COMM217 Социологически практики в медиите

Анотация:

Курсът ще представи и обоснове условията за възможност и границите на валидност на социологическите практики в медиите. В него акцентът е поставен върху системното въвеждане и проясняване на изследователските полета, теоретичните понятия и емпиричните подходи в рамките на социологическата наука. По време на лекциите ще бъдат тематизирани основните количествени и качествени методи; техните евристични възможности и познавателни ограничения; представителността и надеждността на изследователските резултати. Целта на курса е да формира базисно знание за тях и умение да се следва прецизна аналитична стратегия. Поредицата от лекции и дискусии ще изградят кохерентна картина на изследователския процес, започвайки с генерирането на изследователски проблем и завършвайки с оценка на валидността и с представянето на аналитични резултати. Поредицата от семинари е организирана така, че да формира и упражнява практически умения за набиране на данни посредством наблюдение, интервюиране, работа с текстове от архивни източници и групови дискусии, както и да изгради способности за компетентен прочит на количествени и качествени данни. В заключение курсът, чрез взаимното оглеждане на предмет и метод на социологията, при контролираните преходи между теория и емпирия, ще генерализира методолигическите принципи върху които се изгражда едно критическо изследване.

прочети още
Журналистика и ПР

Преподавател(и):

проф. Мартин Канушев  д-р

Описание на курса:

Компетенции:

Успешно завършилите курса студенти:

1) знаят:

• Студентите ще познават актуалните изследователски полета в социологията и особенностите на съвременните социологически практики. Те ще придобият системно знание за социологическата методология и методика, както и ще изградят личностна чувствителност към социалната емпирия. Ще притежават теоретични компетентности относно предпоставките, разновидностите и ограниченията на количествените и качествените методи в социалните и хуманитарните науки.

2) могат:

• Студентите ще могат да диагностицират и формулират изследователски проблем; да напишат изследователски проект; да следват ясна аналитична стратегия; да набират информация посредством количествени и качествени методи; да четат критично емпирични социологически данни. Те ще разполагат с набор от практически умения за анализ и интерпретация на актуалните социални проблеми в българското общество. Ще усвоят редица емпирични техники за провеждане на социологическо изследване и ще изградят личностни умения за теренна работа.


Предварителни изисквания:
Бакалавърска степен по масови комуникации, хуманитарни или социални науки.

Форми на провеждане:
Редовен

Учебни форми:
Лекция

Език, на който се води курса:
Български

Теми, които се разглеждат в курса:

1. Социален и социологически проблем

Методологически принципи на не-съизмеримост. Социална и социологическа релевантност на проблема. Генериране и представяне на научен проблем. Практическа полезност и научна истина. Социални проблеми, социологически анализ и управленски решения. За ролята на социолога или що е социална критика. Лекция 2 часа

2. Социологическото изследване

Отношението между предмет и метод. Теоретични и емпирични изследвания. Изследователски проект и изследователски модел. Същност на изследователския процес. Изграждане на изследователски план: принципи, последователност, етапи. Социологическото изследване – от начало до край. Ролята на гледната точка и спецификата на подхода. Лекция 2 часа

3. Социологическата хипотеза

Теория и методология в социологията. Значението на теорията при генерирането на изследователски проблем. Подходи в дефинирането на проблемните ситуации. Определяне на целите, ограниченията и очакваните резултати на социологическия проект. Приоритизиране на задачите. Анализ на информацията и формулиране на проблема. Лекция 2 часа

4. Социологическото доказателство

Хипотеза, теза и заключение в социологията. Отношението между знание – истина. Ролята на доказателството. Видове доказателства и техните основания. Напрежението между верификация и фалшификация. Въпросът за изчерпателното доказателство. За „вътрешното убеждение” на учения. Социологическото въображение. Лекция 2 часа

5. Социални индикатори

Отношенията между теория и емпирия: въпросът за релевантността. Що е теоретичен модел? Предмет и обект на изследване. Операционализация на понятия. Разработване на понятийни и емпирични индикатори. Критерии за достоверност, логика и адекватност. Проблемът за достижимостта на единиците и принципа на анонимността. Етически принципи. Лекция 2 часа

6. Социологическият въпросник

Видове изследователски подходи и социологически методики. Критерии за селекция и условия за приложимост. Структура и дизайн на въпросник. Правила за изработване на въпросник. Видове социологически въпроси. Функционално разделяне на блоковете въпроси. Основни изисквания при формулирането на отговори. Апробиране. Пилотно изследване. Дискусия 2 часа

7. Количествени методи

Методи за регистрация на първична информация и условия за тяхното приложение. Възможности и ограничения на количествените методи. Видове количествени данни и специфика на социологическата информация. Особеностите на количествените проучвания в зависимост от функциите и областите им на приложение. Изледвания на общественото мнение, електорални и маркетингови изследвания. Дискусия 2 часа

8. Скали и скалиране

Проблемът за „измерването” в социологията. Основни понятия от общата теория на измерването. Същност на измерването. Видове скали в социологическите въпроси. Избор на скала на отговорите. Типични грешки при формулирането на социологически въпроси. Променливи. Методи на скалиране. Устойчивост и валидност на скалите. Социология, статистика и демография. Дискусия 2 часа

9. Извадки и извадкови изследвания

Представителност на информацията. Генерална съвкупност и изследвана съвкупност. Видове извадки: особености на приложението им. Планирана и реализирана извадка. Фактори, влияещи върху обема на извадката. Стохастична и систематична грешка. Пробно изследване и корекции на въпросника. Проблеми с обхвата на извадката: труднодостъпните единици. Дискусия 2 часа

10. Терен и теренна работа

Провеждане на количествените изследвания на терен. Полева работа. Изисквания към работата на анкетьорите. Проблемът за „недостъпните единици”. Контрол и корекции на теренната работа. За уменията и професионализма на изследователите. Достоверност и надеждност на първичната информация. Критика на социологическия разум. Дискусия 2 часа

11. Анализ и интерпретация на данни

Преминаване от индивидуална към съвкупна информация – логически оглед, класификации, „затваряне” на отворените въпроси, кодиране. Проект за обработка на данни и видове разпределения. Анализ на едномерни и двумерни разпределения в социологията. Корелация и корелационни коефициенти. Обобщение на информацията и подготовка на доклад-анализ. Практическо занимание 2 часа

12. Качествени методи

Що е качествено изследване? Формулиране на хипотези. Елементи и планиране на изследователския процес. Разновидности в качественото изследване. Методи за набиране на емпирични данни. Проблемът за валидността и надеждността в качественото изследване. Възможности и граници на обобщението и екстраполацията. Практическо занимани 2 часа

13. Социологическо наблюдение

Наблюдението като метод за набиране на качествени данни и като практическа социална ситуация? Видове наблюдение. Включено наблюдение. Понятията „участник” и „наблюдател”. Теренна работа и подходът към нея. Организация на наблюдението. Социалните роли на изследователя. Ролята на теоретичната работа в изследването чрез наблюдение. Практическо занимание 2 часа

14. Социологическо интервю

Особенности на метода. Видове интервю – начин на съставяне и техники на провеждане. Полустандартизирано, дълбочинно, фокусирано, наративно и експертно интервю. Интервюирането: социална ситуация и комуникативен процес. Техники за контрол на надеждността на отговорите и типични грешки от страна на изследователя. Практическо занимание 2 часа

15. Фокус групи и експертни оценки

Що е фокус група като метод за набиране на качествени данни? Генериране на консенсус или изявяване на различия. Как се организира фокус група (рекрутиране на участници, техники на модериране, типове информация, методики на регистриране и обработка). Ролята на модератора и ролите на участниците. Експертни оценки и социологически експертизи. Практическо занимание 2 часа

Литература по темите:

Антаки, Ч., М. Билиг, Д. Едуардс, Дж. Потър. 2008. Дискурс анализът означава извършване на анализ: критика на шест аналитични слабости. В: Найденова, В., М. Джамджиева, В. Стаевска (съст.). Качествени методи в социалните науки. УИ „Св. Кл. Охридски”, София.

Божиков, П. 1996. Извадковият метод. Наука и изкуство, София.

Бурдийо, П. 1993. Казани неща. СУ „Св. Кл. Охридски”, София.

Бъргър, П., Т. Лукман 1996. Социалното конструиране на реалността. Критика и хуманизъм, София.

Бъргър, П. 1999. Покана за социология. Една хуманистична перспектива. ЛИК, София.

Ван Дайк, Т. 2008. Дискурс анализът като идеологически анализ. В: Найденова, В., М. Джамджиева, В. Стаевска (съст.). Качествени методи в социалните науки. УИ „Св. Кл. Охридски”, София.

Волф, Я. 1994. Маркетинг. Наука и изкуство, София.

Гарфинкъл, Х. 2005. Изследвания по етнометодология. Критика и хуманизъм, София.

Гатев, К. 1995. Въведение в статистиката. ЛИА, София.

Гидънс, А. 2003. Социология. Прозорец, София.

Гиглион, Р. Маталон, Б. 2005. Социологическите анкети. Теория и практика. Наука и изкуство, София.

Грекова, М., П. Кабакчиева, Л. Деянова, Г. Димитров. 1992. Социология. Просвета, София.

Грекова, М., П. Кабакчиева, Л. Деянова, Г. Димитров. 1997. Незавършваща социология. “Минерва”, София.

Деянова, Л. (съст.) 2004. Социологията като шанс. Изток-Запад, София.

Дженкинс, Ф. 1992. Въведение в маркетинга, рекламата и пъблик рилейшънс. София.

Дюркейм, Е. 1999. Самоубийството. Женифер-Хикс, София.

Елиас, Н. 1999. Що е социология? Наука и изкуство, София.

Зийман, С. 2004. Крaят нa рeклaмaтa, кaквaтo я пoзнaвaмe. Локус, София.

Зимел, Г. 2002. Социология. Пик, Велико Търново.

Иновативна социология. 2007. СУ „Кл. Охридски”. София.

Калинов, Кр. 2001. Статистически методи в поведенческите и социални науки. София.

Канушев, М. 2008. Социалното конструиране на девиантния субект. Критика и хуманизъм, София.

Клаус Г., Х. Ебнер. 1971. Основи на статистиката за психолози, социолози и педагози. НИ, София.

Коев, К. 1985. “Приложението на метода: етнометодологическата перспектива към социалния свят”, В: Социологически проблеми кн. 2.

Котлър, Ф. 2003. Еволюцията на маркетинга. Класика и Стил, София.

Креспи, Ъ. 1996. Обществено мнение, сондажи и демокрация. Институт за пазарна икономика, София.

Лаш, С. 2004. Критика на информацията. Обсидиан, София.

Людерс, К. 2008. „Теренно наблюдение и етнография”. В: Найденова, В., М. Джамджиева, В. Стаевска (съст.). Качествени методи в социалните науки. УИ „Св. Кл. Охридски”, София.

Морган, Д. Л. 2008. Изследване чрез фокус групи: общ преглед. В: Найденова, В., М. Джамджиева, В. Стаевска (съст.). Качествени методи в социалните науки. УИ „Св. Кл. Охридски”, София.

Николов, Л., Л. Деянова (съст.) Социология на личността. 1990. Наука и изкуство, София.

Нойл - Нойман, Е. 2001. Спиралата на мълчанието. Люрен, София.

Норт, Д. 2000. Институции, институционална промяна и икономически отношения. ЛИК, София.

Селени, И. (съст.). 2002. Бедността при посткомунизма. Изток-Запад, София.

Силвърман, Д. 2008. Валидност и надеждност. В: Найденова, В., М. Джамджиева, В. Стаевска (съст.). Качествени методи в социалните науки. УИ „Св. Кл. Охридски”, София.

Социология преступности. 1966. Прогрес, Москва.

Стюарт, Д., П. Шамдасани. 2001. Фокус-групи. Теория и практика. София.

Фотев Г. 1993. История на социологията. Том ІІ. УИ “Св. Климент Охридски”, София.

Фотев, Г. (съст.) 2005. Социология на отклоняващото се поведение. Просвета, София.

Фотев, Г. 2006. Дисциплинарна структура на социологията. Изток-Запад, София.

Фуко, М. 1996. Археология на знанието. Наука и изкуство, София.

Хейг, П., Джаксън, П. 1993. Как да правим маркетингови проучвания? София.

Хейг П. 1993. Анкетиране. Делфин прес, Бургас.

Хейг П. 1993. Сондажи и статистика. Делфин прес, Бургас.

Херманс, Х. 2008. Интервюирането като дейност. В: Найденова, В., М. Джамджиева, В. Стаевска (съст.). Качествени методи в социалните науки. УИ „Св. Кл. Охридски”, София.

Хопф, К. 2008. Качествените интервюта: обзор. В: Найденова, В., М. Джамджиева, В. Стаевска (съст.). Качествени методи в социалните науки. УИ „Св. Кл. Охридски”, София.

Ъндърхил, П. 2004. Защо купуваме? Науката за пазаруването. Локус, София.

Средства за оценяване:

ПИСМЕНИ ЗАДАЧИ 30%

ПРАКТИЧЕСКА ЗАДАЧА 50%

ДИСКУСИИ 20%