SOCB003 Идеи в социологията

Анотация:

Курсът „Идеи в социологията” си поставя задачата да представи пред студентите развитието на социологическите идеи от първоначалното институционализиране на социологията до най-новите схващания от края на ХХ и началото на ХХІ в. Разгръщането на лекциите обаче няма да се ръководи от хронологичната систематика на историческото развитие, а ще се импулсира от ключови дебати на различни етапи от развитието на социологията. Това означава ретроспективно-проспективно движение при разглеждането на различни социологически позиции. Стремежът ще бъде не постигането на (практически невъзможна) пълнота на представянето на школи и автори, а сблъсъкът на теоретични перспективи, който ще служи като конструктивен принцип в анализа на социологическите идеи. Подобна гледна точка позволява да се проследи съдбата на основни социологически категории като „рационалност”, „социологически метод”, „социално действие”, „свят” и др. в различни теоретични контексти.

прочети още
Социология

Преподавател(и):

проф. Кольо Коев  д.н.

Описание на курса:

Компетенции:

Успешно завършилите курса студенти:

1) знаят: Ще имат представа за сложното и нееднозначно съотношение между теория и история в контекста на социологическото знание. Ще познават основни фигури и дебати в историята на социологическите идеи.

2) могат: да прилагат знанията си към обсъждане на съвременни аспекти на социологическото познание; да адаптират различни методи на социологическа работа към практиката на социологическите изследвания.


Предварителни изисквания:
Няма

Форми на провеждане:
Редовен

Учебни форми:
Лекция

Език, на който се води курса:
Български

Теми, които се разглеждат в курса:

1. Проблемът за наследството в хуманитарното знание. Какво е история на социологията? История и традиция. Отношение на съвременното социологическо мислене към т.нар. „класика”. От нормативно понятие за класика към „класически ситуации” – 2 ч.

2. Социология и позитивно знание. Социология и социологическа емпирия: проблемът за отношението между теория и емпирия. Идеологията на „първия” позитивизъм в социологията. Социална статика и социална динамика. Социологически закони – 2 ч.

3. Емил Дюркем и институционализирането на социологията във Франция. Условия за институционализиране: преподаване в университетите, теоретичен орган, школа. Дюркем и Габриел Тард. Школата на Дюркем – 2 ч.

4. Основни теми в социологията на Е. Дюркем. Дюркемовото разбиране за социологически метод. Проблемът за социалния факт: социален морал и социален факт. Обществото като реалност sui generis – 2 ч.

5. Трудното раждане на социологията в Германия: социално-политически, институционални и интелектуални контексти. Историзмът в немското социално-научно мислене. Ролята на историческото знание за формирането на „разбиращата социология” в Германия – 2 ч.

6. Социологията на Георг Зимел. Социология на фрагмента и социология на социологическите форми. Как е възможно обществото? Зимел и Дюркем за статута на обществото. Зимеловата версия на „разбиране” – 2 ч.

7. Зимеловата “Философия на парите” и контекстът на големия град. Парите като универсален посредник. Субективна и обективна култура: въпросът за квантифициране на качеството – 2 ч.

8. Социология и история в творчеството на Макс Вебер. Неокантианското влияние за оформяне на Веберовата методология. „Разбиращата социология” на Вебер. Идеалният тип като генетично понятие – 2 ч.

9. Вебер и проблемът за генезиса на модерния капитализъм. Политически капитализъм и неговите ограничения. Средновековният гражданин като homo oeconomicus – 2 ч.

10. Западноевропейският град като сцена на разгръщане на капиталистически отношения. Схващането на Вебер за „побратимяването”. Условия за съществуване на модерния капитализъм – 2 ч.

11. Религиозна етика и дух на капитализма – 2 ч.

12. Толкът Парсънс и проблемът за социалния ред. Фактически ред и нормативен ред. „Волунтаристичното” понятие за социално действие. Акционистката рамка на действието. Парсънсовата Структура на социалното действие като опит за мащабен синтез – 2 ч.

13. Структурният функционализъм на Парсънс: идеята за социална система. Личността като система на действие. Процесите на интернализиране и на институционализиране. Веберовата типология на социалното действие vs. Парсънсовите „pattern variables”. Общество и социални подсистеми. Холизмът на Т. Парсънс – 2 ч.

14. Феномонологичната социология на А. Шютц. Кореспонденцията между Шютц и Парсънс или за отношението между две несъизмерими мисловни стилистики. Проблемът за множеството реалности: „върховната реалност” на всекидневния живот в социологията на Шютц. Статусът на всекидневното знание и неговите интерсубективни основания – 2 ч.

15. „Третият път” на Пиер Бурдийо между обективизма и субективизма. Полета и ка

питали; идеята за социална топология. Хабитусите като функции от позициите в обективните структури и като символни форми. Символни борби и символен ред; дистинкцията. Символният капитал; полета и мрежи – 2 ч.

Литература по темите:

Бурдийо, П. Казани неща. София: Изд. на СУ „Св. Кл. Охридски”, 1993.

Бурдийо, П.. Практическият разум. София, ИК „Критика и хуманизъм”, 1997.

Бурдийо, П. Практическият усет. София, Изд. „Фигура”, 2005.

Бурдийо, П., Л. Вакан. Въведение в рефлексивната антропология. София, ИК „Критика и хуманизъм”, 1993.

Бъргър, П. 1999. Покана за социология. София: ЛИК.

Бъргър, П. Т. Лукман. Социалното конструиране на реалността. София, ИК „Критика и хуманизъм”, 1996.

Вебер М. Ученият и политикът. MicroРrint. София, 1993.

Вебер, М.. Смисъл и ценност. Съставител: К. Коев. ИК "Критика и хуманизъм", София, 1998.

Вебер, Макс.. Генезис на западния рационализъм. Съставител: К. Коев. ИК "Критика и хуманизъм", София, 2001.

Вебер, М.. Протестантската етика и духът на капитализма. София, Изд. „Просвета”, 2004.

Гарфинкъл, Харолд. Изследвания по етнометодология. ИК "Критика и хуманизъм", София, 2005

Деянов, Д. „Бурдийо: онтологическото съучастничество като проблем пред рефлексивната социология”. Социологически проблеми, бр. 3/4, 2005.

Дюркейм, Е. За разделението на обществения труд. София, Издателство СОНМ, 2002

Дюркейм, Е.. Избрано. София, ИК „Критика и хуманизъм”, 1994.

Зимел, Г.. "Големият град и духовният живот". Социологически проблеми, 1-2, 2001.

Зимел, Г. Социология. Изследвания върху формите на обобществяване. Изд. „ПИК”, Велико Търново, 2002

Иновативна социология. Издателство на СУ „Кл. Охридски”. София, 2007.

Коев, К. Метаморфозите на чужденеца. София, Изд. Наука и изкуство и на СУ „Кл. Охридски”, 1991.

Коев, К. Елементарни форми на всекидневен живот. Макс Вебер и немското социалнонаучно познание от края на ХІХ и началото на ХХ век. Издателство "Просвета", София, 2003.

Латур, Б. Никога не сме били модерни. София. ИК „Критика и Хуманизъм”, 1994.

Трьолч, Ернст и Макс Вебер. Протестантска епоха и модерна култура.. (Съст. и превод Кольо Коев и Теодора Полименова). Изд. "Просвета", София, 2006.

Социологията като шанс. (Съст. Лиляна Деянова). София, Изд. „Изток-Запад”, 2004.

Фотев, Г. История на социологията (т.1 и 2). Университетско издателство “Св. Климент Охридски”, София, 1992.

Шютц, А.. Чужденецът. София: ЛИК, 1999.

Средства за оценяване:

Писмени работи и реферати.