THEM131 Театърът на ХХ век - модерност и модернизъм

Анотация:

АНОТАЦИЯ И ЦЕЛИ НА КУРСА

Курсът е едносеместриален и има за цел да зададе на студентите не само познания от теорията на театралното изкуство и спецификата на неговото развитие през ХХ в., но най-вече умения да мислят уникалността на театъра/театралния жест в системата на изкуствата и неговото значение за човека в модерния свят.

Курсът “Театърът през ХХ в.” въвежда ключови фигури в драматургията, основни драматургични форми, театрални теории и практики, типове театрално образование от ХХ в.

• ще се работи върху представянето на автори и пиеси и върху по-подробното им обсъждане и дискутиране в съпътстващата лекциите семинарна работа.

• Лекциите са систематизирани около група проблемни зони, които фокусират процесите в автономното поле (Бурдийо) на театралното изкуство от една страна и отношенията му с останалите изкуства, както и начините му на присъствие в обществото - от друга. Ще бъдат представени различните драматургични и сценични форми, в които се мисли индивида и неговото място в модерния свят, идеологическите трансформации в конституирането на театъра като институция, пространство и функции в модерната държава и общество, промените в социалната конвенция “театър”, паметта и съхраняването на перформативното знание, начините на производство на класически фигури в театралната история, както и мястото на театралното изкуство като вид медия в медийния свят през ХХв.

• Запознаване на студентите с актуалната проблематика на съвременното писане за театър.

• Акцент върху интер-дисциплинарността на съвременната театрална практика (театър – кино, театър – визуални изкуства, театър - медии и пр.)

• Ефективно обговаряне в динамична дискусионна среда на акцентираната проблематика. Интерактивен и дискусионен принцип на организация на семинара.

прочети още
Театрално изкуство и общество

Преподавател(и):

проф. Виолета Дечева  д.н.

Описание на курса:

Компетенции:

КОМПЕТЕНЦИИ

Успешно завършилите курса студенти:

1) знаят:

• основни методи в развитието на театъра на ХХ век, произтичащи от основни за неговото съществуване теории

• основни понятия и фигури в тях

• основни парадигми за театър и причините за тяхната смяна през ХХ в.

• значението им за съвременния театър като цяло и за развитието на театъра в България през 21в.

2) могат:

• Да ги съотнасят към практическия си опит като работа в различни сценични практики

• Да осъществяват модерната връзка между теория и практика, в рамките на която да формулират функциите и правилата на изкуството и в своята работа


Предварителни изисквания:
Студентите да имат знания и/или умения:

• върху основни понятия в театралната теория и практика на ХХ в.



Форми на провеждане:
Редовен

Учебни форми:
Лекция

Език, на който се води курса:
Български

Теми, които се разглеждат в курса:

Театралните реформи в началото на ХХ в. Свободни театри: Антоан. Ото Брам. Натуралистична драма и театър. Отношението живот - изкуство. К.С.Станиславски и методологията на изграждане за сценичния образ и представлението

Реформа на живота. Антинатуралистични теории. Художествени колонии: Дармщат. Монте Верита. Концепции за театрално изкуство като “празник на живота”: П.Беренс. Г.Фукс. Фр.Ницше и значението на “За произхода на трагедията от духа на музиката” за театралните концепции през ХХ в.

Драмата на модернизма. Структура на драматургичното действие, драматургичен образ, типове конфликт, сюжети. Проблемни полета: истината, дома, миналото, властта, “външен” и “вътрешен” индивид/ “външно” и “вътрешно” действие etc. Х.Ибсен и А.Стриндберг. А.П.Чехов. Символистична драма: М.Метерлинк. Л.Андреев. Ал.Блок. Сонди, Теория ва модерната драма.

Театърът като институция и мястото й в модерната държава. Шилер: “Театърът като морален институт”. Театралната институция като част от обществото. Театърът и пазарът. Разделението “високо” и “ниско” (булевардна драма и театър, мелодрама, кабаре, вариате и др.) в началото на века.

Представлението: теоретизации. Поява и оформяне на режисьора като основна авторска фигура в театъра на ХХ в. Отношението драма-сцена. М.Райнхард. К.С.Станиславски. Вс.Мейрхолд. Ал.Таиров. Е.Вахтангов. С.Айзенщайн “Монтаж на атракциони”.

Театрален Авангард - Естетическо и политическо: Експресионизъм. Дадаизъм. Футуризъм. Конструктивизъм. Л. Йеснер, В.Кандински, В.Гропиус, К.Швитерс. Х.Бал, Р.Хаусман, Й.Баадер. Маринети, Прамполини. Вс.Мейрхолд. Театрална архитектура на Авангарда. Баухаус. Театърът и киното.

Театрален Авангард - Драматургия и сцена: Ал.Жари. Еспресионистична драма. Другият театър: А.Арто и “Театърът на жестокостта”

Театърът в/и политическото: Б.Брехт и Е.Пискатор. Народен и политически театър. Борис Арватов. Аугусто Боал. Политически и документален театър: Р.Хохут, П.Вайс. Ангажиран театър: Алтернативни театри през 60-те и 70-те. Хепънинг. Смъртта на политическия театър.

Театърът в тоталитарната държава. Политически и партиен театър. Партийният канон в драмата - ситуации, типове конфликти, образи, символика. Социалистически реализъм и социалистическа драматургия. Театралната институция в тоталитарната държава - организация, структура и идеологически контрол. Театърът като ключова, “жива” медия на идеологическо въздействие. Театърът като част от обществото: театър и зрител или алегоричното “четене”, “всичко е политическо”. Театърът като вестник. Естетически експерименти - луфтове и избалансиране в структурата на театралната институция. Драматургията - алтернативи?

Театърът в епохата на техническата възпроизводимост на изкуството. Театър и медии. Паратеатрални форми. Театър и антропология: Р.Шехнер, Й.Барба, Й.Гротовски (“Към беден театър”). Театърът и визуалните изкуства. Х.Нич и др.

Театърът на Абсурда: С.Бекет, А.Адамов, Й.Йонеско. Екзистенциална драма: Ж.П.Сартр. А.Камю.

Субект-език-действие: драматургични форми след Абсурда. П.Хандке. Фр.Дюренмат. Х.Мюлер. Ж.Жьоне. Х.Пинтър. Т.Стопърд, С.Шепърд. Е.Олби и др.

Театър и постмодернизъм. Драма-сцена: Деконструкция на модерната драма и театър. Пастиш. Колаж. Интеракции. Wоrkshop, перформанс. Танцов театър.

Драматургия на 90-те: Новите “сърдити”. Сюжети и фигури. Обратно към реалността? Частно - публично; въображемо-реално, субект и действие. М.Рейвънхил. С.Кейн. М.Макдона. М. фон Майенбург, М.Сорокин, Коляда, и др.

Театър и пазар. Театрален мениджмънт. Театър и посткомунизъм.

Литература по темите:

ПРЕПОРЪЧИТЕЛНА ЛИТЕРАТУРА

Пиеси

1. Ануи, Ж., Чучулигата

2. Бекет, С. В очакване на Годо, Щастливи дни, Не-аз, Краят на играта.

3. Бернхард, Томас, Видимото мами, С. 2004

4. Бернхард, Томас, Театралът, С.2003

5. Брехт, Б., Избрано. Пиеси, т.3., С.1984 и Купувачът на месинг, т.4

6. Ведекинд, Фр., Пробуждане на пролетта, С. 2003

7. Виткевич, Пиеси, С. 1993

8. Горки, М., На дъното, Еснафи

9. Дюренмат, Фр., Ромул Велики, Посещението на старата дама, Физици, Метеор.

10. Жари, Ал., Юбю. Юбю крал, Юбю рогоносец, Окованият Юбю, С.1996

11. Жьоне, Ж., Слугините

12. Ибсен, Х., Драми, С.1981

13. Ибсен, Х., Драми, С.2003

14. Йелинек, Елфриде, Драми., С., Рива, 2005

15. Йелинек, Елфриде, Няма нищо, С., Рива, 2006

16. Йонеско, Й. Плешивата певица. Носорозите

17. Йонеско, Й., Есета., в: Гестус, 1990/ 7-8, с.107

18. Йонеско, Й.,Въздушният пешеходец, Пиеси. За театъра., Леге Артист, 2007

19. Колтес, Ж.-Мари, В самотата на памуковите полета, Роберто Зуко

20. Метерлинк, М., Вътре, Натрапницата, Смъртта на Тантажил, Пелеас и Мелизанда. В: ”Сврака на бесилката” и още 8 пиеси от класиците на белгийската драматургия Морис Метерлинк, Фернан Кромелинк, Мишел дьо Гилдерод. С.2002

21. Милър, А., Смъртта на търговския пътник, Цената, След грехопадението

22. Мюлер, Х., МашинатаХамлет, Поръчението

23. Мюлер, Х., Филоктет, Херакъл 5, хорация, Битката, Животът на Гундлинг, Фридрих фон Пройсен, Сънят Мечтата Викът Лесинг, Пустеещи брегове, Медеяматериал, Пейзаж с Аргонавти, С. 1989

24. Олби, Е., Случка в зоопарка, Кой се страхува от Вирджиния Улф, С.1972

25. Осбърн, Дж., Обърни се с гняв назад

26. Пинтър, Х., Парникът, Завръщане у дома, Лунна светлина, С.1995

27. Пинтър, Х., Сутеренът, Гости на чай, Последна чашка, С., 1991

28. Пирандело, Шест лица търсят автор.

29. Сартр, Ж.-Пол, При закрити врата, Мръсни ръце

30. Стопард, Т., Розенкранц и Гилдернстерн са мъртви, Аркадия

31. Стриндберг, А., Избрано в два тома, С.2002

32. Съвременен британски театър.Панорама. С.1999

33. Съвременна немска драма. Панорама. С. 2002

34. Тенеси Уйлямс, Котка върху горещ ламаринен покрив, Трамвай ”Желание”, Стъклената менаджерия

35. Толстой, Л., Живият труп

36. Турини, П. Алпийско сияние

37. Фриш, М., Биография: игра. Леге Артист, 2004

38. Фриш, М., Дон Жуан, или любовта към геометрията, С.1979

39. Хандке, П., Блус под земята. С., 2007

40. Чехов, А.П., Пиеси

41. Шепард, С., Състояние на ума

42. Шницлер, А., Време за признание, С. 2003

43. Шницлер, А., Хоровод., С.199..

44. Шоу, Б., Човекът и оръжието, Пигмалион, Професията на г-жа Уорън

45. Юджийн О‘Нийл, Дългият път на деня към нощта

Библиография

16. Зимел, Георг, ”Големият град и духовният живот” в: Социологически проблеми 2001/ 1-2 с.130- 140

1. Baier, L., Artaud lesen. Notizen bei einere verstandnislosen Lekture, in: Akzente, H.5, 23.Jg., Oktober 1977, S.388-404

2. Bently, Eric, The Life of The Drama, Atheneum. New York 1967

3. Blanchoth, Artaud, in: ders., Le livre a venir, Paris: Gallimard/folio 1986, S.50-58

4. Burger, P., Mimetische Kunst und Kulturrevolution: Antonin Artaud, in: ders., Prosa der Moderne, Frankfurt/M.: Suhrkamp 1992, S.236-252

5. Burger, P.:Theorie der Avantgarde, Fr. am Main, 1981

6. Douglas, M.: Ritual, Tabu und Korpersymbolik. Sotioalanthropolologische Studien in Industriellgesellschaft und Stammeskultur, Frankfurt/M.: Suhrkamp 1981.

7. Fiebach, J.: Von Craig bis Brecht, Studien zu Kunstlertheorien des 20. Jahrhundert, Henschel Verlag Berlin, 1975

8. Finter,H.: Der subektive Raum. Bd.2: ” ...der Ort wo das Denkenseinen Korper finden soll”: Antonin Artaud und die Utopie des Theaters, Tubingen:Narr 1990

9. Fischer-Lichte, Kurze Geschiche des deutschen Theaters, Tubingen, Basel, 1993

10. Ho?ner, U., Erschaffen und Sichtbarmachen. Das Theaterasthetische Wissen der historischen Avantgarde von Jarry bis Artaud, Bern u.a.:Lang 1983

11. Innes, Ch.: Holy Theatre. Ritual and the Avant Garde, Cambrige u.a.: Cambrige University Press 1981

12. Sonntag, S.:Annahrung an Artaud, in: dies.: Im Zeichen des Saturn. Essays, Munchen/Wien: Hanser 1981, S. 41- 93

13. Turner, V.: Das Ritual. Struktur und Anti-Struktur, Frankfurt/M./New York: Campus 1989

14. Арто, А., Театърът и неговият двойник, С.1985

15. Барба, Еуженио, Антропология на театъра, Първи хипотези в: Театрален бюлетин, 1981/2

16. Барба, Еуженио, Плуващите острови, в: Театрален бюлетин, 1984/1

17. Барба, Еуженио, Фикцията на двойнствеността в: Театър, 1991/1, с.35

18. Баро, Жан-Луи, Езикът на тялото, в: Театрален бюлетин, 1982/ 4

19. Барт, Р., ”Сляпата Майка Кураж” и ” Задачите на брехтовата критика” в: Въображението на знака, с. 1991, с.232-242

20. Бодлер, Художник в съвременния живот, в: Естетически и критически съчинения, С. 1976, с. 510 -

21. Браунек, М., Театърът в ХХ в. в: Гестус, 1-2, 3-4, 5-6/ 1990

22. Брук, Питър, Избрани творби. С., 1978

23. Гротовски, Йежи, Към беден театър, в: Театрален бюлетин, 1984/ 2, 3, 4

24. Гротовски, Йежи, Странстване към театъра на изворите, в: Театрален бюлетин, 1981/2

25. Дада-похододът, Проблеми на изкуството, 1998

26. Дерида, Ж., Театърът на жестокостта и затвореността на представлението, в: Гестус, 1998, с. 213-251

27. Дечева, В., Авторът и неговият интерпретатор. Драматургията на Фридрих Дюренмат и сценичната й рецепция в България. С.2003

28. Дечева, В., Актьорът като автор и произведение на изкуството, С. 2003

29. Дечева, В., Към проблема за режисурата. Българският театър между двете световни войни., С., Просвета, 2006

30. Дидро, Парадокс за актьора, Естетика и теория на изкуството, С., 1981, с.498-556

31. Драматургията на Чехов – динамика на неизменността, в: Руска литература, С. 2002, с.225-254

32. Лукач, Д., Към социологията на модерната драма, в: Хаос и форми, С. 1989

33. Мартин Еслин, Театър на Абсурда, в: Театрален бюлетин, 1985/6

34. Мейрхолд, Вс., Избрани, С. 19..

35. Ницше, Фр., За произхода на трагедията от духа на музиката, в: Раждането на трагедията и други съчинения, С.1990, с. 53 –

36. Сонди, П., Теория на модерната драма, С. 1990

37. Сп.Театър 1999/ 3-4 Гротовски

38. Сп.Театър 2000/ 3-4 Кантор

39. Станиславски, К.С., Работа на актьора над себе си в 2 т., и ”Работа на актьора над ролята”, С. 1984

40. Таиров, А., Избрано, С. 19..

41. Театралният експресионистичен спектакъл в проектите на Баухаус - Лотар Шраер, Освалд Шлемер, Василий Кандински, Валтер Гропиус. Теоретичен сборник, НАТФИЗ, 1998

42. Тодоров, Вл., Малък парадокс за театъра и други фигури за живота, С. 1997

43. Тодоров, Цв., Изкуството според Арто, в: Театрален бюлетин, 1984/1, с. 161-172

44. Шилер, Фр., Театърът, разгледан като морален институт, в: Естетика, С. 1981, с. 90-101

Средства за оценяване:

писмена работа

практическа работа

устен