PHIM017 Анализ на дискурса и архивни изследвания
Анотация:
Курсът ще представи и обоснове един от съвременните методи за емпирично социологическо изследване на езика (всекидневен, политически и научен): анализ на дискурса. По време на лекциите ще бъдат тематизирани основните елементи този качествен метод; неговите евристични възможности и познавателни ограничения; представителността и надеждността на изследователските резултати. Целта на курса е да формира специализирано знание у студентите и умение да се следва прецизна аналитична стратегия. Поредицата от лекции ще изгради кохерентна картина на изследователския процес, започвайки с генерирането на изследователски проблем и завършвайки с оценка на валидността и с представянето на аналитични резултати. Поредицата от семинари е организирана така, че да формира и упражнява практически умения за набиране на данни посредством анализ на дискурса и работа с текстове от архивни източници, както и да изгради способности за компетентен прочит на качествени данни. В хода на курса студентите провеждат учебно изследване по предварително съгласувана тема. Това е и курсовият им проект. Обобщаването и публичната презентация на резултатите от учебния изследователски проект представляват финалния изпит.

Преподавател(и):
проф. Мартин Канушев д-р
Описание на курса:
Компетенции:
Успешно завършилите курса студенти:
1) знаят:
• Студентите ще познават актуалните полета в съвременната социология, в които анализът на дискурса е релевантен и надежден изследователски метод. Те ще придобият системно знание за социологическата методология и ще изградят личностна чувствителност към социалната емпирия. Ще притежават редица компетентности относно предпоставките и ограниченията на архивните изследвания в социалните и хуманитарните науки.
2) могат:
• Студентите ще могат да формулират изследователски проблем; да напишат изследователски проект; да следват ясна аналитична стратегия; да набират информация чрез качествени методи; да четат критично социологически данни. Те ще притежават практически умения за анализ и интерпретация на публичните употреби на езика в българското общество. Ще усвоят емпирични техники за провеждане на емпирично социологическо изследване и ще изградят личностни умения за теренна работа.
Предварителни изисквания:
Да притежават бакалавърска степен по хуманитарна или социална специалност.
Форми на провеждане:
Редовен
Учебни форми:
Лекция
Език, на който се води курса:
Български
Теми, които се разглеждат в курса:
1. Социален и социологически проблем. Методологически принципи на не-съизмеримост. Релевантност на проблема. Генериране и представяне на научен проблем. Социални проблеми, социологически анализ и управленски решения.
2. Социологическото изследване. Изследователски проект и модел. Същност на изследователския процес. Изграждане на изследователски план: принципи, последователност, етапи. Ролята на гледната точка и спецификата на подхода.
3. Социологическата хипотеза. Подходи при дефиниране на проблемните ситуации. Определяне на целите, ограниченията и очакваните резултати на проекта. Приоритизиране на задачите. Анализ на информацията и формулиране на проблема.
4. Социологическото доказателство. Хипотеза, теза и заключение в социологията. Отношението между знание – истина. Видове доказателства и техните основания. Въпросът за изчерпателното доказателство. За „вътрешното убеждение” на учения.
5. Социални индикатори. Що е теоретичен модел? Предмет и обект на изследване. Операционализация на понятия. Разработване на понятийни и емпирични индикатори. Критерии за достоверност, логика и адекватност.
6. Качествени методи. Що е качествено изследване? Формулиране на хипотези. Елементи и планиране на изследователския процес. Разновидности в качественото изследване. Методи за набиране на емпирични данни.
7. Видове и ограничения на качествените методи. Проблемът за валидността и надеждността в качественото изследване. Възможности и граници на обобщението и екстраполацията. Наблюдение, интервю, фокус групи и експертни оценки.
8. Мястото на анализа на дискурса сред качествените методи. Формиране на понятието дискурс. Дискурс, знание, власт. Обществено производство на дискурс. Практики на разреждане и изключване. Дискурсивните правилности.
9. Език и дискурс. Нивата на езика в социалната ситуация. Перспективи към проблема за езика в качественото изследване. Как разбираме текст или разговор. Граници на интерпретацията. Анализ на разговори или анализ на текстове.
10. Порядъкът на дискурса. Разделящи практики. Процедури на отхвърляне. Истинен дискурс и периферни знания. Познаващият субект. Институционална поддръжка и контрол върху дискурса. Събитието и случайността. Коментар, автор, дисциплина.
11. Единствата на дискурса. Дискурсивните образувания. Образуването на обектите, изказните модалности, понятията и стратегиите. Какво представлява археология на знанието? Бележки и следствия. Дискурсивното разпределение.
12. Анализ на дискурса: методологически принципи. Принцип на преобръщането, на дисконтинуитета, на специфичността и на екстериорността. За общественото присвояване на дискурсите. Критика и генеалогия.
13. Що е дискурсивно събитие? Стратегически диспозитиви и властови отношения. Дискурсът като поредица от политически събития. Дискурсивни събития, елементи, отношения и функции. Археологическото описание. Наука и знание.
14. Изказът и архивът. Да определим изказа. Изказната функция. Описанието на изказите. Рядкост, външност, натрупване. Историческото a priori и архивът. Оригиналното и правилното. Противоречията. Сравнителните факти. Измененията и пробразуванията.
15. Архивни изследвания. Свидетелство, документ, архив. Архивът и неговата “биография”. Типове архивни източници. Археология и генеалогия на свидетелството. Свидетелството в съдебната и историческата практика.
Литература по темите:
А г а м б е н, Д. 2004. Homo Sacer. Критика и хуманизъм, София.
Антаки, Ч., М. Билиг, Д. Едуардс, Дж. Потър. 2008. Дискурс анализът означава извършване на анализ: критика на шест аналитични слабости. В: Найденова, В., М. Джамджиева, В. Стаевска (съст.). Качествени методи в социалните науки. УИ „Св. Кл. Охридски”, София.
Арент, Х. 2004. Айхман в Йеросалим: Бележки за баналността на злото. Сиела, София.
Бурдийо, П. 1993. Казани неща. СУ „Св. Кл. Охридски”, София.
Бурдийо, П. 1997. Практическият разум. Критика и хуманизъм, София.
Бъргър, П., Т. Лукман 1996. Социалното конструиране на реалността. Критика и хуманизъм, София.
Ван Дайк, Т. 2008. Дискурс анализът като идеологически анализ. В: Найденова, В., М. Джамджиева, В. Стаевска (съст.). Качествени методи в социалните науки. УИ „Св. Кл. Охридски”, София.
Гарфинкъл, Х. 2005. Изследвания по етнометодология. Критика и хуманизъм, София.
Гидънс, А. 2003. Социология. Прозорец, София.
Деянова, Л. (съст.) 2004. Социологията като шанс. Изток-Запад, София.
Дъглас, М. 2001. Как мислят институциите. Фама, София.
Дюркейм, Е. 1994. Избрано. Критика и хуманизъм, София.
Елиас, Н. 1999. Що е социология? Наука и изкуство, София.
Зимел, Г. 2002. Социология. Пик, Велико Търново.
Иновативна социология. 2007. СУ „Кл. Охридски”. София.
Кангилем, Ж. 1994. Нормално и патологично. УИ “Св. Климент Охридски”, София.
Канушев, М. 2008. Социалното конструиране на девиантния субект. Критика и хуманизъм, София.
Коев, К. 1985. “Приложението на метода: етнометодологическата перспектива към социалния свят”, В: Социологически проблеми кн. 2.
Коев, К. 1991. Метаморфозите на чужденеца. Наука и изкуство, София.
Лаш, С. 2004. Критика на информацията. Обсидиан, София.
Мендрас, А. 2002. Елементи на социологията. Прозорец, София.
Морган, Д. Л. 2008. Изследване чрез фокус групи: общ преглед. В: Найденова, В., М. Джамджиева, В. Стаевска (съст.). Качествени методи в социалните науки. УИ „Св. Кл. Охридски”, София.
Нойл - Нойман, Е. 2001. Спиралата на мълчанието. Люрен, София.
Норт, Д. 2000. Институции, институционална промяна и икономически отношения. ЛИК, София.
Силвърман, Д. 2008. Валидност и надеждност. В: Найденова, В., М. Джамджиева, В. Стаевска (съст.). Качествени методи в социалните науки. УИ „Св. Кл. Охридски”, София.
Стюарт, Д., П. Шамдасани. 2001. Фокус-групи. Теория и практика. София.
Файерабенд, П. 1996. Срещу метода. Наука и изкуство, София.
Фотев, Г. (съст.) 2005. Социология на отклоняващото се поведение. Просвета, София.
Фуко, М. 1992. Генеалогия на модерността. УИ “Св. Климент Охридски”, София.
Фуко, М. 1996. Археология на знанието. Наука и изкуство, София.
Фуко, М. 1997. Власт. Критика и хуманизъм, София.
Хабермас Ю. 1995. Структурни изменения на публичността. Наука и изкуство, София.
Шютц, А. 1999. Чужденецът. ЛИК, София.
Средства за оценяване:
1. УЧАСТИЕ В СЕМИНАРИ 50%
2. КУРСОВА РАБОТА/ПРОЕКТ 50%