MBAM712 Екомениджмънт на организацията
Анотация:
Векове наред човекът извършвайки своята дейността, в това число и бизнесът, е използвал природата, без да се замисля и си дава сметка за резултати, които това действие има върху нея. Но появата на феномени като глобално замърсяване и затопляне, озонова дупка и други подобни дават сигнали за промяна. Следователно е необходимо човешката дейност, извършваща се не във вакуум, а в различни организационни форми, да се управлява природосъобразно. Затова курсът се изгражда върху разбирането за мениджмънта, като утвърдена и престижна професия от една страна, и че той представлява много повече изкуство, отколкото наука от друга. Тази концепция има интердисциплинарен характер и втъкава в себе си различни науки и научни направления. Във връзка с гореизложеното целта е да се запознаят студентите в практически ориентиран порядък с успешния екологосъобразен и социално отговорен мениджмънт на организациите [предприятия (индустриални, логистични, търговски, земеделски, недвижимости), правителствени, политически и неправителствени структури, граждански движения (Collective Action)] и съответната специфика в конкретния вид организация. За това фокусът на курса е насочен към предоставяне на теоритични знания и практически методи, инструменти и техники. Те представляват база за студентите за разбиране, тълкуване и обясняване на случващото се в организацията от гледна точка на еко-мениджмънта, като елемент от общия мениджмънт на организацията, както и да генерират иновативни и креативни предложения за оптимизиране и внедряване в практиката. Този мениджмънт би трябвало да осигурява екологосъобразно потребление и производство, давайки възможност за извличане на ползи от всички Stakeholder от една страна, както и активното участие на всички Stakeholder от друга. За изпълнението на тази цел курсът предлага следните основни компоненти
• Понятие, характеристика, структура, мениджмънт проблеми на организацията
• Екология, организация, мениджмънт и дългосрочен икономически успех
• Мениджмънт концепции, видове актьори и роли при екомениджмънта
• Нормативен и стратегически еко-мениджмънт
• Екомениджмънт в избрани мениджмънт функции
• Еко-мениджмънт на Supply Chain
Преподавател(и):
проф. Иван Боевски д-р
Описание на курса:
Компетенции:
Студентите ще:
• Знаят
• Многообразието на понятието организация, нейната характеристика, съдържание, структура и видове.
• Основните мениджмънт проблем и тяхната еко-специфика в различните видове организации – информационна асиметрия и нейните форми, принципал – агент, участие и делигиране, саботаж, Mobbing, Free-rider, Property Rights и влиянието им върху еко-мениджмънта, Bargaining, Bargaining Power, Good and Bad Bargaining Position, First Best and Second Best Choice, Contracting
• Видовете контрол на мениджмънта
• Баланса между мениджмънт на организация екология и дългосрочен успех
• Рамкови условия и Stakeholder за екомениджмънт на организацията, баланс на интересите между Stakeholder
• Влиянието на различните Property Rights еко-мениджмънта и мениджерите
• Bargaining, Good and Bad Bargaining Position, First and Second Best Choice, видове договори и договаряне
• Националната и международна политика и стандарти в областта на еко-мениджмънта
• Различните видове организационни структури и документооборот на еко-мениджмънта вътре в организацията
• Различните нормативни документи свързани с опазване на околната среда и отговорните за изпълнението им актьори в организацията
• Различни видове и изисквания за изработване на еко-философии, еко-визи, еко-ценности, еко-принципи на организацията
• Различните „ЗА” и „ПРОТИВ” интегрираните мениджмънт системи и значението им за еко-мениджмънта
• Разбират процеса не еко-контролинг
• Тематиката на еко-ефективността и използвания инструментариум
• Преминаването от еко-ефективност към еко-социална ефективност
• Структурата и значението на еко-мениджмънта на Supply Chain
• Възобновяема енергия – създаване на организации за изграждане и мениджмънт
• Зелени недвижимости – създаване на организации за изграждане и мениджмънт
• Могат
• идентифицират проблеми и формулират решения на основни мениджмънт проблем и тяхната еко-специфика в зависимост от вида на организацията
• разкриват и декодират мотивите, предизвикателствата и съдържателните дименсии на различните Stakeholder
• формулират еко –визии като част от стратегията на организацията и предлагат приложение
• анализират критично политиките и стандартите
• анализират критично различните организационни структури в организацията и да предлагат алтернативни
• формулират, утвърждават и отчитат екологични критерии за оценка на еко-мениджмънта
• операционализират еколочини философии, визии, цели и стратегии на организацията
• избират и прилагат инструментите на еко-контролинг
• изчисляват и обосновават еко-разходи
• откриват евентуални слабости в еко-баланса и предлагат подобрения
Предварителни изисквания:
• Основи на мениджмънта
• Маркетинг – мениджмънт
• Икономика на предприятието
• Корпоративен мениджмънт
Форми на провеждане:
Редовен
Учебни форми:
Лекция
Език, на който се води курса:
Български
Теми, които се разглеждат в курса:
Конкретното съдържание на курса се структурира условно на следните пет части
• Част А: Теоретични основи на еко-мениджмънта
• Организация – понятие, характеристика, структура, мениджмънт проблеми
• Ролята на новата институционална икономия за решаването на мениджмънт проблеми
• Екология организация, мениджмънт и дългосрочен икономически успех
• Мениджмънт концепции и мениджмънт нива на еко-мениджънта
• Видове актьори, роли и задачи свързани с еко-мениджмънта
• Част Б: Рамкови условия за екомениджмънт на организацията
• Човешка дейност в хармония с природата - основа на еко-мениджмънта
• Национална и интернационална политика за опазване на околната среда
• Стандарти и сертификати свързани с еко-мениджмънта
• Национални и международни организации подпомагащи дейности свързани с еко-мениджмънт
• Част В: Нормативен и стратегически еко-мениджмънт
• Легитимност и легалност на еко-политиката на организацията
• Морални рискове, изисквания и приложение на еко-политиката на организацията
• Теории и концепции за еко-мениджмънт в организацията
• Стратегически еко-мениджмънт
• Част Г: Еко-мениджмънт в избрани мениджмънт функции
• Организационна структура на еко-мениджмънта в организацията
• Интегрирани мениджмънт системи
• Еко-контролинг – задачи, инструменти, организация
• Оценка на екологичната ефективност на продукти и методи
• Изчисляване на еко-разходите – инструмент за подпомагане на мениджмънта с информация при вземане на решение
• Екологично ориентиран мениджмънт на персонала
• Еко социална отговорност в организацията
• Чрез еко-мениджмънт към иновации
• Най-добри еко-мениджмънт практики
• Част Д: Еко-мениджмънт на Supply Chain при различните видове организации
• Мениджмънт на продукти с еко-жизнен цикъл
• Мениджмънт на еко-производство и еко-логистика
• Еко маркетинг-мениджмънт и еко етикетиране
Във всеки раздел се разглеждат примери от практиката на международни организации-лидери
На базата но гореизложената структура са формулирани следните теми:
Тема 1: Организация, еко-мениджмънт и дългосрочен икономически успех – характеристика, концепции, проблеми
Тема 2: Национална и интернационална политика за опазване на околната среда, организации за подпомагане на еко-мениджмънта, еко-мениеджмънт стандарти и сертификати
Тема 3: Еко-политиката на организацията – морални рискове, изисквания и приложение
Тема 4: Стратегически еко-мениджмънт – теоретични и практико-приложни аспекти
Тема 5: Организационна структура и Governance Structur на еко-мениджмънта в организацията
Тема 6: Еко-контролинг
Тема 7: Пресмятане на еко-разходи и оценка на еко-ефективност
Тема 8: Екологично ориентиран мениджмънт на персонала
Тема 9: Еко социална отговорност
Тема 10: Чрез еко-мениджмънт към иновации
Тема 11: Еко-мениджмънт на Supply Chain
Литература по темите:
Cook, M. L. (1995). The Future of U.S. Agricultural Cooperatives: A Neo-Institutional Approach. American Journal of Agricultural Economics, 77(5, Proceedings Issue), 1153–1159.
Cook, M. L., & Iliopoulos, C. (1999). Beginning to Inform the Theory of the Cooperative Firm: Emergence of the New Generation Cooperative. LTA (The Finnish Journal of Business Economics), 4/99, 525–535.
Feng, L., & Hendrikse, G. W. J. (2008). On the Nature of a Cooperative: A System of Attributes Perspective. In G.
Hendrikse, G. Cliquet, M. Tuunanen, & J. Windsperger (Eds.), Strategy and Governance of Networks. Cooperatives, Franchising, and Strategic Alliances (pp. 13–26). Heidelberg: Springer.
Genossenschaftsverband (2009). Jahresbericht 2009. Retrieved September 01, 2010, from https://www.genossenschaftsverband.de/verband/presse-aktuelles/publikationen/jahrbuecher.
Genossenschaftsverband (2010). Modernisiert, vereinfacht, flexibilisiert. Retrieved August 05, 2010, from https://www.genossenschaftsverband.de/gruender/genossenschaft-gruenden/GenG_Novelle.pdf
Muller, J. Rommel, J. (2011). Is there a Future Role for Urban Electricity Cooperatives? The Case of Greenpeace Energy, Berlin.
Gleerup, M., Larsen, A., Leth, P. S., & Togeby, M. (2010). The Effect of Feedback by Text Message (SMS) and Email on Household Electricity Consumption: Experimental Evidence. The Energy Journal, 31(3), 113–132.
Greenpeace Energy eG (2010). Geschaftsberichte (Business Reports) Years 2002–2009. Hamburg: Greenpeace Energy eG. Retrieved August 23, 2010, from http://www.greenpeaceenergy.de/de/service/downloads/genossenschaft.html.
Hanisch, M. (2009). Constraints on Rural Governance in the European Union: A Role for Co-operative Associations? In V. Beckmann & M. Padmanabhan (Eds.), Institutions and Sustainability. Political Economy of Agriculture and the Environment – Essays in Honour of Konrad Hagedorn (pp. 127–152). Dordrecht: Springer Netherlands.
Hanisch, M., Kimmich, C., Rommel, J., & Sagebiel, J. (2011) Coping with Power Scarcity in an Emerging Megacity: A Consumers’ Perspective from Hyderabad. International Journal of Global Energy Issues.
Hansmann, H. (1996). The ownership of enterprise. Cambridge, Mass.: Harvard Univ. Press.
Mittendorf, M. (2006). Das naturliche Monopol in der Elektrizitatsversorgung. Wirtschaftswissenschaftliches Studium, 5/2006, 266–272.
Klemisch, H./Potter, P. (Hrsg.) (2006): Instrumente nachhaltigenWirtschaftens in der
Unternehmenspraxis, D?sseldorf.
Morse, L. B. (2000). A Case for Water Utilities as Cooperatives and the UK Experience. Annals of Public and Cooperative Economics, 71(3), 467–495.
Olsen, O. J., & Skytte, K. (2002). Consumer Ownership in Liberalized Electricity Markets: The Case of Denmark. Annals of Public and Cooperative Economics, 78(1), 69–88.
Olson, M. (1965). The logic of collective action: Public goods and the theory of groups. Cambridge, Mass.: Harvard Univ. Press.
Ostrom, E. (2009): Gemeingutermanagement – Perspektive f?r burgerschaftliches
Engagement, in: Helfrich, L./Heinrich Bcll Stiftung (Hrsg.):Wem gehort dieWelt – Zur
Wiederentdeckung der Gemeinguter, Munchen, S. 218 – 228.
Richter, N./Thomas, S. (2009): Perspektiven dezentraler Infrastrukturen im Spannungsfeld
von Wettbewerb, Klimaschutz und Qualitat, Frankfurt.
The Federal Minisitry for the Environment, Nature Conservation and Nuclear Safety Germany (2010). Erneuerbare-Energien-Gesetz. Retrieved August 25, 2010, from http://www.bmu.de/erneuerbare_energien/erneuerbareenergien-
gesetz/doc/40508.php.
Walker, G. P., Hunter, S., Devine-Wright, P., Evans, B., & Fay, H. (2007). Harnessing community energies: Explaining and evaluating community-based localism in renewable energy policy in the UK. Global Environmental Politics, 7(2), 64–82.
Walker, G. (2008). What Are the Barriers and Incentives for Community-owned Means of Energy Production and Use? Energy Policy, 36(12), 4401–4405.
Средства за оценяване:
• -85% от екипно и/или индивидуално разработване на казус или курсов проект - ингериран анализ и презентации
• 15% от участие в семинари - дискусия