GENB024 Наука за литературата

Анотация:

• Курсът представя нарастването на престижа на науката за литературата през последните два века, както и увеличаването на дяловете на самата литературна наука, възникването на помощни практически дисциплини, свързването на науката за литературата с много други области на хуманитаристиката. Курсът се стреми да представи по-скоро съвременното състояние на науката за литературата, съвременното значение на основните понятия и термини, отколкото систематично да разкаже за историята на формирането им. В това отношение съществен акцент в курса пада върху днешното битие на литературата в системата на медиите, на другите изкуства, на живота на обществото като цяло. Без да затруднява студентите курсът дава представа и за основните дебати от последните няколко десетилетия върху литературния канон, фигурата на автора, проблемите на четенето и читателя и пр. Все пак, разбира се, курсът се основава и върху класически традиционни разбирания за литературата и литературното и непрекъснато проблематизира такива понятия като: жанр, тропи, фабула и сюжет и др. – илюстрирайки ги непрекъснато с множество примери. Съвсем естественно централно място в курса е отделено на проблематиката в романа – този епос на съвременността, този жанр-протей, тази всеядна литературна форма. Благодарение на семинарните занимания студентите ще мислят и чувстват литературата и като територия на играта, на битовите конкретизации, на вариативността и свободата.

прочети още
Българистика (Български език, култура и литература)

Преподавател(и):

проф. Михаил Неделчев  д-р

Описание на курса:

Компетенции:

Успешно завършилите курса студенти:

1) знаят:

• кои са основните литературоведски дисциплини и с какво се занимават;

• какво е значението на основните литературоведски термини и понятия;

• кои са най-важните литературни факти;

• какво е мястото на литературата в социалното битие на съвременния човек;

• как е мислена и преживявана, чувствана литературата в различните епохи;

• какво е мястото на литературната наука в съвременната хуманитаристика като цяло.

2) могат:

• да разпознават отделната литературна творба по жанр и стилови и тематични белези;

• могат да пишат кратки академични литературни анотации и есета

• да ползват справочни издания върху литературоведска проблематика и да съставят библиография върху зададена литературоведска тема.


Предварителни изисквания:


Форми на провеждане:
Редовен

Учебни форми:
Лекция

Език, на който се води курса:
Български

Теми, които се разглеждат в курса:

1. Що е литература? Колко са възможните отговори?

2. Литературата и науката\науките за литературата

3. Език и литература. От какво е “направена” литературата?

4. Как се дели литературата?

- Стих и проза

- Лирика, епос, драма

- Фикционална литература и литература на факта

5. Големите епохи на литературата:

- антична литература; средновековна литература

- литература на Възраждането

- литература на Просвещението

- литература на модерната епоха

- съвременна литература

6. Утопичен ли е проектът за “световна литература”? Регионални литературно-културни общности: европейска литература; англоезична литература; романски литератури; славянски литератури; балканска литература; латиноамериканска литература; национални литератури и пр.

7. Вечните книги “Библията” и “Илиада” и “Одисея” като културна основа и извор на теми и мотиви.

- Що е литературен канон?

- Националният литературен канон.

8. Авторът и неговото произведение. Споровете за смъртта на автора. Възвръщането на автора. (Авто)биографичното.

9. Възможните литературни истории\истории на литературата. Класическите истории на литературата. Българските литературни истории.

10. Литературната критика – между наука и изкуство. Самосъзнанието на литературата.

11. Предварителната литературоведска работа: библиография, библиотека, периодика, литературен архив, текстология.

12. Формите на литературоведските текстове: анотация, рецензия, статия, студия, монография, есе и др.

13. Гледища за поетиката. Нормативна и историческа поетика. Дялове на поетиката.

14. Основни жанрове на прозата: разказ, повест, новела, роман. Дневници и мемоари.

15. Романът като епос на модерните времена. Романът в общия литературен процес. Съвременни романови форми.

16. Основни принципи на стихосложението. Жанрови форми на поезията: от стихотворението до поемата. Медитативна и пейзажна лирика. Сонет и сонетен венец.

17. Тропите. Метафора и метонимия. Сравнение. Символ и алегория. Митът в литературата.

18. Литературата и другите изкуства. Литературната тема в музиката и музикалната тема и “музикалността” в литературата. Кинематографичността.

Литературата и живописта.

Литературата и театъра.

19. Литературата и обществото Литературен живот и литературен бит. Литературната личност, литературен персонализъм. Битие в\за литературата и литературното.

20. Литература и медии. Литературата в медийното поле. Медийна пронизаност на съвременната литература. Съвременните литературни митове.

21. Литературата като създател и крепител на националните идеологии. Няколко примера: полският, френският, американският, българският.

22. Четене, читател, читателска аудитория. Съвременни теории за четенето.

23. Литературата, науките за литературата и хуманитаристиката на ХХ век.

a. Наука за литературата и социология.

b. Наука за литературата и структурна лингвистика

c. Наука за литературата и психоанализа

d. Наука за литературата и джендър-изследвания

e. Наука за литературата и медийна теория

24. Големите имена на науката за литературата. От Брюнетиер и Брандес до Хилис Милър и Тери Игълтън.

Забележка:

Темите в тематичния план са 24, тъй като някои от тях се представят в 4 учебни часа.

Семинарни занимания

- Писане на анотация по книга

- Литературна игра: известен разказ се предоставя на студентите без неговия финал и студентите трябва да го завършат: след това се сравняват всички финали с оригиналния.

- Анализ на конкретни къси литературни произведения (като “Лято” на Атанас Далчев и “Угасна слънце” на Яворов

- Съотнасяне на пародии към пародираните текстове

- Представяне на книгата “Стилистични упражнения” от Раймон Кено като осъществяване на игри в духа на книгата

- Демонстрация чрез музикални творби към проблематиката за литературните теми в музиката

- Прожекция на фрагменти от филми по значими литературни произведения (“Хамлет”, “Майсторът и Маргарита”; “Хъшове” и др.)

- Презентация на репродукции на картини с литературни теми

- Среща с поет, притежаващ шумна публичност (разговор за стратегиите при формирането на литературна личност)

- Посещение на Вазовия литературен музей в София

- Разиграване на литературен дебат

Литература по темите:

1. Михаил Арнаудов, “Основи на литературната наука”, София, 1942 г.

2. Михаил Арнаудов, «Психология на литературното творчество», София, 1965 г.

3. Богдан Богданов, “История на старогръцката култура”, София, 1989 г.

4. Михаил Бахтин, “Проблеми на поетиката на Достоевски”, 1976 г.

5. Тери Игълтън, “Теория на литературата”, София, 2000

6. Роджър Фаулър, “Речник на съвременните литературни термини”, София, 1993

7. Цветан Тодоров, “Семиотика. Реторика. Стилистика”, София, 2000

8. Цветан Тодоров, “Поетика на прозата”, 2000

9. Евгения Панчева, Амелия Личева, Миряна Янакиева, “Теория на литературата. От Платон до постмодернизма”, София, 2000

10. “Българският канон? Кризата на литературното наследство”, сборник, София, 1998

11. “Четенето в епохата на медии, компютри и Интернет”, сборник, под съставителството на Огнян Ковачев и Александър Кьосев, София, 2000

12. Борис Томашевский, “Теория литературы (поэтика)”, Ленинград, 1925

13. Тодор Христов, “Литературността”, София, 2009

14. Барт, Фуко – за автора, онлайн

15. “Традиция. Литература. Действителност. Проблеми на старогръцката литература в световното литературознание”, сборник, под съставителството на Богдан Богданов, София, 1984

16. Нортръп Фрай, “Анатомия на критиката”, София, 1987 г.

17. Никола Георгиев, “Тревожно литературознание”, София, 2006

18. Мирослав Янакиев. Българско стихознание. София, 1960 г.

19. Радоствет Коларов. Повторение и сътворение: поетика на автотекстуалността. София, 2009 г.

20. Ханс Роберт Яус. Исторически опит и литературна херменевтика. София, 1998 г.

21. Пол де Ман. Алегории на четенето. С., 2000 г.

22. Волфганг Изер. Обхватът на интерпретацията. С., 2004 г.

23. Ролан Барт. Разделението на езиците. С., 1995 г.

24. Пол Рикьор. Конфликтът на интерпретациите. С., 2000 г.

25. Пол Рикьор. От текста към действието. С., 2000 г.

26. Франсоа Растие. Изкуства и науки за текста. С., 2003 г.

27. Юрий Лотман. Поетика. Типология на културата. С., 1990 г.

28. Theorie de la literature. Textes des Formalistes russes, reunis, presentes et traduits par Tzvetan Todorov. Preface de Roman Jakobson. Paris, 1965.

30. Theorie de la literature. Ouvrage presente par A. Kibedi Varga. Paris 1981.

31. Тhe Aims of Representation. Subject / Text / History. Edited, with an Intorduction by Murray Krieger. Standford, California, 1993.

32. Роман Якобсон. Работы по поетике. Москва, 1987.

33. Rene Wellek, Austin Warren. La theorie litteraire. Paris, 1971.

34. The Norton Anthology of Theory and Criticism /Second edition/. New York, London, 2010.

36. Михаил Неделчев. Социални стилове, критически сюжети. С., 1878 г.

37. Михаил Неделчев. Апология на литературната история. София, 2011 г.

38. Михаил Неделчев. Литературноисторическата реконструкция. С., 2011 г.

39. Морис Фадел. Пол де ман: опити с невъзможното. София, 2002 г.

40. Жерар Женет. Фигури. С., 2001 г.

41. Морис Бланшо. Предстоящата книга. С.

42. Клео Протохристова. Огледалото. Литературни, метадискурсивни и културносъпоставителни траектории. Пловдив, 2004 г.

43. Никола Георгиев. Мнения и съмнения. По дирите на едно литературоведско чергарство. С., 1999.

44. Никола Георгиев. Анализ на лирическата творба. София, 1985 г.

45. Никола Георгиев. Пропасти и мостове на междутекстовостта. Пловдив, 1999 г.

46. Нортръп Фрай. Анатомия на критиката. С., 1987 г.

47. Александър Панов. Теория на литературата. Основни понятия. С., 1995 г.

48. Яни Милчаков. Социология на литературата, език и политика. С., 2001 г.

Средства за оценяване:

1. анотация и анализ на стихотворение

2. реферат на литературоведски научен текст и финална курсова работа с тема за романа