и характерен елемент на анимационния разказ. Микродраматургията на гега.

• Традициите на комикса и карикатурата.

Литература по темите:

• Герчева, Красимира К. – Естетиката на анимационния филм, Наука и изкуство, С., 1979, с.13.

• Герчева, Красимира К.- Феноменът българска анимация, С., “Наука и изкуство”, 1983.

• Надежда . Маринчевска М. – Българско анимационно кино: 1915 – 1995, ИК “Колибри”, София, 2001.

• Маринчевска, Надежда М. – Изразни възможности на анимационния образ при различните видове техники, Архив на ИИ – БАН, С., 2001.

• Лотман, Юрий М. – О языке мультипликационных фильмов, сб. Об искусстве,Санкт-Петербург, 1998.

• Асенин, С.В. – Волшебники экрана, М., 1974.

• Янакиев, Александър – Екранното изкуство – кодиране и декодиране, Проблеми на изкуството, бр.2, 1994.

• Bendazzi, Giannalberto – Cartoons, One hundred years of cinema animation,1994 John Libbey & Company Ltd.

• A Reader im Animation Studies, edited by Jayne Pilling, John Libbey & Company L.1997.

• Wells, Paul, Understanding Animation, First published by Routledge, 1998.

• Сборник “Проблемы синтеза в художественной культуре”, Москва, “Наука”, 1985.

• Эйзенштейн, С.М. – Дисни, в сб. “Проблемы синтеза в художественной культуре”, Москва, “Наука”, 1985.

• Христова, Светла – Сценарийният сюжет, С., НБУ, 2010

• Касирер, Ернст – Философия на символичните форми Митическото мислене, Eurasia, Academic Publishers, 1998.

• Иванов – Вано, И.П. – Кадр за кадром, М. „Искусство“, 1980.

• Асенин, С.В. – Мудродсть вымысла, М., „Искусство“, 1983.

• Стоянович, Иван – Вчерашна анимация, сп. „Киноизкуство“, бр. 8, 1987.

• Янакиев, Александър – „Дърпай“ или за индивидуалната анимация, „Кино и време“, бр. 27, 1989.

• Wells, Paul.Genre and Authorshi,Short cuts, London, Wallflower Press, 2002

• Норштейн, Юрий- Ярбусова, Франческа – Сказка сказок, Москва, „Красная площадь”, 2005.

• A Reader in Animation studies,edited by Jayne Pilling; London-Sydney, John Libbey Company,1997.

• Halas John. Masters of Animation, London, BBC books,1987.

• Thomas, Frank and Johnston, Ollie. Disney Animation: The Illusion of Life. Disney Editions, 1995

• Furniss, Maureen. Animation Aesthetics= Londonq John Libbey&Company Ltd.

• Эйзенштейн, Сергей. Дисней. Във: Проблемы синтеза в художественной литературе. Москва, Наука, 1985.

• Laybourne, Kit. The Animation Book. A complete Guide to Animation Filmmaking – from Flip-books to Sound Cartoons. New York, Crown trade Paperbacksq 1979.

• Maltin, Leonard. Of Mice and Magic.New York, The New American Library, 1980

• Jones, Chuck. Chuck Amuck.The Life and Times of an Animated Cartoonist. New York, Avon Books, 1989.

• Manovich, Lev. The Language of the New Media.New York, MIT Press, 2001.

• Williams, Richard. The Animator’s Survival Kit.Londonq Faber& Faber. 2002.

Средства за оценяване:

Текущите оценки се поставят обикновено след всяка от двете междинни сесии, в които се събират написаните междувременно самостоятелни сценарни работи.

Водещо за текущата, както и за крайната оценка, са показаните сценарни умения във всички сценарни задачи по време на семестъра. Предадените сценарии на финала не трябва да са по-малко от пет. От изключително значение при оценяването е активността на студента по време на семестъра и неговото индивидуално развитие.