OOOK092 Рисковото общество

Анотация:

Феноменът на рисковото общество се концептуализира в сравнителен и съпоставителен план с откроените типизации на традиционно, модерно, постмодерно, късномодерно, глобално, общество на знанието и др. Осевото значение на риска /рисковост/ внася серия от нови и безпрецедентни проблеми и задачи. Разглеждат се водещи тези и концепции за рисковото общество /Никлас Лукман, Улрих Бен, Ентъни Гидънс и др./

прочети още
Социална работа

Преподавател(и):

проф. Георги Фотев  д.н.

Описание на курса:

Компетенции:

Успешно завършилите курса студенти:

1) знаят:

- Принципно новия характер на риск и условията на колективно обвързващи решения в реализацията на публични политики

- Как се постига непринудителен порядък в обществото с хетерогенни ценности.

2) могат:

- Да осъществяват релевантна позиция и да дават експертни становища в рискова ситуация; да се проявява ангажираност за формиране на нов тип активност на най-широката общественост при пресмятането на рискове и информирано съгласие.


Предварителни изисквания:
Студентите да имат знания и умения:

- Общокултурни знания и получени във висшето образование знания за съвременната ситуация



Форми на провеждане:
Редовен

Учебни форми:
Лекция

Език, на който се води курса:
Български

Теми, които се разглеждат в курса:

1.Дисциплинарни, интердисциплинарни и мултидисциплинарни знания и подходи. В какъв смисъл научните знания и подходи не са безусловно привилегировани. Въвеждането в проблематиката на рисковото общество е свързвано с основни теоретични знания за главните типове общества Лекция 3; 5; 8

2.Традиционно и модерно общество. Транзитиране на устойчиви елементи на традиционите общества. Основни характеристики на модерното общество и проблемът за неговите исторически граници Лекция 6; 5

3.Тоталитарно общество. Отворено общество. Краят на тоталитарната система като имплозия. Враговете на отвореното общество /не само според К. Попър/ Семинар 7; 5

4.Глобализацията като исторически безпрецедентен процес. Има ли глобално общество? Основни характеристики на обществото на знание. Какви рискове възникват във връзка с осевия принцип на обществото на знание Лекция 14; 5

5.Късната модерност и рисковото общество. Как стои проблемът за рисковото общество в условията на глобализация. Смисълът на тезата, че социалната промяна, изглежда, е единствената константа Лекция 13; 1; 10; 11

6.Конвенционалните представи и понятия за риск и принципно новото понятие, което е основание да се говори за рисково общество Семинар 1; 13

7.Тезата за „организираната безотговорност”. Социализация на риска. Серийното производство на несигурността Лекция 1; 4; 8

8.Типология на глобалните заплахи. Експертните решения не са привилегировани: дилеми на отговорността. Нарастващата комплексност на обществото Лекция 1; 9

9.Неведението /незнанието/ като непосредствен и неотложен проблем. Типове неведение според У. Бек и др. Въпросът с непреднамерени последици Лекция 1

10.Линейни и нелинейни теории на знанието. Граници на линейната рационализация. Необходимостта от ново просвещение Лекция 1; 4

11.Реформиране на публичните политики. От кого зависи такава промяна? Активното общество Семинар 2; 1

12.Публични политики и оценяващи изследвания Лекция 9

13.Предизвикателства към демокрацията Семинар 7; 2; 4

14.Лидерството в перспективата на световното рисково общество Семинар 1; 11; 12

15.Рисковото общество и въпросът с преоценката на ценностите. Перспективите и диалогичната култура Лекция 5; 12

Литература по темите:

1. Бек, Улрих. Световното рисково общество. София, 2001.

2. Бек, Улрих. Откриване на истинската политика. София, Б.г.

3. Богданов, Богдан. Отделно и заедно. София, 2005.

4. Кинг, Майкъл, Торнхил, Крис, Никлас Лукман за правото и политиката. София, 2008.

5. Фотев, Георги. Диалогична социология. Изд. „Изток-Запад”, София, 2004.

6. Фотев, Георги. Криза на легитимността. София, 1999.

7. Фотев, Георги. Граници на политиката. София, 1999.

8. Фотев, Георги. Дисциплинарна структура на социологията. Изд. „Изток-Запад”, София, 2006.

9. Фотев, Георги. Ценности срещу безпорядък. „Изток-Запад”. София, 2008.

10. Фукояма, Франсис. Нашето постчовешко общество. София, 2002.

11. Фрийдман, Томас. Светът е плосък. Кратка история на 21 век. София, 2006.

12. Хабермас, Юрген. Постнационалната констелация. София, 2004.

13. Giddеns, A. The Consequences of Modernity, Standford, 1990.

14. Luhmann, N. Risk: A Sociological Theory. New York, 1993.

Средства за оценяване:

Форми на проверка и оценка на компетенциите/ с процентно разпределяне на всяка от формите в крайната оценка

/с процентно разпределение на всяка от формите в крайната оценка/

а/ активност на студента по време на семинарите – 50%

б/ изготвяне на реферат – 50%

До края на семестъра всеки студент трябва да подготви реферат на съгласуван с мен текст /статия, раздел, глава от книга и др./ в обем около 5 компютърни страници, в които се очаква:

а/ да е посочен главният проблем, който се разглежда в текста, и евентуално неговата връзка с други проблеми;

б/ да са посочени и обяснени ключовите понятия;

в/ да е изложена и обяснена позицията на автора с нейните главни аргументи;

г/ да е намерило израз собственото отношение /одобрително или критично/ на студента към изложената в текста гледна точка.