SOCB501 Социологически теории за модерността

Анотация:

Понятието модерност се използва в семантично разнообразни хуманитарни дискурси и контексти: в европейските науки за духа началото й поставя се поставя с Ренесанса на ХV век, в икономически план тя се свързва с индустриализацията и капиталистическото производство през ХVІІІ век, в политически – с Просвещението, Френската революция и оформилите се в началото на ХІХ век териториални държави и национални идеологии, в психологически – с релативизирането на светогледите и ценностните системи, с фрагментиране на опита за действителността, с усилване на саморефлексивността; в естетически – със съпротива спрямо канона и с поява на нови литературни жанрове и стилове в изкуствата от края на ХІХ и началото на ХХ век. Тези различни аспекти се представят в рамките на курса през поредица от социологически и философски рефлексии върху и диагнози на модерността. Специален акцент се поставя върху секуларизацията като последица от Просвещението и от преобразуването на отношението между вяра и знание.

прочети още
Социология

Преподавател(и):

гл. ас. Теодора Карамелска  д-р

Описание на курса:

Компетенции:

Успешно завършилите курса студенти:

1) познават:

- основни понятия и изследователски ракурси към генезиса на модерността и нейната полисемантичност в поредица от превърнали се в класически (социологически, културологични и философски) теоретични проекти от втората половина на ХІХ и ХХ век;

- спецификата на националните контексти на възникване и употреба на понятието, както и на постмодерната рефлексия върху социални феномени на модерността.

2) могат:

- да се ориентират в комплексни културноисторически процеси и събития, свързани с модерността и последващото им въздействие;

- да реферират и боравят свободно с модели на аргументация от хуманитарни дискурси, фокусиращи различни аспекти от развитието на модерните общества.


Предварителни изисквания:
няма

Форми на провеждане:
Редовен

Учебни форми:
Лекция

Език, на който се води курса:
Български

Теми, които се разглеждат в курса:

1. Основни характеристики на социалния ред и културните трасформации в отделните периоди в епохата на модерността. Типове социологически подходи към генезиса на модерността, 2 часа

2. Политически трансформации в Европа в края на ХVІІІ век: от абсолютна към конституционна монархия (Франсоа Фюре), 2 часа

3. Кант и неговият отговор на въпроса „Що е Просвещение?”, 2 часа

4. Преход от ръчен занаятчийски труд към машинна организация и технологизиране на производствените процеси. Промяна на социалнокласовите отношения и поява на индустриалното капиталистическо общество (Карл Маркс; Даниъл Бел), 2 часа

5. Ускорената социална диференциация: Макс Веберовата културноисторическа диагноза на модерността, 2 часа

6. Бюрократичната организация в модерните общества (М. Вебер).

7. Фигурата на държавния служител: „Чиновникът” (1909) на Алфред Вебер и „Процесът” на Кафка” (1919), 2 часа

8. Секуларизация и загуба на социалното значение на религията, 2 часа

9. Психо- и социогенезис на модерността: Норберт Елиас за промяната на властовите баланси в процеса на цивилизация, 2 часа

10. Традиционна и модерна (дисциплинарна) власт. Генеалогични линии на модерността при Мишел Фуко, 2 часа

11. Субективността и конфликтите на несъзнаваното (Фройд), 2 часа

12. Трансформации и кризи на модерността: поява на нов тип публичност (Юрген Хабермас)

13. Лиотар и разпадането на метанаративите на класическата модерност. Контрамодерност, постмодерност, 2 часа.

Литература по темите:

Литература

Адорно, Т. 2002. Естетическа теория. София: ИК „Агата-А”.

Бек, У. 2004. Световното рисково общество. София: „Обсидиан”.

Бел, Д. 1994. Културните противоречия на капитализма. София: „Народна култура”

Бъргър, П. (съст.). 2004. Десекуларизацията на света. София: „Критика и хуманизъм”.

Вебер, М. 1992. Социология на господството. Социология на религията. София: Университетско издателство „Св. Климент Охридски”.

Вебер, М. Генезис на западния рационализъм. София: „Критика и хуманизъм”.

Вебер, М. 2004. Протестантската етика и духът на капитализма. София: „Просвета”.

Гадамер, Х.-Г. 2009. Наследството на Европа. София: „Критика и хуманизъм”.

Димитров, Г. 1995. „Модернизацията – основание за съществуването на социологията”. В: Соцологически проблеми, 2.

Зимел, Г. 2001. „Големият град и духовният живот”. В: Социологически проблеми, 1-2.

Елиас, Н. 1999. Относно процеса на цивилизация. София: „Атика”.

Кафка, Ф. 2006. „Процесът”. В: Избрано. София: „Фама”.

Лиотар, Ж.-Фр. 1993. Постмодерното обяснено за деца. София: „Критика и Хуманизъм”.

Лиотар, Ж.-Фр. 1996. Постмодерната ситуация. София. „Наука и изкуство”.

Маркс, К. 1988. Капиталът. Т.1. София: „Партиздат”. (Раздел 1. Стока и пари, 4. Фетишният характер на стоката и неговата тайна).

Хабермас, Ю. 1991. „Модерността – един незавършен проект”. В: Критика и хуманизъм, 3.

Хабермас, Ю. 1999. Философският дискурс на модерността. Плевен: „Евразия-Абагар”

Фройд, З. 1993. „Неудовлетворението в културата”. В: Идеи в културологията, т. 2, София: „Наука и изкуство”.

Фройд, З. 1991. Ерос и култура. Плевен: „Евразия-Абагар”

Фуко, М. 1997. Просвещение и критика. София: „Критика и хуманизъм”

Фуко, М. 1992. Генеалогия на модерността. София: УИ „Св. Климент Охридски”.

Фюре, Ф., Д. Рише. 2005. Френската революция. София: „Кама”.

Фюре, Ф. 1995. Да мислим френската революция. София: „Критика и хуманизъм”.

Weber, A. 1927. „Der Beamte” (1909). In: Ideen zur Staats- und Kultursoziologie. G. Braun, Karlsruhе.

Средства за оценяване:

2 х 2 часа текущ контрол