LAWN110 Църковно право
Анотация:
АНОТАЦИЯ:
Църковното право като научна дисциплина е имало своето постоянно място в университетското преподаване още с появата на университетите.
В България – в Юридическия факултет, а също и след основаването на Богословския факултет при Софийския университет църковното право е предвидено като основна дисциплина в учебния план.
Днес църковното право е задължителна учебна дисциплина при обучението на духовни кадри и избираема – в юридическите факултети.
Още с възприемането на християнството като официална религия каноните, т.е. юридическите норми за църковния живот стават жизнена необходимост за църквата.
През целия период на своето съществуване църквата, като божие учреждение на земята, което има задача да разпространява християнската вяра, се е нуждаела и се нуждае от ред и закони за организиране на своята дейност и за постигане на своите цели. От една страна, членовете на църквата са поставени в определени отношения с нея, както и с управителните органи, а също и един с друг, а от друга страна, църквата встъпва в отношения с лица и човешки общности извън нея, за регулирането на които се нуждае от известни правила. Тези правила, които уреждат правни по природа отношения в самата църква, както и отношения на църквата с други обществени съюзи, съставляват църковното право. То има за цел да опазва църковния ред.
Предмет на църковното право е изучаването на източниците на църковното право и въз основа на тях – изучаване същността на църквата и общите основи на църковното устройство, управлението на църквата и органите на църковната власт, църковната собственост, семейно и наказателно право, а също отношенията между държавата и църквата.
Преподавател(и):
доц. Петя Неделева д-р
Описание на курса:
Компетенции:
Успешно завършилите курса студенти са запознати с развитието на църквата и на църковното право в исторически аспект, както и със съвременната нормативна уредба на правните отношения в църквата, а също и отношенията на църквата с други обществени съюзи.
Предварителни изисквания:
Да имат познания в областта на историята на българската държава и право.
Форми на провеждане:
Редовен
Учебни форми:
Лекция
Език, на който се води курса:
Български
Теми, които се разглеждат в курса:
ТЕМАТИЧЕН ПЛАН
Тема 1.ПОНЯТИЯТА ЦЪРКВА И ЦЪРКОВНО ПРАВО.
Същност и значение на църквата. Поява и развитие на църковното право – предмет и значение. Взаимодействие между църковно и светско законодателство.
Тема 2. РАЗВИТИЕ НА ОБРАЗОВАНИЕТО И ЗНАНИЯТА ЗА ЦЪРКОВНОТО ПРАВО.
Образованието и знанията за църковното право във Византия. Църковното право през ХІХ – ХХ век в източноправославните страни. Църковното право на Запад. Образованието и знанията за църковното право в България от създаването на българската църква до днес.
Тема 3.ИЗТОЧНИЦИ НА ЦЪРКОВНОТО ПРАВО.
А/ Основни догматични източници на църковното право: Свещено писание (Стар и Нов завет), Свещено предание, Църковен обичай, Канони – на вселенските и поместни събори, апостолски канони, правила на бележити канонисти.
Б/ Византийски източници на църковното право: Държавно законодателство за църквата. Кодификация на църковното право – канонически сборници, номоканони, тълкувателни и научни трудове, други източници.
В/ Български източници за църквата и църковното право през Средновековието: Кръмчая книга, държавно законодателство /Славянска Еклога, Закон за съдене на людете, Славянска Синтагма/, неюридически източници /Отговорите на папа Николай І по допитванията на българите, Синодик на българската църква, Послания на патриарх Евтимий, дарствени грамоти/, чужди законодателни актове, други източници.
Г/ Български източници за църковното право от периода на османското владичество, след Освобождението, след 1944 г. и днес.
Тема 4. ПОЯВА И РАЗВИТИЕ НА БЪЛГАРСКАТА ЦЪРКВА ПРЕЗ ПЪРВАТА БЪЛГАРСКА ДЪРЖАВА – УСТРОЙСТВО, УПРАВЛЕНИЕ И ДЕЙНОСТ.
Възприемане на християнската религия в България – християнството в България до средата на ІХ век; покръстване на българите; създаване на самостоятелна българска църква. Статут на българската църква. Домогвания на Рим към българската църква. Създаване на патриаршия. Управление и църковнопроповедна дейност. Право и правосъдие.
Тема 5: БЪЛГАРСКАТА ЦЪРКВА ПО ВРЕМЕ НА ВТОРАТА БЪЛГАРСКА ДЪРЖАВА.
Статут на българската църква. Статут на Българската охридска архиепископия. Устройство на българската църква. Право и правосъдие.
Тема 6: БЪЛГАРСКАТА ЦЪРКВА ПРЕЗ ПЕРИОДА НА ОСМАНСКОТО ВЛАДИЧЕСТВО.
Борба на българския народ за църковна независимост. Учредяването на Българската екзархия; султанския ферман от 1870 г.; народно-църковния събор – 1871 г.
Тема 7: БЪЛГАРСКАТА ПРАВОСЛАВНА ЦЪРКВА СРЕД ОСВОБОЖДЕНИЕТО, СЛЕД 9.09.1944 г., СЛЕД 10 НОЕМВРИ 1989 г. И ДНЕС.
Тема 8: ОБЩИ ОСНОВИ НА ЦЪРКОВНОТО УСТРОЙСТВО.
Автокефални и автономни църкви. Клир и духовна иерархия. Ръкополагане. Монашество. Миряни. Устройство на българската църква.
Тема 9: ЦЪРКОВНО УПРАВЛЕНИЕ.
Власт на учение. Власт на свещенодействие. Власт на църковно управление. Управление на българската църква. Органи на управление. Църковен съд.
Тема 10: ЦЪРКОВНА СОБСТВЕНОСТ.
Исторически преглед. Поява и същност на църковна собственост. Субекти и обекти на църковна собственост; основни способи за придобиването й, регламентация на материята в съвременното законодателство.
Тема 11: ЦЪРКОВНО НАКАЗАТЕЛНО ПРАВО.
Цел на църковното наказателно право – нравственото поправяне на нарушителите. Основни начала. Разграничаване на грях от престъпление. Видовете престъпления и наказания; подсъдност.
Тема 12: ЦЪРКОВНО СЕМЕЙНО ПРАВО.
Същност и определение на брака, съществени елементи. Сключване на годеж и брак. Препятствия за сключване на брак. Юридически последици от брака. Прекратяване на брака.
Тема 13: ОТНОШЕНИЯ МЕЖДУ ЦЪРКВА И ДЪРЖАВА.
а/ Християнското учение за отношенията между църква и държава.
б/ Отношения между църква и държава във Византия.
в/ Отношения между църква и държава в Средновековна България.
г/ Отношения между църква и държава в България от 1878 до 1944 г.
д/ Отношения между църква и държава в България след 1944 г.и след 10 ноември 1989 г./1 ч./
Литература по темите:
НОВ БЪЛГАРСКИ УНИВЕРСИТЕТ
ДЕПАРТАМЕНТ „ПРАВО”
ВЪПРОСНИК
ПО ЦЪРКОВНО ПРАВО
1. Понятие за църквата. Същност и значение.
2. Понятие за църковното право. Предмет и значение. Връзка с други научни дисциплини. Взаимодействие между църковното и светско законодателство.
3. Образованието и знанията за църковното право във Византия, в източноправославните страни, на запад и в България.
4. Източници на църковното право. Основни догматични източници. Свещено писание. Свещено предание. Църковен обичай.
5. Църковно законодателство. Вселенски и поместни събори. Апостолски канони. Правила на св. църковни отци.
6. Византийски източници на църковното право. Кодификация на църковното право
7. Български източници на църковното право през Средновековието.
8. Български източници на църковното право от периода на османското владичество до днес.
9. Поява и развитие на българската църква през Първата българска държава.
10. Българската църква по време на Втората българска държава.
11. Българската църква през периода на османското владичество. Учредяване на българска екзархия. Султански ферман от 1870 г. Народно-църковен събор – 1871 г.
12. Българската православна църква след Освобождението.
13. Българската православна църква след 9.ІХ. 1944 г.
14. Българската православна църква след 10 ноември 1989 г.
15. Общи основи на църковното устройство. Клир и духовна йерархия. Монашество. Миряни.
16. Автокефални и автономни църкви.
17. Църковно управление. Власт на учение. Власт на свещенодействие. Власт на църковно управление.
18. Устройство и управление на българската църква – териториален състав. Органи на управление. Църковен съд.
19. Църковно наказателно право. Църковни провинения и наказания.
20. Църковна собственост. Исторически преглед. Субект и обект на църковната собственост.
21. Тайнството брак – определение и елементи. Сключване и прекратяване на брака.
22. Християнското учение за отношенията между църква и държава.
23. Отношения между църква и държава в Средновековна България.
24. Отношения между българската православна църква и българската държава от 1878 до 1944 г.
25. Отношенията между българската православна църква и държавата от 1944 г. до днес.
Литература:
1. Петрова, Г. Църква и църковно право в Средновековна България. С., 2005; Второ издание 2008.
2. Бобчев, С. С. Черковно право. С., 1927.
3. Милаш, Н. Православно църковно право. С., 1904.
4. Цыпин, В. Церковное право. Учебное пособие. М., 1996.
5. Петрова, Г. Отношения между православната църква и държавата в България /1878 – 1944/, Юридически свят, 2000, кн.1.
6. Калканджиева, Д. Българската православна църква и държавата /1944 – 1953 г./, С., 1997.
7. Николчев, Д. Брак, развод и последващ брак в православната църква. Канонично изследване. С., 2006.
8. Беров, Хр., съст. Сб. Държава и вероизповедания. Нормативно уредба на религията и религиозните общности в България. С., 2009.
Уч. 2012/2013 г. Изготвил: проф. д-р Гълъбина Петрова
Средства за оценяване:
Писмено/ устно