PHIB402 Философията в България

Анотация:

• Основната цел на курса е да представи на студентите философията в България и нейните характерни определения, зададени от специфичния културен, исторически и езиков контекст. За целта особено внимание в курса се отделя на методологическото разясняване на понятия като „българска философия” и „българска философска мисъл” , както и на границите при тяхната употреба.

• В курса се представят редица автори, които имат пряко отношение към предмета на философията в България. Прави се преглед на развитието на понятието за философия в българската култура от Възраждането до средата на XX век.

прочети още
Философия

Преподавател(и):

доц. Ясен Захариев  д-р

Описание на курса:

Компетенции:

Успешно завършилите курса студенти:

1) знаят:

• какви са особеностите и развитието на философията в България.

2) могат:

• да правят разлика между “философска мисъл” и “философия” в България;

• да оценяват философията в България без да изпадат в двете често срещани крайности на сляпо отричане или шовинистично надценяване на нейната общокултурна значимост.


Предварителни изисквания:
• Студентите трябва да имат предварителни знания, придобити от курс по въведение във философията (или еквивалентен), който да ги е запознал с общата философска терминология. Предварителни познания по история на България също ще им бъдат от полза.

Форми на провеждане:
Редовен

Учебни форми:
Лекция

Език, на който се води курса:
Български

Теми, които се разглеждат в курса:

1. Митът за българската философска мисъл – коя мисъл може да бъде „философска”?

2. Националност и философия – как влияе националността на философстването?

3. Формално понятие за предмета “Философията в България” – Отново на въпроса „Що е философия”.

4. Общи черти на проникването на философията в България от Възраждането до средата на 20 век – нагласи и влияния.

5. Философията като житейска мъдрост в общественото “позорище” (сеир) – Софроний Врачански.

6. Философията като логика. Как “звучи” философията на български? – Васил Хаджистоянов Берон.

7. Български разкази за историята на Философията; в ролята на разказвача – Иван Георгов.

8. Първата завършена философска система на български език – Иван Гюзелев.

9. Философията като идеология и връзката й с политиката – Димитър Благоев и Тодор Павлов.

10. Философски ориентации около кръга “Мисъл”, философията и изкуството.

11. Философията като “основна наука” – Димитър Михалчев.

12. Теорията на познанието в системата на Димитър Михалчев.

13. Философският плурализъм в България – сп. “Философски преглед” 1929 -1943 г.

14. Утвърждаването на философията като идеология след 1944г.

15. Понятие за философията в България – обобщение.

Литература по темите:

1. PHIB 402,Философията в България, учебно помагало, съст. Ясен Захариев, Библиотека на НБУ, Чит. 1.

2. Антология на българската философска мисъл, Т. 1-2, С. 1973

3. Берон Васил Стоянов, Логика, С.1980

4. Берон, П., Славянска философия, С. 2000

5. Бънков, А., Развитие на философската мисъл в България, С. 1966

6. Бъчваров, М., Българската философска мисъл през Възраждането, С.1966

7. Бъчварова, Н.; Бъчваров, М., Д-р Петър Берон, С.1975

8. Българската философска култура през 19-20 век, С.2000

9. Георгиев, Н., Тоги, фракове, лири, в: Световност, демокрация, малки народи, С. 200

10. Георгов, И., История на философията, Т. 1, С. 1925

11. Гюзелев, Ив., Светът като продукт на съзнанието, С. 1907

12. Денков, Д., Димитър Михалчев, С 1988

13. Защо сме такива - В търсене на българската културна идентичност, С.1995

14. Казанджиев, С., Философски и психологически съчинения, С.1982

15. Кулов, В., Възгледите на Димитър Михалчев за познанието, С.1994

16. Михалчев, Д., Форма и отношение, С.1931

17. Михалчев, Д., Философията като наука, С.1946

18. Михалчев, Д., В какво се състои познанието?, в: Философски алтернативи, бр.5-6, 1994

19. Михалчев, Д., Диалектика и софистика, С.1994

20. Софроний Врачански, Съчинения в два тома, С.1992

21. Саръилиев, И., Прагматизъм, С. 2002

22. Саръилиев, И., Усилието да узнаваш, С. 2004

23. Саръилиев, И., Meditationes, С. 2005.

24. Стаматов, А., Европейски проекции върху българската философска култура, С.1996

25. Стаматов, А., Философско-етическите идеи в културно-просветните процеси у нас от Възраждането до средата на XX век, МГУ “Св. Иван Рилски”, С.1998

Средства за оценяване:

Текуща оценка, съставена 50% от участие в семинари и 50% от реферат е достатъчна за формиране на крайна оценка без изпит.