CREM020 Криминалната интрига
Анотация:
• Курсът „Криминалната интрига“ е построен като системен разказ за историята на криминалния жанр с акцент върху парадигмалните смени. Българската криминална традиция е разгледана в сравнителен план с различни европейски и световни литератури.
• Курсът дава ясна представа как един феномен бива разпознаван като принадлежащ на високата култура или на попкултурата. Криминалните разкази и романи могат да принадлежат на популярната култура, но също и на високата.
• Курсът включва анализ на ключови разкази и изследване на повествователни модели.
Преподавател(и):
доц. Йордан Ефтимов д-р
Описание на курса:
Компетенции:
Успешно участвалите в курса студенти познават системно историята на криминалния жанр в световната и в българската литературна традиция.
Също така могат да пишат криминални разкази според няколко различни модела.
Предварителни изисквания:
Студентите трябва да притежават общи познания за криминалния жанр днес, както и базисна литературно-теоретическа подготвеност. Необходимо е също да познават основния корпус от произведенията на българските автори, изучавани в средния курс на българското училище.
Форми на провеждане:
Редовен
Учебни форми:
Лекция
Език, на който се води курса:
Български
Теми, които се разглеждат в курса:
1. Литература за престъпления и криминален роман. Криминален роман и масова литература. Криминалният сюжет в „сериозната литература“.
2. Раждането на криминалния жанр: Едгар Алън По.
3. Артър Конан Дойл и неговия Шерлок Холмс. Дедуктивният метод. Предимствата на емпиризма са недостатъците на емпиризма.
4. Криминалният сюжет и натуралисткият подход. Нагоните. Гузната съвест. Романът на Емил Зола.
5. Франц Кафка и безизходността. Пред портата на закона.
6. Черният роман и развитието на полицейския жанр. Дашиъл Хамет. Алфред Хичкок. Френският черен роман.
7. Реймънд Чандлър и екзистенциализмът. Филип Марлоу.
8. „Портокал с часовников механизъм“. Постмодерният роман и криминалното. Умберто Еко. Патрик Зюскинд. Джон Фаулс.
9. Исторически кримки. Китайските загадки на Робърт ван Хюлик. Японските загадки на Лора Джо Роуланд. Кентърбърийските загадки на Пол Дохърти. Британските загадки на Елис Питърс. Старобългарските загадки на Николай Пенчев. Руските имперски загадки на Борис Акунин и неговият Ераст Фандорин.
10. Източни кримки. От Рюноске Акутагава до Харуки Мураками. От „Вратата Рашомон“ до „Преследване на дива овца“.
11. Криминалното у Виктор Пелевин и Владимир Сорокин. Сайбърпънк криминалното. „Невромантик“ на Уилям Гибсън. „Американски психар“ от Брет Ийстън Елис.
12. Българската литература за престъпления от романтизма на Васил Друмев и Иван Вазов до социалния реализъм на Елин Пелин и Георги Караславов.
13. Романите на Богомил Райнов. Емил Боев. Романите на Андрей Гуляшки. Авакум Захов.
14. Емил Боев в епохата на евроинтеграцията. Александър Андреев и „Нови степени на свобода“.
15. Неоноарът на Марин Дамянов и неоноарът на Владислав Тодоров.
Литература по темите:
1. Николай Аретов. „Митология на литературата за престъпления. Функции и употреби“. // Електронно издателство LiterNet, 12.02.2005, https://liternet.bg/publish8/naretov/mitologia.htm
2. Николай Аретов. Убийство по български. Щрихи от ненаписаната история на българската литература за престъпления. София: УИ „Св. Климент Охридски“, 1994 (2 изд., София: Кралица Маб, 2007).
3. Зигфрид Кракауер, Детективският роман. Служителите. София: Агата А, 2016.
4. Цветан Тодоров. Поетика на прозата. София: Народна култура, 1985.
5. Владимир Трендафилов. Кризата, която обнадеждава: Картографии на днешното литературно поле. София: Сиела, 2009.
6. Владимир Трендафилов. „Жената в българския криминален роман“. // Електронно списание LiterNet, 17.10.2010, № 10 (131), https://liternet.bg/publish8/vtrendafilov/zhenata.htm
7. Морис Фадел, „Криминална литература и религиозност“. // Българистика Nuova III, Годишник на Департамент „Нова българистика” (2014-2015), http://ebox.nbu.bg/novabalgaristika15/view_lesson.php?id=13
8. Морис Фадел, „Стихове“ от Константин Павлов и шпионският роман (Бележки за края на българския поетически канон)“. // Литературен вестник, 23 февруари 2016, https://litvestnik.wordpress.com/%D1%81%D1%82%D0%BE%D0%BB%D0%B8%D1%86%D0%B0/%D1%81%D1%82%D0%B8%D1%85%D0%BE%D0%B2%D0%B5-%D0%BE%D1%82-%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D1%81%D1%82%D0%B0%D0%BD%D1%82%D0%B8%D0%BD-%D0%BF%D0%B0%D0%B2%D0%BB%D0%BE%D0%B2-%D0%B8-%D1%88%D0%BF%D0%B8/
9. Карел Чапек. „Холмсиана или за криминалната литература“. // Литературна мисъл, 1988, № 6, с. 131-139.
10. John Scaggs. Crime Fiction. New York: Routledge, 2005.
11. Julian Symons. Bloody Murder: From the Detective Story to the Crime Novel. Harmondsworth: Penguin, 1985.
Средства за оценяване:
1. Есе
2. Дискусия
3. Проект