Преподавател(и):

проф. Кристиян Хаджиев  д-р

Описание на курса:

Компетенции:

Успешно завършилите курса студенти:

1) знаят:

• основните параметри на фирмената култура, основните правила и механизми за управление на организацията

• съвременните измерения на концепциите за социалната отговорност

2) могат:

• да анализират фирмената култура като система от правила и норми, но и като инструмент за въздействие, който постоянно се променя и усъвършенства.

• да управляват културните промени в съвременните организации

Предварителни изисквания:
• Организационна култура, Основи на управлението, Организационно поведение, Основни знания по етика и психология на организацията .

Форми на провеждане:
Редовен

Учебни форми:
Лекция

Език, на който се води курса:
Български

Теми, които се разглеждат в курса:

1. Концепции за фирмената култура. Структура, функции и елементи на фирмената култура.

2. Модели на фирмената култура – Дийл и Кенеди, Харисън и Хенди, Хофстеде, Е. Шейн, Хемпдън – Търнър, Тромпенаарс и др.

3. Фирмената култура и организационното поведение. Външни и вътрешни детерминанти.

4. Мисия, ритуали и мотивация във фирмата. Мотивацията – същност, основни модели и теории. Какво означава да мотивираме в организацията чрез правилата и нормите на организацията?

5. Фирмена тайна и кодекс на поведение в организацията. Фирмена култура и бизнес среда.

6. Социална отговорност и управленска етика.

7. Имидж и организационна култура. Индикатори на фирмения имидж. Елементи, функции и “противоречия” на организационната култура.

8. Управление на груповите (екипните) процеси в организацията. Мениджърски роли, статус и стил. Сравнителен анализ на мениджърските профили.

9. Екипно взаимодействие и лидерство. Закони на управленското изкуство.

10. Организационни конфликти – разновидности, систематизация на основните причини за конфликт. Подходи за управление на конфликтите ситуации.

11. Критични въпроси при управлението на културните промени. Динамики на обратното приплъзване.

Литература по темите:

Препоръчителна литература:

1. Генов, Ю., (2004), Защо толкова малко успяваме, Класика и Стил, С.

2. Иванов, П., Дуранкев, Б., Маринов, М., Катранджиев, У., Стоянова, М., Фирмената култура в България, Алтернативи, С.

3. Мацумото, Д., (2002), Психология и култура, СПб: прайм - Еврознак (Серия “Психологическая энциклопедия”).

4. Минков, М., (2002), Защо сме различни, Междукултурни изменения в семейството, обществото и бизнеса, Класика и Стил, С.

5. Митев, П-Е, (2002), Иван Хаджийски, четен днес, Хаджийски, И., Оптимистична теория за нашия народ, Изд.Изток-Запад, С.

6. Панайотов, Д., (2006), Психология на бизнеса, НБУ, С.

7. Хаджиев, Кр. (1999), Проектиране на високо съвършени организации, Люрен, София

8. Каменов, К., Хаджиев, Кр., А. Асенов (2000), Човек. Екипи. Лидери, Люрен, София

9. Русинова, В., Василева, Л., Жимова, С., Андреев, Б., (1999), Междукултурно сравнение на професионален стрес и ценности в труда при мениджъри, Психологични изследвания, кн.1-2.

10. Хофстеде, Х., (2001), Култури и организациии, Класика и Стил, С.

11. Търнър, Ч. Х, Тромпенаарс, А.,(1995) Седемте култури на капитализма., В.

12. Тромпенаарс, А., Търнър, Ч.Х., (2004) Да се носиш по вълните на културата. Разбиране на културното разнообразие в бизнеса, С.

Средства за оценяване:

1. Максимална оценка (max – знания)

? активност на студентите по време на занятията и изпълнение на всички поставени практически задачи или курсови работи и т.н.;

? представяне на всички практически задачи и курсови работи, както и показване на знания в заключителния семинар върху целия материал;

? максимален брой точки от обобщаващия (финален) тест върху целия материал.

2. Минимална оценка (min – знания)

? представяне на 50 % от поставените задачи за самостоятелна работа по време на курса.

Особености на оценяването:

1. Акцентите от тематичните области и конкретните задачи за самостоятелна работа се маркират и представят за обсъждане пред студентите през първата - втората седмица от началото на курса.

2. Поставят се 3-4 текущи оценки като всяка една от тях може да бъде формирана на основата на няколко практически задачи.

Критериите за оценка би трябвало да бъдат основно два (max и min – знания), като останалите варианти са в компетентността на преподавателя да прецени степента на подготвеност, показани знания и формирани умения в студентите.