BABB502 Организационно поведение

Анотация:

Дисциплината може да бъде четена с акцент върху различни аспекти на тази управленска проблематика в зависимост от равнището, функционалната специфика и потребностите на аудиторията. “Организационно поведение” се чете от 1994 г. (въведена за пръв път в България от титуляра) пред студентите от няколко специалности от няколко ВУЗ под същото или подобно наименование. Утвърждаването на дисциплината доведе до преподаването й и от други преподаватели пред студенти и от различни специалности и Висши училища.

Организационното поведение в отделни свои части и аспекти е свързано с психологията, социологията, мениджмънта, правото и др. Изучаваните в рамките на дисциплината въпроси служат като естествен познавателно-логически фундамент или като детайлизираща надстройка за редица други професионални дисциплини, изучавани от студентите в общообразователния и управленския дялове на тяхната подготовка

Организационното поведение е интердисциплинарна научна област и академична дисциплина, посветена както на изучаването и разбирането на причините, структурата и динамиката на индивидуалното и груповото трудово поведение, така и на практиката на въздействието върху него. За разлика от антропологията, психологията, социологията и социалната психология, чиито достижения ползва, Организационното поведение има за свой предмет трудовото поведение и организационното битие на човека и ги разглежда предимно от позициите на тяхното управление. Организациите са социални системи, обединяващи човешки и материални ресурси. Поведението на отделните личности и на групите от хора, които управляват тези организации или работят за тях, е в известна степен непредсказуемо и не подлежи на поставяне в точни рамки или схеми, доколкото в основата му лежат изключително комплексни и взаимодействащи си фактори: индивидуални особености, потребности и интереси, ценностни системи, мотиви, отношения и др. В същото време, това поведение може и трябва да бъде изучавано, разбирано и управлявано, защото трудът заема ключово място в живота на всеки човек и на всяко общество, и защото именно от това поведение в най-голяма степен зависи ефективното функциониране на организациите. В рамките на курса по Организационно поведение се ползват интензивно активни методи на обучение: над 30 теста, игри/симулации, експерименти, конкретни случаи (казуси) и дискусии. По всяка от темите се представят водещите теоретични концепции и съвременни техники за ефективна практика

прочети още
Управление на туризма

Преподавател(и):

доц. Димитър Панайотов  д-р

Описание на курса:

Компетенции:

След изучаването на дисциплината “Организационно поведение” студентите ще получат знания за същността, закономерностите, причините и особеностите на индивидуалното трудово поведение, за груповата динамика и груповите процеси в организационен контекст, за мотивите; както за структурата и динамиката на индивидуалното и груповото трудово поведение, така и за практиката на въздействието върху него. Знанията, предоставяни от дисциплината, са фундамент за управленския компонент в обучението на студентите от всички специалности, защото засягат най-важния (и от известни позиции – единствения) обект и субект на всяко управленско въздействие.

След изучаването на дисциплината “Организационно поведение” студентите ще притежават умения да: организират и структурират разбирането, отношението и поведението си в организационна среда, изпълнявайки функциите на служители и ръководители от всички равнища.

Знанията и уменията, придобити след изучаването на дисциплината “Организационно поведение”, са необходимо условие и предпоставка за изучаването на всички управленски учебни дисциплини, независимо от отрасловата и функционалната им специфика и за подготовката на студентите (в т.ч. като нагласи и мотивация) като бъдещи управленци и
Предварителни изисквания:
Желателно е студентите да имат знания и/или умения:

по Основи на управлението, различни клонове на психологията, социологията



Форми на провеждане:
Редовен

Учебни форми:
Лекция

Език, на който се води курса:
Български

Теми, които се разглеждат в курса:

ІІ. Основни теми:

1. Увод в организационното поведение (ОП). Същност на ОП като научна област и академична дисциплина. Етапи в историческото развитие на ОП. Основни измерения (аспекти) на ОП.

Форми на обучение: лекция, събеседване, литература – 1 и 2 от посочените.

2. Проекции на ценностите и културата върху моделите на поведение. Културна стимулация и управленски стимули. Принципни различия в концептуалния модел на управление.

Форми на обучение: лекция, дискусия, литература – 1, 2 и 8 от посочените.

3. Личностен базис и организационно поведение. Външни и вътрешни детерминанти.

Форми на обучение: лекция, събеседване, тестове, литература – 1, 2 и 3.

4. Междуличностни отношения и комуникация. Същност на комуникационния въпрос. Бариери в общуването. Ефекти на междуличностните отношения. Типове събеседници и тактики на поведение.

Форми на обучение: лекция, събеседване, дискусия, литература – 1, 2, 5 и 6.

5. Интуицията и невербалните сигнали. Трите “кита” на интуицията. Как да разкодираме невербалните сигнали? Интуицията при водене на преговори и сключване на сделки.

Форми на обучение: лекция, събеседване, дискусия, литература – 1, 2 и 4.

6. Мотивацията – същност, основни модели и теории. Какво означава да мотивираме в организацията? Система за стимулиране и базисни правила на мотивацията.

Форми на обучение: лекция, работа по текст, събеседване, литература – 1, 2, 4, 7.

7. Имидж и организационна култура. Измерения на имиджа в ОП. Персонален, политически и фирмен имидж – измерения. Елементи и функции на организационната култура.

Форми на обучение: лекция, събеседване, литература – 1-4, 7.

8. Управление на груповите процеси в организациите. Мениджърски роли, статус и стил. Мениджърски профили. Закони на управленското изкуство.

Форми на обучение: лекция, дискусия, семинар, литература – 1-4, 6.

9. Организационни конфликти и управлението на стреса. Разновидности на организа- ционния конфликт. Систематизация на основните причини за конфликт. Подходи за управление на конфликтните ситуации. Източници на стрес и профилактика в организацията.

Форми на обучение: лекция, казуси, литература – 1, 2 и 4.

10. Инструментариум за организационно развитие. Подбор и оценка. Консултиране и тренинг. Административни практики и специфики на приложение.

Форми на обучение: лекция, казуси, литература – 1, 2 и 3.

Литература по темите:

ОСНОВНА:

ПАУНОВ, М., Организационно поведение, СИЕЛА, София (4-то изд.), 2000 ПАУНОВ, М., Мотивация, Стопанство, София, 2004

ПАУНОВ, М., Организационна култура, Стопанство, София, 1998

ПАУНОВ, М., Стратегическо управление на човешките ресурси, Стопанство, С., 2004

ДОПЪЛНИТЕЛНА:

Gordon, J., Organizational Behavior, Allyn and Bacon

Huczynski, A., D. Buchanan, Organizational Behaviour, Prentice Hall Kreitner, Kinicki, Organizational Behavior, Prentice Hall

Tosi, H. et.al. Managing Organizational Behavior, Harper & Row, New York

Argyris C., Personality and Organisation, Harper & Row, New York Armstrong M., Personnel Management Practice, Kogan Page

Hersey P. and K. Blanchard, Management of Organizational Behavior: Utilizing Human Resources, Englewood Cliffs, NJ

Moss-Kanter R., Masters of Change: Coroprate Entrepreneurs in Action, 1985 Schein E., Organisational Psychology, Prentice Hall, NJ, 1980 Илиев Й., Мотивация на персонала, Люрен, София, 1993 Йолов Г. (съставител), Социална психология, София, 1987 Райнов В., Символното поведение на човека, БАН, С., 1993

Средства за оценяване:

Присъствие на лекции

Есе