SECB002 Организация на международната сигурност

Анотация:

Учебният курс има за цел да представи на студентите цялостно виждане за организацията на международната сигурност в общия контекст на глобалните процеси.

Програмата за обучение е изградена около “широкото” разбиране на сигурността и политиката в областта на международната сигурност. Подреждането на знанията започва с изучаване на теоретичните основи на международната сигурност. Преминава през анализ на стратегическата среда за международна сигурност и действащите в нея външни и вътрешни фактори и условия, при които се реализира политиката за международна и национална сигурност. Курсът завършва с изучаване на политиките и инструментите на международната сигурност.

Разкриват се еволюцията на проблематиката и основните модели на отношения между общества от различен тип и институционализираните инструменти за ред, сигурност и насилие. Дискутират се спецификата и особеностите на структурата, елементите и функционирането на системата за международна сигурност. Систематизацията на тези знания дава възможност да се премине към запознаване с инструментариума за тяхната обработка, анализ оценка и моделиране. В обучението се изследват различни реални казуси, с което се затвърдяват получените знания и се развиват концептуалните способности на обучаемите.

прочети още
Гражданска и корпоративна сигурност

Преподавател(и):

проф. Христо Георгиев  д-р
проф. Георги Бахчеванов  д.н.

Описание на курса:

Компетенции:

А) Ще познават (придобити нови знания):

- Същността, съдържанието и особеностите на извършващите се в света глобални промени, новите политически реалности и мястото на Република България в тях; източниците на конфликти в съвременния свят, глобални предизвикателства към сигурността, субектите на конфликти и тенденциите на тяхната еволюция; концепциите и моделите на международната политика, системите за сигурност и стратегиите за национална сигурност; съдържанието и еволюцията на възгледите за международни политически системи,

- Принципите, нормативната основа и подходите за работа в политическата среда, основните принципи за изграждане на система за стратегическо ръководство и управление на сигурността, същност и съдържание на ситуационното управление; системата за международна сигурност, процесите на планиране и вземане на решения в нея;

- Тенденциите по отношение на провежданата политика за международна сигурност от развитите демократични страни и страните в преход – изследване на казуси;

- Проблемите на организационното изграждане и развитие на системата сигурност в евроатлантическото пространство.

Б) могат да:

- Мислят творчески, критично и стратегически;

- Обективно, точно и достоверно да оценяват ситуациите в средата за международна сигурност;

- Изработват своевременно нови оригинални (творчески) варианти на решения в сферата на сигурността;

- Работят ефикасно в нееднородна среда, включваща както граждански, така и военни организации (многофункционалност);

- Управляват промените, ефикасно трансформирайки идеите, концепциите и доктрините в дела (градивност и целенасоченост);

- Постигат самоусъвършенстване и развитие на своя характер и умения чрез самоподготовка и вътрешен самоконтрол;

- Конструират и реконструират възглед за бъдещето на света, континента, държавата и планирането на сигурността.


Предварителни изисквания:
Студентите да имат знания и/или умения: История; Обществознание. Политология.



Форми на провеждане:
Редовен

Учебни форми:
Цикъл академични лекции

Език, на който се води курса:
Български

Теми, които се разглеждат в курса:

1. Предмет на теорията и политиката за международна сигурност.

Сигурността като област за изследване. Проблемен подход към сигурността.Социално-системен подход към сигурността.Актьорите в системата за международна сигурност.“Правила на играта”: инструменти и норми.

2. Теории и методи в областта на сигурността.

Основни подходи за изследване на сигурността. Равнища на анализ. Основни методи. Един от възможните подходи е да се погледне на сигурността в света и в отделните държави през призмата на основните политически възгледи – консервативен, либерален и революционен. Аргумент за това е факта, че политиката на сигурност никога не е абстрактна и надпартийна. Това, че сигурността се отнася до интереси на оцеляване на нацията въобще не означава, че правенето на политиката може да става извън определена политическа платформа.

3. Националната мощ – основен инструмент на националната държава в международните отношения.

Националната мощ. Модел за оценка държавната мощ на малка държава; Класификация на държавите по мощ; Националната мощ е: целта към която се стремят хората обединени в национална държава; средство, сила и способност за достигане на тази цел. Ударението се поставя основно върху националната мощ като средство или ресурс за бъдеща национална стратегия за сигурност.

4. Методология за изследване на сигурността.

Процес на формулиране и осъществяване на политиката за национална сигурност. Социални системи и отношения. Процесът на вземане и осъществяване на решения по сигурността като сложен комплекс от социални отношения: Вътрешни въздействия; Външни въздействия; Обратна връзка.

5. Теоретични основи на международната сигурност

Концепцията за сигурността е ориентирана преди всичко да поддържа реалната политика за сигурност и по-точно нейната аргументация (предизвикателства, рискове, заплахи, цели), политическа дефиниция в стратегически и краткосрочен план и конкретен списък от инструменти за осъществяване.

6. Глобални тенденции и промени.

Глобалните промени в съвременното човечество. Мрежовото общество. Изясняването на съдържанието на понятието сигурност би било самоцелно, ако не го използваме, за да: характеризираме съвременното общество, промените, които се извършват в него, и разбира се, промените, които засягат главните действащи лица – хората.

7. Геополитически фактори на сигурността.

Основни определения. Място на България в световното геополитическото пространство. Стратегическо ли е геополитическото положение на България? Традиционните представи за международните отношения се базират най-вече върху територията, суверенитета и сигурността на държавата, т.е. върху фактори на международната политика. В интерпретацията на основателите на геополитиката, централно място при определянето на външната политика на една или друга държава се отрежда на нейното географско положение.

8. Европейска и евроатлантическа сигурност.

Идеята за единна Европа има дълбоки корени в общественото съзнание на европейските народи, въпреки че в продължение на столетия тя е разбирана предимно като едностранно налагане хегемонията на някоя от доминиращите регионални сили, култури или религии.

Първите проекти за равнопоставено федеративно участие на отделните държави в обща институционализирана политическа система се появяват едва в ренесансова Европа.

9. Регионализъм. Регионална сигурност.

Сигурността е в пряка зависимост от обществените отношения в държавата, а така също и от нейните връзки с останалите субекти на международната дейност. В зависимост от пространствените измерения тя може да бъде разглеждана както в глобален, така и в регионален мащаб, където сигурността на държавите от региона или върху отделни територии в рамките на една страна придобива първостепенна важност. Същност на регионите и регионализма. Регионалната сигурност.

10. Международна среда за сигурност

Глобализацията на света е процес, който оказва изключително силно влияние върху средата на сигурност, като променя съществени нейни параметри. Виртуалната реалност слага все по-осезаем отпечатък върху геополитиката и геостратегията, провокира и моделира геостратегически интереси и геополитически модели. Възгледът за ценност и конфликтност на определен регион днес задължително съдържа в себе си не само географско положение и ресурси, а и оценка, как се вписва в световните потоци.

11. Военният фактор в системата за международна сигурност

Война и дипломация. Сигурност в международните отношения. Военният фактор в политиката за международна сигурност. Сигурност чрез разумна дипломация.

12. Дипломацията в системата за международна сигурност.

Ретроспективни данни. Дипломация - една от основните функции на системата за национална сигурност и съответстващите основни оперативни компоненти.- Външна политика на Република България

13. Операции по поддържане на мира.

Същност на мироопазването. Международни организации ангажирани с провеждането на мироопазването. Основни операции по поддържане на международния мир и сигурност.

14. Малката държава в международната система за сигурност.

Държавата. Нацията държава.Залезът на националната държава.Малката държава. Малката държава и националната мощ. Миролюбива ли е малката държава. Малките държави в световната система за сигурност. Характеризиране малките държави и посредством икономическите категории.Външната политика на малките държави.

15. Политики и инструменти на международната сигурност.

В светлината на нетрадиционните предизвикателства към международната сигурност, националните и международни системи за сигурност се оказват неадекватни на съвременните предизвикателства към сигурността.

Отделните държави разполагат с институционалните рамки за формулиране на политика за сигурност, създадени през годините на студената война и оперират в международни организации, които не са напълно адекватни на предизвикателствата дори и преди края на идеологическото противопоставяне.

Сега държавите и международните институции са изправени пред нетрадиционни рискове и заплахи, разполагайки с обичайните инструменти за отговор. Затова ключовият въпрос е, как държавите и международните институции да трансформират политиката за сигурност, за да я направят адекватна на новата среда за сигурност.

Литература по темите:

Студентите трябва да ползват като основни учебни помагала следните учебници и монографии:

Основни литературни източници:

1. Георги Бахчеванов, и колектив «Национална и международна сигурност», С. ВИ, 2005;

2. Георги Бахчеванов и колектив, «Информационно общество: концепции, перспективи, сигурност. С., Софттрейд, 2004.

3. Георги Бахчеванов. Система за национална сигурност. Държавни институции и оперативни компоненти. С., 2007;

4. Георги Стефанов, Теория на международните отношения, (София: Сиела, 1997), стр. 155 – 185.

5. Дарендорф, Р. Размисли върху революцията в Европа. С., 1992

6. Дарендорф, Р. Съвременният социален конфликт. С., 1993

Допълнителни литературни източници:

1. Драганов, Д. Политическите системи на ХХ век. С., 1998

2. Джоузеф С. Най, “Международните конфликти", С., 1998 г.

3. Дюфур, Жан-Луи, М.Ваис. Войната през ХХ век. С., 1999.

4. Йончев, Д. Слатински, Н. Бяла книга по въпросите на гражданския контрол във въоръжените сили, С., 1998

5. Конституция на Република България

6. Николай Слатински, “Измерения на сигурността”, С., Парадигма, 2002

7. П.Г. Белов, Методологические аспекты национальной безопасности России, (Москва: ФЦНТП “Безопасность”, 2002).

8. Хеерт Хофстеде, Култури и организации, (София: Класика и стил ООД, 2001).

9. Ann Florini (ed.) The Third Force: The Rise of Transnational Civil Society (Washington DC: Carnegie Endowment for International Pease, 2000).

10. Bartlet, Henry C., G Paul Holman,, Jr., and Timothy C. Somes. “The art of Strategy and force Planning.” . Newport, Naval War College Press, 1997.

11. Daniel Nelson “Beyond Defense Planning.” UP,2002.

12. David Jablonsky. National Power. Parameters.1997 № 1, стр. 44- 54;

13. Hedley Bull, The Anarchical Society: A Study of Order in World Politics (USA: Columbia, 1977).

14. Henry Kissinger, Cyrus Vance, Bipartisan Objectives for Foreign Policy в сп. Foreign Affairs (1988), Stephen Krasner, Defending the National Interests: Raw Materials Investments and U.S. Foreign Policy, (USA: Princeton University Press, 1978).

15. Joseph S. Nye Jr., What New World Order?, Foreign Affairs, Год. 71, №. 2 (1992).

16. Joshua Goldstein в International Relations, (USA: Longman 2004).

17. 18. Timothy Garton Ash, Ten Years After, (USA: The New York Review of Books, 1999).

19. Wilhelm Germann, Timothy Edmunds, Towards Security Sector Reform In Post Cold War EUROPE: a Framework for Assessment, (Geneva: DCAF, 2003).

Средства за оценяване:

1. Тест 1 (2-6)

2. Тест 2 (2-6)

3. Дискусия (Да/Не)

4. Конференция (Да/Не)