PHIB520 Семинар "Философско кафене" (европейски диалози)

Анотация:

• Курсът представлява исторически обзор на идеята за Европа и формирането на спецификите, определящи европейското мислене и европейската идентичност. Главна цел на курса е студентите да придобият задълбочени знания за интелектуалната история на Европа и да могат да съотнасят усвоената проблематика към съвременните въпроси на европейското общежитие. Друга главна цел на курса е студентите да се запознаят с основните теми, влизащи в т.нар. "континентална философия", противопоставяна или съотнасяна често с философските тенденции на Новия свят (американската философия). Курсът има основната задача да представя различни гледни точки, подходи и акценти към разбирането на Европа в "множествено число". Като извънаудиторен курсът предполага самостоятелна работа на студентите в различни културни институции и сфери, имащи отношение към визиите за настоящето и бъдещето на Европа.

прочети още
Философия

Преподавател(и):

проф. Лидия Денкова  д-р

Описание на курса:

Компетенции:

Студентите знаят:

• най-важните моменти от интелектуалната история на Европа;

• Философските учения, легнали в основата на т.нар. "европейско мислене" /напр. картезианство, романтизъм и др./;

• В какво се изразява "дебатът за Европа";

Студентите придобиват умения:

• да анализират критично съдържанието и историческия развой на "европоцентризма";

• Да участват в дискусии, отнасящи се до хуманитарната сфера на обединена Европа.


Предварителни изисквания:
•Добра обща култура и базисни познания по история на Европа - напр. в обема, представен в книгата на Дитрих Шваниц "Речник на общата ни култура" (Архимед, С., 2002).

*Умение за самостоятелна работа и изследвания



Форми на провеждане:
Редовен

Учебни форми:
Самостоятелна работа

Език, на който се води курса:
Български

Теми, които се разглеждат в курса:

1.Митът за Европа и развитието на "символа Европа". Гръцкият манталитет и отношението към "варварите". Античните философски митове и издигането на интелектуалността и дейността като основни ценности. Смисъл на гръцката "пайдея". Античният космополитизъм. Лекция

2.Античното наследство в теориите за ценността на свободата и демокрацията. Политическите теории на Платон и Аристотел и тяхната модерна интерпретация. Националните философски традици в Европа.

3.Големите историци за Европа: Хезиод и Тукидид.

4.Средновековна Европа и християнството. Семинар върху Жак льо Гоф.

5.Векът на хуманистите и ренесансовите ценности. Новостта на "Стария свят". Семинар върху Еразъм Ротердамски.

6.Големите проекти и теории за Евопа във века на Просвещението. От Монтескьо до Кант и Бенжамен Констан. Монтескьо срещу Хобс. Актуалност на “Духът на законите”. Лекция

7.Семинар върху Кантовия проект "Към вечния мир" и първите проекти за конфедерация.

8.Романтизъм и национализъм. Новалис, Сен-Симон, Чаадаев, Виктор Юго.

Хегел и неговите Лекции върху философия на Историята /1832/.

9.Национални "философеми" на европейското: примерът на Унамуно и Ортега-и-Гасет.

10.Средиземноморската мисъл - от Бродел до Пол Валери. Лекция

Залезът на Запада и кризата на европейскя дух: Шпенглер. Темата за Европа при Ницше.

11.Прагматизъм и утилитаризъм. Либерализъм и неолиберализъм в Европа.

12.Европейската тема във философията на Хусерл, Хайдегер, Паточка. Назад към гърците? Европейската тема в литературата и есеистиката - Кундера, Милош, Чоран и др.

13.Център и периферия в разбирането за Европа. Европа - разбирана и правена. Бъдещето на Европейския съюз. Каква философия за каква политика? Европа и глобализацията. Семинар.

Литература по темите:

Диоген Лаерций. Животът на философите. С., 1985.

Я. Буркхард. Културистория на Гърция. С., 1998.

Имануел Кант. Избрани произведения 1755-1770. С., 1998.

Класици на политическото мислене. Том I. Artes liberales, НБУ, 2009.

Николо Макиавели. Избрани съчинения. С., 1985.

Шарл Монтескьо. За духа на законите. С., 1984.

Хана Арент. Насилие и политика. С., 2007.

Я. Паточка. Еретични есета за философията на историята. С., 1994.

Стефан Цвайг. Европейската мисъл. Варна, 1985.

Фр. Шилер. Върху естетическото възпитание на човека в поредица писма. - В: Фр. Шилер. Естетика. С., 1980.

Алексис дьо Токвил. За демокрацията в Америка. С., 1996.

Политическата мисъл на европейското “минало”. Съставител Д. Гочева. С., 2010.

Р. Ингарден. Някои бележки за относителността на ценностите. - В: Р. Ингарден. Човекът. С., 2003.

Е. Фром. Човекът за себе си. С., 1995.

Н. Елиас. Относно процеса на цивилизация, т.1-2, С., 1999-2000.

Сб. Цивилизациите /състав.Е. Михайловска, П. Кабакчиева/. С., 1995.

Жан-Пиер Вернан. Индивидът, смъртта, любовта. Аз и другият в древна Гърция. С., НБУ, 2004.

М. Хайдегер. Наука и осмисляне. - В: Идеи в културологията. Т.2. С., 1993.

К.Ясперс. За условията и възможностите на един нов хуманизъм. - В: Идеи в културологията. Т.2. С., 1993.

Ю. Хабермас. Понятието за жизнен свят и херменевтическият идеализъм на разбиращата социология. - В: Идеи в културологията. Т.2. С., 1993.

К. Краус. Кутията на Пандора. Есета, статии, афоризми. С., 1993.

Пол Валери. Кризата на духа. - В: П. Валери. Човекът и раковината. С., 1988.

Хосе Ортега и Гасет. Темата на нашето време. С., 2002.

В. Бенямин. Озарения. С., 2000.

Х. Маркузе. Едноизмерният човек. С., 1997.

Фр. Ницше. Съчинения в 6 тома. С., 2003.

Е. Чоран. Шемет на скептицизма. С., 1996.

Дьорд Лукач. Трудът като модел на обществената практика. - В: Идеи в културологията. Т.1. С., 1990.

Паул Тилих. Мъжеството да бъдеш. С., 1995.

Т. Парсънс. Отново за културната и социалната система. -В: Идеи в културологията. Т. 2. С., 1993.

Х.-Г. Гадамер. История и херменевтика. С., 1994.

Европейски екзистенциалисти. С., 1993.

Л. Уайт. Науката за културата. С., 1988.

Б. Богданов. Европа разбирана и правена. С., Планета-3, 2001.

Философия на толерантността. Антология от античността до края на XX век. (Съставители Л.Денкова, Е.Григоров, Ал.Лозев). С., НБУ, 2002.

Защо сме такива? В търсене на българската културна идентичност. С., 1994.

Сб. Идеи в културологията. Т.1-2. С., 1990.

Дилтай. Философия на светогледите. С., 1998.

Петър Бицили. Основни насоки в историческото развитие на Европа. От началото на християнската ера до наши дни. С., 1993.

Сб. Теории за истината. С., 1992.

Сб. Историци за историята. С., 1988.

Макс Вебер. Социология на господството. Социология на религията. С., 1992.

Цветан Тодоров. Завладяването на Америка. Въпросът за другия. С., 1992.

Жан-Кле Мартен. 100 думи за 100 философи. От Хераклит до Дерида. С., 2006.

Хосе Ортега-и-Гасет. По повод на Галилей. Схема на кризите. С., 2004.

Бъртран Ръсел. История на западната философия. Т.1-2.С., 1994.

Жак Дерида. Другият нос. – В: Език и литература, 2001, 1-2, с. 177-188.

Vocabulaire Europeen des philosophies. Sous la direction de Barbara Cassin. Seuil, Le Robert, 2004.

F. Rintelen. Values in European thought, Pamplona, 1972.

John Gray. The Virtues of Toleration. Postliberalism. Studies in Political Thought, 1993.

M. Buber. Fragments on revelation. - In: Believing in humanism. N.Y.,1967.

Norman Davies. Europe: A History. Oxford Univ. Press, 1996.

“Quels reperes pour l’Europe”?, Harmattan, 1996.

J. Poulain. L’identite philosophique europeenne. P., 1996.

J. le Goff. La vieille Europe et la notre. P., 1991.

Edgar Morin. Penser l’Europe. P., 1995.

Средства за оценяване:

Самостоятелна работа, дискусия, анализ