Електронен каталог

доц. д-р Евгения Благоева

Академична длъжност:
доцент
Департамент:
Антропология
Телефон:
8110614
Приемно време:

Професионална автобиография:


Доц. д-р Евгения Благоева е родена през 1970 г. в София. През 1989 г. завършва НГДЕК “Константин Кирил Философ”, а през 1994 г. получава магистърска степен по история със специализация етнология и втора специалност английска филология в СУ “Св. Климент Охридски”. През 1998 г. защитава докторска дисертация по етнология на тема "Личното име в българската традиционна култура". От 1994 до 2003 г. работи в Етнографския Институт на БАН. От 2000 г. е хоноруван преподавател в Департамента по антропология на НБУ, от 2003 г. е главен асистент, а от 2009 - доцент в същия Департамент. Основни научни интереси: именуване и идентичности, общности и граници на Балканите, постмодерна консумативна култура, етнология на социализма. Автор на монографията "Личното име в българската култура", София, Академично издателство "Марин Дринов", 1999, както и на множество статии и студии, някои от които публикувани в чуждестранни издания. Съставител и редактор на колективната монография “Всичко за продан. Консумативната култура в България”, С., НБУ, 2014. Избирана три мандата за член на изпълнителното бюро на Международната Асоциация по Антропология на Югоизточна Европа INASEA (2007,2009, 2011). През 2014 г. е избрана за президент на INASEA . Била е два пъти гост преподавател в Института по етнология в Мюнхенския Университет "Лудвиг Максимилиан" (2006 2008), както и в Лятната школа по балканска антропология в Коница, Гърция (2006, 2008). Ръководител на изследователски проекти в областта на антропологията, посветени най-вече на културната динамика на постсоциализма в България, като „Култура на бързото и бавно хранене на българина в началото на XXI век” и „Нови потребителски практики в България”. От 2017 е член на разширения състав на редакционната колегия на световноизвестното и най-влиятелно списание по културни изследвания „Theory, Culture&Society” и в това си качество представлява НБУ като единствен университет от Източна Европа, представен в колегията.


Публикации:


Монография

Личното име в българската традиция. С., 1999, Академично издателство "Марин Дринов"

Студии

Семейни обичаи на гагаузите в България. В: Гагаузите в България. Записки от терена. Етнографски институт с музей, БАН

Име и именуване в българската традиционна култура. – В : “Етнографски проблеми на народната култура”, Т.4, София, 1996, 112 – 137.

Статии

На чужди езици:

1. Bulgarians and McDonald’s. Some anthropological aspects. – Ethnologia Balkanica, v. 5, 2001, 207-217.

2. Who Are We? Types of Collective Identities in Contemporary Bulgaria. In: Ethnologia Balkanica, vol. 7, 2003, 89-106.

3. The Personal Name in the Bulgarian Tradition. – Ethnologia Bulgarica, v.1, 1998, 31-43.

4. 1. “Identity, Religion and Democracy: the Pomak Case” In: Nitsiakos, V., Manos, I., Agelopoulos, G., Angelidou, A., Dalkavoukis, V. (Eds). Balkan Border Crossings. First Annual of the Konitsa Summer School. LIT, 2008, 177-202

5. Country-house ownership: a rural-urban phenomenon in Bulgaria - Ethnologia Balkanica, v. 9, 2005, 169-185.

6. About the names and the renamings of the Bulgarian Moslems (1912-2000) – Ethnologia Bulgarica, vol. 3, 2006, 63-76.

7. Tasting the Balkans: Food and Identity. - Ethnologia Balkanica, vol. 12,2008, 25-37

На български език:

1. Име и личност в българската традиционна култура.– Българска етнография, 1993, кн. 5-6, 113-127.

2.Семейство и родство в с. Зверино, Врачанско. – Българска Етнология, кн. 1-2, 1999, 145-150

3.Съвременни аспекти на именуването в Северозападна България. – Българска Етнология, кн. 1-2, 1999, 102-117

4.Прякорите в миналото и днес – начин на употреба. – Българска етнология, кн. 3, 2000,48-58

5.Етноопределящи функции на брака при българи и власи.– Българска етнология, 1995, извънреден брой, 150-159.

6.Няколко щрихи към образа на жената-балканджийка. – В: “Народна култура на балканджиите” т.1, Габрово, 1996, 124-127.

7.Представите на тракийци и балканджии един за друг. – В: “Тракиецът и неговият свят” С., 1997, 97-106.

8.Власите в България . – Етнология, 2, 1997, 164-171.

9.Легенди от с. Калейца, Троянско. – Поселищни проучвания, 1995, 3-4, 43-48

10.Два типа прородно-обусловен манлатитет в България – “планински” и “полендашки”. В: Етно-култоролошки зборник, кн.3, Сврлиг, 1997, 67-72.

11.“Прокълнатото” село Горно Павликени. В: Старопланински проучвания. С., 1999, 38-44

12.Сватбени обичаи на гагаузите в България. – Българска етнология, кн. 1, 2000, 45-61.

13. Традиции в избора на име сред българските преселници в Румъния. В: Жизненият цикъл в период на криза. Доклади от българо-сръбска научна конференция, юни 2000, София. С., 2000, 162-167.

14. За имената и преименуванията на българите-мюсюлмани (1912 –2000). – Българска етнология, 2001, 126-148.

15. Българите и “Макдоналдс” – антропологически аспекти. – Българска етнология, кн. 1, 2001, 26-37

16.Църковният брак в България след 1989 г. – традиция или мода. – В: “В: Обичаjи животног циклуса у градскоj средини. Београд, 2002, 267- 278.

17.Образи на българката в епохата на социализма. В : Социализмът : реалност и илюзии. Етнологични аспекти на всекидневната култура. С., 2003, 182-190.

18.Идентичност и религия: българите-мюсюлмани. – Българска етнология, кн. 1, 2003, 44-55 - в съавторство с Г. Благоев.

19.Българинът в криза: европеец или балканец? Аспекти на колективната идентичност. – Българска етнология, кн. 2-3, 2003, 129-149.

20.Осиновеното дете: между държавата и семейството. В: Всекидневната култура на българите и сърбите в постсоциалистическия период. Трета българо-сръбска научна конференция. С., 2005, 167-175 (в съавторство с В. Николова и А. Кирилова).

21.Традиционна кръвна жертва и тероризъм : аспекти на “хуманното” убийство в исляма. В: Проблеми на българския фолклор Том 10. Фолклор- идентичност – съвременност. С., 2005, 71-80 (в съавторство с Г. Благоев)

22.Култура на “бързото” и “бавно” хранене на българина в началото на XXI век. В: Антропологични изследвания, т. 6, 2005, 50-76, НБУ

23. Виладжийската култура – селско-градски измерения. В: “Антропологични изследвания”, т. 7, 2007, (под печат)

Статии в учебни помагала:

1. Антропология преди антропологията. В: Ловци на умове. Лекции по антропология. Т. 1, С., 2001, 27-54.

2. Историческа типология на личността. В: Ловци на умове. Лекции по антропология. Т. 2, С., 2003, 36-53

3. Бронислав Малиновски – бащата на функционализма. В: Значими имена в антропологията. Лекции по антропология. С., НБУ, 2004, 50-60.

4. Хенри Луис Морган и културният еволюционизъм – В: Значими имена в антропологията. Лекции по антропология. том 2, С., НБУ, 2006,10-17.

5. Идентичността. – В: Ловци на умове. Лекции по антропология, т. 3, 2008, НБУ, 80-91

Рецензии, отзиви и преводи

1. Идеологията в балканските антропологически изследвания. – Българска етнология, кн. 1-2, 1997, 181-182 (в съавторство с Е. Минчева).

2. Международен симпозиум “Природата във вярванията и обичаите на населението на Източна Сърбия и съседните области” - – Българска етнология, кн. 3-4, 1997, 214-216 (в съавторство с Е. Минчева).

3. Международна научна конференция “Етнология на балканските народи” – Българска етнология, 2000, кн. 1, 165-167

4. Еля Цанева. Българска етнография. С., 2000 - Българска етнология, 2001, кн. 1, 96-97

5. Втора международна научна конференция “Becoming Citizens of United Europe - anthropological and historical aspects of EU enlargement in Southeast Europe” - Българска етнология, 2003, кн. 4, 126-128

6. Стоян Антонов. Татарите в България. Наврез, 2004 - Българска етнология, 2005, кн. 2, 116-118

7. Андрей Симич. Национализъм, марксизъм и западна популярна култура в Югославия: истински и лъжливи идеологии. – Българска етнология, кн. 1, 2005, 20-35 (превод)

Редакторство на научни издания

1. Жизненият цикъл. Доклади от българо-сръбска научна конференция. С., 2000

2. Антропологични изследвания. Т. VI, С., 2006, НБУ

Курсове от текущия семестър: