PHIB523 Философия на средновековието и ренесанса

Анотация:

Курсът Философия на средновековието и ренесанса представлява пространно въведение във философията и светогледа на два колкото антагонични, толкова и взаимопреплетени културни феномена, заемащи особено място в историята на европейската цивилизация. Спецификата на средновековието и ренесанса – да са едновременно не без отношение към културната атмосфера на модерността и все пак различни по менталните си структури от нея – налага един по-внимателен в детайлите и задълбочен поглед към тяхната интелектуална история, тъй като тъкмо тази им двоякост налага противоречиви оценки относно значимостта на културите на двете епохи спрямо следващите ги такива.

Курсът е ориентиран към западноевропейското средновековие и италианския ренесанс и мястото, което философията заема в интелектуалния им живот.

Курсът цели да представи в историко-философска и културно-историческа перспектива изграждането и вътрешните динамики на философията на средновековието на ренесанса, като така маркира мястото, което тази философия заема в средновековната и ренесансовата култура и, в по-общ план, в историята на европейската цивилизация.

прочети още
Философия

Преподавател(и):

гл. ас. Сергей Стефанов  д-р

Описание на курса:

Компетенции:

Успешно завършилите курса студенти:

1) знаят: Студентите познават историята на средновековната и ренесансовата философия в контекста на западноевропейската култура.

2) могат: Студентите задълбочават уменията си за работа в историко-философска перспектива.
Предварителни изисквания:
няма

Форми на провеждане:
Редовен

Учебни форми:
Лекция

Език, на който се води курса:
Български

Теми, които се разглеждат в курса:

1. Увод. Светът на късната античност и зората на средновековието. В търсене на нови „географски центрове” на културата.

2. Християнската култура. Разбирането за бога, сътворението, писанието, човека и света.

3. Апологетика. Тертулиан. Александрийската школа и ранните християнски ереси.

4. Византийската философия и западната традиция. Кападокийците. Максим Изповедник. Йоан Дамаскин. Михаил Псел. Един особен случай на среща между изток и запад – Анселм от Хавелберг.

5. Християнският неоплатонизъм. Ориген. Псевдо-Дионисий Ареопагит. Джон Скот Ериугена.

6. Аврелий Августин. Богът и човекът – благодат и воля, познание и добро; безсмъртието на душата. Историята и времето. Двата града.

7. Боеций. Откровение и познание: познаването на бога. Предопределение и свобода.

8. Каролингският „ренесанс”. Философската образованост през ранното средновековие. Етимологията. Средновековната енциклопедия. Християнството и не философската ранно средновековна култура.

9. Анселм от Кентърбъри. Отношението вяра – разум. Доказателствата за съществуването на бога в средновековната философска традиция.

10. Пиер Абелар. „Методът” на теологията. Спорът за универсалиите. Джон от Солзбъри.

11. Средновековният мистицизъм като културен феномен. Бернар от Клерво – богът, човекът, любовта. Цистерцианците и Сен-Дени. Школата Сен-Виктор. Хилдегард от Бинген.

12. „Ренесансът” на ХІІ век. Школата в Шартр и понятието за „природа”. Средновековният светоглед: символната вселена; устройството на универсума.

13. Други източни влияния. Арабската култура. Авероес и Авицена. Юдейската философия.

14. Схоластиката и средновековната университетска култура. Традицията на школите. Новите ордени – францисканци и доминиканци. Рецепциите на аристотелизма. Сумата. Трансценденталиите.

15. Тома от Аквино. Учителят Алберт Велики – концепция за душата. Науката за бога. Учение за човека. Познавателен процес и истина.

16. Бонавентура. Мъдрост и философия, бог и човек. Познанието като път към бога – идеи и просветление.

17. Робърт Гросетест и Роджър Бейкън. Гросетест – светлината и светът; Бейкън – незнание, познание, опит.

18. Джон Дънс Скот. Метафизика и теология. Познанието – интуиция и абстракция. Граници на интелектуалното познаване на бога. Концепция за волята. Една рецепция на скотистката философия в ранната модерност –Франциско Суарез.

19. Уилям от Окам. Същност на познанието – обективност и универсалност. Номинализъм и окамизъм през късното средновековие.

20. Мистицизъм и неоплатонизъм на късното средновековие. Йоханес Екхарт. Никоай от Куза.

21. Средновековната светска култура. Обществени отношения и разбирания за властта. Светогледна стилизация на живота в поезия, хроники и истории. Образи на любовта, честта, страха и смъртта. Отношението светско – религиозно: примери и други морални поучения.

22. Разбирането за „ренесанс”. Нова епоха или етап от средновековието. Какво представлява ренесансовата философия. Късно средновековни и ранно модерни сътресения в обществото и културата.

23. Данте Алигиери и флорентинският 14 век. Поезията, теологията и науката. Красноречие и истина.Джовани Бокачо. Франческо Петрарка. Леонардо Бруни.

24. Ренесансовият хуманизъм. Лоренцо Валла. Хуманистите и особеностите на италианската университетска култура. Хуманистите и спецификите на италианската градска култура.

25. Флорентинският неоплатонизъм. Културни и социални предпоставки за възникването на Платоновата академия във Флоренция. Джовани Пико делла Мирандола: съчетаването на Платон и Аристотел; достойнството на човека.

26. Флорентинският неоплатонизъм. Духът на академията. Марсилио Фичино – „сумата” на платоническата философия; опит за метафизически синтез: духовният кръговрат; човекът – йерархията – богът; концепцията за любовта; формата и светлината като онтично-познавателни принципи.

27. Ренесансовият пантеизъм. Джордано Бруно.

28. Ренесансовият аристотелизъм. Пиетро Помпонаци – концепция за душата.

29. Политически и социални ренесансови теории. Николо Макиавели. Балтазаре Кастильоне. Ескиз – утопията на Томас Мор. Томазо Кампанела.

30. Заключение. Философски идеи, митологеми и изкуства в контекста на ренесансовата култура.

Литература по темите:

Средновековие

1. Архив за средновековна философия и култура, Свитък І – ХV, София 1994-2009

2. Аврелий Августин, Изповеди, С. 2006.

3. Аврелий Августин, Избрани съчинения, С. 2008.

4. Алберт Велики, Три трактата, С. 2003.

5. Анселм от Кентърбъри, Избани произведения, С., 2008.

6. Анселм от Хавелберг, Диалози, С. 2007.

7. Аверинцев, С., Ранновизантийската литература, Тавор, 2000.

8. Боеций, Теологическите трактати. За утешението на философията, С. 2008.

9. Бонавентура, Избрани съчинения, С. 2008.

10. Бояджиев, Ц., Августин и Декарт, УИ “Св. Климент Охридски”, 1991.

11. Бояджиев, Ц., Ренесансът на XII век, УИ “Св. Климент Охридски”, 1991.

12. Бояджиев Ц., Нощта през Средновековието, С., 2000.

13. Бояджиев, Ц. Философия на европейското средновековие, С. 1994.

14. Браун, П., Светът на късната античност, С. 1999.

15. Браун, П., Култът към светците, С. 2000.

16. Георгиев, Олег, Средновековната образованост, С. 2002.

17. Гуревич, А., Средновековният свят: културата на мълчащото мнозинство, С. 2005.

18. Джон Дънс Скот, За първия принцип, “Лик”, С. 1998.

19. Джон Скот Ериугена, За разделението на природата, С. 1994.

20. Дюби, Ж., Времето на катедралите, “АГАТА-А”, 2004.

21. Жилсон, Е., Ф. Бьонер, История на християнската философия, “Идея”, Ст. Загора 1999.

22. Каприев, Г., Byzantica minora, “Лик”, 2000.

23. Каприев, Г., Анселм от Кентърбъри. Светът на неговите идеи, С., 1999.

24. Каприев, Г., Аргументът на Анселм от Кентърбъри и “онтологическото доказателство”, С., 1998.

25. Каприев, Г., Византийската философия, “Лик”, С. 2001.

26. Льо Гоф, Жак, Интелектуалците през Средновековието, С. 1993.

27.

28. Льо Гоф, Ж, Въображаемият свят на Средновековието, “Агата-А”, С., 1998.

29. Льо Гоф, Ж., Цивилизацията на Средновековния запад, “Агата-А”, С., 1999.

30. Майендорф, Й., Византийско богословие, “Гал-Ико”, С., 1995.

31. Максим Изповедник, Мистагогия, в Изборник, “Омофор”, 2001.

32. Николай от Куза, За не-другото, “Лик”, С., 1998.

33. Николай от Куза, За ученото незнание, “Наука и изкуство”, С. 1993.

34. Панофски, Е., Готическата архитектура и схоластиката, “Агата-А”, С., 2002.

35. Пет средновековни философски трактата, сборник, С. 1989.

36. Пиер Абелар, Избрани съчинения, С.1986.

37. Псевдо-Дионисий Ареопагит, За небесната йерархия. За църковната йерархия, “Лик”, С., 2001.

38. Псевдо-Дионисий Ареопагит, За Божествените имена, “Лик”,С., 1999.

39. Средновековни философи. Антология, УИ “Св. Климент Охридски”, 1994.

40. Тома от Аквино, Философски трактати, С. 2011.

41. Тома от Аквино, Сума на теологията, част I,ІІ-І,ІІ-ІІ, С. 2003-2009.

42. Уилям от Окам, Избрано, С. 2002.

43. Фавие, Ж., Карл Велики, С. 2002.

44. Хайнцман, Р., Философия на Средновековието, “Лик”, С., 2002.

45. Хьойзинха, Й., Залезът на Средновековието, “Панорама”, 2002.

46. Цимерман, А., Тома от Аквино, “Изток-Запад”,С. 2004.

47. Шмит, Жан-Клод, Смисълът на жестовете в средновековния запад, С. 1999.

Ренесанс

1. Бахтин, М., “Творчеството на Франсоа Рабле и народната култура на Средновековието и Ренесанса”, “Наука и изкуство”, 1978.

2. Бицили, П.М., “Европейската култура и ренесансът”, С. 1994.

3. Бояджиев, Ц., “Кръговрат на духа”, “Лик”, 1999.

4. Буркхарт, Я., “Култура и изкуство на Ренесанса в Италия”, София, 1986.

5. Бърк, П., “Ренесансът”, “Кралица Маб”, 1996.

6. Да Винчи, Леонардо, “Трактат за живописта”, “Лик”, 1997.

7. Делюмо, Ж., “Страхът в Западния свят”, “Рива”, 2002.

8. Данте Алигиери, „Божествена комедия”, С. 1975.

9. Джонсън, Пол, “Ренесансът”, “Прозорец”, 2004.

10. Елиас, Н., Относно процеса на цивилизация, С., 1999-2000.

11. Кассирер, Э., “Индивид и космос”, Москва - Санкт-Петербург 2000.

12. Кларк, Кенет, "Голото тяло", Издателство “Български художник”, 1983.

13. Кларк, К., “Цивилизацията”, “Български художник”, 1977.

14. Макиавели, Николо, “Избрани съчинения”, С. 1985.

15. Пико делла Мирандола, “Реч за достойнството на човека” във “Философски преглед” 1/1991.

16. Помпонаци, Пиетро, „Трактат за безсмъртието на душата”, С. 2008.

17. Фичино, Марсилио, “Коментар върху <Пир> на Платон”, “Гал-Ико”, 1994.

18. Фичино, Марсилио, “Малки трактати”, “Лик”, 2003.

19. Фичино, Марсилио, Трактати, С. 2008.

20. Фокрул Б., Р. Льогро, Цв. Тодоров, “Зараждането на индивида в изкуството”, “Кралица Маб”, 2006.

21. Фотев, Г., „Социална реалност и въображение”, Стара Загора 1996.

22. Хьойзинха, Й., “Homo ludens”, “Захарий Стоянов”, 2000.

Средства за оценяване:

тест 1 и 2