SOCB011 Всекидневие и жизнен свят

Анотация:

Този курс е продължение на курса „Социология на всекидневието”. За разлика от предишния курс, тук основният акцент пада върху превръщането на всдекидневния живот в специфична тема за рефлексия преди всичко във феноменологията на “жизнения свят”. Основна част от курса е посветена на проблема за отношението между наука и свят в контекста най-напред на ранното схващане за свят на Едмунд Хусерл и на обръщането на това отношение след разгръщането на идеята за жизнен свят. Два диалога са ключово важни за този курс: социологически релевантизираният диалог Хайдегер-Хусерл и диалогът Хусерл-Шютц, в който кристализира социологически релевантното и оказало голямо влияние върху съвременната социология схващане на Алфред Шютц за всекидневен живот. Разглежда се и по-широката роля на идеята за жизнен свят за утвърждаване на най-новите, постфеноменологически представи за отношението между наука и всекидневие.

прочети още
Социология

Преподавател(и):

проф. Кольо Коев  д.н.

Описание на курса:

Компетенции:

Успешно завършилите курса студенти:

1) знаят: Ще познават най-новото състояние на дебатите по проблемите на отношението между наука и всекидневие и техните корени във феноменологията на жизнения свят.

2) могат: да използват феноменологически или феноменологически повлияни методи и техники за анализа на социологически текстове и на практическата логика на всекидневни ситуации.


Предварителни изисквания:
Студентите трябва да имат познания по История на социологията и да са слушали курса "Социология на всекидневието"

Форми на провеждане:
Редовен

Учебни форми:
Лекция

Език, на който се води курса:
Български

Теми, които се разглеждат в курса:

1. Философията като “строга наука”: Хусерловата критика на натурализиращото научно мислене. Ролята на науката за преодоляване на “жизнената нищета”. Проблемът “наука-свят” от гледна точка на ранния Хусерл.

2. Естествена и феноменологична нагласа и възможности за преодоляването на естествената нагласа. Светът като тотален хоризонт.

3. Ранният Хайдегер и херменевтиката на фактичността като контекст на разбирането за жизнения свят.

4. Свят и всекидневност от перспективата на Битие и време на Хайдегер

5. Хайдегеровият проблем за „формалното указване” като първо радикално поставяне на въпроса за отношението между научен метод и всекидневна фактичност.

6. Криза и история. “Историческа” редукция и възможностите за открояване/разбиране на историческите предразсъдъци. Традиция и наука.

7. Жизнен свят и обкръжаващи жизнени светове. „Субективна релативност” на пребиваването в жизнения свят и неговата самодостатъчност.

8. Промененото отношение “наука-свят” в светлината на проблема за жизнения свят. Науката както късна социална практика.

9. Концепцията на А. Шютц за множеството реалности. Когнитивен стил на съществуване на съответната реалност. Между “света на сънищата” и “будното Аз”.

10. Структури на жизнения свят. Зони на обхват и териториалните им аналози. Централната позиция на “света на действането”. Системата от релевантности.

11. Интерсубективността и генералният тезис за реципрочност на перспективите. Социалният свят като “изначално интерсубективен”.

12. Етнометодологията като вододел в дискусиите “наука-всекидневие”. Социални практики- описуемост: въпроса за рефлексивността. Етнометоди и проблемът за етнометодологическото безразличие „

13. Формалното указване” на Хайдегер и member’s methods на Гарфинкъл. Поставянето на проблема за haecceitas при Хайдегер и при Гарфинкъл.

14. Визията на Бруно Латур за теория и разбирането му за нередуцируемостта на дееца.

15. Идеята на Л. Тевено за „режими на ангажираност”, които се активират едновременно от всекидневните дейци. Въпросът за тоталността на човека не като устойчива социална идентичност, а като проблематично интегриране на множество въвлечености в света, които функционират на различни равнища.

Литература по темите:

Бъргър П. и Т. Лукман. Социалното конструиране на реалността, ИК “Критика и хуманизъм”, С., 1996.

Гарфинкъл, Х. Изследвания по етнометодология, ИК “Критика и хуманизъм”, С., 2004.

Деянов, Д. “Кризата на европейското човечество и кризата на модерността”. Критика и хуманизъм, кн. 5, 1998.

Коев, К. Видимостта: феноменологични контексти, ИК “Критика и хуманизъм”, С., 1996.

Коев, К. Интерпретирайки “Pаrsons’ Plenum”: Етнометодология на «безсмъртното обичайно общество».В: Културата: граници и съседства. Изд. «Св. Климент Охридски», 2005.

Коев, К. „Описание и несигурност. Социологическата релевантност на Хайдегеровото ‘формално указване’”, Социологически проблеми, 1-2/2008.

Коев, К. “Приложението на метода: етнометодологическата перспектива към социалния свят”, В: Социологически проблеми, 2/1985

Коев, К. “Социализиране на феноменологията или феноменологично обосноваване на социологията”. Социологически проблеми, 4/1985.

Латур, Б. Никога не сме били модерни. Опит за симетрична антропология. ИК ”Критика и хуманизъм”, София, 1994.

Латур, Б. Реасемблиране на социалното. Увод в социологията на дееца-мрежа. „Изток-Запад”, София, 2007.

Събева, С. “Европа като духовна форма и философският свръхрационализъм”. Критика и хуманизъм, 5/1998.

Хайдегер, М. Битие и време. Академично издателство „Марин Дринов, София, 2005.

Хусерл, Е. Кризата на европейските науки и трансцеденталната феноменология, (превод Св. Събева), ИК “Критика и хуманизъм”, С., 2002.

Хусерл, Е. “Кризата на европейското човечество и философията”. Критика и хуманизъм, 4/1993.

Хусерл, Е. “Кризата на европейското човечество и философията”. Критика и хуманизъм, 5/1998

Шютц, А. Дон Кихот и проблемът за реалността. В: Чужденецът (съст. и превод К. Коев). ЛИК, София., 2000.

Шютц, А. Правейки музика заедно. В: А. Шютц. Чужденецът.

Шютц, А. Структури на жизнения свят. В: А. Шютц. Чужденецът.

Шютц, А. Тирезий, или нашето познание на бъдещи събития. В: Чужденецът¬.¬

Щрьокер, Е. Приноси към философията на Хусерл, ИК “Критика и хуманизъм”, С., 2001.

Средства за оценяване:

Писмени работи и реферати.