GENB019 Историческото познание

Анотация:

Научната област, към която следва да се причисли курсът, е теорията на историята. Той си поставя за главна цел да запознае студентите с основните методологически проблеми на историческото познание, с принципите и основните категории на историческата наука, с взаимовръзките на историята с политиката, литературата, философията, хуманитарните науки и природознанието. Специално внимание се отделя също така на историческото развитие, състоянието и преспективите на историографията в България. При изясняването на основните понятия на историческата наука се излагат и обясняват най-значимите теории, автори и произведения в теорията на историята. Съществено значение се отдава на връзката между общите теории на историята и типични действителни проблемни ситуации в историческата наука.

прочети още
Социология

Преподавател(и):

проф. Веселин Методиев  д-р
проф. Христо Тодоров  д-р

Описание на курса:

Компетенции:

Успешно завършилите курса студенти:

1) знаят:

• кои са основните методологически проблеми на историческото познание;

• кои са основните категории на историческата наука;

• какви са взаимовръзките на историята с политиката, литературата, философията, хуманитарните науки и природознанието;

• какво е състоянието на историографията в България

• кои са основните теории и кои са значимите автори и произведения в теорията на историята.

2) могат:

• да разбират смисъла на основните проблеми на историческото познание;

• да разбират и да могат да си служат с основните понятия на историческата наука;

• да могат да използват тези понятия при справянето с действителни проблемни ситуации в историческото познание.


Предварителни изисквания:
няма

Форми на провеждане:
Редовен

Учебни форми:
Лекция

Език, на който се води курса:
Български

Теми, които се разглеждат в курса:

Първи семестър

Лекции:

Лекция 1: Що е история? Историята като събитие и историята като разказ.

• основни понятия: история, събитие, разказ.

• основни факти и реалии: що е събитие; що е разказ.

• големите изследователи и автори в областта: Карл Льовит, Пол Рикьор, Райнхарт Козелек.

Лекция 2: Архиви и извори. Изворознание и архивознание.

• основни понятия: исторически извор, архив, изворознание, архивознание

• основни факти и реалии: какво представляват историческите извори и архивите, как те се използват като източник на историческото познание.

• големите изследователи и автори в областта:

Лекция 3: Периодизация на историята.

• основни понятия: античност, средновековие, Просвещение, Ново време.

• основни факти и реалии: какво представляват историческите епохи; как се извършва преиодизацията в историята.

• големите изследователи и автори в областта: Якоб Буркхарт, Фернан Бродел

Лекция 4: Историята като наука. Функции на историческото познание. Историята като „учителка на живота”. Структура на историческото изследване.

• основни понятия: наука, историческо познание, историческо изследване.

• основни факти и реалии: как се схващат целите и задачите на историческата наука през различните исторически епохи.

• големите изследователи и автори в областта: Леополд фон Ранке, Марк Блок, Робин Колингууд, Райнхарт Козелек.

Лекция 5: Раждането на историографията – първите историци. Античният възглед за историята.

• основни понятия: античност, история

• основни факти и реалии: що е античност; кога възниква и се развива античната историография и кои са основните фигури в нея

• големите изследователи и автори в областта: Херодот, Тукидид, Полибий, Тит Ливий

Лекция 6: Християнският възглед за историята.

• основни понятия: християнство, есхатология, средновековие

• основни факти и реалии: какво представлява и кога възниква християнството; коя е свещената книга на християнството; какви са основните черти на християнския възглед за историята

• големите изследователи и автори в областта: Аврелий Августин

Лекция 7: Историята след епохата на Просвещението. Модерната историография.

• основни понятия: Ново време, Просвещение, модерност

• основни факти и реалии: какво представлява и кога започва Новото време; какво представлява и какви са историческите граници на Просвещението; кои са основните фигури на Просвещението.

• големите изследователи и автори в областта: Джанбатиста Вико, Монтескьо, Фридрих Шилер, Ранке.

Лекция 8: Историята и другите науки. Историята като хуманитарна наука.

• основни понятия: наука, хуманитарни науки, природознание

• основни факти и реалии: какво представлява науката; кои са основните групи науки днес (хуманитарни науки, природнознание, социални науки, технически науки).

• големите изследователи и автори в областта: Вилхелм Винделбанд, Вилхелм Дилтай, Фридрих Майнеке, Марк Блок, Люсиен Февр.

Лекция 9: История и политика.

• основни понятия: история, политика

• основни факти и реалии: кои са основните начини на взаимодействие между историята и политиката.

• големите изследователи и автори в областта: Николо Макиавели, Самюъл Хънтингтън, Франсис Фукуяма.

Практически занимания:

Семинар 1: Едуард Халет Кар: „Що е история?”

Семинар 2: Петър Мутафчиев: „Книга за българите”

Семинар 3: Цветан Стоянов: „Втората част на разговора”

Самостоятелна работа на студентите:

( Вид на самостоятелната работа. Проверка и индивидуална работа със студентите.)

Изготвяне на анотация.

Изготвяне на реферат.

Провеждане на тест за проверка на знанията и уменията.

Втори семестър

Лекции:

1. Лекция 1: История и литература.

• основни понятия: история, литература

• основни факти и реалии: кои са основните начини на взаимодействие между историята и литературата.

• големите изследователи и автори в областта: Теодор Момзен, Стоян Заимов, Захари Стоянов, Симеон Радев.

Лекция 2: Времето в историята. Физическо и историческо време. Събития и процеси. Прогрес и упадък.

• основни понятия: време, събитие, процес, прогрес, упадък

• основни факти и реалии: кои са основните концепции за времето в природознанието и в историографията.

• големите изследователи и автори в областта: Хегел, Освалд Шпенглер, Фернан Бродел, Арнолд Тойнби, Райнхарт Козелек

Лекция 3: Пространството в историята. Макроистория и микроистория.

• основни понятия: пространство, макроистория, микроистория.

• основни факти и реалии: как да се разбира физическото пространство; каква роля играе пространството за разбирането на историческите събития и процеси.

• големите изследователи и автори в областта: Карло Гинзбург, Джовани Леви, Фернан Бродел

Лекция 4: Етнос, нация, национална държава. Национализъм. Има ли историческо самосъзнание.

• основни понятия: етнос, нация, национална

• основни факти и реалии: какво представляват и кога се появяват нациите; какво представлява и кога се появява модерния национализъм.

• големите изследователи и автори в областта: Ернест Ренан, Петър Мутафчиев, Урс Алтермат

Лекция 5: Факт и интерпретация в историческата наука

• основни понятия: факт, интерпретация

• основни факти и реалии: как се разбира отношението между факт и интерпретация

• големите изследователи и автори в областта: Фридрих Майнеке, Едуард Халет Кар

Лекция 6: Общности и общества. Социална история. Статистиката в историческото изследване.

• основни понятия: общност, общество, социална история

• основни факти и реалии: в какво се състои разликата между общност и общество; кои са основните модели за мислене на обществото; какво представлява и кога възниква социалната история.

• големите изследователи и автори в областта: Фердинанд Тьониес, Люсиен Февр, Марк Блок, Фернан Бродел, Франсоа Фюре.

Лекция 7: Паметта като човешка способност. Индивидуална и колективна памет. Морални измерения на паметта и забравата.

• основни понятия: индивидуална памет, колективна памет

• основни факти и реалии: какво предствлява и как работи индивидуалната памет; какво предствлява колективната памет и какви са нейните основни характеристики.

• големите изследователи и автори в областта: Морис Халбвакс, Ян Асман, Пиер Нора, Цветан Тодоров

Лекция 8: Възникване и развитие на българската историография.

• основни понятия: историография

• основни факти и реалии: кои са основните форми, основните представители и главните постижения на българската историография.

• големите изследователи и автори в областта: Паисий Хилендарски, Васил Златарски, Петър Мутафчиев, Николай Генчев.

Лекция 9: Съвременна мрежа на историческите средища в България.

• основни понятия: археологически паметници, музеи, архиви

• основни факти и реалии: кои са най-важните археологически паметници, музеи и архиви в България.

• големите изследователи и автори в областта:

Практически занимания:

Семинар 1: Причинност в историята.

Семинар 2: Колективна памет.

Семинар 3: Що е нация?

Самостоятелна работа на студентите:

( Вид на самостоятелната работа. Проверка и индивидуална работа със студентите.)

Изготвяне на курсова работа.

Изготвяне на презентация.

Провеждане на тест за проверка на знанията и уменията.

Литература по темите:

АЛТЕРМАТ, УРС: Етнонационализмът в Европа, София 1998.

АРЕНТ, ХАНА: Човешката ситуация, София 1997.

АСМАН, ЯН: Културната памет, София 2001.

БЕНЯМИН, ВАЛТЕР: Озарения, София 2002.

БЕРГСОН, АНРИ: Материя и памет, София 2002.

БЛОК, МАРК: Апология на историята или занаятът на историка, София 1997.

БРОДЕЛ, ФЕРНАН: Средиземно море и средиземноморския свят по времето на Филип II, София 1998.

ВИНДЕЛБАНД, ВИЛХЕЛМ: История и естествознание, София 2004.

ГАДАМЕР, ХАНС-ГЕОРГ: История и херменевтика, София 1994.

ГАДАМЕР, ХАНС-ГЕОРГ: Наследството на Европа, София 2009.

ДИЛТАЙ, ВИЛХЕЛМ: Философия на светогледите, София 1998.

ДУХЪТ НА “АНАЛИ” (съст. Лиляна Деянова), София 1997.

ЗАИМОВ, СТОЯН: Мианлото, София 1986.

КАНДО, ЖОЕЛ: Антропология на паметта, София 2002.

КАР, ЕДУАРД ХАЛЕТ: Що е история?, София 2002.

КОЗЕЛЕК, РАЙНХРТ: Пластовете на времето, София 2002.

КОЗЕЛЕК, РАЙНХРТ: Студии по история на понятията, София 2007.

КОЛИНГУУД, РОБИН: Идеята за история, София 1995.

ЛЕВИ, ДЖОВАНИ: Упражнения по микроистория, София 2008.

ЛУКАЧ, ДЖОН: Краят на ХХ век и краят на модерната епоха, София 1994.

МАКИАВЕЛИ, НИКОЛО: Владетелят, София 2009.

МАНХАЙМ, КАРЛ: Студии по социология на културата, София 2002.

МЕТОДИЕВ, ВЕСЕЛИН и др.: Българските държавни институции 1879-1986. София 1987.

МОМЗЕН, ТЕОДОР: Римска История, София 2005.

МУТАФЧИЕВ, ПЕТЪР: Книга за българите, София 1987.

НЕДКОВ, СИМЕОН: Музеология, София 1998.

НИЦШЕ, ФРИДРИХ: Несвоевременни размишления, София 1992.

НОРА, ПИЕР: Места на паметта, София

ОРТЕГА И ГАСЕТ, ХОСЕ: Темата на нашето време, София 2002.

РАДЕВ, СИМЕОН: Строителите на съвременна България т. 1 и 2, София 1990.

РАДЕВ, СИМЕОН: Строителите на съвременна България т. 3, София 2009.

ПОПЪР, КАРЛ: Нищетата на историцизма, София 2000.

РЕНАН, ЕРНЕСТ: Що е нация? сп. „Панорама” кн. 1-2/ 1993.

СМИТ, АНТЪНИ: Националната идентичност, София 2000.

СТОЯНОВ, ЗАХАРИ: Записки по българските въстания т. 1-3, София 1977.

СТОЯНОВ, ЦВЕТАН:Избрано и непубликувано, София 1994.

ТОДОРОВ, ХРИСТО: Очерци по философия на историята, София 1996.

ТОДОРОВ, ЦВЕТАН: Памет за злото, изкушение на доброто, София 2002.

ТОДОРОВА, МАРИЯ: Историци за историята, София 1988.

ТОДОРОВА, МАРИЯ: Балкани и балканизъм, София 1999.

ФУКО, МИШЕЛ: Генеалогия на модерността, София 1992.

ФУКУЯМА, ФРАНСИС: Краят на историята и последният човек, София 1993.

ХАЛБВАКС, МОРИС: Колективната памет, София 1996.

ХЕГЕЛ, ГЕОРГ ВИЛХЕЛМ ФРИДРИХ: Разумът в историята, София 1996.

ХЪНТИНГТЪН, САМЮЪЛ: Сблъсъкът на цивилизациите, София 2000.

ШПЕНГЛЕР, ОСВАЛД: Залезът на Запада т. 1-2, София 1995.

ЯСПЕРС, КАРЛ: Духовната ситуация на времето, София 1996.

Средства за оценяване:

1) Участие в практическите занимания.

2) Изготвяне на писмени работи (анотация, резюме, реферат, курсова работа, презентация).

3) Тестове

УСЛОВИЯ ПРИ КОИТО СТУДЕНТ МОЖЕ ДА СЕ ОСВОБОДИ ОТ ФИНАЛЕН ИЗПИТ ИЛИ ОТ ЧАСТ ОТ ФИНАЛНИЯ ИЗПИТ:

1. Студентите могат да се освободят от финален изпит при условие, че в хода на текущата проверка и оценка на знанията и уменията са получили положителни оценки (тоест оценки, различни от „слаб 2”), по трите показатела на текущото оценяване: участие в практически занимания, изготвяне на писмени работи и изготвяне на тестове.

2. От задължението да представят на финалния изпит предварително подготвена писмена работа се освобождават онези студенти, които са през двата семестъра са представили по една писмена работа и всяка една от тези две писмени работи е получила положителна оценка (тоест оценка, различни от „слаб 2”).