LAWN705 Упражнения по Наказателно право
Анотация:
Упражненията по Наказателно право имат за цел да улеснят студентите при възприемането и овладяването на наказателноправната проблематика. В рамките на двусеместриалния курс се изучават основните категории и институти на наказателното право; видове престъпления и наказанията за тях. Използваните подходи за постигане тези знания и умения за практическото им приложения за следните: проверка на знанията чрез устно събеседване по конкретни въпроси от тематичния план и тестове; задаване на домашни работи; самостоятелно писмено и устно решаване на казуси. Поставят се и групови задания с цел да се развият уменията за работа в екип.
Преподавател(и):
доц. Ралица Костадинова д-р
Описание на курса:
Компетенции:
Успешно завършилите курса студенти притежават:
1)знания по основни проблеми на наказателното право общата част на наказателното право и неговите институти; познание за правната уредба;
2)умения да дефинират основни наказателноправни понятия; да разграничават различните видове престъпления; да дават вярна правна квалификация; да работят с нормативни актове; да решават реални казуси.
Предварителни изисквания:
-знания в областта на обща теория на правото, административно право и процес
-записан/акредитиран лекционен курс LAWN705 Наказателно право
Форми на провеждане:
Редовен
Учебни форми:
Упражнения
Език, на който се води курса:
Български
Теми, които се разглеждат в курса:
ОБЩА ЧАСТ
1. ПОНЯТИЕ ЗА БЪЛГАРСКОТО НАКАЗАТЕЛНО ПРАВО. Същност: определение и особености на българското наказателно право; основни начала на наказателната политика и основни принципи на наказателното право. Отграничение на наказателното право от сродни правни отрасли. Неговото място в системата от мерки за предотвратяване и ограничаване на престъпленията.
2. НАКАЗАТЕЛНОПРАВНА НАУКА. Задачи на наказателноправната наука. Предмет, теоретичност и метод на тази наука. Особености на наказателноправната наука.
3. УСТАНОВЯВАНЕ И РАЗВИТИЕ НА БЪЛГАРСКОТО НАКАЗАТЕЛНО ПРАВО. Развитие на наказателното право – изграждане елементите на общата и особената част на българското наказателно право. Наказателният закон от 1951 г. и неговото значение за оформяне в НК през 1956 г. Завършване на наказателната кодификация – новият НК от 1968 г. Следващи изменения и допълнения.
4. ЗАКОНЪТ КАТО ИЗТОЧНИК НА НАКАЗАТЕЛНОПРАВНИ НОРМИ. Източници на наказателноправните норми. Законът и неговото значение за българското наказателно право. Наказателният закон и обективните обществени норми. Законоустановеност на престъпленията и наказанията по нашето право. Видове наказателни закони с оглед на обсега на тяхното съдържание и значението на наказателната кодификация.
5. ВИДОВЕ И СТРУКТУРА НА НАКАЗАТЕЛНОПРАВНИТЕ НОРМИ. Норми на общата и норми на особената част. Видове норми на общата част. Норми на особената част и тяхната структура. Обществено-политически и правно-технически въпроси при формулиране на наказателноправните норми.
6. ТЪЛКУВАНЕ НА НАКАЗАТЕЛНОПРАВНИТЕ НОРМИ. Естество и задачи на тълкуването. Методи и способи на тълкуването. Видове на тълкуването с оглед на неговия обем и субект. Отношения на тълкуването към прилагането на наказателния закон по аналогия.
7. ДЕЙСТВИЕ НА НАКАЗАТЕЛНОПРАВНИТЕ НОРМИ ПО ВРЕМЕ. Влизане в сила и излизане от сила на наказателния закон и наказателноправните норми. Действие на наказателноправните норми по време (чл.2, ал.1). Проблемът за обратното действие на наказателноправните норми, обратно действие на по-благоприятния за дееца закон (чл.2, ал.2), определение за “по-благоприятен закон”.
8. ДЕЙСТВИЕ НА НАКАЗАТЕЛНОПРАВНИТЕ НОРМИ ПО МЯСТО. Принципи, възприети от НК в тази насока: териториален (чл.3, ал.1-2); личен (чл.4, ал.1); реален (чл.5); универсален (чл.6). екстрадиция на престъпници и право на убежище.
9. ФУНКЦИИ НА НАКАЗАТЕЛНИЯ ЗАКОН И НАКАЗАТЕЛНОПРАВНИТЕ НОРМИ. Превантивна функция на наказателния закон и наказателноправните норми. Общовъзпитателно и предупредително-възпиращо действие на наказателния закон. Регулираща функция наказателноправните норми.
10. СУБЕКТ НА ПРЕСТЪПЛЕНИЕТО. Понятие за субект на престъплението и мястото на съответните проблеми в общата част на наказателното право. Основни качества на субекта на престъплението (чл.31, ал.1). Допълнителни наказателноправни релевантни качества на субекта на престъплението.
11. ВМЕНЯЕМОСТ И НЕВМЕНЯЕМОСТ. Понятие за вменяемостта; предпоставки, значение. Невменяемост, критерии (чл.33, ал.1); причини за невменяемостта – психиатричен (медицински) критерий, психологически (юридически) критерий. Въпросите за т.нар. “пълна и частична невменяемост” и за “намалената” вменяемост. Психично разстройство след извършване на престъплението (чл.33, ал.2). Роля на съдебно-психиатричната експертиза при определяне на невменяемостта. Принудителни медицински мерки по отношение на невменяеми и наркомани (чл.34, чл.89-92).
12. МАЛОЛЕТНИ И НЕПЪЛНОЛЕТНИ. Значение на възрастта за наказателната отговорност (чл.32, ал.2-4; чл.60; чл.65). Законът за борба с противообществени прояви на малолетните и непълнолетните (ЗБППМН). Положение на малолетните; мероприятия по ЗБППМН, комисии, детски педагогически стаи; възпитателни училища и др. Наказателноправен режим на наказателноотговорните непълнолетни: ограничаване на наказателната отговорност и освобождаване от наказание (чл.60-65), цел и видове на наказанието на непълнолетните (чл.60; чл.62-65). Възпитателни и защитни мерки по отношение на наказателноотговорните непълнолетни.
13. ОБЩО ПОНЯТИЕ ЗА ПРЕСТЪПЛЕНИЕТО. Социална същност и обществено-историческа обусловеност на престъпленията. Определение на престъплението (чл.9, ал.1). Основни особености на престъплението, визирани от елементите на неговото понятие.
14. ОБЕКТ НА ПРЕСТЪПЛЕНИЕТО. Понятие за обект на престъплението. Обществено-политическо значение. Общ обект на престъплението. Специални обекти. Отношение между обект и предмет на престъплението.
15. СЪСТАВ НА ПРЕСТЪПЛЕНИЕТО. Понятие за състав на престъплението: неговото отношение към общото понятие за престъплението. Видове състави и видове признаци на състава на престъплението. Съставомерност на деянието.
16. ПРЕСТЪПЛЕНИЕТО КАТО ДЕЯНИЕ. Общахарактеристика на деянието; неговите елементи. Видове на деянието: действие и бездействие. Изпълнително деяние. Общественоопасни последици на деянието; престъпен резултат; видове престъпления с оглед на тези последици (резултатни престъпления и престъпления на просто извършване).
17. ПРИЧИННА ВРЪЗКА МЕЖДУ ПРЕСТЪПНО ДЕЯНИЕ И ОБЩЕСТВЕНО-ОПАСНИТЕ ПОСЛЕДИЦИ. Същност на отношението на причинност и неговото значение в наказателното право. Причинната връзка в конструкцията на престъплението. Причинната връзка при действието и бездействието.
18. ОБЩЕСТВЕНА ОПАСНОСТ НА ПРЕСТЪПНОТО ДЕЯНИЕ. Обществената опасност като основно качество на престъплението. Особености на обществената опасност на деянието и обстоятелствата, които я определят. Характер и степен на обществената опасност.
19. ПРОТИВОПРАВНОСТ НА ПРЕСТЪПНОТО ДЕЯНИЕ. Понятие за противоправност на престъпното деяние: начин на изразяване на наказателната противоправност в определението на престъплението (чл.9, ал.1). противоправност при действието и бездействието. Отношение на противоправността към обществената опасност и вината.
20. ОБСТОЯТЕЛСТВА, ИЗКЛЮЧВАЩИ ОБЩЕСТВЕНАТА ОПАСНОСТ И ПРОТИВОПРАВНОСТТА НА ДЕЯНИЕТО. Обща характеристика. Малозначителност на деянието (чл.9, ал.2). Неизбежна отбрана – предпоставки, превишаване пределите на неизбежната отбрана (чл.12). Крайна необходимост (чл.13). Други обстоятелства.
21. ВИНА. Понятие за вина. Вина и основание за наказателна отговорност. Схващания за вината. Форми на вината (чл.11). Отношение на вината към вменяемостта икъм обществената опасност.
22. УМИСЪЛ. Понятие; определение (чл.11, ал.2). психическо съдържание на умисъла. Видове: пряк и евентуален, други подразделения.
23. НЕПРЕДПАЗЛИВОСТ. Същност. Определение (чл.11, ал.3). Видове непредпазливост. Разлика между непредпазливост, евентуален умисъл и “случайно” (невиновно) деяние. Наказуемост на непредпазлимите деяния.
24. ИЗКЛЮЧВАЩИ ВИНАТА ОБСТОЯТЕЛСТВА. Грешка (чл.14), същност, наказателноправно значение. “Случайно” деяние (чл.15). Изпълнение на противоправна заповед (чл.16).
25. НАКАЗУЕМОСТ НА ДЕЯНИЕТО. Значение на елемента “наказуемост”. Принципът. Изключения от този принцип, наказуеми деяния по чл.9, ал.2, лични основания, изключващи наказуемостта, други изключения.
26. ВИДОВЕ ПРЕСТЪПЛЕНИЯ. Критерии за подразделяне на престъпленията (варианти на основните елементи на престъпленията, качества на субекта, начин на наказателното преследване и т.н.). Отделни видове престъпления съобразно тези критерии.
27. ДОВЪРШЕНО ПРЕСТЪПЛЕНИЕ. Понятие. Изпълнително деяние. Довършеност при различните видове престъпления. Стадии в развитието на умишлената престъпна дейност.
28. ПРИГОТОВЛЕНИЕ. Същност, обективни и субективни елементи (чл.17, ал.1), видове приготовителни действия. Отговорност за приготовление (чл.17, ал.2). Самоволен отказ при приготовление (чл.17, ал.3; чл.19).
29. ОПИТ. Същност. Обективни и субективни елементи (чл.18, ал.1). Разграничаване от довършеното престъпление и от приготовлението. Видове опит, наказуемост на опита (чл.18, ал.2). Самоволен отказ (чл.18, ал.3; чл.19). Особености при определяне на наказанието за опит (чл.58, т. “а)”).
30. СЪУЧАСТИЕ В ПРЕСТЪПЛЕНИЕТО. Същност, предпоставки и основания за отговорността на съучастниците. Основни форми на съучастие (чл.20), особени форми на задружна престъпна дейност. Различие на съучастието от допустителството и укривателството.
31. ИЗВЪРШИТЕЛСТВО И СЪИЗВЪРШИТЕЛСТВО. Извършителство – същност, отграничаване от помагачеството. Непосредствено и посредствено извършителство. Съизвършителство, обективни и субективни елементи, видове, наказуемост.
32. ПОДБУДИТЕЛСТВО. Същност, обективни и субективни елементи; начини и средстваза подбуждане. Разграничаване от интелектуалното помагачество.
33. ПОМАГАЧЕСТВО. Същност, обективни и субективни елементи. Видове помагачество. Отграничаване от укривателството. Наказуемост, особености при определяне на наказанието (чл.58, т. “б)”).
34. НАКАЗУЕМОСТ НА СЪУЧАСТНИЦИТЕ. Принципът относно наказуемостта на съучастниците (чл.21, ал.1). отговорност на съучастницитепри особени обстоятелства (чл.21, ал.2, 3 и 4). Особени правила при помагачеството (чл.58, т. “б)”). Самоволен отказ при съучастие (чл.22).
35. ЕДИНСТВО И МНОЖЕСТВО. Общи положения. Усложнена престъпна дейност – видове. Трайно (продължено) престъпление. Съставно, двуактно и многоактно престъпление. Продължавано престъпление.
36. СЪВКУПНОСТ НА ПРЕСТЪПЛЕНИЯ. Едно престъпление и множество престъпления, отграничаване на съвкупността на престъпленията от рецидива. Идеална съвкупност. Случаи на “привидна идеална съвкупност”. Реална съвкупност, случаи на “привидна реална съвкупност”. Наказуемост при съвкупности на престъпления (чл.23-25).
37. РЕЦИДИВ. Отграничаване на рецидива при съвкупността на престъпления. Видове рецидив. Общ и специален (“повторност” – чл.28), рецидив преди и рецидив след изтърпяване на наказанието за предходното престъпление (чл.27, ал.3 и ал.1; 2). Опасен рецидив (чл.29-30), случаи, режим (вж. чл.27, ал.2; чл.48, ал.1; чл.70, ал.2).
38. ПОНЯТИЕ, ОСНОВАНИЕ И ЦЕЛИ НА НАКАЗАНИЕТО. Същност на наказанието и неговата социална природа. Историческа обусловеност на формите на наказанието и тяхната служебна роля.
39. НАКАЗАНИЕТО ПО БЪЛГАРСКОТО НАКАЗАТЕЛНО ПРАВО. Принципи във връзка с наказанието по нашето право (чл.35), диференциация на наказаталената отговорност. Цели на наказанието (чл.36). Отношение на наказанието към други мерки за държавна принуда и към мерките за обществено въздействие и възпитание по ЗБППМН. Отношение към мерките по чл.53-НК.
40. СИСТЕМА НА НАКАЗАНИЯТА ПО БЪЛГАРСКИЯ НК. Обществено-политическо значение на системата на наказанията. Отношение между наказанието “лишаване от свобода” и наказанията без лишаване от свобода. Видове наказания по НК (чл.37). Наказания, които могат да се налагат на непълнолетни (чл.62).
41. ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА И ДОЖИВОТЕН ЗАТВОР. Обща характеристика на лишаването от свобода. Обществено-политическо значение на ограничаване неговото приложно поле, значението на алтернативното предвиждане на наказания без лишаване от свобода (чл.39-41). Режим на това наказание и регулиране на неговото изпълнение. Краткосрочно лишаване от свобода. Доживотен затвор (чл.38, 38а).
42. НАКАЗАНИЯ БЕЗ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. Характер и обществено-политическо значение на тези наказания. Видове наказания – чл.37, т.2-11; чл.43-52. Отделните наказания по тази категория. Пробация (чл.42а – 43 а). Имуществени наказания – конфискация (чл.44-46) и глоба (чл.47). Лишаване от различни права – чл.37, т.6-10 и чл.49-51. Обществено порицание – чл.52.
43. ОПРЕДЕЛЯНЕ НА НАКАЗАНИЕТО. Значение на правилното и законосъобразно определяне на наказанието в отделните случаи, ролята на съда. Принципи за определяне на наказанието (чл.54). Определяне на наказанието при опит и съучастие (чл.58). Особени правила за непълнолетните (чл.63).
44. ИНДИВИДУАЛИЗАЦИЯ НА НАКАЗАНИЕТО. Същност и значение на индивидуализацията на наказанието като основен принцип на неговото определяне (чл.54). Смекчаващи и отегчаващи обстоятелства (чл.54 и 56). Положение при изключителни и многобройни смекчаващи обстоятелства (чл.55) и при алтернативни и кумулативни санкции (чл.57).
45. ОСВОБОЖДАВАНЕ ОТ ИЗТЪРПЯВАНЕ НА НАЛОЖЕНОТО НАКАЗАНИЕ И ОТ НАКАЗАТЕЛНА ОТГОВОРНОСТ. Обществено-политическо основание и значение на пълното или частично неосъществяване на наказателна отговорност. Различия в хипотезите на освобождаване от изтърпяване на наложеното наказание (Гл.7) и на освобождаване от наказателна отговорност (Гл.8). Съществено място на тези хипотези в наказателноправната система (чл.1, ал.2).
46. УСЛОВНО ОСЪЖДАНЕ, ПРЕДСРОЧНО ОСВОБОЖДАВАНЕ, ПОМИЛВАНЕ Трите категории в случай на освобождаване от изтърпяване на наложеното наказание. Условно осъждане: същност, предпоставки, действие, значение (чл.66-68). Положения при непълнолетните (чл.69). Предсрочно освобождаване: същност, наказания, при които се прилага, предпоставки, действие, значение (чл.70-72), положение при непълнолетните (чл.73). Възпитателни грижи и надзор относно условно осъдените и предсрочно освободените (чл.67 и 73). Помилване: действие и значение (чл.74).
47. СЛУЧАИ НА ОСВОБОЖДАВАНЕ ОТ НАКАЗАТЕЛНА ОТГОВОРНОСТ. Освобождаване от наказателна отговорност на непълнолетни с прилагане на възпитателни мерки (чл.78 и 61 – ЗБППМН). Освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание (чл.78а).
48. ПОГАСЯВАНЕ НА НАКАЗАТЕЛНОТО ПРЕСЛЕДВАНЕ И НА ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА НАЛОЖЕНОТО НАКАЗАНИЕ. Причини за погасяване на наказателното преследване и на наложеното наказание (чл.79-83). Давност, спиране, прекъсване, “абсолютна давност” (чл.81, ал.3; чл.82, ал.4). Амнистия (чл.83), разлика от помилването (чл.74).
49. РЕАБИЛИТАЦИЯ. Същност на реабилитацията, действие, юридическо и обществено-политическо значение (чл.85). Видове реабилитация, случаи, предпоставки (чл.86, 87, 88а).
ОСОБЕНА ЧАСТ
1. ОБЩА ХАРАКТЕРИСТИКА НА ОСОБЕНАТА ЧАСТ НА БЪЛГАРСКОТО НАКАЗАТЕЛНО ПРАВО. Понятие за особената част на наказателното право, служебна роля, обществено-политическо значение на нейните норми. Обща характеристика на нормите на Особената част на НК, особености при формулиране на съставите, диференциацията на отговорността, особености във връзка със санкциите “лишаване от свобода” и наказанията без лишаване от свобода. Система и структура на Особената част на НК.
2. ОБЩА ХАРАКТЕРИСТИКА НА ПРЕСТЪПЛЕНИЯТА ПРОТИВ РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ. Същност, обективни и субективни особености; система на престъпленията по Гл.1 от Особената част на НК.
3. ИЗМЯНА. Обща характеристика и видове на престъпленията от този раздел. Отделни престъпления по чл.95, 96, 97, 97а.
4. ПРЕДАТЕЛСТВО И ШПИОНСТВО. Обща характеристика и видове престъпления против външната сигурност на републиката. Състави на предателските престъпления по чл.98-103. Шпионство – характеристика. Отношение към престъпленията против държавната тайна по чл.357 и сл.
5. ДИВЕРСИЯ И ВРЕДИТЕЛСТВО. Обща характеристика, отграничаване от престъпленията против собствеността и от тези против стопанската дейност. Състав: диверсия (чл.106), вредителство (чл.107).
6. ДРУГИ ПРЕСТЪПЛЕНИЯ ПРОТИВ РЕПУБЛИКАТА. Престъпленията по чл.108. Тероризъм (чл.108а). Организирана престъпна група (чл.109). Приготовление (чл.110).
7. ПРЕСТЪПЛЕНИЯ ПРОТИВ ЛИЧНОСТТА. Обща характеристика. Система на тези престъпления по НК.
8. ПРЕСТЪПЛЕНИЯ ПРОТИВ ЖИВОТА. Обща характеристика. Умишлено убийство – основни, квалифицирани, леко наказуеми случаи (чл.115-121). Непредпазливи убийства (чл.122-124). Особено значение на нормата на чл.123 и на предвидените в нея състави. Криминален аборт (чл.126). Участие в самоубийството на другиго (чл.127).
9. ПРЕСТЪПЛЕНИЯ ПРОТИВ ЗДРАВЕТО. Същност на телесните повреди. Видове телесни повреди (чл.128-134). Случаи на умишлени и непредпазливи престъпления от този вид. Особено значение на нормите на чл.134. Отговорност във връзка с венерическите заболявания (чл.135).
10. ЗЛЕПОСТАВЯНЕ. Основни белези на тази група престъпления. Разлика от убийството и телесната повреда. Анализ на престъпленията по чл.136, 137-141.
11. ОТВЛИЧАНЕ И ПРОТИВОЗАКОННО ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. ПРИНУДА. Обща характеристика. Основни и квалифицирани състави на отвличането и противозаконното лишаване от свобода (чл.142 и 142а). Принуда (чл.143). Задържане на заложник (чл.143а). Закана (чл.144).
12. ПРЕСТЪПЛЕНИЯ ПРОТИВ ЧЕСТТА. Обща характеристика. Обида и клевета – основни и квалифицирани случаи (чл.146-148).
13. РАЗВРАТ. Обща характеристика на половите престъпления; основни разграничения. Блудство (чл.149-150). Престъпни съвкупления и изнасилване (чл.151, 152, 153, 154). Сводничество (чл.155). Хомосексуализъм (чл.157). Трафик на хора (чл.159а и следв.).
14. ПРЕСТЪПЛЕНИЯ ПРОТИВ ПРАВАТА НА ГРАЖДАНИТЕ. Обща характеристика на разделите по Гл.ІІІ. Състави на престъпленията против националното и расово равенство, изповеданията, политическите и трудовите права на гражданите. Престъпления против интелектуалната собственост (чл.172а-174).
15. ПРЕСТЪПЛЕНИЯ ПРОТИВ БРАКА, СЕМЕЙСТВОТО И МЛАДЕЖТА. Престъпления при сключване на брак (чл.176-178). Многобрачие (чл.179). Нарушение на задължение за издръжка (чл.183). Обща характеристика и основни състави на престъпленията против младежта.
16. ПРЕСТЪПЛЕНИЯ ПРОТИВ СОБСТВЕНОСТТА. Обща характеристика, различие от стопанските престъпления. Обсег на нормите по Гл.V. Система на тези престъпления. Предвидените за тях наказания, диференциране на отговорността.
17. КРАЖБА. Обща характеристика и основни елементи (чл.194, ал.1). Квалифицирани и леконаказуеми случаи (чл.195-197; чл.194, ал.3).
18. ГРАБЕЖ. Основни състави (чл.198). Отношение към кражбата и към изнудването. Квалифицирани случаи (чл.199).
19. ДЛЪЖНОСТНО ПРИСВОЯВАНЕ. Обща характеристика на престъпните присвоявания и тяхното отношение към кражбата. Видове престъпни присвоявания по р-л ІІІ. Длъжностно присвояване: основни особености (чл.201), квалифицирани и леконаказуеми случаи (чл.202-205).
20. ОБСЕБВАНЕ. Отделни състави на тази подгрупа (чл.206-208). Отношение към кражбата и към длъжностните присвоявания.
21. ИЗМАМА, ИЗНУДВАНЕ И ВЕЩНО УКРИВАТЕЛСТВО. Измама, основни и квалифицирани състави (чл.208, 209-211, 213). Документна измама по чл.212. Изнудване – основни състави, отношение към измамата и грабежа. Вещно укривателство.
22. ДРУГИ ПРЕСТЪПЛЕНИЯ ПРОТИВ СОБСТВЕНОСТТА. Унищожаване и повреждане. Основни особености, състави (чл.216), отношение към безстопанствеността и към диверсията. Злоупотреба на доверие (чл.217), отношение към присвояването.
23. ОБЩИ СТОПАНСКИ ПРЕСТЪПЛЕНИЯ. Обща характеристика. Безстопанственост, основни особености и състави (чл.219). Неизгодна вредностна сделка (чл.220). Получаване и даване дар с оглед на издаване на стопански сведения в чужбина (чл.224). Нарушаване на ценовия режим (чл.225). Недобросъвестна конкуренция (чл.227).
24. ПРЕСТЪПЛЕНИЯ ПРОТИВ КРЕДИТОРИТЕ. Обща характеристика. Умишлен и непредпазлив банкрут (чл.227в, 227д). Други престъпления.
25. ПРЕСТЪПЛЕНИЯ В ОТДЕЛНИТЕ СТОПАНСКИ ОТРАСЛИ. Обща характеристика и видове на престъпленията по р-л ІІ на Гл.VІ. По-важни състави на престъпленията в областта на промишлеността (чл.228), търговията (чл.231-234б), горското стопанство (чл.235-236).
26. ПРЕСТЪПЛЕНИЯ ПРОТИВ МИТНИЧЕСКИЯ РЕЖИМ. Квалифицирана контрабанда. Обща характеристика, състави, санкции (чл.242). Други престъпления.
27. ПРЕСТЪПЛЕНИЯ ПРОТИВ ПАРИЧНАТА И КРЕДИТНАТА СИСТЕМА. Подправка на парични и финансови знаци (чл.243), други престъпления, свързани с такава подправка. Престъпление по отношение на валутни ценности и в банковата сфера (чл.250-252).
28. ПРЕСТЪПЛЕНИЯ ПРОТИВ ФИНАНСОВАТА, ДАНЪЧНАТА И ОСИГУРИТЕЛНАТА СИСТЕМИ. Обща характеристика. “Изпиране” на пари (чл.253). Престъпления в данъчната система (чл.255-257). Други финансови престъпления от тази глава.
29. ПРЕСТЪПЛЕНИЯ ПРОТИВ РЕДА НА УПРАВЛЕНИЕТО. Обща характеристика на престъпленията против дейността на държавни органи и обществени организации (Гл.VІІІ). Обща характеристика на престъпленията против реда на управлението; отношение към престъпленията по служба. Някои състави (чл.269, 271), престъпления във връзка с официални удостоверителни знаци (чл.276); престъпления във връзка с културните паметници; незаконно преминаване на границата (чл.279, 280).
30. ПРЕСТЪПЛЕНИЯ ПО СЛУЖБА. Обща характеристика, обект и субект на тези престъпления. Понятие за “длъжностно лице”, “орган на власт” и “представител на обществеността” (чл.93, т.1-3). Отграничаване от дисциплинарните нарушения. Общи престъпления по служба и специални длъжностни престъпления, същински и несъщински длъжностни престъпления. Нарушение и неизпълнение на служебни задължения, превишаване на власт и права (чл.282). Използване на служебното положение (чл.283). Издаване на служебна тайна (чл.284). Допустителство (чл.285). Други.
31. ПРЕСТЪПЛЕНИЯ ПРОТИВ ПРАВОСЪДИЕТО. Обща характеристика. Видове и система. Набедяване (чл.286), отношение към клеветата. Склоняване към нарушаване на длъжностни задължения във връзка с правораздаването (чл.289), лъжесвидетелстване (чл.290), лъжливо заключение (чл.291), хипотези на ненаказуемост (чл.292). Лично укривателство (чл.294).
32. ПОДКУП. Обща характеристика, пасивен подкуп, състави (чл.301-303), активен подкуп, състави (чл.304). особени случаи (чл.304а-304б). Сходни престъпления (чл.305-305а). Ненаказуеми случаи (чл.306). Провокация към подкуп (чл.307). Други състави.
33. ДОКУМЕНТНИ ПРЕСТЪПЛЕНИЯ. Обща характеристика, понятие за документ, видове документи, отношение към удостоверителните знаци. Видове и система на документните престъпления.
34. ОТДЕЛНИТЕ ДОКУМЕНТНИ ПРЕСТЪПЛЕНИЯ. Подправка на документ – състави (чл.308-310). Лъжливо документиране – състави (чл.311-313). Отношение към подправката на документи. Неистински документ и документ с невярно съдържание. Престъпно ползване на документи (чл.316-318). Компютърни престъпления (чл.319а и следв.).
35. ПРЕСТЪПЛЕНИЯ ПРОТИВ РЕДА И ОБЩЕСТВЕНОТО СПОКОЙСТВИЕ. Обща характеристика. Някои отделни престъпления: престъпни сдружения (чл.321 и 321а), самоуправство (чл.323), хулиганство (чл.325), незаконен хазарт (чл.327) и други.
36. ОБЩООПАСНИ ПРЕСТЪПЛЕНИЯ. Обща характеристика – обект, средства. Система на тези престъпления. Обща характеристика на престъпленията, извършени по общоопасен начин или с общоопасни средства – палеж, наводнение, взривяване и други. Престъпления по транспорта и съобщенията. Обща характеристика и основни състави на общоопасните престъпления против народното здраве.
37. ВОЕННИ ПРЕСТЪПЛЕНИЯ. Обща характеристика, обект и субект, отношение към престъпленияга против отбранителната способност на републиката по Гл.ХІІ. Система на военните престъпления. Военно престъпление и военно-дисциплринарно нарушение (чл.406, ал.3 и 4). Някои състави на характерни военни престъпления: престъпления против подчинеността и военната чест, отклонение от военна служба.
Литература по темите:
Владимиров, Румен. Костадинова, Ралица. Наказателно право в схеми и определения. Четвърто преработено издание, София, Сиела, 2017
Владимиров, Румен. Христова, Катина. Стефанов, Николай. Наказателно право. Обща част. Основни теоретични положения, тестове, казуси, съдебна практика. С. Сиела. 2009.
Гиргинов, Антон. Наказателно право на Република България. Особена част. Курс лекции. Второ основно преработено и допълнено издание, София, Софи-Р, 2005.
Гиргинов, Антон. Наказателноотговорни лица. Второ преработено и допълнено издание, София, Софи-Р, 2001.
Гиргинов, Антон. Неизбежна отбрана и крайна необходимост. С., Сиби, 1995.
Гиргинов, Антон. Теоретико-практически коментар на Наказателния кодекс на Република България. Обща част. Том 1, София, Софи-Р, 1999.
Гиргинов, Антон. Трайков, Здравко. Теоретико-практически коментар на Наказателния кодекс на Република България. Обща част. Том 2, София, Софи-Р, 2000.
Ненов, Иван. Наказателно право на Република България. Обща част. Нова редакция Ал. Стойнов. Кн.1.София, Софи -Р, 1992.
Ненов, Иван. Наказателно право на Република България. Обща част. Нова редакция Ал. Стойнов. Кн.2., София, Софи -Р, 1992.
Стойнов, Александър. Наказателно право. Обща част. Пробация. София, Сиела
Стойнов, Александър. Наказателно право. Обща част. София, Сиела, 2019.
Стойнов, Александър. Наказателно право. Особена част. Престъпления против собствеността. София, Сиела
Стойнов, Александър. Наказателно право. Особена част. Престъпления против правата на човека. София, Сиела
Средства за оценяване:
Есенен семестър
-Решаване на 3 казуса
-Решаване на 3 теста
Пролетен семестър
-Решаване на 3 казуса
-Решаване на 3 теста
Финално оценяване:
1. Решаване на 1 казус
2. 1 тест