PHIM001 Съвременни социологически школи

Анотация:

Задачата на курса е да запознае студентите с основни школи в съвременната социология, които по различен начин и от различна перспектива разглеждат конститутивната роля на знанието за изграждането, поддържането и възпроизводството на социалния свят. Особено място в курса заема опозицията между научно и всекидневно знание и различната роля, която разглежданите автори приписват на всеки от двата елемента в споменатата опозиция.

прочети още
Език и публичност. Философски и социологически подходи

Преподавател(и):

проф. Кольо Коев  д.н.

Описание на курса:

Компетенции:

Успешно завършилите курса студенти:

1) знаят: Ще познават ключовите дебати по проблема за отношението между научно и всекидневно знание в социологията на ХХ в.и от началото на ХХІ в.; ще бъдат в състояние да се ориентират в комплексната ситуация на подвижни граници между научна и всекидневна реалност; ще бъдат запознати с нееднозначното отношение между научен метод и социален предмет, между теория и емпирия.

2) могат: Да извършват теоретична реконструкция на логиката на социологически дискурси

Да боравят с мисловните конструкти на водещи социологически парадигми, свързани с конститутивната роля на знанието за изграждане на социалните отношения


Предварителни изисквания:
Да познават историята на социологията

Форми на провеждане:
Редовен

Учебни форми:
Лекция

Език, на който се води курса:
Български

Теми, които се разглеждат в курса:

1.Проблемът за наследството в хуманитарното знание. Какво е история на социологията? История и традиция. Отношение на съвременното социологическо мислене към т.нар. „класика”. От нормативно понятие за класика към „класически ситуации” – 2 ч.

2. Семинар - 2 ч.

3.Социология и история в творчеството на Макс Вебер. Неокантианското влияние за оформяне на Веберовата методология. „Разбиращата социология” на Вебер. Идеалният тип като генетично понятие – 2 ч.

4.Структурният функционализъм на Парсънс: идеята за социална система. Личността като система на действие. Процесите на интернализиране и на институционализиране. Общество и социални подсистеми. Холизмът на Т. Парсънс – 4 ч.

5.Робърт Мъртън и теориите със среден обсег. Социологията на знанието на Р. Мъртън – 2 ч.

6.Феномонологичната социология на А. Шютц. Кореспонденцията между Шютц и Парсънс или за отношението между две несъизмерими мисловни стилистики. Проблемът за множеството реалности: „върховната реалност” на всекидневния живот в социологията на Шютц. Статусът на всекидневното знание и неговите интерсубективни основания – 4 ч.

7. Семинар - 4 ч.

8.„Третият път” на Пиер Бурдийо между обективизма и субективизма. Полета и капитали; идеята за социална топология. Хабитусите като функции от позициите в обективните структури и като символни форми. Символни борби и символен ред. Символният капитал; полета и мрежи. Език и символна власт – 4 ч.

9. Семинар - 4 ч.

10.Съвременната социология на познанието. Томас Кун: т.нар „научни революции”. Критиката към социологията на познанието на Робърт Мъртън и по-общо към Парсънсовата парадигма. Консолидирането на т.нар. „силна програма” в социологията на познанието: Дейвид Блур, Бари Барнс, Майкъл Мълки. Изследванията на лабораторния живот и конструктивизмът на Карин Кнор: проблемът за „епистемичните култури” – 2 ч.

Литература по темите:

Бауман, З. Глобализацията. София, ИК „ЛИК”, 1999

Бек, У. Световното рисково общество. Издателство "Обсидиан", София, 2001

Бек, У. Що е глобализация? София: Критика и хуманизъм, 2002.

Бурдийо, П. Казани неща. София: Изд. на СУ „Св. Кл. Охридски”, 1993.

Бурдийо, П.. Практическият разум. София, ИК „Критика и хуманизъм”, 1997.

Бурдийо, П. Практическият усет. София, Изд. „Фигура”, 2005.

Бурдийо, П., Л. Вакан. Въведение в рефлексивната антропология. София, ИК „Критика и хуманизъм”, 1993.

Бъргър, П. Т. Лукман. Социалното конструиране на реалността. София, ИК „Критика и хуманизъм”, 1996.

Деянов, Д.. Увод в логиката и методологията на хуманитарните науки. Пловдив, Пловдивско университетско издателство, 2001.

Деянов, Д. „Бурдийо: онтологическото съучастничество като проблем пред рефлексивната социология”. Социологически проблеми, бр. 3/4, 2005.

Деянова, Л. 1996. Социология на символните форми. София, ИК „Критика и хуманизъм”, 1996.

Кинг, Майкъл и Крис Торнхил. Никлас Луман за правото и политиката. Изд. на СУ „Св. Кл. Охридски”, 2008.

Коев, К..Видимостта. Феноменологични контексти. ИК "Критика и хуманизъм", София, 1996.

Латур, Б. Никога не сме били модерни. София. ИК „Критика и Хуманизъм”, 1994.

Латур, Бруно.. Реасемблиране на социалното. Увод в социологията на дееца-мрежа. Издателство "Изток-Запад", София, 2007.

Луман, Никлас. Въведение в системната теория. София, ИК „Критика и хуманизъм”, 2008.

Събева, С. Увод в социологията на публичността. Да мислим с Хана Арент. Пловдивско издателство "П. Хилендарски", Пловдив, 2002.

Социологията като шанс. (Съст. Лиляна Деянова). София, Изд. „Изток-Запад”, 2004.

Фотев, Г. Диалогична социология. Издателство „Изток-Запад”. София, 2004.

Хабермас, Ю. Структурни изменения на публичността. София, Изд. на СУ „Св. Кл. Охридски”, 1995.

Шютц, А.. Чужденецът. София: ЛИК, 1999.

Средства за оценяване:

Реферати и анализи на текстове