SOCB303 Генеалогия и диогностика на социалните кризи

Анотация:

Този курс има за задача да акумулира знание у студентите в изследователската перспектива на социология на социалната промяна. Той трябва да концептуализира генезиса, структурните особенности и иманентната логика на възпроизводство на модерното общество през разгръщането на специфични социални конфликти. Тук понятието за криза е фундаментално, както по отношение на историческия процес и структурите на всекидневието, така и от гледна точка на вътрешната кохерентност между елементите на социалната система. Ще бъдат концептуализирани ключовите пространства на модерното общество - публично, дисциплинарно и частно – и през диагностиката на потенциалните и реални социални кризи ще бъдат разкрити възможностите за микро и макротрансформации. От друга страна, модерността ще бъде разгледана в контекстта на проблема за модернизацията както като единен исторически процес, така и в неговия особен български вариант. Накрая се тематизират структурните предпоставки и субекти на действие, които правят възможни значимите социални преходи в най-новата българска история – в средата на ХХ в., налагането на комунистическия режим и след 1989 г., демократизирането на обществения живот.

прочети още
Социология

Преподавател(и):

проф. Мартин Канушев  д-р

Описание на курса:

Компетенции:

Успешно завършилите курса студенти:

1) знаят: Студентите ще знаят историческите условия за възникване и фазите на разгръщане на социалните кризи. Те ще познават начина на функциониране на различните елементи на обществената система, а също и ще различават симптомите на кризисните феномени на различните нива на тяхната проява – на нивото на обществото, на нивото на институциите, на нивото на групите, на нивото на всекидневния живот. Те ще притежават знание за значимите макросоциални трансформации в историческото развитие на българското общество през ХХ в.

2) могат: Студентите ще разполагат с надежни методологически и теоретични инструменти за диагностика на социалните кризи както в глобален план, така и в българския контекст. Те ще могат да разграничават нормалните от девиантните и патологичните феномени; да диагностицират предпоставките за генерирането и решаването на социалните конфликти; да прогнозират възникването и развитието на социалната криза от гледна точка на едно прогресивно или регресивно историческо развитие.


Предварителни изисквания:
Няма

Форми на провеждане:
Редовен

Учебни форми:
Лекция

Език, на който се води курса:
Български

Теми, които се разглеждат в курса:

1.Социологическото понятие за социална промяна. Възникване, функциониране и развитие на една обществена система. Социален ред и социална криза.

2.Социология и история. Принципът на историзма и социологическото познание. Свобода и закономерност в социологията. Исторически типове социална реалност.

3.Индивид и социална система. Социална реалност и социални отношения. Начин на дейност и начин на живот. Биография и общество.

4.Проблемът за структурата на обществото. Механизми за регулация и системност на връзките между елементите. Структури в доминация и тяхната трансформация.

5.Социалната връзка и социална промяна. Равнища на социална връзка. Типове социална връзка и исторически условия за тяхното възникване.

6.История и всекидневие. Всекидневни измерения на социалната криза. Дейност и общуване. Еманципиране на посредника и възстановяване на баланса.

7.Социален ред и власт. Форми и типове власт. Механизми на социален контрол. Институционална криза и институционална промяна.

8.Микро и макро кризи. Социалните кризи на средно равнище. Прогресивно, нормално или регресивно развитие.

9.Социална криза и революция. Проблемът за аномията. Проблемът за субекта на социално действие.

10.Икономическа криза. Гражданско общество и пазарни отношения. Модерната държава и публичната власт. Особености на икономическото поле.

11.Политическа криза и институции на публичността. Публично, дисциплинарно и частно пространства. Дисциплинарното общество и социалната промяна.

12.Модерност и модернизация - българският случай. Предпоставки, особенности, резултати. Кризи и подеми в българската национална модернизация.

13.Българското общество от средата на ХХ в. Капиталистическо развитие и икономически кризи. Състояние на политическото поле. Социални и класови конфликти.

14.Периодът на народната демокрация. Проблемът за социалния преход от капитализъм към комунизъм. Социализмът като стратегия за модернизация.

15.Българският социализъм и „нежната революция” от 1989 г. Кризата на легитимността и възможностите на социална промяна. Пътища на постсоциалистическо развитие.

Литература по темите:

Аторханов А. - Технология на властта. С., 1994.

Бердяев Н. - Корените на руския комунизъм. С., 1993.

Вебер М. - Протестанската етика и духът на капитализма. С., 1993.

Бурдийо П. - Казани неща. С., 1993.

Вебер М. - Протестанската етика и духът на капитализма. С., 1993.

Димитров Г. - Модернизацията - основание за съществуването на социологията. В: Социологически проблеми 1995/2.

Димитров Г. - България в орбитите на модернизацията. С., 1995.

Дюркейм Е. - Избрано. С., 1994.

Елиас Н. - Общественият натиск към самопринуда. В: Социологически проблеми 1990/3.

Коев К. - Метаморфозите на чужденеца. С., 1985.

Корнай Я. - Социалистическата система. Политическа икономия на комунизма. С., 1996.

Латур Б. - Никога не сме били модерни. С., 1994.

Маркс К. - Капиталът. Маркс К., Ф. Енгелс, Съчинения, том 23. гл. I, С., 1968.

Маркс К. - Увод (към критика на политическата икономия), пак там, том 46, част I-ва, С., 1968.

Райчев А. - Всекидневие и криза (Феноменология и критическа теория). В: сп. Критика и хуманизъм 1993/4.

Райчев, А – Привилигировани гледни точки. С., 2004.

Фотев Г. - Социална реалност и въображение. С., 1992.

Фотев Г. - История на социологията. Том II, С., 1994.

Фуко М. - Генеалогия на модерността. С., 1992.

Фуко М. - Генеалогия на модерността. С., 1992.

Фуко М. - Що е Просвещение? В: сп. Критика и хуманизъм 1991/3.

Хабермас Ю. - Модерността - един незавършен проект. В: сп. Критика и хуманизъм 1991/3.

Хабермас Ю. - Структурни изменения на публичността. С., 1995.

Средства за оценяване:

УЧАСТИЕ В СЕМИНАРИ 50%

КУРСОВА РАБОТА/ПРОЕКТ 25% РЕФЕРАТ 25%