GENB010A Обща социология

Анотация:

Курсът по Обща социология има за фундаментална цел да концептуализира историческите условия за възможност и познавателните граници на валидност на социологическата перспектива към човека в променящия се социален свят. В него акцентът е поставен върху системното въвеждане и проясняване на изследователските реалии, теоретичните понятия и емпиричните методи, чрез които се конституира социологическата наука. По време на лекциите и практическите занимания ще бъдат тематизирани основните социологически парадигми и методологически подходи към обществото, а също и ключовите социални проблеми, пред които в нашата съвременност е изправена социологията. Особено внимание ще бъде отделено на логиката на съществуване на различните регулативни системи, властови модалности и знаниеви механизми, изграждащи нормативния корпус на съвременните общества. Ще бъде представен както социалния генезис и историческото развитие на късно-модерните институции, така и техните политически метаморфози в (пост)социалистическото общество. В заключение курсът по Обща социология, чрез взаимното оглеждане на проблем, предмет и метод на социологията, при контролираните преходи между теория и емпирия, ще генерализира принципите върху които се изгражда едно критическо социално изследване.

прочети още
Управление на туризма

Преподавател(и):

проф. Мартин Канушев  д-р

Описание на курса:

Компетенции:

Успешно завършилите курса студенти:

1) знаят: основните понятия, социалните реалии и проблемните полета в историята и актуалността на социологическата наука. Те ще придобият системно знание за социологическата проблематика, теории и методи, както и ще изградят личностна чувствителност към социалната емпирия. Ще притежават критически поглед към ценностните, нормативните и институционалните структури на съвременните общества; изследователски поглед, който ще разшири техните мисловни хоризонти и ще формира адекватна гражданска позиция.

2) могат: да диагностицират значимите проблеми, пред които са изправени съвременните общества в контекстта на процесите на глобализация. Те ще разполагат с набор от практически умения за анализ и интерпретация на актуалните въпроси, възникващи пред българското общество. Ще усвоят редица емпирични методи и качествени техники за провеждане на социологическо изследване, което да установи реалното състояние на социалните феномени.


Предварителни изисквания:
няма

Форми на провеждане:
Редовен

Учебни форми:
Лекция

Език, на който се води курса:
Български

Теми, които се разглеждат в курса:

Първи семестър

Лекции

Лекция 1. Тема: ЩО Е СОЦИОЛОГИЯ?

• основни понятия: социология; наука; социологическо въобръжение; неочаквани следствия; социологически проблем; социално възпроизводство; социална трансформация; методология, теория, емпирия; социален факт; разделение на труда, аномия, материалистическо разбиране за историята, капитализъм.

• основни факти и реалии: Френската революция от 1789 г.; индустриална революция; стопанство: фабрики, машини, пари, труд, капитал, затвори, казарми, болници, училища, самоубийство.

• големите изследователи и автори в областта: Алфред Шютц, Вилфредо Парето, Георг Зимел, Джорж Х. Мийд, Емил Дюркем, Карл Манхайм, Карл Маркс, Макс Вебер, Норбърт Елиас, Огюст Конт, Толкът Парсънс, Никлас Луман, Мишел Фуко, Пиер Бурдийо, Робърт Нисбет, Чарлз Р. Милс, Хърбърт Маркузе, Юрген Хабермас.

Лекция 2. Тема: КУЛТУРА, ОБЩЕСТВО И ЛИЧНОСТ

• основни понятия: природа, култура, общество; човек, индивид, личност; ценности; социализация, асоциализация и ре-социализация; социални реакции; самосъзнание; идентичност; еволюция; естествен подбор; мутация; инстинкт; потребности; субкултура; етноцентризъм; безсъзнателно; Едипов комплекс; социален Аз; обобщеният друг; егоцентризъм; жизнен цикъл.

• основни факти и реалии: живи организми; човешкият организъм; човешкото тяло; човешкият род; социални животни; културно разнообразие; раждане, детство, юношество, младост, зряла възраст, старост, смърт; мъже, жени, родители, деца.

• големите изследователи и автори в областта: Джон Дюи, Джордж Х. Мийд, Едуард Уилсън, Ерик Ериксон, Ерих Фром, Жан Пиаже, Зигмунд Фройд, Карл Г. Юнг, Рут Бенедикт, Филип Ариес, Хорас Майнер, Чарлз Дарвин.

Лекция 3. Тема: ТИПОВЕ ОБЩЕСТВО

• основни понятия: „примитивни”, традиционни, модерни общества; племе, полис, община, общност, общество; общества на ловци и събирачи; пастирски общества; замеделски общества; традиционни държави; национална държава; индустриални общества; социалистически общества; Първи, Втори и Трети свят; постиндустриални общества; информационно общество; общество на знанието; рисково общество; постмодерната ситуация.

• основни факти и реалии: пигмеите мбути в Заир; пастирите от нуер в Южен Судан; племето гурурумба в Нова Гвинея; инките, ацтеките, маите; Антична Гърция; Римската империя; Средновековна Германия; Френският Абсолютизъм на Луи ХІV; откриването на Америка; Великобритания през ХVІІІ и ХІХ век; създаването на СССР; Съветският блок; Берлинската стена; „Желязната завеса”; България: 9.09.1944 – 10.11.1989 г.

• големите изследователи и автори в областта: Алвин Тофлър, Бруно Латур, Даниел Бел, Емил Дюркем, Жан-Франсоа Лиотар, Жил Дельоз, Зигмунд Бауман, Карл Манхайм, Карл Маркс, Макс Вебер, Мишел Фуко, Норбърт Елиас, Питър Бъргър, Ралф Дарендорф, Улрих Бек, Хана Арент, Хърбърт Маркузе, Юрген Хабермас.

Лекция 4. Тема: СОЦИАЛНО ВЗАИМОДЕЙСТВИЕ И ВСЕКИДНЕВИЕ

• основни понятия: жизнен свят; всекидневие; върховна реалност; естествена нагласа; социално взаимодействие; социална роля; социална позиция; учтиво невнимание; невербална комуникация; етнометоди; фонови очаквания; споделено разбиране; (не)фокусирано взаимодействие; драматургичен модел; преден/заден план; управление на впечатленията; възприемане на роли; лично/социално/публично разстояние; сливане на времето и пространството; часовниково време; микросоциология; макросоциология.

• основни факти и реалии: среща, беседа, разговор; маркери; експеримент; миновач; непознат/непознати; познат/познати; лице, жестове, мимика; чувства (радост, тъга, гняв, отвръщение, страх, изненада); форми на говорене; грешки на езика; възклицателни реакции; човешкото тяло,

• големите изследователи и автори в областта: Алфред Шютц, Антъни Гидънс, Арон Сикурел, Дейвид Матца, Джон Дюи, Джордж Х. Мийд, Зигмунд Фройд, Луис Мъмфорд, Карин-Кнор Сетина, Питър Бъргър, Томас Лукман, Харви Сакс, Харолд Гарфинкъл, Хърбърт Блумър, Ървинг Гофман.

Лекция 5. Тема: ПОЛ И СЕКСУАЛНОСТ

• основни понятия: биологичен пол; социален пол; сексуалност; женственост; мъжественост; личност; полова социализация; желание и удоволствие; хетеросексуалност; хомосексуалност; лесбийство; проституция; норма, отклонение, аномалия, патология; инфантилност, порочност, перверзност; нормалност, анормалност, инстинкт; психиатрия; публична хигиена, сексуална психопатология; брак, семейство, възпитание, социални неравенства; социална опасност, социална защита, расизъм.

• основни факти и реалии: кръвосмещение и човекоядство; агресивно поведение; сиамски близнаци; едноячни близнаци; момичета, момчета, хермафродити; кастрация; пубертет; мастурбиращото дете; чудовищният индивид; сексуалният девиант; содомия, прелюбодеяние; сексуални практики; социална организация на сексуалността в САЩ.

• големите изследователи и автори в областта: Алфред Кинси, Дон Цимърман, Джудит Бътлър, Доналд Уиникът, Емануил Шчеглоф, Зигмунд Фройд, Клод Леви-Строс, Мелани Клайн, Мишел Фуко, Нанси Фрейзър, Нанси Чодороу, Пиер Бурдийо, Харолд Гарфинкъл, Ървинг Гофман.

Лекция 6. Тема: ТЯЛОТО: ХРАНЕНЕ, БОЛЕСТ, ОСТАРЯВАНЕ

• основни понятия: социология на тялото; „грижата за себе си”; социализация на природата; тяло, група, отношения, общество; социални технологии; власт, господство, подчинение; наблюдение, надзор, наказание; суверенно право, дисциплина, биополитика; стигматизация; здраве и болест: диагноза, лечение, превенция; медицина, психиатрия, расизъм; живот, смърт, безсмъртие.

• основни факти и реалии: разстройства на храненето: анорексия и булимия; диета; пристрастяване; продължителност на живота; проказа, чума, рак и СПИН; мономания, дегенерация, шизофрения; институции: болница, лудница, психиатрична клиника; здравна система: обществено/частно здравеопазване; бременост, аборт, раждане; генно инжинерство и преднатална диагностика; домове за деца без родители и домове за възрастни хора.

• големите изследователи и автори в областта: Арон Гуревич, Емил Дюркем, Жак Льо Гоф, Жан-Люк Нанси, Джорж Кангилем, Джоржо Агамбен, Жак Дерида, Мартин Хайдегер, Мишел Фуко, Морис Мерло-Понти, Ролан Барт, Сюзан Зонтаг, Фернан Бродел, Филип Ариес, Фридрих Ницше, Хана Арент.

Лекция 7. Тема: СЕМЕЙСТВО, БРАК И ЛИЧЕН ЖИВОТ

• основни понятия: семейство, роднинство, брак; нуклеарно семейство, разширено семейство; моногамия, полигамия, полигиния, полиандрия; афективен индивидуализъм; серийна моногамия; патрилинейно /матрилинейно наследяване; семейства на самотни родители; „отсъствуващият баща”; семейства с втори родители; домашното насилие; сексуално насилие над деца; кръвосмещение; комуни; съжителство без брак; семейства на хомосексуални родители; криза на семейните ценности; форми на съвместен живот.

• основни факти и реалии: домакинствата в Англия през ХVІІ, ХVІІІ и ХІХ век; население; раждаемост, смъртност, възпроизводство; развитие на семейството от 1500 до 1800 година; имуществени сделки, отглеждане на деца, брак „по любов”; брак и семейство във Великобритания; южноазиатските семейства; чернокожите семейства; развод и раздяла на Запад; работнически семейства; разводът и децата; самотни родители; повторен брак; втори родители; осиновените деца; децата в институциите.

• големите изследователи и автори в областта: Алвин Тофлър, Георг Зимел, Дениъл П. Мойнихан, Джон Боузел, Джордж Мърдок, Едуард Търнър, Ерих Фром, Зигмунд Фройд, Лилиан Рубин, Лоурънс Стоун, Мишел Фуко, Пиер Бурдийо, Питър Стейн, Франсис Фукояма, Уилям Дж. Гуд.

Лекция 8. Тема: ОТКЛОНЯВАЩО СЕ ПОВЕДЕНИЕ И ПРЕСТЪПНОСТ

• основни понятия: социален ред; норми; отклонение; санкции; конформизъм; престъпление; отклоняваща се субкултура; първично и вторично отклонение; девиантна кариера; „нормално-патологично”; социална структура и аномия, конфликтни теории; диференциална връзка; теория на етикирането; техники на неутрализацията; домашно насилие; сексуален тормоз; изнасилване; престъпност на „белите яки”; държавни престъпления; организирана престъпност, икономическа престъпност; компютърни престъпления.

• основни факти и реалии: закон; престъпление, престъпник, престъпност; жертвите на престъпленията; кражба, грабеж, изнасилване, убийство; санкция, наказание, „лишаване от свобода”, доживотен затвор и смъртно наказание; рецидивизъм; затвори, поправителни домове, коригиращи институции; включено наблюдение, документален метод; лабораторни изследвания; криминална статистика на тежките престъпления.

• големите изследователи и автори в областта: Алберт К. Коен, Арон Сикурел, Грешъм М. Сакс, Дейвид Матца, Джон Китсюз, Доналд Р. Креси, Емил Дюркем, Едуин М. Лемерт, Едуин Х. Съдърланд, Енрико Фери, Лоик Вакан, Питър Мак-Хю, Робърт К. Мъртън, Стенли Коен, Торстен Селин, Харви Сакс, Харолд С. Векер, Харолд Гарфинкъл, Чезаре Ломброзо, Шелдън Глук, Ървинг Гофман.

Лекция 9. Тема: ОБЩНОСТ, ЕТНОС И РАСА

• основни понятия: общност; етничност; расизъм; език, история, произход, религия; групови предрасъдъци; толерантност; групова солидарност; дискриминация; малцинствена група (или етническо малцинство); стереотипно мислене; изместване; изкупителна жертва; пректиране; фрустрация; авторитарна личност; етноцентризъм; групово затваряне; разпределение на ресурсите; етническо противоречие; етнически антагонизъм; антисеметизъм; микросегрегация; мезосегрегация; макросегрегация; асимилация; претопяване; културен плурализъм.

• основни факти и реалии: САЩ: общество на емигранти, отмяна на робството, движението за граждански права; Канада: един особен случай; Етническите отношения в Бразилия; етническото разнообразие във Великобритания; евреите през първата половина на ХХ век в Европа: експулсиране (депортиране), концентрация, избиване; нацистките лагери; архипелагът ГУЛАГ; апартейдът в ЮАР, Възродителният процес в България; войни и етническо прочистване в бивша Югославия.

• големите изследователи и автори в областта: Алфред Радклиф-Браун, Ан Епълбаум, Александър Солжиницин, Бронислав Малиновски, Джоржо Агамбен, Жозеф Гобино, Зигмунд Бауман, Майкъл Уолзър, Мишел Фуко, Теодор Адорно, Фердинанд Тьонис, Чарлз Тейлър, Шийла Бенхабиб, Хана Арент.

Лекция 10. Тема: СТРАТИФИКАЦИЯ И СОЦИАЛНА СТРУКТУРА

• основни понятия: системи на социална стратификация; класа; статус, полови неравенства; конфликт; социална мобилност; презтиж; противоречиви класови позиции; социално изключване/затваряне; бедност, богатство, доход; вертикална мобилност; литерална мобилност; интра/интергенерационна мобилност; низходяща мобилност; хоризонтална мобилност; абсолютна бедност; относителна бедност; зависимост от социални помощи.

• основни факти и реалии: робство; каста; съсловия; класи; висша класа; средна класа; работническа класа; селяни; средства за производство; капиталисти; принадена стойност; преходни класи; нисша класа; бедни, безработни, бездомни; земеделие, търговия, занаят, манифактура, фабрика, информация.

• големите изследователи и автори в областта: Ален Турен, Георг Лукач, Даниел Бел, Джон Голторп, Джон Гълбрайт, Доналд Треймън, Ерик О. Райт, Жак Льо Гоф, Карл Маркс, Макс Вебер, Толкът Парсънс, Питър Блау, Питирим Сорокин, Раймон Арон, Ралф Дарендорф, Том Ботомор, Франк Паркин.

Практически занимания

Семинар 1. Тема: Що е модерна наука? Дискусия върху текста на Макс Вебер, „Науката като признание”.

Семинар 2. Тема: Що е социология? Дискусия върху текста на Емил Дюркем, „Социологията и социалните науки”.

Семинар 3. Тема: Що е обществено мнение? Дискусия върху текста на Пиер Бурдийо, „Общественото мнение не съществува”.

Семинар 4. Тема: Що е социален конрол? Обсъждане на анотациите (или резюметата) на студентите върху текста на Жил Дельоз, „Постскриптум върху обществата на котрола”.

Семинар 5. Тема: Що е власт-знание? Обсъждане на рефератите на студентите текста на Мишел Фуко, „Властта-машина и индивидуализирането. Изпитът”.

Самостоятелна работа на студентите

1. Самостоятелна работа: Анотация (или резюме) върху текста на Жил Дельоз, „Постскриптум върху обществата на котрола”.

2. Самостоятелна работа: Реферат върху текста на Мишел Фуко, „Властта-машина и индивидуализирането. Изпитът”.

Втори семестър

Лекции

Лекция 11. Тема: МОДЕРНИТЕ ОРГАНИЗАЦИИ

• основни понятия: демокрация; рационализация; организация; бюрокрация; система; функции; идеален тип; формални/неформални отношения; социални групи; чиновници; Паноптикумът; дисциплинарното общество; контрол, надзор, наблюдение; олигархия; глобални корпорации; транснационални компании; международно разделение на труда; етноцентрични транснационални компании; полицентрични транснационални компании; геоцентрични транснационални компании; редукция, децентрализация, общества на контрола.

• основни факти и реалии: организация на модерната болница, училище и затвор; йерархия на властта; писмени правила; длъжностни лица; задачи на чиновника; работен ден; материални ресурси; архитектурна среда: канцеларията; стопански ръководители и изпълнителни длъжности; американските корпорации; европейските компании; Японският модел.

• големите изследователи и автори в областта: Анатолий Пригожин, Бруно Латур, Жил Дельоз, Джеймс Чемпи, Дъглас Норт, Зигмунд Бауман, Майкъл Хамър, Макс Вебер, Мери Дъглас, Мишел Фуко, Пиер Бурдийо, Питър Блау, Роберто Михелс, Робърт Рейч, Робърт Парк, Уилям Учи, Улрих Бек.

Лекция 12. Тема: ТРУД И ИКОНОМИЧЕСКИ ЖИВОТ

• основни понятия: труд, стопанство, икономика; разделение на труда, собственост, пазар; безработица; неформална икономика; професия; икономическа система; технология; икономическа взаимозависимост; криза и рецесия; тейлъризъм; фордизъм; автоматизация; системи с ниска отговорност; системи с висока отговорност; гъвкаво производство; професионална система; професионални съюзи и индустриални конфликти; неравенства в труда; икономически разтеж и професионален успех.

• основни факти и реалии: пари, заплата, надница; платен/неплатен труд; доброволен/принудителен труд; физически/умствен труд; домакински труд; (не)квалифициран труд; работникът с портфолио; земеделие, търговия, занаят, промишленост, информация; работни места; поточна линия; масово производство: „Форд – модел Т”; продажби и консумация; синдикати и стачки; статистика на стачките; случаят Швеция; безработицата в Европа и в САЩ.

• големите изследователи и автори в областта: Адам Смит, Андрю Соуер, Вернер Зомбарт, Джорж Хоумънс, Джон М. Кейнс, Емил Дюркем, Елтън Мейо, Йозеф Шумпетер, Карл Маркс, Макс Вебер, Нийл Смелсър, Раймон Арон, Торстейн Веблен, Фредерик У. Тейлър, Фридрих фон Хайек, Хенри Форд.

Лекция 13. Тема: ДЪРЖАВА, ПОЛИТИЧЕСКА ВЛАСТ И ВОЙНА

• основни понятия: война, мир, политика; власт, сила, управление, авторитет, принуда; държавата: абсолютна монархия, териториална държава, национална държава; институции, представителство, демокрация; индустриализация на войната; легитимност/легалност на властта; суверенитет; гражданин; национализъм; демокрация на участието (пряка демокрация); конституционен монарх; република; либерална демокрация; политическа партия; партийни системи; тачаризъм; електорално поведение; парламентарни избори.

• основни факти и реалии: полиция, армия, военна сила; ограничена война; тотална война; всеобща военна повинност; Студена война; търговия с оръжие; разпространение на ядреното оръжие. Войните през ХХ век: Първа световна война, Втора световна война, войната в Корея, войната във Виетнам, войните в Ирак и Афганистан, войните в бивша Югославия; „Новата Лейбъристка партия”; Европейски съюз; Източна Европа.

• големите изследователи и автори в областта: Бенедикт Андерсън, Даниел Бел, Збигнев Бжежински, Дейвид Хелд, Карл Маркс, Макс Вебер, Мишел Фуко, Робърт Дал, Роърт Нозик, Роджър Брубейкър, Самюъл Хънтингтън, Сеймур Липсет, Скот Лаш, Шантал Муф, Чарлз Тейлър.

Лекция 14. Тема: МАСМЕДИИ И ПОПУЛЯРНА КУЛТУРА

• основни понятия: популярна култура; масмедии; комуникация; идеология; масово съзнание; обществено мнение; жанр; глобално село; публична сфера; хиперреалност; симулакрум; взаимодействие лице-в-лице; опосредствано (квази)взаимодействие; културна индустрия; символна власт, поле, капитал; световен информационен ред; медийна регулация; мултимедия; информационно общество; медиен империализъм.

• основни факти и реалии: вестници, радио, кино, телевизия; електронни медии; социологически изследвания на информационните емисии и новини; телевизионното насилие, сапунените сериали, реалити-шоутата; глобализация на медиите, Интернет: Бил Гейтс; киберпространство; медийни предприемачи: Р. Мърдок, С. Берлускони, Т. Търнър.

• големите изследователи и автори в областта: Алвин Тофлър, Даниел Бел, Джон Елдридж, Джон Томсън, Джорж Галъп, Елизабет Ноел-Нойман, Жан Бодриар, Луис Уърт, Маршал Маклуън, Пиер Бурдийо, Пол Лазерсфелд, Харолд Инис, Юрген Хабермас.

Лекция 15. Тема: ОБРАЗОВАНИЕ, ЗНАНИЕ, НАУКА

• основни понятия: знание, познание, наука, образование; културно възпроизводство; грамотност; образователна система; висше образование; социални неравенства; ограничен/развит код; явна/скрита учебна програма; латентни функции, институционални роли, социален статус; пол, етничност, образование; властови и знаниеви технологии; Университетът: автономност, академична свобода и публична отчетност; „life-long learning” (учене през целия живот); класна стая без стени; информационна бедност; образованието в обществото на знанието.

• основни факти и реалии: произход и развитие на Британската образователна система; образователните инстутиции: училище, колеж, университет; основно училище, средно училище, класическа/реална гимназия; държавни/частни (платени) училища; единна образователна система; видове училищни системи: САЩ, Великобритания, Франция; (пост)социалистическото законодателство в сферата на образованието: българският случай.

• големите изследователи и автори в областта: Алвин Тофлър, Бейзил Бърнстейн, Иван Илич, Дейвид Матца, Джон Китсюз, Джеймс Колман, Майкъл Рътър, Мишел Фуко, Пиер Бурдийо, Пол Уилис, Самюъл Боулс, Томас Кун, Хърбърт Джинтис, Ървинг Гофман.

Лекция 16. Тема: РЕЛИГИЯ

• основни понятия: религия; ритуал; мит; секуларизация; монотеизъм; магия; шаман; тотемизъм; анимизъм; политеизъм; пророци; етически религии; отчуждение; символ; свещено; светско; гражданска религия; релиогиозни организации; църква; секта; вероизповедание; протестанската етика; духът на капитализма; религиозни образи; култ; милениаризъм; ислямската революция; религиозен фундаментализъм; „сблъсък на цивилизациите”.

• основни факти и реалии: юдейство; християнство; ислям; хиндуизъм; будизъм; конфуцианство; даоизъм; християни (католици, протестанти, ортодокси, англикани, други християни); мюсюлмани; нерелигиозни; хиндуисти; будисти; атеисти; китайски народни религии; нови религии; племенни религии; сикхи; евреи; други; религията във Великобритания и в САЩ; източното православие.

• големите изследователи и автори в областта: Алфред Радклиф-Браун; Арнолд Тойнби, Бронислав Малиновски, Джеймс Дж. Фрайзер, Е. Е. Еванс-Причард, Емил Дюркем, Ернст Трьолч, Жорж Гурвич, Зигмунд Фройд, Карл Маркс, Клод Леви-Строс, Лудвиг Фойербах, Макс Вебер, Марсел Мос, Питър Бъргър, Робърт Уътнау, Самюъл Хънтингтън, Хауард Бекер.

Лекция 17. Тема: ГРАДОВЕ И РАЗВИТИЕ НА МОДЕРНИЯ УРБАНИЗЪМ

• основни понятия: Чикагска школа; урбанизъм; насилствена урбанизация; конурбация; мегаполис; екологичен подход; вътрешен град; градска екология; създадена среда; колективно потребление; функция; диференциация; начин на живот; субурбанизация; гето; градски упадък; градски конфликти; градско обновяване; град централа; иновационен център; място на модулно производство; депо на Третия свят; пенсионен център; глобален град/село.

• основни факти и реалии: традиционен град; античен град; средновековен град; модерен град; селски/градски живот; столицата: преструктуриране на градското пространство; урбанизмът в САЩ: предградия, периферия, център; урбанизмът във Великобритания: градове спални, нови градчета, приватизация на общинските жилища; урбанизацията в Третия свят: Джакарта, Делхи, Ню Мексико; градове и свръхнаселеност.

• големите изследователи и автори в областта: Анселм Страус, Георг Зимел, Дейвид Харви, Едуард Крупат, Еймос Холи, Ерих Фром, Джон Логан, Луис Уърт, Карл Маркс, Кевин Линч, Макс Вебер, Мануел Кастелс, Питър Лангър, Ричард Сенет, Робърт Парк, Стивън Кар, Хърбърт Д. Ганс, Ърнст Бърджес.

Лекция 18. Тема: РЕВОЛЮЦИИ И СОЦИАЛНИ ДВИЖЕНИЯ

• основни понятия: действие, дейност, избор; криза, революция, насилие; субект на историята; колективно действие; социално движение; социализъм; класов конфликт; обществени противоречия; експлоатация; абсолютно/относително обедняване; комунизъм; мобилизация; множествен суверенитет; дейност на тълпата; бунт; въстание; преобразуващо движение; реформаторско движение; избавително движение; превъзпитаващо движение; феминистко движение.

• основни факти и реалии: Френската революция от 1789 г.; Руската революция от 1917 г.; Източна Европа през 1945 г.; събитията в Унгария от 1956 г., Пражката пролет от 1968 г., Полша и Солидарност от 1981 г., „Нежните революции” от 1989 г.

• големите изследователи и автори в областта: Алексис дьо Токвил, Владимир Ленин, Джеймс Дейвис, Джон Дън, Збигнев Бжежински, Леон (Лев) Троцки, Карл Марк, Макс Вебер, Николай Бухарин, Хосе Ортега-и-Гасет, Хана Аренд, Хърбърт Маркузе, Чарлз Тили.

Лекция 19. Тема: ГЛОБАЛНА ПРОМЯНА И ЕКОЛОГИЧНА КРИЗА

• основни понятия: история; социална промяна; радикална трансформация; глобализация; взаимозависимост; глобално, локално, глокализация; екологична криза; постиндустриално общество; услуги, знание, информационно общество; информациони технологии; постмодерно общество; край на историята; екология на природната среда; сигурност; опасност, риск, световно рисково общество; експлозия; имплозия; авторитаризъм; тоталитарна система; преход към демокрация; постоталитарно общество; социална критика.

• основни факти и реалии: човешки род; физическа среда; материални блага; природни бедствия; културни, икономически и политически условия на живот; промишленост, селско стопанство; сфера на услугите; производство; информация; потребление; екологични рискове: свръхнаселеност, замърсяване, ограничени ресурси, глобално затопляне, „озонова дупка”.

• големите изследователи и автори в областта: Алвин Тофлър, Ален Турен, Даниел Бел, Дейвид Ландис, Жан Бодриар, Зигмунд Бауман, Кай Ериксън, Клаус Офе, Мартин Олброу, Мишел Фуко, Робърт Нисбет, Франсис Фукояма, Улрих Бек, Уолт Ростоу.

Лекция 20. Тема: СОЦИОЛОГИЧЕСКИ МЕТОДИ. СОЦИОЛОГИЧЕСКАТА ТЕОРИЯ

• основни понятия: изследователски проблем, план, процес, резултати; въпроси за факти, за сравнение и за развитие; емпирично изследване; теоретични въпроси; понятие, хипотеза, верификация; (представителна) извадка; случаен подбор; (включено) наблюдение; анкета; въпросник; експеримент; фокус-групи; биографичен метод; изследване на документи; сравнителен анализ; корелация; обобщителен доклад; теория, емпирия, подходи: функционализъм; структурализъм; символен интеракционизъм; марксизъм; разбираща/формална социология; хуманистична/драматургична социология; критическа теория; прагматизъм; психоанализа; феноменология; етнометодология.

• основни факти и реалии: основни дилеми пред социологическата познание: индивид (група) – общество (социална система); отделни факти – социална реалност; социални структури – социално движение; социален ред – социална промяна; структура – действие; съгласие – конфликт; наука – всекидневие; теория – емпирия; истина – разбиране; знание – власт; въпросът за субекта.

• големите изследователи и автори в областта: Алфред Шютц, Валтер Бенямин, Вилфредо Парето, Георг Зимел, Джон Дюи, Джордж Х. Мийд, Емил Дюркем, Ерих Фром, Зигмунд Фройд, Карл Манхайм, Карл Маркс, Клод Леви-Строс, Луи Алтюсер, Макс Вебер, Мишел Фуко, Норбърт Елиас, Огюст Конт, Пиер Бурдийо, Питирим Сорокин, Робърт К. Мъртън, Толкът Парсънс, Уилям Джеймс, Харолд Гарфинкъл, Хърбърт Маркузе, Чарлс Р. Милс, Ървинг Гофман, Юрген Хабермас.

Практически занимания

Семинар 6. Тема: Що е всекидневен живот? Дискусия върху текста на Питър Бъргър и Томас Лукман, „Граденето на реалността. Всекидневният живот”.

Семинар 7. Тема: Що е съвременен град? Дискусия върху текста на Георг Зимел, „Индивидът и големия град”.

Семинар 8. Тема: Що е глобализация? Дискусия върху текста на Зигмунд Бауман, „Глобализацията”.

Семинар 9. Тема: Що е традиционна общност? Презентации на курсовите работи на студентите върху текста на Иван Хаджийски, „Бит и душевност на еснафа и на дребния собственик”.

Семинар 10. Тема: Що е модерна личност? Презентации на курсовите работи на студентите върху текста на Иван Хаджийски, „Бит и душевност на еснафа и на дребния собственик”.

Самостоятелна работа на студентите

3. Самостоятелна работа: Курсова работа върху текста на Иван Хаджийски, „Бит и душевност на еснафа и на дребния собственик”.

4. Самостоятелна работа: Презентация на курсова работа върху текста на Иван Хаджийски, „Бит и душевност на еснафа и на дребния собственик”.

Литература по темите:

А г а м б е н, Д. 2004. Homo Sacer. София: Критика и хуманизъм.

Арент, Х. 1991. Тоталитаризмът. София: Панорама.

Арент, Х. 1997. Човешката ситуация. София: Критика и хуманизъм.

Арент, Х. 2007. Насилие и политика. София: Критика и хуманизъм.

Бауман З. 1999. Глобализацията. София: Наука и изкуство.

Бауман, З. 2000. Живот във фрагменти. София: Прозорец.

Бауман, З. 2003. Общността. Търсене на безопасност в несигурния свят. София: Просвета.

Бек, У. 2001. Световното рисково общество. София: Обсидиан.

Бек, У. 2002. Що е глобализация? София: Критика и хуманизъм.

Бенхабиб, Ш. 2001. Ситуиране на А-за. София: Критика и хуманизъм.

Богданов, Б. 2006. Университет и свобода. София: Нов български университет.

Бояджиева, П. 1998. Университет и общество: два социологически случая. София: ЛИК.

Бурдийо, П. 1993. Казани неща. София: УИ „Св. Кл. Охридски”.

Бурдийо, П. 1997. Практическият разум. София: Критика и хуманизъм.

Бурдийо, П. 2005. Практическият усет. София: Фигура.

Бъргър, П., Т. Лукман 1996. Социалното конструиране на реалността. София: Критика и хуманизъм.

Бъргър, П. 1998. Капиталистическата революция. София: Прозорец.

Бъргър, П. 1999. Покана за социология. Една хуманистична перспектива. София: ЛИК.

Ватимо, Д. 2004. Краят на модерността. София: Критика и хуманизъм.

Вебер, М. 1992. Социология на господството. Социология на религията. София: УИ ”Св. Климент Охридски”.

Вебер, М. 1993. Ученият и политикът. София: MicroРrint.

Вебер, М. 1998. Смисъл и ценност. София: Критика и хуманизъм.

Вебер, М. 2001. Генезис на западния рационализъм. София: Критика и хуманизъм.

Вебер, М. 2004. Протестантската етика и духът на капитализма. София: Просвета.

Гарфинкъл, Х. 2005. Изследвания по етнометодология. София: Критика и хуманизъм.

Гидънс, А. 2003. Социология. София: Прозорец.

Грекова, М., П. Кабакчиева, Л. Деянова, Г. Димитров. 1992. Социология. Учебник за ученици. София: Просвета.

Грекова, М., П. Кабакчиева, Л. Деянова, Г. Димитров. 1997. Незавършваща социология. София: Фондация “Минерва”.

Грекова, М. 2001. Малцинство: социално конструиране и преживяване. София: УИ ”Св. Климент Охридски”.

Деянов, Д. 2001. Увод в логиката и методологията на хуманитарните науки. Пловдив: УИ „Паисий Хилендарски”.

Деянова, Л. 1996. Социология на символните форми. София: Критика и хуманизъм.

Деянова, Л. (съст.) 2004. Социологията като шанс. София: Изток-Запад.

Долапчиев, Н. 1994. Наказателно право. София: Българска академия на науките.

Дуоркин, Р. 2003. Да се отнасяме към правата сериозно. София: Критика и хуманизъм.

Дъглас, М. 2001. Как мислят институциите. София: Фама.

Дюркейм, Е. 1994. Избрано. София: Критика и хуманизъм.

Дюркейм, Е. 1999. Самоубийството. София: Женифер-Хикс.

Дюркейм, Е. 2002. За разделението на обществения труд. София: СОНМ.

Дюркем, Е. 2006. Да мислим възпитанието. София: СОНМ.

Елиас, Н. 1999. Що е социология? София: Наука и изкуство.

Зимел, Г. Проблемът на социологията. В: Социологически проблеми 1984, кн. 5.

Зимел, Г. 2002. Социология. Велико Търново: Пик.

Иновативна социология. 2007. София: УИ „Кл. Охридски”.

Калхун, К. 2003. Критическа социална теория. София: Критика и хуманизъм.

Кангилем, Ж. 1994. Нормално и патологично. София: УИ “Св. Климент Охридски”.

Канушев, М. 2005. Модерният затвор – условия за възможност и принципи на съществуване. В: Социология на отклоняващото се поведение. София: Просвета.

Канушев, М. 2006. Социално междувремие и политическа рационалност: към социология на управляемостта. В: Светове в социологията, София: УИ “Св. Климент Охридски”.

Канушев, М. 2008. Социалното конструиране на девиантния субект. София: Критика и хуманизъм.

Коев, К. 1991. Метаморфозите на чужденеца. София: Наука и изкуство.

Коев, К. 1996. Видимостта. Феноменологични контексти. София: Критика и хуманизъм.

Коев, К. 2003. Елементарни форми на всекидневен живот. София: Просвета.

Критика и хуманизъм. 2004. Норма и патологии, кн. 1.

Латур, Б. 1994. Никога не сме били модерни. София: Критика и хуманизъм.

Латур, Б. 2007. Реасемблиране на социалното. Увод в социологията на дееца-мрежа. София: Изток-Запад.

Лепенес, В. (съст.) 2004. История на социологията. Антология. Том І, ІІ. София: Калиопа.

Лиотар, Ж.-Ф. 1996. Постмодерната ситуация. София: Критика и хуманизъм.

Мендрас, А. 2002. Елементи на социологията. София: Прозорец.

Маркс, К., Енгелс, Ф. 1968. Немската идеология. Съчинения. Том 3. София: БКП.

Николов, Л., Л. Деянова (съст.) 1990. Социология на личността. София: Наука и изкуство.

Низбет, Р. 1992. Стремежът към общност. София: Прозорец.

Норт, Д. 2000. Институции, институционална промяна и икономически отношения. София: ЛИК.

Социологически проблеми. 2006. Биополитика и биотика, кн. 1/2.

Торбов, Ц. 1992. История и теория на правото. София: Балгарска академия на науките.

Тофлър, А. 1992. Третата вълна. София: УИ “Св. Климент Охридски”.

Фотев Г. 1993. История на социологията. Том І, ІІ. София: УИ “Св. Климент Охридски”.

Фотев, Г. 1996. Социална реалност и въображение. София: Наука и изкуство.

Фотев, Г. (съст.) 1998. Извори на социологията. Стара Загора: Абагар.

Фотев, Г. 1999. Криза на легитимността. София: УИ “Св. Климент Охридски”, АИ “Проф. Марин Дринов”.

Фотев, Г. 2001. Граници на политиката. София: Изток-Запад.

Фотев, Г. 2004. Диалогична социология. София: Изток-Запад.

Фотев, Г. (съст.) 2005. Социология на отклоняващото се поведение. София: Просвета.

Фотев, Г. 2006. Дисциплинарна структура на социологията. София: Изток-Запад.

Фотев, Г. 2009. Ценности срещу безпорядък. София: Изток-Запад.

Фройд, З. 1990. Въведение в психоанализата. София: Наука и изкуство.

Фройд, З. 1991. Тотем и табу. София: Критика и хуманизъм.

Фром, Е. 1992. Бягство от свободата. София: Христо Ботев.

Фром, Е. 1996. Да имаш или да бъдеш. София: Кибеа.

Фуко, М. 1992. Генеалогия на модерността. София: УИ “Св. Климент Охридски”.

Фуко, М. 1997а. Власт. София: Критика и хуманизъм.

Фуко, М. 1997б. Просвещение и критика. София: Критика и хуманизъм.

Ф у к о, М. 1998. Надзор и наказание. Раждането на затвора. София: УИ “Св. Климент Охридски”.

Фуко, М. 2003. “Трябва да защитаваме обществото”. Цикъл лекции в Колеж дьо Франс, 1975-1976. София: ЛИК.

Хабермас, Ю. Модерността – един незавършен проект. В: Критика и хуманизъм, 1991/3.

Хабермас Ю. 1995. Структурни изменения на публичността. София: Наука и изкуство.

Халбвакс, М. 1996. Колективната памет. София: Критика и хуманизъм.

Хаджийски, И. 1974. Бит и душевност на българския народ. София: Български писател.

Шютц, А. 1999. Чужденецът. София: ЛИК.

Средства за оценяване:

ТЕКУЩО ОЦЕНЯВАНЕ:

ПЪРВИ СЕМЕСТЪР ВТОРИ СЕМЕСТЪР

УЧАСТИЕ В ПРАКТИЧЕСКИТЕ ЗАНИМАНИЯ 50 % 30 %

ПИСМЕНИ РАБОТИ 30 % 50 %

ТЕСТОВЕ 20 % 20 %

ФИНАЛЕН ИЗПИТ :

ПИСМЕН ИЗПИТ: 0 % ПРЕДВАРИТЕЛНО ПОДГОТВЕНА ПИСМЕНА РАБОТА: 20 %УСТЕН ИЗПИТ: 30 % ТЕКУЩА ОЦЕНКА: 50 %

УСЛОВИЯ ПРИ КОИТО СТУДЕНТ МОЖЕ ДА СЕ ОСВОБОДИ ОТ ФИНАЛЕН ИЗПИТ ИЛИ ОТ ЧАСТ ОТ ФИНАЛНИЯ ИЗПИТ:

1. Активно участие в практическите занимания.

2. Самостоятелно разработена анотация (или резюме).

3. Самостоятелно разработен реферат.

4. Самостоятелно разработена курсова работа.

5. Презентация на курсовата работа.