Професионална автобиография:

Проф. д-р МИХАИЛ БОСИЛКОВ МЕЛТЕВ

Образование и квалификация

1968/73 - гимназия с преподаване на английски език - Пловдив

1975/80 - ВИТИЗ " Кр. Сарафов" - специалност "Кино и ТВ режисура"

1993 - специализация по кино и ТВ - САЩ

1994 - специализация в BBC, Cardiff: “Висш мениджмънт в елекронни медии”

Научни степени и звания

1998 - доцент (05.08.03 Кинознание, киноизкуство и телевизия)

2006 - доктор (05.08.03 Кинознание, киноизкуство и телевизия)

2012 - професор (3.5 Обществени комуникации и информационни науки)

Избрани публикации

Мелтев, Михаил. Кино и електронни медии. С.: Издателски център на НБУ, 2012

Мелтев, Михаил. Управление на творчески персонал. В: Годишник на депт. Масови комуникации, НБУ. 2011

Мелтев, Михаил. Предпродукцията в процеса на филмовото производство. Годишник на НАТФИЗ „Кр. Сарафов”. 2009 (20 с)

Мелтев, Михаил. Изразни средства на камерата. В: Годишник на депт. Масови комуникации, НБУ. 2009 Е/И

Мелтев, Михаил. Европейски модели за стимулиране на аудиовизията. В: Годишник на НАТФИЗ „Кр. Сарафов”. 2009, с. 111-128.

Мелтев, Михаил. Пактът „обществената медия – общество”. В: Изкуствоведчески четения, Сб.. С: Институт за изкуствознание, БАН. 2008, с. 174-185.

Мелтев, Михаил. Управлението в електронните медии, - В: Годишник на департамент Масови комуникации на НБУ 2007, 25 с. Е/И

Мелтев, Михаил. Предизвикателствата пред обществените медии в дигиталната ера. – В: Изкуствоведски четения 2007. с. 194-201.

Мелтев, Михаил. Телевизията – културна индустрия. С.: Титра, 2007. 159 с.

Мелтев, Михаил. "Телевизионна индустрия", - В: Годишник на департамент Масови комуникации на НБУ 2006, Е/И

Мелтев, Михаил. Филмовата индустрия – европейският модел. – В: Изкуствоведски четения 2006. С. 57-66.

Мелтев, Михаил. Телевизионната индустрия – европейският модел. – В: Изкуствоведски четения 2005. с. 113-117.

Мелтев, Михаил. Програмиране в радиото и телевизията. - В: Годишник на Департамент по масовите комуникации на НБУ 2005. с. 35-49.

Мелтев, Михаил. Телевизията в европейската общност в края на ХХ век. – В: Годишник на Департамент по масови комуникации на НБУ 2004, с. 27-29.

Мелтев, Михаил. Зрител и потребност. – В: Годишник на Департамент по масови комуникации на НБУ 2001, с. 41-52.

Мелтев, Михаил. Телевизионен продуцент. С.: НБУ, 1999. 150 с.

Мелтев, Михаил. Кабелна телевизионна система в САЩ - структура, програмиране и финансиране. – В: Годишник на Департамент по масови комуникации на НБУ 2000, с. 44-49.

и др.

Курсове в Нов български университет:

Аудиторни:

Аудиовизуално творчество

Аудиовизуална продукция

Аудиовизуална адаптация

Електронни медии

Презентационни умения

Режисура и поведение пред камера

Режисура на публицистичните аудиовизуални форми

ТВ и ПР

Управление на масовите комуникации

Извънаудиторни

Проект "Аудиовизуално творчество"

Проект: “Тематичен фоторазказ”

Проект: Управленски правила за медийни услуги

Самостоятелна работа "Аудиовизуално творчество"- ІІ част

Самостоятелна работа „Аудиовизуална продукция”

Самостоятелна работа „Кинопродукция”

Публикации:

Научни публикации и книги:

Мелтев, Михаил. Възникване и упадък на филмовите мейджъри. В: Годишник на депт. Масови комуникации, НБУ. 2017

Мелтев, Михаил. Развитие на проект за филм – практиката в САЩ. В: Годишник на НАТФИЗ „Кр. Сарафов”, 2017

Мелтев, Михаил „Фалшивите новини – нормативните усилия на ЕС. В: електронна страница на д-т МК, 2017

Мелтев, Михаил. Критика на аудиовизуалната документалност. В: Годишник на депт. Масови комуникации, НБУ. 2016 (7 с.) 1семестър

Мелтев, Михаил. Студийна система и творческа свобода. В: Автори, течения, взаимодействия. (сборник от изследвания). С: БАН, Институт за изследване на изкуствата, 2017. (9 с.)

Мелтев, Михаил. Телевизионните новини отвътре. В: Годишник на депт. Масови комуникации, НБУ. 2015

Мелтев, Михаил. Документалност и развлечение. В: Изкуствоведски четения, Сб.. С: Институт за изкуствознание, БАН. 2015

Мелтев, Михаил. Изобразителната композиция. В: Годишник на депт. Масови комуникации, НБУ. 2014

Мелтев, Михаил.Права и развитие на проект В: Сб. Авторско право и творчество, ИИИз,БАН и Филмаутор, 2014

Мелтев, Михаил. Перманентната еволюция на аудиовизуалните формати. В: Изкуствоведски четения, Сб.. С: Институт за изкуствознание, БАН. 2014 с.223-2

Meltev, Michail, Public Media in Digital Age. . In: Undrestanding Media in the New Media Era Istanbul: Journalist and Writers Foundation Press, 2013

Мелтев, Михаил. Предизвикателства към природата на електронните медии в епохата на интернет. В: Изкуствоведски четения.С:БАН, Институт за изследване на изкуствата, 2013

Мелтев, Михаил. Етапът „Развитие“ в производството на телевизионните програми . В: Годишник на депт. Масови комуникации, НБУ. 2013

Мелтев, Михаил. Кино и електронни медии. С.: Издателски център на НБУ, 2012

Мелтев, Михаил. Професионални практики в режисурата на телевизионното интервю. В: Годишник на депт. Масови комуникации, НБУ. 2010 ( 18 с) Е/И

Мелтев, Михаил. Предпродукцията в процеса на филмовото производство. Годишник на НАТФИЗ „Кр. Сарафов”. 2009 (20 с)

Мелтев, Михаил. Изразни средства на камерата. В: Годишник на депт. Масови комуникации, НБУ. 2009 Е/И

Мелтев, Михаил. Филмовата индустрия – българският модел. В: Изкуствоведчески четения, Сб.. С: Институт за изкуствознание, БАН. 2009, с. 278-285.

Мелтев, Михаил. Европейски модели за стимулиране на аудиовизията. В: Годишник на НАТФИЗ „Кр. Сарафов”. 2009, с. 111-128.

Мелтев, Михаил. Обществените медии в информационното общество. Годишник на депт. Масови комуникации, НБУ. 2008 Е/И

Мелтев, Михаил. Пактът „обществената медия – общество”. В: Изкуствоведчески четения, Сб.. С: Институт за изкуствознание, БАН. 2008, с. 174-185.

Мелтев, Михаил. Управлението в електронните медии, - В: Годишник на департамент Масови комуникации на НБУ 2007, 25 с. Е/И

Мелтев, Михаил. Предизвикателствата пред обществените медии в дигиталната ера. – В: Изкуствоведски четения 2007. с. 194-201.

Мелтев, Михаил. Телевизията – културна индустрия. С.: Титра, 2007. 159 с.

Мелтев, Михаил. "Телевизионна индустрия", - В: Годишник на департамент Масови комуникации на НБУ 2006, Е/И

Мелтев, Михаил. Филмовата индустрия – европейският модел. – В: Изкуствоведски четения 2006. С. 57-66.

Мелтев, Михаил. Телевизионната индустрия – европейският модел. – В: Изкуствоведски четения 2005. с. 113-117.

Мелтев, Михаил. Програмиране в радиото и телевизията. - В: Годишник на Департамент по масовите комуникации на НБУ 2005. с. 35-49.

Мелтев, Михаил. Телевизията в европейската общност в края на ХХ век. – В: Годишник на Департамент по масови комуникации на НБУ 2004, с. 27-29.

Мелтев, Михаил. Регулативни механизми за подпомагане на киното и телевизията в Европейския Съюз. – В: Годишник на Департамент по масови комуникации на НБУ 2003, с. 60-65.

Мелтев, Михаил. Зрител и потребност. – В: Годишник на Департамент по масови комуникации на НБУ 2001, с. 41-52.

Мелтев, Михаил. Телевизионен продуцент. С.: НБУ, 1999. 150 с.

Мелтев, Михаил. Кабелна телевизионна система в САЩ - структура, програмиране и финансиране. – В: Годишник на Департамент по масови комуникации на НБУ 2000, с. 44-49.

и др.

Анотирани публикации на проф.д-р Михаил Мелтев

• Мелтев, Михаил. Телевизията – културна индустрия. С.: Титра, 2007. 159 с.

Систематизира телевизионните практики като част от отворена пазарна система в исторически, юридически, производствен и културен аспект и изследва основните видове организации и програми, структурата на телевизионната индустрия, принципите на организация и програмиране, взаимовръзката между производство, разпространение и показ с акцент върху телевизионното производство. В тази връзка са изложени основните модели тв организации: авторитарен, обществен и комерсиален; условното деление на операторите на ефирни и кабелни, като и на локални, регионални, национални или тв мрежи в съответствие. Индустрията се изследва в нейните три аспекта: производство (собствено, вътрешно, външно и независимо), разпространение и показ. Етапите на телевизионнато производство са разделени на развитие, предпродукция, продукция и постпродукция на тв програмата. Финансирането на продукцията се концентрира върху бюджета по неговите категории, източниците за финансиране и формите на възвръщаемост. Така телевизията се поставя в пазарния амбианс на културните аудиовизуални индустрии.

• Мелтев, Михаил. Телевизионна индустрия – европейският модел. – Във: Изкуствоведчески четения. /Сборник от изследвания/. С. Институт за изкуствознание, БАН, 2006. 113-117.

Разглежда особеностите на европейския модел на дуалистично съжителство на обществени и комерсиални телевизии, нормативната регулация в ЕС, структура и законодателство на ТВ в петте най-развити национални пазара на ЕС в края на ХХ век. Обект на изследване са: производствената структура на националните ТВ индустрии като следствие от различията в историческата и културна еволюция; националните телевизии, като инвеститор във филмопроизводството и производството на независима продукция на програми; разнообразните форми на финансиране на външна продукция и филми: поръчка, копродукция, предварителни продажби и откупуване; обема на продажбите на големите пазари и присъствието на европейската продукция на ТВ екрана; вносът и обменът на програми, както и копродукциите между европейските страни.

• Мелтев, Михаил. Европейско медийно законодателство и предизвикателствата на новите технологии и рекламни практики.- Годишник на Департамент по масови комуникации , НБУ, 2004, 27-29.

Разглежда необходимостта от преразглеждане на европейската директива “Телевизия без граници”. Това е и предмета на “Тълкувателен акт за определени аспекти на телевизионната реклама в директивата Телевизия без граници” , приет от Европейската комисия . Директивата е правната рамка за свободно предоставяне на телевизионни услуги, развитие на европейски ТВ пазар, координация на националните законодателства на отделните страни на ЕС. Особено масто в нея е отделено на ТВ рекламата и именно тези постановки са поставени на изпитание от дегитализацията новите технологии в комуникациите. В този смисъл, обект на изследването е съвместимостта на основните постулати в нея и техники на реклама и спонсорство, а именно: разграничаване на програмното съдържание от рекламата; разполагане на рекламните блокове между предаванията и само при определени условия - по време на предаването; ограничения в обема на рекламата; защитата на малолетните и човешкото достойнство; спонсорство и телешопинг; ограничения върху рекламирането на продукти, опасни за здравето; забрана за скрита и подвеждаща реклама и др.

• Мелтев, Михаил. Труд и качество. - Медиа свят, януари 2005, 37 с.

Революцията в комуникациите формира нови проблеми в отношенията власт-работодатели-работници. Статията е посветена на усилията на Международната организация на труда да предложи решение за очертаващи се конфликти вследствие на промените в трудовите отношения в областта на медии и култура, които са тема на форум на тема: “Бъдещето на труд и качество в Информационното общество - медии, култура и печат”. Разглежда въздействието на медиите върху информационното общество; качество и съдържание на информацията и възможността да се превърне информацията в знание, приложимо в професията и в живота; ролята на медии, култура и печат в превръщането на достъпа до информационните и комуникационни технологии, телекомуникации и интернет в реални възможности за обществата да се информират по-добре; необходимостта в Информационното общество за повече и по-добра информация за всеки аспект от живота на планетата – от свободно време и забавление до селско стопанство, бизнес, култура, здравеопазване, местни и световни събития – чрез дигитални и конвенционални медии; значението на социалния диалог, вкл. и дискусии за промените в организацията на труда чрез която технологията може да бъде приложена за подобряване на труд и качество; ключовата роля на обучението за адекватност на работещите към новите условия; необходимостта по-голям акцент върху образование и квалификация, функционална и компютърна грамотност и за преодоляване на драстичните различия между държави и обществени групи в дигиталната епоха.

• Мелтев, Михаил. Телевизионния пазар в Европа. - Медиа свят, ноември 2004, 34 с.

Обект на изследването са регулативната рамка и финансовия инструментариум за развити на телевизията на паневропейско и национално ниво, производствената структура на националните ТВ индустрии като следствие от различията в историческата и културна еволюция; динамиката на отношенията в петте най-големи Европейски национални пазари: Франция, Германия, Великобритания, Италия и Испания и мерките за отстояване на националните културни специфики. Те се разглеждат през призмата на конкуренцията и динамично променящите се пазарни дялове на комерсиални и обществени оператори, американска и европейска, национална и ненационална продукция.

Мелтев, Михаил. Технологичната революция промени телевизионната реклама. - Медия свят, август 2004, 12 с.

Изследва новите технологии в телевизионната реклама, спонсорство и телешопинг и тяхното влияние върху правилата за рекламиране в европейската общност. Полиекранната, виртуалната и интерактивната реклама и виртуалното спонсорство възникват на базата на новите технологии. Сами по себе си те не са несъвместими с изискванията към традициионната реклама. Въпреки това някои държави забраняват или ограничават тези видове реклами, а други приемат специфични правила за приложението им. Разликите в законовото интерпретиране на новите техники са резултат от различно тълкуване на основните правила, а не от липсата на правила. За интерактивната реклама все още няма специфично законодателство. Необходимо е изясняване на съществуващите правила за рекламата и тяхната приложимост към новите видове рекламни техники, а не създаване на нови.

• Мелтев, Михаил. Регулативни механизми за подпомагане на киното и телевизията в Европейския Съюз. - Годишник на Департамент по масови комуникации , НБУ, 2003, 60-65.

Изследва причините, които налагат финансово подпомагане на аудиовизията в Европейския съюз: от една страна индустрия, подчинена на свободния пазар и конкуренцията, от друга – културен продукт, който съхранява, формира и отстоява общочовешки и национални ценности. Тя има мощно въздействие върху многочислена интернационална аудитория с потенциал за разпространение по всички канали: кинотеатри, DVD, видеокасети, Интернет; телевизии и кабелни услуги. Това налага общи принципи на аудиовизуалната политика. Основна цел е защита на обществения интерес в области като плурализъм, културно и езиково многообразие и равноправие на малцинствата. Ключовите инструменти са директивата “Телевизия без граници” програма Медияу които целят да улеснят достъпа на европейските аудиовизуални компании до единния европейски пазар. Различните програми са насочени към всички сегменти на индустрията: Копродукция (Eurimages, the Nordic Film and Television Fund, the Script Fund, Cartoon and Documentary under Media I); Рзвитие на проекти (Media I, II, +, the Nordic Film and Television Fund); Разпространение (Eurimages, EFDO, Media I, II, +); Показ (Eurimages, Media I, II, + чрез Europa Cinemas network, Audiovisual Eureka); Квалификация (Media I, II, +, Audiovisual Eureka, Baltic Media Centre). Формите на финансиране са основно два вида: автоматична и селективната помощ, които интегрират културния и комерсиалния аспект във общественото финансиране на аудиовизията. Освен тези помощи, съществуват и други директни и индиректни инструменти, вградени в различните системите за подпомагане и защита на аудиовизията като данъчни облекчения и поощрения, гаранционни фондове, система за специално кредитиране или заеми с ниска или преференциални лихви, отчисления от приходите на потребителите и др. Всичко това цели задържане и увеличаване на влиянието на националаните и европейски аудиовизуални продукти.

• Мелтев, Михаил. “Как Европа финансира киното си” – Култура, 7.02.2003.

Статията разглежда в полемичен стил вариантите за стимулиране на киното в България във връзка с обществената дискусия на тази тема. За тази цел се изследва опита на развитите европейски държави в исторически и кулутрен аспект: законодателство, видовете финансови помощи, източниците за финансиране на националните кинематографии, задължения на вносители на аудиовизуален продукт към местни продуценти, ролята на държавата и т.н.

Особен акцент е поставен на набираенот на средства в противовес на българския опит да се използва само държавния бюджет. В този смисъл са разгледани разпределението на фондовете и регулиране на процеса във Франция чрез CNC(Centre National de la Cinematographie), което осигурява високо ниво на производство (150 филма годишно). Те оперират с данъчни отчисления върху оборота на обществени и частни ТВ канали или от техни директни вноски, останалата част от средствата се набират чрез облагане на прихода от всеки филм, показан във Франция. Държавният бюджет не финансира директно киното, а си служи с инструменти като поемане на кредитния риск върху банкови заеми, организация на инвестиционните фондове, които предлагат привлекателни данъчни условия за стимулиране на инвестициите във френски филми и телевизионни програми. Германия, пък организира своята обществената система за финансиране на аудиовизуалната индустрия върху децентрализация към регионални филмови и телевизионни фондове, управлявани от Лендерите с общ дял 62 %. На федерално ниво подкрепата се осъществяват от Film ForderungsAnstalt (FFA), който функционира почти както френския CNC чрез отчисления от билетите за киносалони, приходите от видеозали и обществени и частни ТВ оператори. Великобритания е създала национална лотария за финансирането на аудиовизуалната индустрия. След този нализ, в текста се дават основни насоки за развитието на българския модел.

• Мелтев, Михаил. Зрител и потребност. .- Годишник на Департамент по масови комуникации, НБУ, 2001, 41-52.

Изследва процеса на аудиовизуалната комуникация и анализира зрителските потребности като критерии за оценка на идеи и сценарии, вземане на решение за развитие на проекти, подбор на творчески екип в продуцентската дейност. В основата е поставена категоризацията на Кац и Гуревич за психологическата ноебходимост от естетическа наслада, информация и знания, облекчаване на напрежението и общуване. От тази изходна позиция потребностите са раздлят на четири основни групи: търсене на удоволствие, информация, бягство и компания. От своя страна, в категорията развлечение се открояват следните компоненти, които доставят наслада в аудиовизуалното произведение: зрелищност; съпреживявяване в борбата за оцеляване; полово привличане; стремеж към порядък и симетрия; изненада и хумор. Нуждата от информация и знание се разделя на нездраво любопитство и любознателност. Последните две категории бягство и необходимосдт от компания са извън контрола на авторите. Те са по-скоро плода на социални, битови и личностни фактори. През призмата на тази категоризация са анализирани основните видове аудиовизуални програми и жанровете в киното, ролята на режисьора и продуцента в удовлетворяването на зрителските потребности чрез различните естетически техники. Особен акцент е поставен върху значимостта на посланието като истинския фундамент на всяко аудиовизуално произведение. Без значима концепция и стойностно послание предаването в повечето случаи пропада, без значение колко артистично е изпълнението, а заедно с това пропада и комуникацията. Когато има адекватно равновесие между зрителските потребности и концепция съществува и неподправено общуване.

• Мелтев, Михаил. Българското кино и българската телевизия. - Кино, 2001, № 6, 8-9.

Статията изследва причините за провала на новия модел за стимулиране на българското кино. На фона на умножаващи се канали за разпространение и показ на аудиовизуални произведения на кризата във филмопроизводството се задълбочава. Вместо да даде нов стимул и тласък на киноизкуството разбиването на държавния монопол в киното и електронните медии и навлизането на свободна конкуренция лишава българското кино от възможности за разпространение и показ. Промяната на механизмите на филмопроизводството отваря възможности към европейски фондове и същевремнно го лишава от източници на финансиране. Това налага спешно приемане на нормативна уредба, която да регламентира всички субекти, права и задължения на филмовия пазар.

• Мелтев, Михаил. Авторски права. Кино, телевизия - Бюлетин НСРТ, 2001, №11/12, 12-13.

Тревожна полемика за мястото на българското кино в контекста на разширяващия се телевизионен пазар в България като същностен дял от националната култура, необходимостта да се отстоява национална територия в световното аудиовизуално пространство, за да не губим своята идентичност в културното многообразие на обединена Европа и глобалното комуникационно общество. Обосновава се необходимостта от разглеждането на телевизията не само като печеливш бизнес, а и като културно влияние. В този смисъл тя има задължение към създаването на национални филми. Статията очертава дела ва БНТ във филмопроизводствотно и липсващото участие на комерсиалните ТВ организации в него. Тревожно е ниското присъствие и даже отсъствието на европийски и български произведения в прогамите им, особено в сравнение със сродни нам страни като Унгария, Чехия, Югославия. На този фон се очератва рамката на един национален модел за стимулиране на българското кино и авторите в аудиовизията.

• Мелтев, Михаил. Телевизионен продуцент. С.: НБУ, 1999. 150 с.

Монография, предназначена за специалисти и студенти в областта на телевизионното производство. В първата част се разглежда възникването, развитието и съвременното състояние на индустрията, структурата на локална телевизионна станция, програмиране и видовете телевизионно производство. Втората част е посветена на телевизионната продукция. В нея се проследяват етапите на програмното производство: развитие на проекта, предпродукция, продукция и постпродукция на програмата. В тази рамка са описани стандартните процедури, общата практика в чужбина и у нас и най-често възникващите проблеми от организационно, производствено и правно естество. Разглежда също и техническите и творчески аспекти на производството, разяснява мястото на членовете на продукционния и творчески екип и приноса му за продукцията. Разглеждат и проблемите на бюджета и финансирането на продукцията. Трудът има практическа насоченост и в този смисъл дефинира множесто понятия от професионалния речник на продуцента.

• Мелтев, Михаил. Кабелна телевизионна система в САЩ - структура, програмиране и финансиране. - Годишник на Департамент по масови комуникации, НБУ, 2000, 44-49.

Изследва опита на най-ранно възникналите кабелни системи – тези в САЩ – лицензиране, задължения на оператора, общински такси и регулативна база. Отделя се място на процеса на лицензиране и съдржанието на проекта и лицензията. Описва се организацията на кабелната телевизионна система според основните функции, необходими за изпълнение на целите й. Особен акцент е поставен на програмирането: разнообразието от програми и драстичните промени в програмните схеми вследствие на това, начина на струриране на каналите и подреждане на отделни предавания и продължителност на форматите. Анализират се и основните програмни източници и начини на заплащане. Финансирането е разгледано в два аспекта: приходоизточници и основни разходи. Разгледани са и основните видове кабелни системи: локална, регионална, мрежа, суперстейшън, спецканали и др.

• Мелтев, Михаил. Телевизията - модели и системи. - Годишник на Департамент по масови комуникации, НБУ, 1997, 8-15.

Обект на изследването са видовете телевизии, които са изкристализирали в историческото развитие на тази електронна медия. Основни критерии за систематизацията са: начина на разпространение на телевизионния сигнал, по начин на финансиране и програмни цели, по територия на покритие. Така съответно ТВ операторите съответно са: ефирни и кабелни; държавни, комерсиални и обществени; локални, регионални, национални и телевизионни мрежи. Текстът се спира подробно на всеки един от видовете като изследва причините за появата и делението, логиката на националните законодателства за налагане на определени задължения върху праграмите.

• Мелтев, Михаил. “Телевизия и рек/кет/лама”. - Четвърта власт, 1996, № 1, 29-35.

Полемичен текст, който се стреми да докаже необходимостта от приемането на принципите на обществената медия от Българската национална телевизия в началото на прехода. За целта се изследва модела на обществения оператор в съпоставка с практиката на БНТ. Липсата на регламент позволява продължаването на тоталитарни и корупционни практики, а навлизането на самофинансиращи механизми като рекламата и спонсорството се превръщат в комерсиализиращи елементи в програмата в ущърб на обществения интерес.