Електронен каталог

проф. д-р Христо Тодоров

Академична длъжност:
професор
Департамент:
Философия и социология
Телефон:
81 10 130
e-mail:
Приемно време:
Сряда 9:30-11:30 216 I Корпус
Четвъртък 13:00-15:00 216 I Корпус

Професионална автобиография:


I. Лични данни:

Име: Христо Петков Тодоров;

Дата на раждане: 8.8.1958;

Месторождение: София;

II. Образование, научни степени и звания, специализации:

Следване: 1979-1984 г. в СУ "Св. Климент Охридски";

Специалност: философия, дипломна работа Проблемът за времето във философията на Мартин Хайдегер;

Докторантура: 1985-1992 г.;

Научна степен: доктор по философия 1992 г., дисертация на тема "Съвременната философска херменевтика в Германия";

Научно звание: доцент от 1995 г., хабилитационен труд "Очерци по философия на историята".

Специализации: 1990-1991 Тюбинген, Германия и 1998-2000 Бохум, Германия (Хумболтов стипендиант).

III. Трудов стаж:

• 1984-1985 учител по философия в НГДЕК, София;

• 1985-1993 хоноруван преподавател по философия в НГДЕК, София;

• 1984-1986 хоноруван асистент по философия в Техническия университет, София;

• 1986-1995 асистент по история на философията в СУ Св. Климент Охридски;

• 1995-2003 доцент по история на философията в СУ "Св. Кл. Охридски";

• 1996-2002 заместник-директор на Института за немски социални и хуманитарни науки Германикум в СУ Св. Климент Охридски.

• 1995, 1998, 2001, 2002 гост-доцент по философия в Нов български университет, София.

• 1995-2001 гост-доцент по философия в Пловдивския университет Паисий Хилендарски;

• 2001-2002 гост-професор в Европейския университет Виадрина във Франкфурт на Одер, Германия

• 2003 извънреден професор по философия в НБУ

IV. Участие в международни проекти:

• 1993-1994 "Философията в Средна и Източна Европа" България/Унгария;

• 1994-1998 "Интеркултурен диалог", България/Германия;

• 1994-1997 "Етически универсализъм" България/Германия;

• 1996-1998 "Рецепцията на философско-етическите идеи на 19 век в културното пространство на съвременна България"

• 2000-2002 “Медии и интеркултурна комуникация”, България/Германия.


Публикации:


Проф. д-р Христо Тодоров

СПИСЪК НА ПУБЛИКАЦИИТЕ

София, 16 юли 2018 г.

КНИГИ

1. 2011, Работа върху понятията, София.

2. 2001, Христоматия по немска философия – съставителство и предговор (в съавторство с Димитър Денков и Стилиян Йотов). София и Брауншвайг.

3. 1996, Очерци по философия на историята. София.

СТУДИИ И СТАТИИ

1. 2017, “Wozu ist Civic Education gut?” – Michel Spieker, Krassimir Stojanov (Hrsg.) Bildungsphilosophie: Disziplin – Gegenstandsbereich – Politische Bedeutung, Nomos Verlag.

2. 2017, „Раждането на херменевтиката от духа на Реформацията“ – сп. Християнство и култура бр. 10, с. 52-56.

3. 2017, „Космополитна демокрация – кой носи отговорност?“ – сп. Conservative Quarterly кн.3-4, София, с. 54-61.

4. 2017, „Донорството на органи – помощ или търговия?“ – сп. Български философски преглед кн.7, София, с. 18-27.

5. 2017, „Езикът като проблем“ – Васил Гарнизов (съст.) Векът на структурализма, Изд. на НБУ, с. 11-14.

6. 2016, „Ausdrucksfreiheit. Betrachtungen über den Roman Der menschliche Makel von Philip Roth“ – Henning Ottmann, Pavo Rarisic (Hrsg.) Demokratie und Öffentlichkeit. Geschichte – Wandel – Bedeutung, Nomos Verlagsgesellschaft Baden-Baden, S. 147-153.

7. 2015, „Философската херменевтика – минало и настояще“ – сп. Език и публичност кн. 2, бр. 1/ 2015, с. 3-35.

http://sophi.nbu.bg/js/backend/tiny_mce/plugins/ajaxfilemanager/upload/ezik%20i%20publichnost%20kn.%202.pdf

8. 2015, История на понятията“ – сп. Език и публичност кн. 4, бр. 3/ 2015, с. 3-20.

http://sophi.nbu.bg/js/backend/tiny_mce/plugins/ajaxfilemanager/upload/ezik%20i%20publichnost%20kn.4.pdf

9. 2015, „Оригинален опит върху философията на Декарт“ – сп. Български философски преглед кн. 5, София, с. 179-183.

10. 2015, „Разбирането като образователна цел“ – Веселина Василева, Георги Гочев (съст.) Разширяването на света. Изследвания в чест на професор Богдан Богданов, Изд. на НБУ, с. 519-527.

11. 2015, „Ausdrucksfreiheit vs. Politische Korrektheit. Betrachtungen über einen Roman“ – Мария Грозева, Николина Бурнева, Ренета Килева-Стаменова, Павлина Стефанова (съст.) Germanistik in Bulgarien Bd. 1, Изд. на НБУ София, с. 192-198.

12. 2014, „Die Globalisierung und die Sprache der Wissenschaft“ – In: Maria Grozeva-Minkova/ Boris Naimushin (Hrsg.) Globalisierung, interkulturelle Kommunikation und Sprache. Akten des 44. Linguistischen Kolloquiums 2009 in Sofia, Peter Lang Verlag, Frankfurt am Main, S. 31-39.

13. 2014, “Философът и загадката на здравето” – В: Ханс–Георг Гадамер, Загадката на здравето, София, с. 247-260.

14. 2013, „Политическа интеграция и солидарност в Европейския съюз” – В: Ивайло Знеполски (съст.) Дискурсът за Европа. Философски, икономически, политически ..., София, с. 61-74.

15. 2013, „Intégration politique et solidarité au sein de l’Union européenne” – In: Divinatio vol. 37. Sofia, p. 43-52.

16. 2013, „Hartmut Rosa über Entfremdung durch Beschleunigung“ – Divinatio vol. 37. Sofia, p. 239-241.

17. 2013, „Ново българско изследване върху философията на Хосе Ортега-и-Гасет” – В: Български философски преглед, кн. 3, София, с. 192-195.

18. 2013, „Преводът и формирането на философския език в България” – В: Български философски преглед, кн. 3, София, с. 89-109, в съавторство с Ясен Захариев.

19. 2013, “Un nuevo estudio búlgaro sobre la filosofía de José Ortega y Gasset (Lazar Koprinarov, El argumento de la libertad. La filosofía política de Ortega y Gasset)” – In: Revista de Estudios Orteuianos Nr. 27, Madrid.

20. 2012, “Томас Нейгъл и въпросите на философията” – В: Какво значи всичко това? Съвсем кратко въведение във философията, София 2012, с. 5-9.

21. 2011, „Ново мащабно изследване върху философията на Хайдегер” – В: Български философски преглед, кн. 1, София, с. 137-141.

22. 2011, „Многогласие и глухота в днешната българска философия” – В: Следва. Списание за университетска култура, бр. 25, София, с. 4-10.

23. 2011, „Авторитетът в условията на автономия” – В: Валентина Кънева (съст.) Автономия и биоетика, София, с. 13-22.

24. 2011, „Биографичният метод на Дилтай” – В: Георги Каприев (съст.) Nomina essentaint res в чест на проф. д. ф. н. Цочо Бояджиев (по повод неговата 60-годишнина), София, с. 481-498.

25. 2011, „Българските реформи и илюзиите на пряката демокрация” – В: Антоний Гълъбов (съст.) Право и политика: конституиране на демокрацията в Централна и Източна Европа, София, с. 109-114.

26. 2010, Предговор към Владимир Раденков: Есхатологията в мисленето на Карл Шмит и Валтер Бенямин, София, с. 7-10.

27. 2010, „Глобализацията и езикът на науката” – В: Известия на Хуманитарния департамент на Минно-геоложкия университет “Св. Иван Рилски” София т. 10, София, с. 63-73.

28. 2010, „Ни чул, ни разбрал. Някои черти на публичното общуване в България през 80-те” – В: Знеполски, Ивайло (съст.) Тоталитаризмите на ХХ век в сравнителна перспектива, София с. 239-247.

29. 2010, “On Authority” – In: Critique & Humanism, vol. 35, Special Issue, Challenges To Representative Democracy Today, pp. 127-135.

30. 2010, „Мартин Хайдегер: херменевтика на фактичността” – В: Градев, Владимир и Морис Фадел (съст.) На път към Хайдегер. София 55-76.

31. 2010, „За авторитета” – В: Социологически проблеми, Извънреден брой: Легалност и (не)легитимност на властта, с. 7-16.

32. 2010, „Намерения и обещания в политиката” – В: Критика и хуманизъм, кн. 32, с. 147-158.

33. 2010, „Историята като морална педагогика” – В: Знеполски, Ивайло (съст.) Между макроисторията и микроисторията или историята в множествено число. София, с. 227-238.

34. 2010, „Хобс и Русо за естественото състояние на човека” – В: Заимова, Рая; Николай Аретов (съст.) Природа и общество. Нови изследвания за Жан-Жак Русо. София, с. 11–18.

35. 2010, „Събития, действия, процеси” – В: Онтологични ситуации. Сборник доклади от конференция в чест на шестдесетгодишния юбилей на проф. Александър Андонов, София, с. 228–235.

36. 2009, „Учението на Калвин за държавата” – В: Годишник на Висшия евангелски богословски институт, т. 2, София, с. 29-36.

37. 2009, „Хари Франкфърт за свободата на волята” – В: Философски алтернативи, бр. 6, София, с. 39–40.

38. 2009, „Слабост на волята” – В: Християнство и култура бр. 10 (45), с. 79–86.

39. 2009, “Prognoses, Intentions, Promises” – In: Balkan Journal of Philosophy, vol. 1, No 1, pp.30–36.

40. 2009, “Цветан Тодоров – един моралистичен поглед към злото” – В: Атанасов, Стоян; Рая Кунчева, Мирослав Дачев (съст.) Цветан Тодоров – теоретик и хуманист, с. 243–252.

41. 2009, “Форумът ‘Софийски диалози’ за съвременната българска ситуация” – В: Критика и хуманизъм, кн. 29, бр. 1, с. 319–334.

42. 2009, “Историята като морална педагогика” – В: ЛИК, бр. 1, с. 9–11.

43. 2008, “Събития и процеси” – В: Известия на Хуманитарния департамент на Минно-геоложкия университет “Св. Иван Рилски” София т. 8, София, с. 39–46.

44. 2008, “Как мислим бъдещето?” – В: Християнство и култура бр. 10 (33), с. 44–54.

45. 2008, “Responsibilities of Contemporary Universities” – in: Critique & Humanism, vol. 26, Special Issue Philosophy of Education and Educational Practice. Core Values of Liberal Education, Sofia, pp. 25-42.

46. 2008, “Изкушенията на свободната инициатива” – в: Атанас Стаматов, Нина Димитрова, Христо Тодоров, Добрин Тодоров, Ясен Захариев. Философският ХХ век на България, т. Философската публичност, София, с. 400-409.

47. 2007, “Употреби на традициите в епохата на глобализацията” – в: Ивайло Знеполски (съст.) In memoriam Жан Бодрияр. Глобализацията като културен шок, София, с. 127-140.

48. 2007, „Мартин Хайдегер – херменевтика и онтология“ – в: Валентин Канавров, Веселин Петров, Димитър Цацов, Любен Сивилов, Николай Турлаков, Христо Тодоров (съст.) Онтологията през ХХ век, Велико Търново, с. 121-146

49. 2007, “Райнхарт Козелек за историята на историческите понятия” – в: Райнхарт Козелек. Студии по история на понятията, София, с. 5-28.

50. 2007, “Usages des traditions a l’époque de la mondealisation” – in: Divinatio vol. 25. Sofia, p. 75-84.

51. 2007, “Eine beeindruckende Erfolgsgeschichte (25 Jahre Wissenschaftskolleg zu Berlin)“ – in: Divinatio vol. 25. Sofia, p. 259-263.

52. 2007, “’Има науки, надарени с вечна младост ...’ Веберовият отговор на ‘кризата на историзма’” – в: Социологически проблеми, кн. 1-2, с. 153-164.

53. 2007, “Tolérance et raison” – in: Sébastien Charles (ed.), Repenser la tolerance en contexte multipolaire. Histoires, raisons, enjeux, limites, Sofia, p. 88-98.

54. 2006, “Гражданското образование и авторитетът на политиката” – в: Морал, етика и гражданско възпитание в образователния процес, София, с. 38-41.

55. 2006, “Интелектуална сила и лично присъствие. Макс Вебер в спомена на Карл Льовит” – в: Социологически проблеми, кн. 3-4, с. 106-113.

56. 2006, “Какво е допустимо да се прави с ембриони? Германският случай” – в: Социологически проблеми, кн. 1-2, с. 229-242.

57. 2006, “Семинарът ‘Науката – разбирана и правена’ – какво искаме да постигнем” – в: Следва, кн.16, с. 17-19 (в съавторство с Орлин Тодоров).

58. 2006, “Съвременната политика между насилието и признаването” – в: Ивайло Знеполски (съст.) Около Чарлз Тейлър. Религия и политика и безпокойствата на модерността, София, с. 205-219.

59. 2006, “Свобода и/или справедливост. Критичен коментар към ‘Справедливост и комуникативна свобода’ на Аксел Хонет” – в: Критика и хуманизъм, кн. 22, с. 33-39.

60. 2006, “Философията и мисленето за паметта” – в: Орлин Тодоров (съст.). Памет, идентичност, съзнание, София, с. 93-101.

61. 2006, “Sobre la enajenacion de las ciencias humanisticas del mundo. Reflexiones sobre Auto de fe, de Elias Canetti”. – In: Maria Fernanda Herera, Patricio Brickle, César (Editores). Dialogo intercultural. Primer encuentro academico Chile – Bulgaria, Sofia, p. 283-290.

62. 2005, „Kölcsönhatások“ – in: Pro filosophia füzetek 44, Budapest, p. 237-249.

63. 2005, “Толерантност и признаване – едно сложно отношение” – в: Известия на Хуманитарния департамент на Минно-геоложкия университет “Св. Иван Рилски” София т. 5, София, с. 86-95.

64. 2005, “Воля за диалог. Морални измерения на диалогичността” – в: Диалог & Култура. Тринадесета научна среща Варна 2005. Варна, с. 43-54.

65. 2005, “Bioethik unter den Bedingungen des Kommunismus – Fallbeispiel Bulgarien” – in: Ante Čovič/Thomas Sören Hoffmann (Hrsg.). Bioethik und kulturelle Pluralität. Die südosteuropäische Perspektive. Sankt Augustin, p. 245-254.

66. 2005, Die “Unantastbarkeit” des demokratischen Konsens – in: M. Rothe, H. Schröder (Hrsg.). Körpertabus und Umgehungsstrategien. Berlin, p. 107-120.

67. 2005, “Науката на Петер Кин. Върху романа ‘Заслепението’” – в: Панорама. Сто години от рождението на Елиас Канети. год. XXVI. София, с. 154-166.

68. 2005, „Les chemins de l’herméneutique philosophique (Boyan Znepolski, Paradigmes herméneutique)“ – in: Divinatio vol. 21. Sofia, p. 227-239.

69. 2005, “Проектът за философско образование в НБУ” – в: Философски алтернативи бр. 1. София, с. 95-102.

70. 2005, “Проблемът за отношението между хуманитарни науки и семиотика” – в: Даниела Колева, Майя Грекова (съст.). Културата:граници и съседства. София, с. 71-94.

71. 2004, “Кога му е добре на магарето или за състоянието на биоетиката в Южна и Югоизточна Европа” – в: Християнство и култура, кн. 12. София, с. 82-87.

72. 2004, „Begriffsgeschichte und Philosophie“ – in: Georgi Kapriev, Günter Mensching (Hrsg.). Die Geschichtlichkeit des philosophischen Denkens. Sofia, p. 175-183.

73. 2004, “Über die Funktion der Philosophie. Der Philosophiebegriff im Spätwerk Wilhelm Diltheys“ – in: Synthesis Philosophica vol. 38. Zagreb, p. 491-504.

74. 2004, “Бернхард Валденфелс: предизвикателствата на чуждото” – в: Иванка Райнова, Петър Димитров, Георги Ангелов (съст.). Пътищата на философията в съвременния свят. София, с. 44-54.

75. 2004, “Бащинство и каузалност” – в: Недялка Видева, Цочо Бояджиев, Стоян Асенов (съст.). Философски семинари Гьолечица – 20 години. София, с. 197-206.

76. 2004, “Памет за несвободата” – в: Ивайло Знеполски (съст.). Около Пиер Нора. Места на памет и конструиране на настоящето. София, с. 145-157.

77. 2004, “Notizen zum heutigen Stand der Philosophie in Bulgarien – anhand einiger Fachzeitschriften“ – in: Georgi Kapriev (Hrsg.). Philosophie in Südosteuropa. Sofia, p. 17-45.

78. 2003, “Кой, кога и как преработва миналото?” – в: Ивайло Знеполски (съст.). Около Райнхарт Козелек. Историческо време и темпоралност. София, с. 364-384.

79. 2003, “Гражданското образование като политически проблем” – в: Критика и хуманизъм кн. 15. София, с. 83-88.

80. 2003, “Католически позиции в съвременния биополитически дебат в Германия” – в: Християнство и култура кн. 7. София, с. 100-107.

81. 2003, „Der Mut zum Ja-Sagen“ – in: Dominic Busch, Igor Panasiuk, Hartmut Schröder (Hrsg.). Medientransformationsprozesse, gesellschaftlicher Wandel und Demokratisierung in Südosteuropa. Frankfurt a. M., p. 105-111.

82. 2003, “Some Observations on the Representation of Bulgarian Humanities on the Internet” – in: Orlin Spassov, Hristo Todorov (ed.). New Media in Southeast Europe. Sofia, p. 100-117.

83. 2003, “Биополитика и демократичен консенсус” – в: Демократически преглед кн. 51. София, с. 61-74.

84. 2003, „Elias Canetti über die blendende ‚Weltfremdheit‘ der Geisteswissenschaften“ – in: Divinatio vol. 17. Sofia, p. 191-212.

85. 2002, “Езикът като игра. Витгенщайн и Гадамер за езика” – в: Жана Дамянова (съст.), Ars Inveniendi. Изследвания в чест на проф. Ивайло Знеполски. София, с. 167-180.

86. 2002, „Eine Theorie der Anerkennung und die Gerechtigkeit (Axel Honneth, Das Andere der Gerechtigkeit. Aufsätze zur praktischen Philosophie)“ – in: Divinatio vol. 15. Sofia, p. 219-228.

87. 2001, “Грижа за традициите” – в: Социологически проблеми кн. 1-2. София, с. 56-64.

88. 2001, “История, историчност, историзъм” – в: Ивайло Знеполски (съст.). История, разказ памет София, с. 79-98.

89. 2001, “Strates du temps, effets d’accélération (Reinhart Koselleck, Zeitschichten. Studien zur Historik)” – in: Divinatio vol. 13. Sofia, p. 283-287.

90. 2001, “За функцията на философията” – в: Вилхелм Дилтай. Същността на философията. София, с. 5-22.

91. 2000, “Хумболтовите принципи и реформата на съвременния университет” – в: Критика и хуманизъм кн. 8. София, с. 39-54.

92. 1999, “Die Herausforderung des Fremden“ – in: Divinatio vol. 10. Sofia, p. 149-170.

93. 1998, “Säkularisation, Vernunft, Toleranz“ – in: Germanica. Jahrbuch für deutschlandkundliche Studien 5. Jg. Sofia, p. 27-34.

94. 1998, “Върху непроницаемостта на социално-историческите понятия” – в: Ивайло Знеполски (съст.). Пол Рикьор. Философията пред предизвикателствата на промените. София, с. 56-71.

95. 1998, “Moral Insensitivity and Moral Hypersensutivity to Politics” – in: David C. Durst, Alexander L. Gungov, Maria Dimitrova, Borislava V. Vassileva (Ed.). Ressurecting the Phoenix. Sofia, p. 64-68.

96. 1998, “Geschichtlichkeit, Geisteswissenschaften und Philosophie bei Wilhelm Dilthey“ – в: Осмисленост, смисъл, опосредстваност. София, с. 82-91.

97. 1997, “Жизненият свят на българина между двете световни войни” – в: Атанас Натев, Федя Филкова (съст.). Aneignung und Emanzipation. Einleitende Forschungen über die deutsche Kultur in Bulgarien. София, с. 289-303 (в съавторство с Майя Грекова и Колю Коев).

98. 1997, “Общочовешките ценности и философско-етическото образование в България” – в: Социологически проблеми кн. 3. София, с. 141-150 (в съавторство с Атанас Стаматов и Недялка Видева).

99. 1997, “The Alien, Interculturality, Intercultural Education“ – in: Alexander Andonov, Plamen Makariev (ed.). Intercultural Education. Studies&Exercises. Sofia, p. 49-58.

100. 1997, “Послеслов” – в: Х.-Г. Гадамер. Истина и метод. Плевен, с. 681-704. (в съавторство с Димитър Денков).

101. 1996, “Послеслов” – в: Е. Канети. Маси и власт. София, с. 481-490.

102. 1996, “’Секуларизацията’ като категория на модерното историческо съзнание” – в: Социологически проблеми кн. 3. София, с. 17-25.

103. 1995, “Е. Касирер: Философия на символните форми” – в: Ернст Касирер. Есе за човека. София, с. 379-397.

104. 1994, “Гадамер за историята” – в: Ханс-Георг Гадамер. История и херменевтика. София, с. 7-32.

105. 1994, “Drei Fälle öffentlicher Darstellung der Philosophie: Weber, Heidegger, Jaspers“ – in: Mesotes. Zeitschrift für philosophischen Ost-West-Dialog vol. 1 (Rhetorik). Wien, p. 16-22.

106. 1994, “Херменевтиката е ...” – в: Литературата кн.1. София, с. 96-105.

107. 1993, “Gewalt der Toleranz und Toleranz der Gewalt“ – in: Mesotes. Zeitschrift für philosophischen Ost-West-Dialog vol. 4 (Liberalismus). Wien, p. 558-565.

108. 1993, “Изгонването на поетите” – в: Политически изследвания кн. 3. София, с. 3-7.

109. 1992, “Херменевтически поглед върху историята” – в: Философски алтернативи кн. 1-2. София, с. 10-13.

110. 1992, “Философията в Тюбинген” – в: Philosophia кн. 7/3. София, с. 83-85.

111. 1992, „Stunde der Bilanz?“ – in: Studia Culturologica vol. 1. Sofia, p. 103-106.

112. 1992, “Das Thema des Todes als Verbindungslinie zwischen Kirkegaard und Jaspers“ – in: Soeren Kirkegaard. Philosoph, Schriftsteller, Theologe. Sofia, p. 41-49.

113. 1989, “Проблемът за времето във философията на Мартин Хайдегер” – в: Философска мисъл кн. 12. София, с. 23-29.

114. 1988, “Херменевтическото ‘обновление’ на философията” – в: Ново време кн. 2. София, с. 114-125.

РАДИОБЕСЕДИ

1. Октомври 1991 – май 1992, от цикъла “Философи на ХХ век” – 4 лекции излъчени по програма ‘Знание” на БНР.

2. Октомври 1992 – януари 1993, “Философия на историята” – цикъл от 15 лекции излъчени по програма “Знание” на БНР.

ПРЕВОДИ

A. КНИГИ

1. 2007, Райнхарт Козелек. Студии по история на понятията. София.

2. 2002, Райнхарт Козелек. Пластове на времето. София.

3. 2001, Вилхелм Дилтай. Същността на философията. София.

4. 1994, Ханс-Георг Гадамер. История и херменевтика. София.

5. 1994, Карл Ясперс. Въведение във философията. София.

6. 1993 и 1999, Мартин Хайдегер. Същности. София (заедно с Димитър Денков).

7. 1990, Петер Сонди. Теория на модерната драма. София.

Б. СТУДИИ И СТАТИИ

1. 2011, Красимир Стоянов. „Критика на идеологията отвъд патернализма. Към ново разбиране на една основна категория на критическата теория” – В: Знеполски, Ивайло (съст.) Около Люк Болтански и Аксел Хонет. Комплексното общество. Криза на критическите практики и на критическата теория, София, с.385-400.

2. 2011, Мартин Хартман. „Способност за въображение, съчувствие и критика. Размишления във връзка с Адам Смит” – В: Знеполски, Ивайло (съст.) Около Люк Болтански и Аксел Хонет. Комплексното общество. Криза на критическите практики и на критическата теория, София, с. 83-112.

3. 2010, Ханс- Ерих Бьодекер. „Биографията: изследване на частен случай” – В: Знеполски, Ивайло (съст.) Между макроисторията и микроисторията или историята в множествено число. София, с. 155-182.

4. 2010, Юрген Шлумбом. „Глобални тези и микрокритики. Към демографско-икономическата система на прединдистриална Европа” – В: Знеполски, Ивайло (съст.) Между макроисторията и микроисторията или историята в множествено число. София, с. 81-100.

5. 2010, Юрген Кока „Социалната история между микроисторията и глобалната история” – В: Знеполски, Ивайло (съст.) Между макроисторията и микроисторията или историята в множествено число. София, с. 31-46.

6. 2009, Хари Г. Франкфърт. „Свободата на волята и понятието за личност”, в: Философски алтернативи, бр. 6, София, с. 26-38.

7. 2008, Петер Бири. “Какво е да си образован?” – в: Известия на Хуманитарния департамент на Минногеоложкия университет “Св. Иван Рилски” София т. 8, София, с. 66-74.

8. 2004, Райнхарт Козелек. „Съществува ли колективна памет“ – в: Ив. Знеполски (съст.). Около Пиер Нора. Места на памет и конструиране на настоящето. София, с. 36-44.

9. 2004, Алайда Асман. “Места на памет между триумфа и травмата” – в: Ив. Знеполски (съст.). Около Пиер Нора. Места на памет и конструиране на настоящето. София, с. 173-187.

10. 2003, Райнхарт Козелек. “Повтарящи се структури в историята” – в: Ив. Знеполски (съст.). Около Райнхарт Козелек. Историческо време и темпоралност. София, с. 25-46.

11. 2003, Хайнц Дитер Китщайнер. “Степените на модерността” – в: Ив. Знеполски (съст.). Около Райнхарт Козелек. Историческо време и темпоралност. София, с. 225-264.

12. 2003, Райнхарт Козелек. “История на понятията и социална история” – в: Известия на хуманитарния департамент на Минно-геоложкия университет “Св. Иван Рилски” том III. София, с. 68-98.

13. 2001, Хайнц-Дитер Китщайнер. “Против постмодерното фрагментаризиране на историята – за един нов ‘голям разказ’ (тезиси)” – в: Ив. Знеполски (съст.). История, разказ, памет. София, с. 56-78.

14. 2001, Йорн Рюзен. “Може ли вчерашният ден да стане по-добър? Върху преобразуването на миналото в история” – в: Ив. Знеполски (съст.). История, разказ, памет. София, с. 151-177.

15. 2000, Ханс-Клаус Койл. “Субективност и интерсубективност. Към понятието свобода у Кант и Хабермас” – в: Ив. Знеполски (съст.). Около Хабермас. Нормативността в модерните общества и идеята за справедливостта, София, с. 293-325.

16. 1995, Фридрих Шлайермахер. “Мисли по повод на немските по дух университети с приложение относно един нов университет” – в: П. Бояджиева (съст.). Измерения на университетската идея. София, с. 135-227.

17. 1995, Ханс-Георг Гадамер. “Идеята за университета – вчера, днес, утре (1985)” – в: П. Бояджиева (съст.). Измерения на университетската идея. София, с. 392-411.

18. 1995, Герт Хумел. “Паул Тилих (1886-1965)” – в: Паул Тилих. Мъжеството да бъдеш. София, с. 5-20.

19. 1994, Ханс-Георг Гадамер. “Текст и интерпретация” – в: Литературата кн. 1. София, с. 23-49.

20. 1993, Рудолф Бултман. “Проблемът на херменевтиката” – в: Philosophia кн. 8. София, с. 8-14.

21. 1993, Мартин Хайдегер. “Същността на философията” – в: М. Димитрова (съст.). Европейски екзистенциалисти. София, с. 5-12.

22. 1993, Карл Ясперс. “Размишления върху меродавните хора” – в: М. Димитрова (съст.). Европейски екзистенциалисти. София, с. 13-26.

23. 1993, Едмунд Хусерл. “Философията като строга наука” – в: Философски преглед кн. 2/1992 и кн. 1-2/1993, София, с. 73-94 и 113-137; Едмунд Хусерл. Философията като строга наука. София 2004.

24. 1993, Хелмут Шелски “За стабилността на институциите и в частност на конституциите” – в: Ив. Стефанов, Д. Гинев (съст.). Идеи в културологията т. 2. София, с. 750-777.

25. 1992, Мартин Хайдегер. “Платоновото учение за истината” – в: Л.Сивилов (съст.). Теории за истината. София, с. 440-463.

26. 1990, Ото-Фридрих Болнов. “Какво означава да се разбира един писател по-добре, отколкото той сам е разбирал себе си?” – в: Прочее бр. 1/90. София, с. 219-237.

27. 1990, Ханс Алберт. “Наука, технология, политика” – в: Л. Сивилов (съст.). Практиката. София, с. 113-132.

НАУЧНА И ЕЗИКОВА РЕДАКЦИЯ

А. КНИГИ

1. 2010, Ханс Майер, Хорст Денцер (съст.). Класици на политическото мислене т. 2. София.

2. 2009, Ханс Майер, Хорст Денцер (съст.). Класици на политическото мислене т. 1. София.

3. 2004, Юрген Хабермас. Бъдещето на човешката природа. Стара Загора.

4. 2004, Робърт Пол Улф. За философията. София.

5. 2002, Хусерл, Едмунд. Кризата на европейските науки и трансценденталната феноменология.

6. 2001, Емерих Корет, Харалд Шьондорф. Философия XVII и XVIII век. София.

7. 1999, Юрген Хабермас. Морал, право и демокрация. София.

8. 1999, Теодор Адорно, Макс Хоркхаймер. Диалектика на Просвещението. София.

9. 1998, Вилхелм Дилтай. Философия на светогледите. София.

10. 1998, Димитри Гинев (съст.). Homo culturalis. Идеи в културологията т. 3. София.

11. 1997, Ханс-Георг Гадамер. Истина и метод. Плевен.

12. 1996, Елиас Канети. Маси и власт. София.

13. 1996, Ернст Касирер. Есе за човека. София.

14. 1996, Юрген Хабермас. Структурни изменения на публичността. София

15. 1994, Етиен Жилсон, Филотеус Бьонер. История на християнската философия. София.

16. 1994, Фридрих Шлайермахер. Речи за религията. София.

Б. СТУДИИ И СТАТИИ

1. 1993, Мартин Хайдегер. “Наука и осмисляне” – в: Ив. Стефанов, Д. Гинев (съст.). Идеи в културологията т. 2. София, с. 173-209.

2. 1993, Пол Рикьор. “Текстът като модел: херменевтичното разбиране” – в: Ив. Стефанов, Д. Гинев (съст.). Идеи в културологията т. 2. София, с. 282-321.

3. 1993, Макс Вебер. “Теория за степените и посоките на религиозното отхвърляне на света”. – в: Ив. Стефанов, Д. Гинев (съст.). Идеи в културологията т. 2. София, с. 432-476.

4. 1993, Теодор Адорно. “Култура и администрация” – в: Ив. Стефанов, Д. Гинев (съст.). Идеи в културологията т. 2, София, с. 657-689.

5. 1993, Паул Файерабенд, “Из ‘Науката като изкуство’” – в: Ив. Стефанов, Д. Гинев (съст.). Идеи в културологията т. 2. София, с. 901-917.

6. 1990, Юрген Хабермас. “Догматизъм, разум и решение” – в: Л. Сивилов (съст.). Практиката. София, с. 86-112.

Курсове от текущия семестър: