THEM134 Драматургични трансформации на текстове

Анотация:

Този курс ще запознае студентите с основните подходи при драматургичните адаптации на литературни произведения, ще им даде реални умения и знания за спецификата на драматургичната работа в театъра, киното, телевизията, радиото.

Целта на курса е студентите да преоткрият и преосмислят архетипните образи и вечните сюжети в съществуващите текстове, така, че те да се превърнат в отправна точка за собствените им драматургични интерпретации.

Този курс трябва да затвърди вече създадените и да изгради нови драматургични умения – за сложното изкуство на интерпретацията, в различните жанрове и пространства.

прочети още
Театрално изкуство и общество

Преподавател(и):

доц. Невелина Попова  д-р

Описание на курса:

Компетенции:

Успешно завършилите курса студенти:

1) знаят: какви големи възможности дава драматургичната интерпретация за личностно изразяване.

2) могат:

- да намерят най-органичния сюжет за своя замисъл, да го разгърнат максимално изразително в прецизен за съответното изкуство и медия, запис;

- да защитят своята работа и артистичните си търсения с добър синопсис.


Предварителни изисквания:
•очаква се студентите да имат най-основна литературна, театрална и кинодраматургична грамотност и умения.Без да е задължително, добре би било да са посещавали предишния семестър курса ми «Вечните сюжети и екранизацията».

Форми на провеждане:
Редовен

Учебни форми:
Лекция

Език, на който се води курса:
Български

Теми, които се разглеждат в курса:

1 Драматургичната адаптация в театъра, телевизията, киното. Необходимостта от диалог и преоткриване на вечните сюжети и архетипните ядра. Модернистични и постмодернистични прочити.

2 Универсалните драматургични компоненти и термини. Функционирането им чрез различния език на театъра и киното – в различните контексти и пространства. Миметични, символистични, експресионистични и абсурдистки традиции в полето на театралната и кинодраматургията.

3 Текстът – като жив организъм, създаден в уникален многосъставен контекст.

Авторът и неговият текст. Личният свят и стил на писателя и драматурга - между фолклорната анонимност и постмодерната „смърт на автора”.

4 Неизчерпаемата съкровищница на митовете, фолклора, литературата.

Адаптираният драматургичен текст като диалогичен, нов и цялостен авторски свят.

5 Театралната драматургия и кинодраматургията – родство и различия.

Различните драматургични специфики при работата в театъра, киното, телевизията. Различният запис. Работата на драматурга за намирането на уникалната структура, уникалната степен на условност и най-функционалния драматургичен запис за всеки конкретен замисъл.

Драматургичният текст в театъра и киното като отворена система, насочена винаги към режисьорска интерпретация.

6 - 7 Изборът на драматурга. Материалът и авторът. Личните основания и невидимите връзки с материала, който той избира.

Изборът като диалог с други художествени светове.

Поставяне на конкретните задачи за работа върху:

- мит

- приказка

- прозаичен текст / разказ, повест, роман/

- поезия

- журналистически материал.

Родови и жанрови специфики на различните текстове, които ще бъдат интерпретирани.

Студентите избират два от петте предложени текста; мотивация за този избор. И по двата текста всеки ше трябва да направи по две адаптации – за театър и за кино. Като допълнителна, незадължителна задача, могат да напишат по същия текст и една телевизионна, и една радио адаптация.

8 Написването на синопсиса на пиесата и сценария - като задължителен етап от драматургичната работа.

Единството и целостта на текста – като свръхзадача за драматурга.

9 - 14 Обобщаване и прилагане на драматургичните стратегии при осъществяването на всеки конкретен замисъл за драматургични адаптации на избраните текстове.

Постоянни индивидуални консултации и общи обсъждания – на всеки етап от работата.

Задължителни драматургични проблеми за осмисляне и конкретна работа:

- Вярност към духа на първоизточника или свободна интерпретация. Свръхзадачата.

- Условността на драматургичното пространство и драматургичното време. Задължителното раждане на нова драматургична структура на творбата - голямото прекрояване.

- Драматургичното сгъстяване на разказа около конфликта. Съвременни разновидности на конфликта.

- Триактната/петактна класическа структура на добре разказаната история и съвременните отворени лайтмотивни структури.

- Избистряне на персонажите и тяхното драматургично развитие. Между психологичната пълнокръвност и знаковостта на персонажа.

Главни и второстепенни персонажи.

- Пластическото действено разгръщане на сюжета.

- Основната сюжетна линия и второстепенните линии и герои.

- Подаването на информацията и предисториите. Възможното присъствие на разказвач - коментатор.

- Специално внимание към атмосферата. Говорящите детайли. Знаците на времето.

- Записът на драматургичния текст в театъра и киното.

- Гледната точка в драматургичния разказ.

- Субективност и степени на дистанцираност. Епичният Брехтов модел.

- Намирането на ключовите визуални образи за текста.

- Асоциативно-поетичните кодове в драматургията, сценографията и пластиката.

- Лайтмотивната асоциативна структура.

- Символният потенциал на текста. Внушението на отделните образи и цялото.

- Метафората в литературата, театъра и киното.

- Експресионистичният език на тялото.

- Работа по звучащото слово: Диалогът. Монологът. Задкадровият глас.

- Съвременните хибридни форми при изграждането на драматургичните пространства. Навлизане на видеото и анимацията в театралното пространство, както и на откровената театрална условност в киното.

15 Финално семинарно обсъждане на всички драматургични текстове.

Литература по темите:

1. Аристотел – За поетическото изкуство, Софи- Р, 1993.

2. Найденова, Вера – Екранизацията – вечен спор?, София, “Наука и изкуство”, 1992.

3. Панова, Снежина – Теория на драмата, “Наука и изкуство”, 1973.

4. Николова, Искра – Текстове в движение – проблеми на превода и адаптацията, С., ИК „Пл Венедиктов“, 2005.

5. Богданов, Богдан – Разказ, време и реалност в старогръцката литература,“ Жанет“, 2012.

6. Фрайденберг, Олга – Поетика на сюжета и жанра, ИК „Христо Ботев“, 2001

7. Кръстева, Олга – Театърът през вековете, С., 1980.

8. Сонди, Петер – Теория на модерната драма, С.,НИ, 1990.

9. Николова, Камелия – Театърът на границата на ХХ и ХХI век, ИК „Фигури“, 2007.

10. Милев, Неделчо – Драматичният екран, “Народна култура”, 1991.

11. Крумов, Красимир – Поетика на киното, С., Agata, 2000.

12. Христова, Светла – Сценарийният сюжет, С., НБУ, 2010.

13. Торок, Жан-Пол, Жьонет, Жерар – из “Теория на сценария” и из “Размисли върху разказа”, сп. Кино, кн. 5,6, 1991.

14. Сборник „Слово и символ“ - Из естетиката на европейския символизъм, „Наука и изкуство“, 1979.

15. Богданов, Богдан – Романът – античен и съвременен, “Наука и изкуство, 1986.

16. Фрай, Нортръп – Великият код, “Гал-Ико”, 1993.

17. Георгиев, Никола – Анализ на лирическата творба, “Просвета”, 1994.

18 Лотман, Юрий – Типология на културата, “Народна култура”, 1990.

19.Крейг, Гордън – Избрани произведения, С., НИ, 1987.

20. Николова, Камелия – Експресионистичният театър и езикът на тялото, УИ „Св. Кл. Охридски“, 2000.

21. Петрова, Виолета – Сянката на Лай, С.,“Титра”, 2003.

22. Дечева, Виолета – Авторът и неговата интерпретация, изд. „Сонм“, 2002.

23. Николова, Искра – Modus Operandi или принципът на колажа, С., 2002.

24.. Николова, Искра – Страници и сцени, С.,2008.

25. Лоусон, Джон Х. – Теория и практика создания пьесы и киносценария, М., Искусство, 1960.

26. Маневич Йосиф М. – Сквозь магический кристалл, М. 1969.

27. Добин, Ефим С., - Герой, сюжет, деталь, М., Сов.писатель, 1962.

28. Barrenger, Milly S. – Theatre, a Way of Seeing, Wadsworth, Inc., 1991=

29. Brian Mc Farlane, Novel to Film, An Introduction to the Theory of Adaptation, Clarendon Press – Oxford, 1996.

30. Seger Linda, Making a good Script Great, S. French, Hollywood, 1994.

Средства за оценяване:

Водещо за текущите, както и за крайната оценка са показаните реални умения при изпълнението на поставените писмени драматургични задачи по време на семестъра. Този курс е насочен към отделната личност и предполага личен контакт между студентите и преподавателя; затова при оценяването важно значение има активността на студента по време на дискусиите и семинарните занятия, но най-съществено е неговото индивидуално развитие.