PHIB560 Емпиризъм и прагматизъм

Анотация:

Курсът запознава студентите с основните проблеми, решения и текстове на класическия британски емпиризъм, както и на американския прагматизъм, които са два отделни модула. Фокусът на първия модул е върху творчеството на Лок, Бъркли и Хюм. Историко-философският подход тук е комбиниран с аналитичен, при което основни проблеми и подходи биват моделно реконструирани, за да се очертае сенсуалистичният емпиризъм като парадигмален опит за епистемно обосноваване на модерната емпирична наука. Правят се паралелни сравнителни анализи на връзките и противопоставянията между британските емпиристи и европейските рационалисти. Очертава се новото проблемно поле, което се открива с дебата за “метода”, така че епистемологическият и антиметафизичен обрат във философията на ХVII и XVIII век да стане контекст за разбирането на Кантовата трансцендентална философия. Специално внимание се обръща и на политическата философия на Хобс и Лок, която става основа на модерния егалитарно-правен либерализъм. Вторият модул въвежда основните автори и понятия на американския прагматизъм от края на ХІХ и първата половина на ХХ век – Пърс, Джеймс, Дюи и Мийд. Специален акцент е динамичното и интерактивно схващане за „опит”, което се разглежда в контраст с атомистичната аксиоматика и съответно представа за „опит” на британския емпиризъм. Показват се приликите и разликите в схващанията ва „вярване” и „навик” при британските емпирици и прагматистите. Специални акценти за философията на религията на Джеймс и социалната и политическа философия на Дюи.

прочети още
Философия

Преподавател(и):

проф. Димитър Вацов  д-р

Описание на курса:

Компетенции:

Успешно завършилите курса студенти:

1) знаят:

Познават общите парадигми на атомистичния емпиризъм и прагматизма, както и конкретните им исторически вариации

.

2) могат:

Умеят да контекстуализират знанията си, както и да рефлектират чрез тях спрямо по общия хоризонт на обосноваване на науката в класическата модерност и съвременността.


Предварителни изисквания:
няма

Форми на провеждане:
Редовен

Учебни форми:
Лекция

Език, на който се води курса:
Български

Теми, които се разглеждат в курса:

№ на занятие Заглавие на темата Форма на преподаване Брой часове

І Модул: Британски емпиризъм

1. Френсис Бейкън. „Нов органон”. Критиката на Аристотеловата дедуктивна логика. Експеримент и индукция. Лекция

и

семинар 2

2. Томас Хобс. Натуралистична епистемология (Елементи на философията). Естествено и изкуствено тяло. Естествено състояние, обществен договор и абсолютен суверенитет (Левиатан). Лекция

и

семинар 2

3. Джон Лок. Епистемология: „Опит върху човешкия разум”. Въпросът за границите на познанието. Tabula rasa. Първични и вторични качества, прости и сложни идеи. Субстанция - upholding. Номинализъм. Лекция

и

семинар 2

4. Джон Лок. Политическа философия („Два трактата за управлението”, „Писмо за толерантността”). Естествено и гражданско състояние, естествени права, ограничен суверенитет. Собствеността и раждането на модерния субект Лекция 2

5. „Втори трактат за управлението” Семинар 2

6. Джордж Бъркли. Критика на разграничението на Лок между първични и вторични качества. Esse est percipi. Esse est percipere. Рискът на солипсизма и решението чрез духовна субстанция - Бог. Лекция 2

7. Джордж Бъркли и съвременната философия на езика. Витгенщайновата критика на паралелизма между мислене и език и Esse est percipi. Сол Крипке за Витгенщайн и Бъркли Лекция 2

8. Дейвид Хюм. Радикализиране на атомистичния сенсуализъм – прости и сложни идеи и впечатления. Принципи на асоциация. Критика на причинността и на идеята за необходимата връзка. Непълнотата на индукцията. Вярване и навик. Лекция 2

9. Дейвид Хюм. Протоверсия на априористичен тип обяснение на необходимите връзки. Пренагласяне на понятието за репрезентация (не между идеите и действителността, а вътрешна репрезентация между идеи). Типове асоциация на идеите. Вярване и навик - случайното по произход (апостериорно) a priori на асоциацията. Хюм и Кант – общо сравнение. Лекция 2

ІІ Модул: Американски прагматизъм

10. Общо понятие. Преосмисляне на отношението теория-практика. Чарлс Сандърс Пърс и „Как да направим идеите си ясни?” Моделът на експерименталната наука и принципът на Пърс. Лекция

и

семинар 2

11. Уилям Джеймс. Прагматисткият метод. Опитът като поток на съзнанието (stream of consciousness). Вярване и навик. Успешността и задоволството като критерий за истинност. Религия. Лекция 2

12. У. Джеймс: „Прагматисткото схващане за истината” Семинар 2

13. Джон Дюи. Понятие за социална философия. Поведение. Навик и импулс. Медиалност на навика. Инструментализъм. Лекция 2

14. Джордж Хърбърт Мийд. Азът като интерактивна и динамична структура: Self, I и me. Наративни концепции за идентичността Лекция 2

15. Обобщение – опит, навик и вярване – емпиризъм срещу прагматизъм. Лекция 2

Литература по темите:

Дюи, Дж., Как мислим, ИК “Минерва” 2002;

Дюи, Дж., Човешка природа и поведение, ИК “Критика и хуманизъм” 2001;

Джеймс, У., Прагматизмът, ИК “Арета” 1994;

Мийд, Дж. Х., Разум, Аз и Общество, ЕА 1997;

Саръилиев, И., Прагматизъм, Нов български университет, 2002

Сивилов, Л. (съст.), 1992. Теории за истината. Унив. изд., София. (вж. Статиите на Б. Ръсел);

Средства за оценяване:

1. Курсова работа;

2. Участие в семинари