SOCB552 Социология на изкуството

Анотация:

В курса се представят класически и съвременни социологически теории и подходи към социалните функции на изкуството в епохата на модерността и късната модерност. Предлагат се тематични анализи на взаимната обвързаност между художественото произведение, твореца и публиката в областта на живописта, музиката, театъра, литературата и визуалните изкуства (фотографията). Дискутират се социоикономическите условия за производство на изкуство в къснокапиталистическото потребителско общество и специфичните напрежения, които възникват при пазарното му разпространение в епохата на глобализацията.

прочети още
Визуална естетика

Преподавател(и):

гл. ас. Теодора Карамелска  д-р

Описание на курса:

Компетенции:

Успешно завършилите курса студенти:

1) познават:

• класически теоретични модели за рефлексия върху социалните функции на модерното и съвременното изкуство;

• елементите и полета на взаимодействие между институциите (галерии, киносалони, издателства, образователни институции и др.), социалните дейци (творци/авангард, търговци на художествени произведения, критика, куратори) и публиката/потребителите в сферата на изкуство.

2) могат:

• да използват широк изследователски инструментариум за анализ на феномени и процеси в полето на съвременното изкуство;

• да анализират отделни аспекти от културната политика в сферата на изкуствата в България на основата на конкретни случаи.


Предварителни изисквания:
няма

Форми на провеждане:
Редовен

Учебни форми:
Лекция

Език, на който се води курса:
Български

Теми, които се разглеждат в курса:

1. Дискурси и рефлексии върху художественото произведение и твореца в края на ХІХ и началото на ХХ век в Европа. Модерното схващане за стила в социологическата програма на Георг Зимел, 2 часа

2. Вебер: Рационални и социологически основания на музиката, 2 часа

3. Статутът на творбата: загубата на уникалност на художественото произведение под въздействиeто на техниките за репродуциране и шансът за еманципаторско политизиране на масите в социокултурите анализи на Валтер Бенямин, 2 часа

4. Изкуството като стока и част от културната индустрия. Културна индустрия, културно господство и налагане на ценности през изкуството (Теодор Адорно) , 2 часа

5. Пиер Бурдийо: полето на изкуството като част от културното поле и неговите правила. Понятието за вкус между общовалидността и субективността. Социална обусловеност на вкуса в модерността, 2 часа

6. Социални дейци в полето на изкуството: творци/авангард, търговци на художествени произведения, критика, куратори, образователни институции, публика/потребители. Групи творци, творчески елити, 2 часа

7. Политическа ангажираност на изкуството: Сюзан Зонтаг и нейният социокултурен анализ на военната фотография, 2 часа

8. Художественото пространство: галерия, музей, киносалон, концертна зала, литературен салон, фестивал. Пазарът на изкуство, 2 часа

9. Попарт: изкуството във всекидневната култура, света на потреблението, масовите медии и рекламата, 2 часа

10. Изкуството в България в посткомунистически контекст: между държавното субсидиране и децентрализираното финансиране, 2 часа

Практически занимания

11. Посещение на Музейната галерия за съвременно изкуство, 4 часа

12. „Комерсиално и елитарно в съвременния българския театър”, дискусия с Кремена Димитрова, драматург на Младежки театър „Николай Бинев”, 4 часа

13. Социологически анализ на художествено произведение по групи, презентиране на резултатите, 2 часа

Литература по темите:

Аврамов, Д. 2008. Естетика на модерното изкуство. София: ИК „Кибеа”.

Адорно, А. 1990. Философия на новата музика. София: „Наука и изкуство”.

Адорно, Т. 2002. Естетическа теория. София: ИК „Агата-А”.

Адорно, Т. 1999. „Културната индустрия”, в: М. Хоркхаймер, Т. Адорно, Диалектика на Просвещението. София: „Гал-ико”.

Бенямин, В. 1989. „Художественото произведение в епохата на неговата техническа възпроизводимост”, в: Художествена мисъл и културно самосъзнание. Съст. Атанас Натев. София: „Наука и изкуство”.

Бурдийо, П. 2004. Правилата на изкуството. София: „Дом на науките за човека и обществото”.

Вебер, М. 2000. Рационални и социологически основания на музиката. ИК „Критика и Хуманизъм”.

Гадамер, Х.-Г. 2009. „Край на изкуството? От Хегеловото учение за отминалия характер на изкуството до съвременното антиизкуство”, в:

Наследството на Европа. София: ИК „Критика и Хуманизъм”.

Зонтаг, С. 1999. За фотографията. София: Златорогъ.

Социологически модели на изкуството. Антология. Том 1 и 2. Иван Стефанов (съставител), София: „Изток-Запад”.

Стефанов, Ив. 2004. От естетика към социология на изкуството. София: „Аскони-Издат”.

Средства за оценяване:

анализ

тест