SOCB101 История на социологическите идеи

Анотация:

Курсът „История на социологическите идеи” си поставя задачата да представи пред студентите развитието на социологическите идеи от първоначалното институционализиране на социологията до най-новите схващания от края на ХХ и началото на ХХІ в. Разгръщането на лекциите обаче няма да се ръководи от хронологичната систематика на историческото развитие, а ще се импулсира от ключови дебати на различни етапи от развитието на социологията. Това означава ретроспективно-проспективно движение при разглеждането на различни социологически позиции. Стремежът ще бъде не постигането на (практически невъзможна) пълнота на представянето на школи и автори, а сблъсъкът на теоретични перспективи, който ще служи като конструктивен принцип в анализа на социологическите идеи. Подобна гледна точка позволява да се проследи съдбата на основни социологически категории като „рационалност”, „социологически метод”, „социално действие”, „свят” и др. в различни теоретични контексти.

прочети още
Социология

Преподавател(и):

проф. Кольо Коев  д.н.

Описание на курса:

Компетенции:

Успешно завършилите курса студенти:

1) знаят: Ще имат представа за сложното и нееднозначно съотношение между теория и история в контекста на социологическото знание. Ще познават основни фигури и дебати в историята на социологическите идеи.

2) могат: да прилагат знанията си към обсъждане на съвременни аспекти на социологическото познание; да адаптират различни методи на социологическа работа към практиката на социологическите изследвания.


Предварителни изисквания:
няма

Форми на провеждане:
Редовен

Учебни форми:
Лекция

Език, на който се води курса:
Български

Теми, които се разглеждат в курса:

1. Проблемът за наследството в хуманитарното знание. Какво е история на социологията? История и традиция. Отношение на съвременното социологическо мислене към т.нар. „класика”. От нормативно понятие за класика към „класически ситуации”

2. Социология и позитивно знание. Идеологията на „първия” позитивизъм в социологията. Огюст Конт и социологията като позитивна наука: методът в социологията. Социология и метафизика. Социална статика и социална динамика. Социологически закони

3. Емил Дюркем и институционализирането на социологията във Франция. Социален морал и социална солидарност. Типове обществена организация и ролята на разделението на труда за социалното структуриране. Механична и органична солидарност. Социалното съзнание като условие за съществуването на типовете социалност.

4. Проблемът за аномията. Самоубийството като „колективна болест” и като призма за диагностика на състоянието на обществото. Видове самоубийства. Баланс между теория и емпирия в „Самоубийството”.

5. Разбирането на Дюркем за социологически метод. Проблемът за социалния факт: какво означава социалните факти да се разбират като „неща”. Обществото като реалност sui generis. Колективни представи. Как индивидите си формират идеологии за нещата. Обективността на социологическия анализ.

6. За статуса на социално-научното знание в Германия: социално-политически, институционални и интелектуални контексти. Двойният корен на буржоазията (Манхайм). Класата на знанието и нейната роля в немското общество през ХVІІІ и ХІХ в. Образователни структури и институционализиране на култа към „безполезното знание”.

7. Георг Зимел: социологията като късно формирала се наука. Отношения на социологията към метафизиката и към психологията. Социологията като метод. Социална форма и съдържание. Социология на социологическите форми: обобществяване и социално взаимодействие. Зимел за статута на обществото.

8. Зимеловата “Философия на парите” и контекстът на големия град. Паричната размяна. Парите като универсален посредник и като форма на взаимодействие.Обезкачествяващата роля на парите. Субективна и обективна култура. Отчуждаващият ефект на парите върху човешката психика.

9. Макс Вебер: социологията като „наука за действителността”.Социология и разбиране при Макс Вебер. Идеалният тип като генетично понятие. Идеален тип и емпирична действителност: идеалният тип като „чужд на действителността”. Отнасянене към ценности и свобода от ценности в социолиогическата работа.

10. Структура на категориите в социологията на М. Вебер върху примера на „Основни социологически понятия”. Социално действие и типология на социалните действия. Проблемът за рационалността: формална и материална рационалност.

11. Вебер и проблемът за генезиса на модерния капитализъм. Политически капитализъм и неговите ограничения. Средновековният гражданин като homo oeconomicus. Условия за съществуване на модерния капитализъм. Религиозна етика и дух на капитализма

Литература по темите:

Ай, Карл-Лудвиг. „Теорията на Макс Вебер за нацията”.Социологически проблеми, кн. 1-2, 2001.

Даскалов, Румен.. Въведение в социологията на Макс Вебер. Университетско издателство “Св. Кл. Охридски”, София, 1992.

Бъргър, П. 1999. Покана за социология. София: ЛИК.

Вебер М. Ученият и политикът. MicroРrint. София, 1993.

Вебер, М.. Смисъл и ценност. Съставител: К. Коев. ИК "Критика и хуманизъм", София, 1998.

Вебер, Макс.. Генезис на западния рационализъм. Съставител: К. Коев. ИК "Критика и хуманизъм", София, 2001.

Вебер, М.. Протестантската етика и духът на капитализма. София, Изд. „Просвета”, 2004.

Вебер, М. Протестантските секти и духът на капитализма. В: Протестантска епоха и модерна култура.. (Съст. и превод Кольо Коев и Теодора Полименова). Изд. "Просвета", София, 2006.

Дюркейм, Е. За разделението на обществения труд. София, Издателство СОНМ, 2002

Дюркейм, Е.. Избрано. София, ИК „Критика и хуманизъм”, 1994.

Зимел, Г.. "Големият град и духовният живот". Социологически проблеми, 1-2, 2001.

Зимел, Г. Социология. Изследвания върху формите на обобществяване. Изд. „ПИК”, Велико Търново, 2002

Класическото наследство в постдисциплинарната и постнационалната ситуация: Социологически проблеми, 1-2/2009 г.

Коев, К. От нормативно разбиране за класика към класически ситуации. В: Иновативна социология. Издателство на СУ „Кл. Охридски”. София, 2007.

Коев, К. Метаморфозите на чужденеца. София, Изд. Наука и изкуство и на СУ „Кл. Охридски”, 1991.

Коев, К. Елементарни форми на всекидневен живот. Макс Вебер и немското социалнонаучно познание от края на ХІХ и началото на ХХ век. Издателство "Просвета", София, 2003.

Полименова, Т. Кольо Коев. Ернст Трьолч и Макс Вебер: гледни точки към ролята на протестантството за конституиране на модерната социалност. В: Трьолч, Ернст и Макс Вебер. Протестантска епоха и модерна култура. София, 2006.

Социологията като шанс. (Съст. Лиляна Деянова). София, Изд. „Изток-Запад”, 2004.

Фотев, Г. История на социологията (т.1 и 2). Университетско издателство “Св. Климент Охридски”, София, 1992.

Средства за оценяване:

Реферати по темите на курса