OOOK039 Човешки отношения

Анотация:

Курсът е организиран около 15 тематични области, всяка от които се разглежда в два учебни часа.

Задачата на преподавателя е да въведе отношенческата парадигма от науките за човека. Тази парадигма се основава на разбирането, че човек конструира картината за себе си и за света на основата на взаимоотношения с други хора в различни социални контексти – двойка, група, семейство, организация, общност и пр.

Това е причината отношенията на зависимост и автономност, двойка и група и общност да се изследват последователно чрез теоретичен материал, илюстрации от практиката и работа по казуси.

Методът на преподаване е интерактивен и насочен към взаимодействията между индивидите, преживяванията и емоциите, които въникват при това взаимодействие и начина, по който те определят изборите на индивидите и влияят върху живота в групи, организаци и общности. Случващото се между студентите и преподавателите по повод ученето също е обект на дискусия и извличане на знания основаващи се на преживяното.

прочети още
Социална работа

Преподавател(и):

проф. Тома Томов  д-р
гл. ас. Светлозар Василев  д-р

Описание на курса:

Компетенции:

След успешното завършване на курса студентите ще могат да се ориентират по-добре във водещите парадигми в науките за човека и соицалните науки и да осмислят ситуации от ежедневния си опит чрез няколко обяснителни теории за човешките отношения.

Този курс е особено подходящ за тези студенти, които са се насочили към хуманитаристиката - психолози, социалози, антрополози, културолози, икономисти и др.
Предварителни изисквания:
Курсът е ориентиран към широка аудитория студенти, които ще прoдължат образованието си в области като хумантаристика, социални и политически науки, право, управление, бизнес и изкуства.

Дизайнът на курса съчетава лекционния формат с дискусия и се води интеракционно от двойка преподаватели, които предлагат на обсъждане казуси, извлечени от тяхната практика в съответната предметна област. Този модел на преподаване разчита на участието и житейския опит на студентите и се стреми да установи връзки между този опит и теоретичната материя.

Форми на провеждане:
Редовен

Учебни форми:
Лекция

Език, на който се води курса:
Български

Теми, които се разглеждат в курса:

1. Уводен урок, който въвежда идеята за отношенческата парадигма в науките за човека.

2. Обектни отношения – изследва зависимостта.

3. Отношения при социализация – изследва процеса на автономизиране.

4. Отношения на родителстване – изследва проблемите на израстването.

5. Отношения в група – изследва динамиката на груптие.

6. Отношения в двойка – изследва привързаността.

7. Отношения в семейство – изследва феномена на триангулиране.

8. Отношения в малцинство – изследва употребите на различието за пораждането и поддържането на малцинственост.

9. Отношения на стигматизация – изследва динамиката на социалното изключване.

10. Отношения при конфликт и криза – изследва сблъсъка на интереси.

11. Отношения на предприемачество - изследва процесите на обновление.

12. Отношения в организация – изследва организационната култура и лидерството.

13. Политически отношения – изследва динамиката на социалната власт .

14. Етика на отношенията – изследва етичния конфликт и идеята за справедливост.

15. Отношения при загуба и смърт.

Литература по темите:

Основна библиография:

1. Фройд, З. (1905) – “Три студии върху теорията на сексуалността”, изд. Христо Ботев, София, 1991;

2. Ainsworth, M. et al (1978) – “Patterns of Attachment: A Psychological Study of the Strange Situation”, Hillsdale, NJ, Erlbaum;

3. Beaty, J. (1990) – “Observing Development of the Young Child”, sec. ed., MacMillian Publishing co, N.Y.;

4. Bowlby, J. (1969) – “Nature and Function of Attachment Behavior”, in “Attachment”, vol. I, N.Y., Basic Books;

5. Bowlby, J. (1988): “A secure base”, Routledge, London 1988.

6. Britton, R. (1992): “Clinical Lectures on Klein and Bion”, Routledge, London 1992.

7. Holmes, J. (1993) – “John Bowlby and Attachment theory”, Routledge;

8. Klein, M. (1959) – “Our Adult World and its Roots to Infancy”, in “Envy and Gratitude”, Virago Books 1988;

9. Rycroft, Charles (1968): “A critical dictionary of psychoanalysis”, Penguin 1988.

10. Shapiro, T. & Hertzig, M. (1999) – “Normal Child and Adolescent Development”, in “Essentials of Clinical Psychiatry”, ed. Hales, R. & Yodofski, S., American Psychiatric Press.

11. Тоmov, T., Genchev, E. (1993): “PTSD among victims of organized violence: a report from Bulgaria”, Free Associations, Vol 4, No. 30, Free Associations Press, London 1993;

12. van der Kolk, B. (1996): “The complexity of Adaptation to trauma”, Chapter 9 in

van der Kolk, B. & McFarlane, W. (1996): “Traumatic Stress: The Effects on Mind, Body and Society”, New York: Guilford Press.

13. Winnicott, D. W. (1960): “Ego distortion in terms of true and false self”, in “The Maturational Processes and The Facilitating Environment”, chapter 12, Hogarth Press, 1965.

Средства за оценяване:

Студентите се оценяват комплексно въз основа на няколко показателя:

1. участие в семинарите по време на час: умения за водене на дебат;

2. домашна работа и решения на практически казуси.

3. оценка от изпитен тест

4. отговор на теоретичен въпрос от изучаваните теми (изпита);