PHIB563 Гражданска етика и права на човека

Анотация:

Курсът е интердисциплинарен и се опира на теми и понятия, разработвани във философията, социологията, политическата теория и теорията на държавата и правото. Целта на курса е да даде на студентите интелектуални инструменти, чрез които да осмислят сложните взаимовръзки между проблемите на гражданина в съвременния свят и на гражданското общество. Курсът е замислен като по-висока степен на гражданско образование. Курсът е базиран върху резултатите от работата по изследователския проект Гражданско образование за гражданско общество.

прочети още
Гражданско образование

Преподавател(и):

проф. Лидия Денкова  д-р
проф. Димитър Вацов  д-р
гл. ас. Христо Гьошев  д-р

Описание на курса:

Компетенции:

Успешно завършилите курса студенти

1) знаят: Основни понятия, чрез които да осмислят сложните взаимовръзки между проблемите на гражданина в съвременния свят и на гражданското общество.

2) могат: Да ги използват в своято практика (в отношенията си с държавните институции, неправителствените организации, медиите и т.н.)


Предварителни изисквания:
няма

Форми на провеждане:
Редовен

Учебни форми:
Лекция

Език, на който се води курса:
Български

Теми, които се разглеждат в курса:

1. Индивид и общност. Характеристики на човешката индивидуалност. Общност и общество. Определения и модели на обществото.

2. Модерният индивидуализъм. Автономия, саморелизация, отчуждение. Социална интеграция. Какво свързва индивидите в общество?

3. Обществен договор. Либерална концепция за обществото.

4. Държава. Цел, смисъл, функции и институции на държавата.

5. Легитимност на държавата. Легитимност и легалност. Народен суверенитет.

6. Разделение на властите. Конституция и либерално-демократична правова държава. Разделение на властите в държавата.

7. Семинар върху Хана Арент „Човешката ситуация”, гл. 2.

8. Гражданство и идентичност. Политически, икономически и културни измерения на идентичността. Политики при третирането на гражданския статут: равноправие, преразпределение, признаване.

9. Гражданство и толерантност. Толерирането и подвижната граница между частно и публично. Форми на индивидуално и групово толериране.

10. Семинар върху „За толерирането” на Майкъл Уолзър.

11. Гражданинът, държавата и универсалните човешки права. Универсални права на човека и свобода.

12. Семинар върху Всеобщата декларация за правата на човека.

13. „Народът” и „гражданското общество” като ресурси на демокрацията. Леви и десни употреби на „народа” и „гражданското общество”.

14. Гражданството и процесът на глобализация. Идеята за световно гражданство.

15. Семинар върху Майкъл Уолзър „Защитата на гражданското общество”.

Литература по темите:

Агамбен, Дж. 2004. Homo Sacer, ИК “Критика и хуманизъм”, София.

Арент, Х., 1992. “Истина и политика” в: Теории за истината (съст. Л. Сивилов). Унив. изд. “Св. Кл. Охридски”, София.

Арент, Х. 1997. Човешката ситуация, ИК “Критика и хуманизъм”, София.

Аристотел 1995, Политика, Издателство “Отворено общество” – София.

Бенхабиб, Ш. 2001. Ситуиране на Аза, ИК “Критика и хуманизъм”, София.

Бенхабиб, Ш. 2003. “От преразпределение към признаване? Парадигмалната промяна в съвременната политика” в: сп. Критика и хуманизъм, кн. 16, 2/2003.

Бърлин, А. 2000. Четири есета за свободата, Ун. изд. “Св. Кл. Охридски”, София.

Дуоркин, Р. 2003. Да се отнасяме към правата сериозно, ИК “Критика и хуманизъм”, София.

Йотов, Ст. 2001. Справедливост и респект, ИК “Критика и хуманизъм”, София.

Йотов, Ст. 2003а. “Мултикултурализмът – дилеми на равенството” в: сп. Критика и хуманизъм, кн. 16, 2/2003.

Йотов, Ст. 2003б. Етика и мултикултурализъм, Агата-А, София.

Йотов, Ст. 2004. Равенство и егалитаризъм, Агата-А, София.

“Какъв ни е мултикултурализмът?” (дебат с участието на Ал. Кьосев, Д. Вацов, Е. Григоров, Ив. Кръстев, М. Минева, Ст. Йотов, Кр. Кънев, Х. Александров и Я. Генова) в: сп. Критика и хуманизъм, кн. 16, 2/2003. сп. Критика и хуманизъм, кн. 16, 2/2003.

Кант, Им. 1993в. Към вечния мир, БАН, София.

Кекеш, Дж. 2001. Против либерализма, ИК “Критика и хуманизъм”, София.

Киш, Я. (съст.) 1998. Алтернативи на несвободата, Пигмалион, София.

Ланглоа, Л. 2002. “Хабермас, хуманизмът и критическата теория” в: сп. Критика и хуманизъм, кн14, 2/2002.

Лок, Дж. 1996. Два трактата за управлението, Гал-Ико, София.

Макинтайър, А. 1999. След добродетелта, ИК “Критика и хеманизъм”, София.

Раз, Дж. 2003. “Мултикултурализъм” в: сп. Критика и хуманизъм, кн. 16, 2/2003.

Рорти, Р. 1998а. Случайност, ирония, солидарност, ИК “Критика и хуманизъм”, София.

Симова, О. 2002. “Рефлексивната модерност и преоткриването на политическото” в: сп. Критика и хуманизъм, кн. 14, 2/2002.

Симова, О. 2003. “Мултикултурализъм и либерална демокрация” в: сп. Критика и хуманизъм, кн. 16, 2/2003.

Стоянов, Кр. 2001. “Признанието е основен механизъм на социалното съществуване” (интервю с А. Хонет) в: сп. Критика и хуманизъм, кн. 11, 2/2001.

Стоянов, Кр. 2003. “Расизмът като социализационен дефект” (интервю с А. Хонет) в: сп. Критика и хуманизъм, кн. 16, 2/2003.

Тейлър, Ч. 1998. “Недуразуменията: либерално-комунитарният дебат” в: Алтернативи на несвободата (съст. Janos Kis), Пигмалион, София.

Тейлър, Ч. 1999а (съст. А. Гутман). Мултикултурализъм. Изследване върху политиката на признаване, ИК “Критика и хуманизъм”, София.

Тейлър, Ч. 1999б. Безспокойството на модерността, ИК “Критика и хуманизъм”, София.

Тейлър, Ч. 2003. Изворите на Аза. Формирането на модерната идентичност. Сонм, София (за позоваванията на английски: Taylor, C. 2000. Sources of the Self: The Making of the Modern Identity. Cambridge).

Тейлър, Ч. 2003б. “Демократичното изключване (и неговото преодоляване)” в: сп. Критика и хуманизъм, кн. 16, 2/2003.

Тодоров, Хр. 2001. “Грижа за традициите” в: сп. Социологически проблеми, 1-2/2001.

Тодоров, Хр. 2005. “Реферат върху “Справедливост и комуникативна свобода” на Аксел Хонет” в: сп. Критика и хуманизъм, vol. 21/2005 (под печат).

Фрейзър, Н. 2003. “От преразпределение към признание? Дилеми на спреведливостта в “пост-социалистическата” епоха” в: сп. Критика и хуманизъм, кн. 16, 2/2003.

Хабермас, Ю. 1999б. Философският дискурс на модерността, ЕА Плевен.

Хабермас, Ю. 1995. Структурни измемения на публичността, Ун. изд. “Св. Кл. Охридски”, София.

Хабермас, Ю. 2003. “Равностойното културно третиране и границите на постмодерния либерализъм” в: сп. Критика и хуманизъм, кн. 16, 2/2003.

Хабермас, Ю. 2004. Бъдещето на човешката природа, изд. “Идея”, София.

Хонет, А. 2001. “Социалната динамика на пренебрежението” в: сп. Критика и хуманизъм, кн. 11, 2/2001.

Хонет, А. 2003. “Расизмът като деформация на възприятията” в: сп. Критика и хуманизъм, кн. 16, 2/2003.

Хоркхаймер, М., и Т. Адорно, 1999. Диалектика на Просвещението. Гал-ико, София.

Средства за оценяване:

ТЕКУЩА ПРОВЕРКА И ОЦЕНКА

а) текущ контрол – 30%;

б) активност на студента по време на семинарите – 20%;

в) изготвяне на реферат – 50%.

До края на семестъра всеки от студентите трябва да подготви реферат върху ТЕКСТ (статия, раздел, глава от книга и др.) с обем от 20-25 страници, избран от списъка на литературата към курса. Ориентировъчният обем на РЕФЕРАТА е 10 стандартни страници (30 реда 60 знака). Очакваме в реферата:

а) да е посочен главния проблем, който се разглежда в текста, и евентуално неговата връзка с други проблеми;

б) да са посочени и обяснени ключовите понятия;

в) да е изложена и обяснена позицията на автора с нейните главни аргументи;

г) да е намерило израз критичното отношение на студента към изложената в текста гледна точка.

Валидна текуща оценка се формира само в случай, че оценката на ВСЕКИ ЕДИН от компонентите на текущото оценяване е различна от слаб 2.

ФИНАЛЕН ИЗПИТ

Изпитът се провежда на края на пролетния семестър на академичната година. Той е писмен и се състои в интерпретация на фрагмент от философско произведение и устни отговори на въпроси, свързани със съдържанието на представения реферат. На изпит се явяват: а) студентите, които нямат оформени текущи оценки; 2) имат оформени текущи оценки, които те желаят да подобрят.