KNIM828 Визуални изкуства и литература: илюстрации, комикси, филми

Анотация:

Курсът си поставя за цел да представи в действие връзките, взаимодействията и взаимните напрежения между литературата и визуалните изкуства.На всяко занимание се разглежда и анализира конкретен пример на съотнасяне между литературен текст и изкуствата на илюстрацията, комикса, филма. Как четем и как гледаме, кое предшества другото, как взаимно се "превеждат" словесното и визуалното, какво се губи и какво се печели в процеса на този "превод"...

прочети още
Дизайн на книгата и текста

Преподавател(и):

гл. ас. Биляна Курташева  д-р

Описание на курса:

Компетенции:

Студентите ще могат да разпознават и анализират симбиозата, срещите и разминаванията между визуално и словесно в произведения от различни жанрове, стилове, епохи.
Предварителни изисквания:
Добри познания по литература, обща култура в областта на визуалните изкуства.

Форми на провеждане:
Редовен

Учебни форми:
Лекция

Език, на който се води курса:
Български

Теми, които се разглеждат в курса:

Книжки с картинки, или как „оживяват” детските герои:

„От слон до мравка” на Дора Габе и Бешков;

„Мечо Пух” преди и след Дисни;

„Алиса в страната на чудесата” в интерпретациите на десетки илюстратори - до Ясен Гюзелев и до Филма на Тим Бъртън;

Андерсен на Любен Зидаров.

Когато писателят рисува: Малкият принц на Екзюпери; муминтролите на Туве Янсон.

Стихотворение по картина: „Падането на Икар” на У.Х. Одън и „Пейзаж с падането на Икар” на Уилям Карлос Уилямс по едноименната картина на Питер Брьогел Стари. Версии на погледа. Български стихотворения по темата.

Образ и литературна мистификация - портретите на Никола Петров на поетите в антологията на Пенчо Славейков „На Острова на блажените”.

Митологията на автора и ролята на портрета (графичен, фотографски) в българските литературни антологии.

Феноменът графичен роман, или за срещата на сериозната литература и комикса.

„Маус” на Арт Спигелман – холокостът, обяснен за деца (и американци?).

„Персеполис” – графичната автобиография на Мариане Сатрапи; детство и идеология в Иран.

„Вечната муха” – трагикомикс на Никола Тороманов и Георги Господинов, иронична история на света и изкуството през погледа на една муха.

Киното и българската поезия от 40-те години (върху примери от Вапцаров и Валери Петров). Стихотворенията "Кино" и "Един слеп" на Вапцаров - двете екранни целувки - кадриране, фокусиране и разфокусиране на образите; коментиращият / агитиращият зрител. (Г. Господинов "Поезия и медия")

Жанрът «филм по стихотворение». Дадаисткото стихотворение „На Анна Блуме” от Курт Швитерс и едноименния анимационен филм на Весела Данчева (Fin Film): как се визуализира Дада? Проектът «Стих и щрих» на «Компот колектив».

Сюжетът „Ромео и Жулиета” от трагедията на Шекспир (1597) през картините на романтика Хенри Фюсели (1809) и прерафаелита Форд Мадокс Браун (1870) до филмите на Франко Дзефирели (1968, хипи версия) и Баз Лурман (1996, "MTV Generation" версия).

Как се изгражда визуалната представа за литературния герой (и неговия автор), или как един класически текст бива „редактиран” и дори „сгрешаван” от своите визуализации: Бай Ганю – на Алеко, на Бешков, на Калоянчев.

„Преброяване на дивите зайци” – къс разказ на Георги Мишев и пълнометражен филм на Едуард Захариев – как се разказва нищетата и абсурда на всекидневието по време на социализъм.

„Привързаният балон” и „Последно лято” - как се екранизира езикът на Радичков.

Разказът "Лигите на дявола" от Хулио Кортасар и базираният на него филм "Фотоувеличение" (Blowup, 1966) на Микеланджело Антониони. Игри с гледната точка в прозата и в киноразказа; колебаещият се наратив. Какво всъщност се случва; на какво е неволен свидетел героят фотограф - в разказа и във филма? Време, място, развръзка - как филмът свободно "чете" текста, доколко го радикализира.

"Козият рог" - разказът на Николай Хайтов и едноименният филм на реж. Методи Андонов (1972). Как опосредстваното, несвидетелско сказание се превръща в киноразказ тук и сега: конкретизации и дописвания във филмовия сюжет спрямо литературния; ефектът на "приближаване" на героите и ситуациите. Засилване на етническото противопоставяне във филмовата версия. Липсата на диалог: "Козият рог" и онемяването на българското кино.

Романът "Балада за Георг Хених" (1987) от Виктор Пасков и филмовата му версия "Ти, който си на небето" (1990, реж. Дочо Боджаков): една от най-четените и превеждани книги на съвременната българска литература и една от най-успешните екранизации на литературен текст.

Детският поглед, очудняващ убогата действителност на ранните 50-те години. Крехката двойка Цар Виктор - Георг Хених (детето и старият чех лютиер) пред лицето на бога в един лишен от бог свят. Цигулката срещу бюфета: сблъсъкът между света на изкуството и на всекидневно-битовото. Как късният соц (краят на 80-те, когато излиза романът) чете ранния соц (50-те години, когато се развива действието).

Късната пиеса на Шекспир "Бурята" (The Tempest, 1610-1611 г.) и филмовата й версия "Книгите на Просперо" (Prospero's Books, 1991) на реж. Питър Грийнауей. Просветеният, "рационален" маг Просперо - прочитът на вълшебството през книгата; книгите като скрити герои, задаващи развитието на действието. Пищността на изображението; съчетаването на драперийност и голота - възможният постколониален прочит на пиесата; красотата и ужасът на срещата между Стария и Новия свят; Просперо като колонизатор. Цитатност във филма - живите картини. "Разливането" на фантазията. Обилие на образи и фигури и заедно с това свеждане на всички герои до един - въздесъщия Просперо, изпълняван от Джон Гилгуд, чийто глас озвучава всички персонажи. Дали Просперо "дърпа всички конци", или това е просто театърът в главата му? Музиката на Майкъл Наймън.

Разказът "Коледната история на Оги Рен" (Auggie Wren's Christmas Story, 1990) от Пол Остър (Paul Auster) и филмът "Дим" (Smoke, 1995) на реж. Уейн Уонг по сценарий на П. Остър.

Отделните пресичащи се сюжети - на писателя (в ролята Уилям Хърт), на любителя фотограф Оги (Харви Кайтел) и др. Фотографският проект на Оги - как киното разглежда снимки. Изчезващият уют и романтика на малките магазинчета за тютюн и вестници като това на Оги в Бруклин. Разказването на истории като ключова част от филмовото действие. Как е разширен залогът на коледната история (разказана в края на филма) - дискретното чудо на случайната коледна среща между двама много различни хора, по-различни отколкото в разказа (открийте важната разлика!).

„Сляпата Вайша” – разказът на Георги Господинов и анимацията на Теодор Ушев (номинирана за Оскар през 2017) – игри с погледа в текста и на екрана, преплитане на времена и стилистики от дърворезба до VR технологии.

Литература по темите:

Разглежданите произведения са изброени в тематичния план.

По-общи културологични и теоретически текстове:

Бенямин,Валтер . Художественото произведение в епохата на неговата техническа възпроизводимост. В: Озарения, София: Критика и хуманизъм, 2000

Кларк, Кенет. Когато гледаме картини, София: Бълг. художник, 1981

Манов, Божидар. Теория на киноизображението. София: УИ Св. Климент Охридски, 1996

Следистории на изкуството. Съст. И. Генова, А. Ангелов, София: Фондация Сфрагида, 2001

(...)

Berger, John . Ways of Seeing. Penguin,1972

Corrigan, Timothy, ed. Film and Literature: An Introduction and Reader. 2d ed. New York: Routledge, 2011.

Davidson, Phebe, ed. Film and Literature: Points of Intersection. Lewiston, NY: Edwin Mellen, 1997.

(...)

Средства за оценяване:

Курсова работа