PSYB500 Увод в клиничната психология

Анотация:

Целта на курса е студентите да се запознаят с предмета на клиничната психология, със специфичните й характеристики като направление в психологията, с научните й основи и с професията на клиничния психолог.

прочети още
Психология

Преподавател(и):

доц. Никола Атанасов  д-р
преп. Красимир Таушанов  
гл. ас. Светослав Савов  д-р

Описание на курса:

Компетенции:

Като резултат от участието си студентите трябва да имат общи познания за областта на клиничната психология, за нейната история, за отличаващите я от другите близки до нея дисциплини характерни особености и за изискванията към професионалната практика: квалификационни и етични. Те трябва да бъдат в състояние да се ориентират в основните психодиагностични методи, използвани в клиничната психология, и да познават теоретично различните възможности за психологически интервенции и подходите към тях.
Предварителни изисквания:


Форми на провеждане:
Редовен

Учебни форми:
Лекция

Език, на който се води курса:
Български

Теми, които се разглеждат в курса:

1 лекция. Понятието “клинична психология”. Предмет на клиничната психология. Клиничната психология и съседните дисциплини: психология на здравето, медицинска психология, поведенческа медицина, клинична невропсихология, психология на здравето, обществено здравеопазване, психиатрия, неврология.

2 лекция. История на клиничната психология.

3 лекция. Понятие за психично разстройство, модели на психичните разстройства. Психично здраве, психична болест, психично разстройство. Модели на болестта. Определения за болест и здраве. Модели на психичните разстройства в психиатрията.

4 лекция. Понятие за норма в психологията. Статистическа и клинична норма.

Модели на психичните разстройства в психологията.

5 лекция. Модели на психичните разстройства в хуманистичната психология.

6 лекция. Модели на психичните разстройства в психоанализата.

7 лекция. Бихейвиористки модели. Системни модели.

8 лекция. Психопатология на развитието.

9 лекция. Психодиагностика в клиничната психология: основи. Многомодалността като основен принцип на диагностиката.

10 лекция. Диагностичното интервю като психодиагностичен метод..

11 лекция. Психологически тестове в клиниката. Скрийнинг на симптомите.Тестове за интелигентност. Тестове за специални функции: памет, внимание и др.

12 лекция. Тестове за изследване на личността. Тестове за изследване на психопатологични особености и синдроми. Проективни тестове

13 лекция. Клинико-психологични интервенции: дефиниция. Социална хигиена и профилактика. Терапия. Рехабилитация. Кризисни интервенции. Стрес и справяне.

14 лекция. Психотерапия и консултиране. Кратка история на развитието на психотерапевтичните подходи. Класификация.

15 лекция. Професията „клиничен психолог”. Професионални стандарти. Въпроси на професионалната етика.

Литература по темите:

• Адлер А. (1920). Индивидуална психология: практика и теория. София: ИК “Алегро” (в 2 части)

• Бонгар Б. Айзенк Х. (1987). Модел на личност. София: Наука и изкуство.

• Атанасов Н. (1996). Психодрама и психоанализа: покана за среща. Българско списание по психология, брой 4.

• Атанасов Н. (2005). Психотерапията като професия. Сборник с научни доклади от Третия национален конгрес по психология. София: Софи-Р.

• Атансов, Н. (2017). Теории за психичното развитие в психоанализата. София: НБУ

• Бонгар Б. и Бютлър Л.Е. (ред.) (2002). Пълен наръчник по психотерапия. София: ЛИК.

• Бренър Ч. (1993). Психоанализа: основен курс. София: Фондация “Отворено общество”.

• Вацлавик П., Бийвин Дж. и Джексън Д. (2004). Прагматики на човешкото общуване. София: Наука и изкуство.

• Кокошкарова А. (1984). Психологичното изследване на личността в клиничната практика. София: Медицина и физкултура.

• Енциклопедия по психология (под редакцията на Р. Корсини). 1998. София, Наука и изкуство.

• Паспаланов И., Щетински Д., Айзенк С.Б. (1984). Българска адаптация на личностовия въпросник на Айзенк. – Психология, 1984, №. 5.

• Перре М., У. Бауман (ред.). Клиническая психология. Москва: Питер (превод от немски).

• Сиймън Дж.Д., Кенрик Д.Т. Психология. София: издателство на Нов български университет.

• Тръл, Т. (2016). Клинична психология. София: Изток-Запад

• Франкл, В. (1993). Теория и терапия на неврозите. София: ЛИК, 2001.

• Щетински, Паспаланов (1989). Методическо пособие за работа с българската форма на въпросника за оценка на тревожността на Ч.Спилбъргър. БАН – Институт по психология.

• Шулц Д. и Шулц С. (2006). История на модерната психология. София: Наука и изкуство.

• Plante Th. G. (2005). Contemporary Clinical Psychology. Hobokan, NJ: John Wiley & Sons.

• Trull, T. (2012). Clinical Psychology (8th Edition). Boston, MA: Cengage Learning

Средства за оценяване:

ДОЦ. Д-Р НИКОЛА АТАНАСОВ

ОБРАЗОВАНИЕ:

1990 – доктор по психология, Институт по психология-Българска академия на науките; Тема на дисертацията: “Психосемантична валидност на личностови въпросници”

1981 – дипломиран психолог, специалист по клинична психология, Хумболт Университет – Берлин, Германия. Тема на дипломната работа: “Създаване на въпросник за диференциална диагностика на алкохолизма”

СПЕЦИАЛИЗАЦИИ:

2012 – обучаващ аналитик към Българското психоаналитично общество (учебна група на Международната психоаналитична асоциация)

2002-2008 – обучение по психоанализа в Психоаналитичния институт за Източна Европа „Хан Грьон-Пракен”

1989-1994 – обучение по психодрама към Психодрама институт за Европа

КЛИНИЧЕН ОПИТ:

От 1990 досега – психотерапевт на частна практика в София: краткосрочна и дългосрочна индивидуална и групова терапия и клинична супервизия на специалисти от помагащите професии

1992-1997 – водещ на 3 дългосрочни групи за себепознание за специалисти от сферата на психичното здраве към Нов Български Университет, Департамент по поведенчески науки

1985-1990 – консултант към Телефон на доверието, София

1981-1990 – клиничен психолог към Градския психиатричен диспансер, София (до 1985 на пълно работно време, след това свободен прием по психотерапия):

1979-1981 – клинична практика в Клиниката на Института по психология, Хумболт Университет в Берлин

1979 – клинична практика в Психиатричната клиника на Лайпцигския университет (3 месеца)

ИЗСЛЕДОВАТЕЛСКИ ОПИТ:

От 1994 досега – изследвания в областта на теорията на психоанализата; монография “Теории за психичното развитие в психоанализата” (Академично издателство “М.Дринов”); публикации

2003 – 2005 - изследователски проект “Ефективни компоненти на психоанализата”, Институт по психология – БАН, съвместно със Секцията по психотерапия и психосоматична медицина към Университета в Улм, Германия

1992-1993 – изследване на историята на психоанализата и психотерапията в България

1991 – сътрудник към изследователския проект “Оценка на креативността на учениците от техните учители” към Програмата за изследване на човека и неговия мозък, Институт по психология на БАН

1989 – участие в българската адаптация на Въпросника на Офър за Аз-образа при юношите

1985-1988 – изследователски проект “Психосемантична валидност на личностни въпросници” (докторска дисертация)

1980-1981 – участие в разработването на Въпросник за диференциална диагностика на алкохолизма; въпросникът се използва в Германия

ПРЕПОДАВАТЕЛСКИ ОПИТ

От 2005 – доцент по клинична психология към Нов Български Университет, преподавател към бакалавърски програми по психология на български и английски език и магистърска програма по клинична психология

1999-2005 – хоноруван преподавател към НБУ, Магистърска програма по клинична психология

1992-1997 – хоноруван преподавател към Нов български университет, Департамент за поведенчески науки

1991-1993 – лекции и семинари по психологично консултиране към Югозападния университет в Благоевград, Магистърска програма по социална педагогика

ЧЛЕНСТВО В ПРОФЕСИОНАЛНИ ОРГАНИЗАЦИИ:

От 2009 – директен член на Международната психоаналитична асоциация;

От 1999 досега – член на Групата за развитие на психоаналитичната практика в България;

От 1993 досега – съосновател на Българската асоциация по психотерапия и психологично консултиране; през 1997 година и 2006-2009 действуващ председател на асоциацията;

От 1991 – съосновател и член на Българското дружество по психодрама и групова психотерапия (колективен член на Психодрама институт за Европа)

От 1991 – съосновател и член на Българското психоаналитично общество

От 1990 – член на Дружеството на психолозите в България

ГЛ. АС. Д-Р СВЕТОСЛАВ САВОВ

Клиничен психолог, дипломиран психоаналитик и доктор по психология. Води лекционни курсове по психотерапия, психопатология и клинична психология в Нов български университет. Основните му изследователски интереси в областта на ментализацията, личностовите организации и ефективност на психотерапиите.

Някои от по-важните му публикации са:

• Atanassov, N. & Savov, S. (2018). Psychic trauma and addiction. In: Hamburger A. (ed.). Trauma, Trust and Memory: Social Trauma and Reconciliation in Psychoanalysis, Psychotherapy and Cultural Memory (pp.161-170). Abingdon, UK: Routledge.

• Савов, С. (2017). “Основана на доказателства терапия ли е психоанализата: наука и идеологии”, Сборник по клинична психология: том 2. Избрани трудове от Втория национален конгрес по клинична психология с международно участие, 37-45

• Atanassov, N. & Savov, S. (2016). ‘Mentalization and personality organization in heroin addicted patients: A Narrative Analysis’. Language and Psychoanalysis, 5(1): 14-30

• Savov, S. & Atanassov, N. (2013). ‘Deficits of affect mentalization in patients with drug addiction: theoretical and clinical aspects’. ISRN Addiction, Article ID 250751, 6 pages, doi:10.1155/2013/250751, vol. 1.