OOOK202 Българското Възраждане

Анотация:

Курсът цели да постави Българското национално възраждане в европейски контекст, да разкрие неговите европейски измерения, като проследи не само различните европейски влияния върху развитието на българското общество през втората половина на 18 и през 19 в., но и като разгледа всестранно контактите и взаимоотношенията между Европа и българите в различни сфери – идейна, политическа, културна, икономическа и др. Това предопределя и тематичната структура на курса.

• Без да се пренебрегва разкриването на редица специфики в развитието на българското общество през този период, както и на някои особености на общуването му с Европа, в рамките на курса ще бъдат търсени и паралели със сходни процеси, протичащи на Балканите.

• Курсът си поставя за задача да помогне на студентите да осмислят трансформациите, протичащи в българското общество през този изключително важен преходен период от неговото развитие в една по-широка рамка с цел да преодолеят битуващите в съвременното ни общество и често застъпвани и в образователните програми представи за уникалност на българската национална история през Възраждането.

прочети още
Българистика (Български език, култура и литература)

Преподавател(и):

доц. Светла Янева  д-р

Описание на курса:

Компетенции:

Студентите усвояват основните понятия, необходими за разбиране на изучаваната проблематика. Чрез запознаване с някои от най-важните исторически извори и специализираната литература студентите придобиват знания за основните аспекти на възрожденските процеси и явления, видени в тяхното дългосрочно развитие и поставени в европейски контекст.

• Студентите придобиват умения да вникват в същността на възрожденските процеси и да могат да интерпретират възрожденското минало като част от българската история и от общоисторическия контекст на епохата; да изградят основни умения за анализ на специфичните за периода извори и способности за разбиране, ситуиране и представяне на възрожденските процеси и явления.


Предварителни изисквания:
Няма

Форми на провеждане:
Редовен

Учебни форми:
Лекция

Език, на който се води курса:
Български

Теми, които се разглеждат в курса:

1. Възрожденските българи в прехода към Новото време. Хронология, проблеми, понятия

2.Зараждане на модерни политически и национални идеи сред българите – Паисий Хилендарски и неговите следовници в европейски контекст

3.Просвещенски и ренесансови идеи у Софроний Врачански

4.Стопанските контакти на българите с Европа

5.Модернизацията на българското училище през Възраждането

6.Църковно-националните борби на българите и европейската дипломация

7.Идеите на Раковски за ситуиране на българите в световната цивилизация

8.Европа, Източният въпрос и българите

9.Участия на българи в националноосвободителните и революционните движения в Европа през 19 в.

10.Българските революционни организации и влиянието на „Млада Европа”.

11.Любен Каравелов – мислител и „преводач” на модерни политически идеи.

Самостойност и европейски измерения на политическите идеи и дейност на Васил Левски

12.Европа във всекидневието на възрожденските българи

13.Българските елити през Възраждането

14.Европейски влияния в областта на възрожденската култура

15.Българските земи в Османската империя – част от европейското културно и политическо пространство в навечерието на 1878 г.

Литература по темите:

Основна литература

Аретов, Н. Българското Възраждане и Европа. София: Кралица Маб, 2001.

Генчев, Н. Франция в Българското духовно възраждане. София: Софийски университет „Климент Охридски”, 1979.

История на българите. Т. 2. Късно Средновековие и Възраждане. София, Труд-Знание, 2004.

Мутафчиева, В. Книга за Софроний. – В: Избрани произведения. Т. 6. София: ИК Жанет-45, 2008.

Страшимирова, С. Българинът пред прага на Новото време. София, 1992.

Допълнителна литература

Генчев, Н. Левски, революцията и бъдещият свят. София, 1973.

Димитров, А. Училището, прогресът и националната революция. Българското училище през Възраждането. София: Издателство на Българската академия на науките, 1987.

Косев. К. Бисмарк, Източният въпрос и българското Освобождение. 1856–1878. София, 2003.

Маждракова-Чавдарова, О. Георги Раковски и италианският революционер Марко Канини – срещи през 1862 и 1863 г. – Във: Българи и италианци през вековете в борби за независимост и държавност. По случай 200 години от рождението на Джузепе Мацини (1805-1872). София: Гутенберг, 2006, 219-247.

Маркова, З. Българската екзархия 1870–1872. София, 1989.

Маркова, З. Българското църковно-национално движение до Кримската война. София, 1976.

Мирчева, К. Българският “прочит” на Мацини в края на 60-70-те години на ХІХ век. – Във: Българи и италианци през вековете в борби за независимост и държавност. По случай 200 години от рождението на Джузепе Мацини (1805-1872). София: Гутенберг, 2006, 262-273.

Мишкова, Д. (ред.) Балканският XIX век. Други прочити. София: Рива, 2006.

П. Митев (ред.). Времето на Левски. София, 2010.

Пантев, А. Европа между две революции (1799-1848). Сходства, паралели, различия. София: За буквите – О писменехь, 2005.

Радкова, Р. Българската интелигенция през Възраждането. С., 1986.

Тодоров, Н., В. Трайков. Българи участници в борбите за освобождението на Гърция 1821-1828 : Сборник с документи. София: Издателство на Българската академия на науките, 1971.

Шарова, К. Любен Каравелов и българското освободително движение (1860-1867). София, 1970.

Янева, Светла. Българи – откупвачи на данъци във фискалната система на Османската империя. Към историята на българския делови и социален елит през XIX в. С., Нов Български Университет, 2011, 422 с.

Dell’Agata, G. Le fonti italiane nel progetto di emancipazione politico-culturale della Bulgaria di Sofronij Vracanski. – Във: Българи и италианци през вековете в борби за независимост и държавност. По случай 200 години от рождението на Джузепе Мацини (1805-1872). София: Гутенберг, 2006, 143–159.

Guida, F. Mazzini e il problema della nazionalita con particolare riguardo all’Europa orientale. – Във: Българи и италианци през вековете в борби за независимост и държавност. По случай 200 години от рождението на Джузепе Мацини (1805-1872). София: Гутенберг, 2006, 299-322.

Средства за оценяване:

Крайната оценка от текущо оценяване се оформя при задължително полагане на тест, участие в семинар и представяне на писмена работа.