HISB511 Културното наследство в българските земи

Анотация:

Курсът въвежда в културното наследство по българските земи от древността до Възраждането, като акцентира върху основни паметници във връзка със съвременното развитие на културния туризъм.

прочети още
История

Преподавател(и):

доц. Зарко Ждраков  д-р

Описание на курса:

Компетенции:

Решаване на актуални проблеми във връзка с популяризирането на българското културно наследство.


Предварителни изисквания:
няма

Форми на провеждане:
Редовен

Учебни форми:
Лекция

Език, на който се води курса:
Български

Теми, които се разглеждат в курса:

1. Въведение в проблематиката

2. Праисторическото културно наследство

3. Тракийският свят: архитектура, скулптура, живопис

4. Съкровищата на траките

5. Гръко-римската античност

6. Варварите и византийската култура

7. Византийски паметници по българските земи

8. Хуно-българското културно наследство

9. Българската християнска култура

10. Паметници от епохата на Византийското владичество

11. Търновската школа през ХІІІ и ХІV век

12. Османски паметници на архитектурата по българските земи

13. Християнското изкуство през Османската епоха

14. Българските възрожденски школи

15. Тест

Литература по темите:

История на България. Т.1-5 /раздел изкуство/, 1979, 1981, 1982, 1983, 1985

История на българското изобразително изкуство. Т.1. София, 1976

Сб. Българският петнадесети век. София, 1993

Сб. Българският шестнадесети век. София, 1996

Готите и старогерманското културно-историческо присъствие по българските земи. С., 2003

Българският средновековен град. Технологии (каталог)

Съкровището на хан Кубрат. Култура на българи, хазари, славяни. София, 1989

Архитектурното наследство на България, София, 1988

Архитектурата на Първата и Втората българска държава. София, 1975

Аладжов, Ж. Паметници на прабългарското езичество. София, 1999

Бакалова, Е. Бачковската костница. София, 1977

Бербенлиев, П. Архитектурното наследство по българските земи. София, 1987

Бешевлиев, В. Първобългарите. Бит и култура. София, 1981; Прабългарски епиграфски паметници. София, 1981

Божилов, И. Преславската цивилизация. Сб. Преслав. Т.4. София, 1994

Божков, А. Българската икона. София, 1984; Търновска средновековна художествена школа. София, 1985; Българско изобразително изкуство. София, 1988; Човекът и изкуството. Т.1. София, 1988; Миниатюри от Мадридския ръкопис на Йоан Скилица. София, 1972

Ваклинов, С. Формиране на старобългарската култура. София, 1977

Ваклинов, С., М. Ваклинова, Съкровището от Над Сент Миклош. София, 1983

Василиев, А. Каменни релефи. София, 1959

Венедиков, И. Прабългарите и християнството. София, 1995

Венедиков, И., Т. Герасимов, Тракийското изкуство. София, 1973

Генова, Е. Миниатюрна дърворезба 17.-19. век. София, 1986

Георгиев, П. Мартириумът в Плиска и началото на християнството в България. С., 1993

Гергова, Ив. Ранният български иконостас 16.-18. век. София, 1993; Врачанската иконопис от ХVІІ век.- Изкуство, 9-10, 1990

Геров, Г. Стенописният календар от църквата “Петър и Павел” в Търново.- Изкуство, 3, 1985; Пророк Илия с агнеца от стенописите на Драгалевския манастир. Сб. Ренесансът и България. София, 1995

Геров, Г., Б. Пенкова, Р. Божинов, Стенописите на Роженския манастир. С., 1993

Джурова, А. 1000 години българска ръкописна книга. София, 1981

Димитров, Д. Прабългарите по северното и западното черноморие. Варна, 1987

Друмев, Д. Златарско изкуство. София, 1976

Йорданов, И. Корпус на печатите на средновековна България. София, София, 2001

Каменова, Т. Сеслевскката църква. София, 1977; Стенописите на Искрецкия манастир. София, 1984

Ковачев, М. Драгалевският манастир “Св. Богородица Витошка” и неговите старини. София, 1940

Мавродинов, Н. Старобългарското изкуство. Изкуството на Първото българско царство. София, 1959

Мавродинова, Л. Стенната живопис в България до края на ХІV век. София, 1995

Маразов, И. Видимият мит. Изкуство и митология. София, 1992; Мит, ритуал и изкуство у траките. София, 1992

Минаева, О. Мадарският конник. София, 1990

Миятев, К. Българското изкуство през ІХ-Х век. Сб. България 1000 години, Т.1. София, 1930

Мусакова, Е. Украсата на два глаголически ръкописа – Зографското и Мариинското четириевангелие.- Проблемина изкуството, 4, 1991; Илюстрираните глаголически евангелия.- Изкуство, 33-34, 1996

Нешева, В. Изображения на владетели от Първото българско царство. Сб. Приноси към българската археология. Т.1, София, 1992

Овчаров, Д. Български средновековни рисунки-графити. София, 1982

Овчаров, Д., М. Ваклинова, Ранновизантийски паметници от България ІV-VІІ век. София, 1978

Овчаров, Д., Т. Тотев, А. Попов, Стари български столици. Плиска, Преслав, Търновград. София, 1980

Паскалева, К. Църквата “Св. Георги” в Кремиковския манастир. София, 1980

Попов, Д. Древни общества и култури. София, 2004

Прашков, Л. Църквата “Рождество Христово” в Арбанаси. София, 1979

Прашков, Л., Е. Бакалова, С. Бояджиев, Манастирите в България. София, 1992

Протич, А. Водач за Народния музей в София. София, 1923

Рашев, Р. Прабългарите през V-VІІ век. София, 2004

Сотиров, И. Чипровска златарска школа. София, 1984

Стайнова, М. Османски изкуства на Балканите ХV-ХVІІІ век. София, 1995

Тотев, Т. Велики Преслав. Варна, 1993; Преславско златно съкровище. София, 1982; Преславската керамична икона. София, 1988

Тулешков, Н. Крайпътната архитектура на късното средновековие.- Българско архитектурно наследство, 1, 1994

Фехер, Г. Ролята и културата на прабългарите. София, 1997

Филов, Б. Старобългарското изкуство. София, 1993

Флорева, Е. Старата църква в Добърско. София, 1981; Средновековни стенописи. Вуково. 1598. София, 1987

Юрукова, Й., В. Пенчев, Български средновековни печати и монети. София, 1990

Авторски публикации:

Ждраков, З. Въведение в историята на автографирането. София, 2004, 1-188; Една новооткрита творба на Захари Зограф.- Изкуство 7 (1986), 46-48; Сцената Въздвижение на кръста и датирането на стенописите от църквата “Св. Петка Самарджийска” в София.- Изкуство 2 (1990), 40-46; За западната иконография на св. Христофор от църквата “Св. Петър и Павел” в Търново.- Изкуство 9-10 (1990), 42-47; Стенописите на църквата “Светите Петър и Павел” в Търново от ХV век и критската живопис в светлината на новите проучвания.- Проблеми на изкуството 4 (1991), 50-56; Отражение от Флорентинската уния в Търновград. В: Католическата духовна култура и нейното присъствие ивлияние в България. София, 1992, 198-212; Пренасянето на мощите на св. Иван Рилски през 1469 година в светлината на историческите събития. В: Българският петнадесети век. София, 1993, 85-92; Предопределената съдба на Рим и сакралната топография. В: Медиевистични ракурси. София, 1993, 138-144; Патронната сцена на църквата “Светите Петър и Павел” във Велико Търново и историята на града през ХV век. В: Търновска книжовна школа. Паметници. Поетика. Историография. Т.5. В. Търново, 1994, 697-710; Монументалната живопис в Атон през ХV век и стенописите на църквата “Св.Св. Петър и Павел” в Търново. В: Светогорска обител Зограф. Т.1. София, 1995, 113-118; Префигуративните образи на Богородица отразенив иконографията на нейното успение.- Изкуство 24 (1995), 22-24; Към въпроса за влиянието на италианския Ренесанс в православното изкуство на Балканите през ХV век. В: Ренесансът и България. София, 1995, 295-307; За две изображения на сатаната от ХV век. В: Inter angelos daemonesque – между ангели и демони. София, 1995, 167-183; Влиянието на Критската школа в българската живопис през ХVІ век. В: Българският шестнадесети век. София, 1996, 565-572; Тайнопис от 1242 година върху една икона на Христос Пантократор.- Изкуство 33-34 (1996), 26-30; Неизвестен български медалион от ІХ век. В: Медиевистични изследвания в памет на Пейо Димитров. Шумен, 1996, 315-322; За западната иконография на “Христос в гроба” през ХV век (по две изображения от Кутлумуш и Търново). В: Светогорска обител Зограф. Т.2. София, 1996, 259-265; Българското присъствие в Италия. Някои проблеми на изследването. В: Българи в Италия и италианци в България. Приноси. София, 1997, 32-45; За една чудотворна икона в Търновград от ХІV век.- Старобългаристика ХХІІ (1998) 1, 96-104; Апокрифен текст за Второто Пришествие от стенописите на Търновската катедрална църква “Св. Апостоли”.- Старобългаристика ХХІІІ (1999) 4, 90-95; Похвалното слово на търновския митрополит Игнатий за руския княз Борис Александрович и неговото отражение в иконографската програма на катедралната църква “Св. Апостоли”. В: Търновска книжовна школа. Българската литература и изкуство от търновския период в историята на православния свят. Т.6. 1999, В. Търново, 703-712; За един аспект на [пра]българската владетелска идеология.- Кант. Списание нановите хуманитарни факултети в Нов български университет 2 (2000), 114-127; История или истерия. В: Историята като наука, образование и професия. София, 2001 55-59; Търновският зограф Никола – подписани, атрибутирани и датирани творби от 1442 г. В: Търновската книжовна школа и християнската култура в Източна Европа. Т.VІІ. В. Търново, 2002, 783-799; За някои аспекти на средновековната рисунка (рисунката вместо текст и текстът като рисунка). В: Рисуването. Образователни и творчески аспекти. София, 2002, 163-167; Gli affreschi di Nessebar e le influenze di Creta. In: Bulgaria Pontica medii aevi. Vol. IV-VI, Sofia, 2003; Български юбилеен медальон от ІХ век атрибутиран на кан Звинич.- Известия на Българска орда ІХ (66), 2 (2003), 12-24; Фрагменти от надписи върху изписани завеси на две български църкви от ХІІІ век.- Старобългаристика ХХVІІІ (2004) 1, 94-105; Към идентификацията на Костурското ателие – по непубликувани автографи от монастирите в Кремиковци и Поганово. В: Византийските основи на съвременна Европа. Ниш, 2004, 255-269; За трите златни пръстена с монограм на кан Кубрат.- Старобългаристика ХХІХ (2005) 4, 84-94; Къснопалеологовската живопис в Търновския край (хронографски преглед). В: Теодосиеви четения (640 години от успението на преп. Теодосий Търновски). В. Търново, 2005, 217-227; Нови данни за зографското ателие в Каленич.- Известия на Регионалния музей в град Русе. Т.Х. 2006; Един аспект в отношенията на българите към реформацията. В: Реформацията – история и съвременни измерения. София, 2007; За едно българско име-топос на Плиска (по данни от надписа върху седмолъчата звезда). В: История и съвременност, Годишник на департамент История в Нов български университет. Т.1. (2006), София, 2007, 34-49; За подписите на Боянския майстор Димитър.- Старобългаристика, ХХХІІ (2008), 1, 47-68;

Ждраков, З., А. Делева, Към интерпретацията на шлем-маска №1 от Ашман (Беркасово).- Археология XLI (2000) 3-4, 5-15;

Ждраков, З., А. Делева, Към интерпретацията на съкровището от Надь Сент Миклош – датиране на два таса (№9 и 10) с гръцки текст.- Старобългаристика ХХІV (2000) 4, 53-73;

Ждраков, З., Бояджиев, А., С. Александров, Към интерпретацията на седмолъчата звезда от Плиска.- Старобългаристика ХХVІ (2003) 4, 33-54;

Ждраков, З., С. Станев, ????? ?? ??? ??? ?????????? (за една акламация от Сердикийската църква Св. София.- Археология XLII (2001), 20-29.

Средства за оценяване:

тест, семинарни упражнения, изпит