SOCB006 Всекидневието в социологически фокус

Анотация:

Идеята на курса е да проследи начина, по който проблемният комплекс “всекидневие” постепенно става ключово важен за късномодерното хуманитарно знание и по-специално за социологията. Анализира се преди всичко самопроблематизирането на всекидневието в контекста на т. нар. “разбираща социология”. Перспективата, от която се провежда интерпретацията: социално-научно мислене и всекидневен живот са само аналитично разчленими величини и само ако държим сметка за постоянното съотнасяне/напрежение между тях можем да получим адекватна представа за състоянието на всеки от двата термина. Сърцевината на курса не е теоретичната дисекция на понятието всекидневие. Той се интересува преди всичко от дискурсите за всекидневието в социологията, от социологическото “говорене” за всекидневие. Важно за него е и красноречивото неговорене за всекидневен живот или нетематичното и само оперативно използване на определена идея за всекидневие в социологическата практика. Съществено допускане, на което се основава курса по “Социология на всекидневието” е, че всяка рефлексия върху идеята за “общество”, схващано като автономизирала се “реалност” (около чийто онтологичен статус се водят остри дискусии от средата и края на ХІХ век насам), има за свой нерефлектиран фон определено допускане за “всекидневие”: става дума за един вид неизбежно сдвояване на едно или друго, повече или по-малко разгърнато понятие за “общество” с представа за това какво е “всекидневие”. Курсът се разгръща през диалога Алфред Шютц-Макс Вебер.

прочети още
Социология

Преподавател(и):

проф. Кольо Коев  д.н.

Описание на курса:

Компетенции:

1) знаят: Ще познават ключовите дебати по проблема за всекидневието в социологията на ХХ в.и от началото на ХХІ в.; ще бъдат в състояние да се ориентират в комплексната ситуация на подвижни граници между научна и всекидневна реалност; ще бъдат запознати с нееднозначното отношение между научен метод и социален предмет, между теория и емпирия.

2) могат: Да извършват теоретична реконструкция на логиката на социологически дискурси
Предварителни изисквания:
Студентите да имат знания и/или умения: по История на социологията

Форми на провеждане:
Редовен

Учебни форми:
Лекция

Език, на който се води курса:
Български

Теми, които се разглеждат в курса:

1.Екзистенциалната ситуация на социално научното познание в контекста на самопроблематизирането на всекидневния живот. Съотношение между метод и предмет – 2 ч.

2.Самопроблематизиране на всекидневния живот и възможностите за реконструирането на идеите за всекидневие в творчеството на мислителите от миналото от гледна точка на съвременните схващания за всекидневие. Проблемът за ретроспективното изкривяване – 2 ч.

3.Георг Зимел и „преживяването” на социалната дистанция в немската социология от края на ХІХ и началото на ХХ в.: фигури на чуждост. Социологията като метод – 2 ч.

4.Схващането на Макс Вебер за методологическа работа. Как новите „гледни точки” обуславят преразглеждане на „логическите форми”. Социологията като „наука за действителността” Пренастройване на социално-научната „оптика” към анонимните социални образувания– 2 ч.

5.История и историческо разбиране според Вебер. Диференцирането между преживяване и знание в практическия опит и разграничението между „оценяващо” и „каузално-аналитично” тълкуване. Проблемът за обективността в социалното научното познание – 2 ч.

6. Отношението между теоретични конструкти и всекидневни типизации: първо въвеждане на диалога „Вебер-Шютц”. Шютцовият проблем за „хомункула” – 2 ч.

7.“Образи” на всекидневието в творчеството на М. Вебер. Икономически условия на всекидневност – 2 ч.

8.Харизма и всекидневие. Овсекидневяване на харизмата. Двойственият статус на харизмата с оглед на отношението й към всекидневния живот. Предприемачът и политикът като носители на „слаба харизма” и функцията им за преобразуване на всекидневието – 2 ч.

9.Отношението “рационалност-всекидневие” в творчеството на М. Вебер. Ирационалността на действието и „принципът на лудия”. Качествена рационалност и статусът на всекидневното знание. Отношението „формална”-„материална” рационалност през призмата на качествената рационалност – 2 ч.

10.Опозицията „субективна целева рационалност”-„обективна рационалност на правилното действане”. Проблемът за социологическата релевантност на икониомическите категории като практически истинни абстракции – 2 ч.

11.Всекидневие и религиозна етика във Веберовото мислене: проблемът за несигурността на социалния живот. Стереотипизиране и рационализиране като начини за справяне с несигурността – 2 ч.

12.Действието според съгласие като всекидневна форма на социално действие: всекидневното контекстуализиране на социалните редове. Ролята на категорията „доверие” 2 ч.

13.Радикализиране на въпроса за смисъла на социалното действие: критиките на А. Шютц към М. Вебер. Обективен и субективен смисъл. Прагматична обусловеност на смисъла във всекидневието и тълкуване на смисъл от социалния учен – 2 ч.

14.Двузначността на понятието „действие”: действане и действие. Време-съзнание и конституиране на смисъл. Живо настояще и рефлективен поглед. Миналото като поле на смисъл – 2 ч.

15.Фантазиране на действие и фактическо действане. Проект за действие: темпорални измерения на проекта. Действие и единство на процеса на действане. Значимостта на разликата межу смисловите структури на действието преди неговото извършване и след приключването му – 2 ч.

Литература по темите:

Вебер, М. Върху някои категории на разцбиращата социология. В: М. Вебер. Смисъл и ценност, ИК “Критика и хуманизъм”, С., 2001.

Вебер, М. Западният свят и всеобщото рационализиране на живота. В: М. Вебер. Генезис на западния рационализъм, ИК “Критика и хуманизъм”, С., 2001.

Вебер, М. Критически изследвания по логика на науките за културата. В: М. Вебер. Смисъл и ценност.

Вебер, М. Науката като професия, В: М. Вебер, Ученият и политикът, Изд. “Микропринт”, С., 1994.

Вебер, М. Обективността на социалнонаучното и на социалнополитическото познание. В: М. Вебер. Смисъл и ценност.

Вебер, М. Овсекидневяване на харизмата. В: М. Вебер. Социология на господството. Социология на религията.

Вебер, М. Харизматично господство. В: М. Вебер. Социология на господството. Социология на религията. Университетско издателство “Св. Кл. Охридски”, 1992.

Зимел, Г. „Големият град и духовният живот”. Социологически проблеми, 1-2/ 2001.

Зимел, Г. Социология. Изследвания върху формите на обобществяване. Изд. ПИК, Велико Търново, 2002.

Зимел, Г. Чужденецът, В: Социология на личността (съст. Л. Николов и Л. Деянова), УИ Климент Охридски, С., 1991.

Коев, К. Видимостта: феноменологични контексти, ИК “Критика и хуманизъм”, С., 1996.

Коев, К. Елементарни форми на всекидневен живот, Изд. “Просвета”, С., 2003

Коев, К. Метаморфозите на чужденеца, Изд. на СУ и “Наука и изкуство”, С., 1991.

Коев, К. “Преображения на рационалността и образи на всекидневието в творчеството на М. Вебер”. Социологически проблеми, 1-2/2001.

Коев, К. “Протестантска етика и всекидневен хабитус: загадката на трансформацията”. Социологически проблеми, кн. 3-4, 2006.

Шютц, А. Правейки музика заедно. В: А. Шютц. Чужденецът. (съст. и превод К. Коев). ЛИК, София., 2000.

Шютц, А. Структури на жизнения свят. В: А. Шютц. Чужденецът.

Шютц, А. Тирезий, или нашето познание на бъдещи събития. В: Чужденецът¬.¬

Средства за оценяване:

Участие в семинари и реферат - 50%

Писмена работа - 50%