Преподавател(и):

проф. Владимир Градев  д.н.

Описание на курса:

Компетенции:

1) знаят:

• След завършване на курса студентите усвояват определен обем знания за спецификата, основните понятия и проблеми на отношението на между религия и секуларизация.

• Запознават се с най-важните процеси и тенденции в развитието на философския и обществен дебат по този въпрос.

• Като акценти на курса са изведени научната и политическата революция, като основни форми на секуларизацията, както и съвременните процеси на десекуларизация, като се обръща специално внимание се обръща на завръщането на религията в началото на третото хилядолетие.

2) могат:

• аргументирано да интерпретират основните проблеми на взаимоотношението религия и секуларизация

• да анализират религиозните феномени в светлината на процесите на секуларизация

Предварителни изисквания:
няма

Форми на провеждане:
Редовен

Учебни форми:
Лекция

Език, на който се води курса:
Български

Теми, които се разглеждат в курса:

1.Понятие за секуларизацията: Етимология, генеалогия на понятието. Теоремата за секуларизацията. Що е десекуларизация?

2.Измерения на секуларизацията: Научната революция. Секуларизацията като процес на рационализиране, диференциране, универсализиране. Същност на научната революция. Отношението наука/ религия. Последици за религиозните вярвания и практики.

3.Измерения на секуларизацията: Политическата революция. Раждане на модерната държава от религиозните войни. Същност на политическата революция. Отношението държава/ църква. Последици за религиозните вярвания и практики.

4.Генеалогия на секуларизацията: Християнското схващане за времето. Генеалогияният метод. Връзката между процеса на секуларизация и християнската представа за времето и хода на историята.

5.Генеалогия на секуларизацията: Политика и религия. Към дефиниране на религията и политиката и тяхното отношение в епохата на модерността.

6.„Божието Богу / Кесаревото Кесарю“ и „Всяка власт е от Бога“. Основни принцип на християнското схващане за политиката.

7.Дебатът между Карл Льовит и Лео Щраус за същността на процеса на секуларизация. Характеристика на двамата мислители. Основни възгледи. Изходна точка и развитие на дебата. Заключения.

8.Новата наука за политическото на Ерик Вьогелин

9.Политическата теология на Карл Шмит и дебатът му за секуларизацията с Ханс Блуменберг. Характеристика на двамата мислители. Основни възгледи. Изходна точка и развитие на дебата. Заключения.

10. Дебатът за модерността и нихилизма между Мартин Хайдегер и Ернст Юнгер. Характеристика на двамата мислители. Основни възгледи. Изходна точка и развитие на дебата. Заключения.

11. Дебатът между Юрген Хабермас и Йозеф Ратцингер. Характеристика на двамата мислители. Основни възгледи. Изходна точка и развитие на дебата. Заключения.

12.Векът на секуларизацията според Чарлз Тейлър.

13. Постмодернизъм и слабо мислене. Дебатът между Ричард Рорти и Джани Ватимо. Характеристика на двамата мислители. Основни възгледи. Изходна точка и развитие на дебата. Заключения.

Литература по темите:

Ремон Арон, Бъдещето на светските религии

Робърт Бела, Навиците на сърцето

Питър Бъргър, Десекуларизацията на света

Макс Вебер, Генезис на западния рационализъм

Марсел Гоше, Разомагьосването на света

Владимир Градев, Прекъсването на пътя

Владимир Градев, Политика и спасение

Рене Ремон, Религия и общество в Европа

Ричард Рорти, Джани Ватимо, Бъдещето на религията

Чарлз Тейлър, Безпокойствата на модерността

Около Чарлз Тейлър: Религия и политика

Алексис дьо Токвил, Демокрацията в Америка

Ернст Трьолч, Макс Вебер, Протестантска култура и модерна епоха

Хабермас, Ратцингер, Диалектика на секуларизацията

Средства за оценяване:

1) Реферат на текст по свободен избор от посочените в литературата в обем 3-4 стр. като задачата е да се представи основната теза на автора, неговата аргументация, проблемите, които повдига, критиките, които предизвиква.

2) Самостоятелно разсъждение по свободно избрана, но съгласувана с преподавателя тема от проблематиката на курса, обем 8-10 стр., в което задачата е формулиране на собствена теза по избрания въпрос, която да бъде аргументирано изложена, като се вземат предвид и основните философски дебати по въпроса.