Преподавател(и):

проф. Кольо Коев  д.н.

Описание на курса:

Компетенции:

1)знаят: Ще познават развитието на етнометодологията и анализа на разговори в отношението им към съвременното и традиционното социологическо знание и към най-новите социологически визии за социалния свят.

2)могат:

Да анализират всекидневни казуси;

Предварителни изисквания:
да са слушали курса "Съвременни социологически школи"

Форми на провеждане:
Редовен

Учебни форми:
Лекция

Език, на който се води курса:
Български

Теми, които се разглеждат в курса:

1. Езиковите игри на Л. Витгенщайн и проблемът за следването на правила във всекидневния живот от гледна точка на етнометодологията – 2 ч.

2. За понятието “етнометодология”. Етнонаука и етнометодология. Научен метод и етнометоди. Работата на съдебните заседатели като ключов случай на етнометодологическа работа – 2 ч.

3. Проблемът за т.нар member’s method: отвъд дихотомията „холизъм-индивидуализъм”. Политиката на етнометодологическо безразличие. Етнометодологическо безразличие и епохe - 2 ч.

4. Конкретни обичайни практики vs общество. „Безсмъртното обичайно общество” или снемане на противоположността между “микро” и “макро”– 2 ч.

5. Всекидневен език и компетентност на владеенето му. Взаимно признаване на компетентността. Въпросът за доверието – 2 ч.

6. Структура и функции на етнометодологическия експеримент – 2 ч.

7. Ключови теми в етнометодологията: описуемост, рефлексивност, индексичност - 2 ч.

8. Практическото социологическо мислене. Взаимно разбиране и неговата практическа обяснимост. Документален метод на интерпретация – 2 ч.

9. Праксеологическият обрат (в социологията) и етнометодологията като постаналитична стилистика на изследване. Общите корени на етнометодологията и на Анализа на разговори (АР): интерес към практиките на естествения език – 2 ч.

10. Формални структури на практическите действия. Индексични изрази и корективните усилия на логиката на науката. Формално-логически формулировки и формулировки в хода на обикновения разговор. „Членове” vs. индивидуални „деятели”. Говорене и разговор: разговорът като предмет за изследване на собствени основания. – 2 ч.

11. Научно и всекидневно описание: проблемът за възпроизводимостта. Описанията на членовете като социологически описания. Описателният наратив в качеството си на „произвеждаща машина” (productive machinery), неотделима от локалното производство на комуникативни действия – 2 ч.

12. Категоризирането като призма на социалното гледане: относно размяната на погледи. Какво знаем, когато твърдим, че „не знаем какво виждаме”? Машината за подразбиране (Inference making machine) – 2 ч.

13. Всекидневният разговор и неговата молекулярна сглобка. Правила на секвенцията. Молекулярната социология на Х. Сакс. Икономика на поемането на ред: права и задължения на поемане на ред в разговора. – 2 ч.

14. Двойките по съседство (adjacency pairs) или реципрочно организираните дискурсивни структури: поздрав и отвръщане на поздрава, въпроси и отговори, молба и отклик, покана и приемане/отхвърляне на поканата. Конститутивната роля на първия елемент в двойката – 2 ч.

15. Разделяне на пътищата между АР и етнометодологията. Късният АР като наука за интерактивното поведение, изследваща „систематиката” на разговора. Компетентност на „членовете” и компетентност на изследователите – 2 ч.

Литература по темите:

ОСНОВНА ЛИТЕРАТУРА:

Витгенщайн, Л. Философски изследвания. В: Избрани съчинения. Наука и изкуство, София, 1989.

Гарфинкъл, Х. Изследвания по етнометодология. ИК „Критика и хуманизъм”, София, 2005.

Гарфинкъл, Х., Харви Сакс. „За формалните структури на практическите действия”. Социологически проблеми, кн. 2, 1993 (Специален брой, посветен на етнометодологията).

Коев, К. Обречени на смисъл. Всекидневността като дискурсивни възможности. Изд. "Обсидиан". София, 2012.

Коев, К. „Описание и несигурност: социологическата релевантност на Хайдегеровото формално указване”. Социологически проблеми, кн. 1-2, 2008.

Коев, К. „Приложението на метода: етнометодологическата перспектива към социалния свят”. Социологически проблеми, кн. 3, 1985.

Псатас, Дж. „Етнометодологията като феноменологичен подход в социалните науки”. Социологически проблеми, кн. 2, 1993 (Специален брой, посветен на етнометодологията).

Сакс, Х. „Социологическото описание”. Социологически проблеми, кн. 2, 1993 (Специален брой, посветен на етнометодологията).

Сакс, Х. и Е. Шчеглов. „Отваряне на завършеците”. Социологически проблеми, кн. 2, 1993 (Специален брой, посветен на етнометодологията).

ПРЕПОРЪЧИТЕЛНА ЛИТЕРАТУРА:

Деянов, Д. „Логика на молекулярните перформативи и нормализация”. Критика и хуманизъм, кн. 17, бр. 1, 2004.

Деянов, Д. Увод в логиката и методологията на хуманитарните науки. Пловдив, Пловдивско университетско издателство, 2001.

Остин, Дж. Как с думи се вършат неща. ИК „Критика и хуманизъм”. София, 1996.

Петков, Т. „От Остин и Бурдийо към логиката на молекулярните перформативи”. Критика и хуманизъм, кн. 7, 2001.

Sacks, H. Lectures 1964-1965. Edited by Gail Jefferson. Kluwer Academic Publishers. Dodrecht/Boston/London, 1982.

Sacks, H. Notes on Methodology. In: Structures of Social Action. Studies in Conversational Analysis. Edited by J. Maxwell Atkinson and John Heritage. Cambridge University Press. Cambridge, 1984.

Sacks, H. On doing “Being Ordinary”. In: Structures of Social Action. Studies in Conversational Analysis.

Sacks, H. On the Analyzibility of Stories by Children. In: Directions in Sociolinguistics. The Ethnography of Communication. Edited by John J. Gumperz and Dell Hymes. Holt, Reinhart and Winston, Inc. New York, 1972.

Scheggloff, E. On Some Questions and Ambiguities in Conversation. In: Structures of Social Action. Studies in Conversational Analysis.

Sudnow, D. Temporal Parameters of Interpersonal Observation. In: Studies in Social Interaction. Edited by David Sudnow. The Free Press. New York, 1972.

Средства за оценяване:

реферат + разработване на собствен етнометодологически експеримент