Преподавател(и):

доц. Соня Хинкова  д-р

Описание на курса:

Компетенции:

След завършване на курса лекции студентите усвояват основни външнополитически понятия. Формират определен обем знания за същността и спецификата на външнополитическите механизми и решения в постбиполярния период от развитието на България. Конкретните външнополитически инициативи се възприемат и изясняват в тяхната връзка с дипломатическата практика и международните отношения. Студентите придобиват и практически умения за работа с международноправни документи – договори, декларации, споразумения, конвенции, които разкриват как се формира външнополитически курс на съвременна България.

Предварителни изисквания:
Студентите да имат знания и/или умения:

• Знания за основните понятия в дипломатическата теория и практика.

• Интерес към външнополитическа проблематика.

• Да са запознати с вида и спецификата на външнополитическите документи.

Форми на провеждане:
Редовен

Учебни форми:
Лекция

Език, на който се води курса:
Български

Теми, които се разглеждат в курса:

Лекции – 18 часа

1. Международната среда в постбиполярния свят и България. Поливариантна прогноза за развитие на международните отношения. Водещи детерминанти за външната политика на България. Интеграция, обвързаност, неутралитет. Основни цели и принципи на съвременната външна политика.

2. Методология на външнополитическия избор на България. Национални интереси. Същност и значимост на външнополитическите приоритети. Критерии за формиране на акценти във външната политика – геополитически, цивилизационни, икономически, исторически, стратегически.

3. Институции на съвременната външна политика. Субекти на външната политика – основни /народ, парламент, президент, изпълнителна власт/; с помощни функции /конституционен съд, структури на гражданското общество, СМИ, научни институти/. Компетенции и активност на субектите. Взаимодействие на институциите.

4. Динамика на източното разширение на Европейския съюз и участието на България. Установяване на дипломатически отношения между България и Европейските общности. Развитие на стратегията на ЕС за присъединяване на СЦИЕ. Споразумения за асоцииране. Същност и раздели на Споразумението за асоцииране между България и ЕС. Институции за асоцииране – Съвет за асоцииране, Комитет за асоцииране, Смесен парламентарен комитет. Критериите за присъединяване от Копенхаген – 1993 г. и молбата на България за членство в ЕС – декември 1995 г.

5. Развитие на преговорния процес между България и Европейския съюз. Становище на Европейската комисия по молбата за присъединяване на България от 1997 г. Партньорство за присъединяване – доклади на ЕК. Подготвителна фаза – аналитичен преглед на законодателството на ЕС. Принципи, същност и състояние на преговорите за присъединяване на България. Стратегия за ускоряване на преговорите. Комуникационна стратегия.

6. Евроатлантическата ориентация на България. Политически дискусии за членството на страната в НАТО – същност и еволюция на позициите на водещите политически сили. Декларация на Народното събрание от 21.12.1993 г. Изграждане на отношенията с Атлантическия съюз – същност, етапи, динамика, резултати /от Будапеща 1994 до Прага 2002/. Покана за присъединяване – същност на процеса за ратификация на поканата. Участие на България в структури и инициативи на атлантическата общност. Статут и активност на България в САСС/ЕАСП/. Партньорство за мир – Рамково споразумение от февр.1994 г;

7. Външнополитически отношения между България и Русия. Същност и развитие на двустранните отношения в постбиполярнния свят – алтернативност или съвместимост спрямо външнополитическите приоритети на България. Динамика и същност на противоречията между двете страни. Подходи, инициативи и резултати за балансиране на политическия диалог между България и Русия.

8. Регионална политика на България в Югоизточна Европа. Водещи тенденции в постбиполярното развитие на ЮИЕ – конфронтация и взаимодействие. Активна политика за омиротворяване и стабилизиране на ЮИЕ – позицията на България спрямо кризисните райони. Политика на България за изграждането на многостранни инициативи за сътрудничество в региона – същност, еволюция, участие. Двустранни отношения на България със съседните страни. Полюсна ориентация или еквидистанция – същност и динамика на българската позиция. Типология на проблемите в двустранните отношения – икономически, териториални, малцинствени.

9. Външнополитическа активност на България в международните организации. Роля и участие на страната при изграждане на постбиполярната същност на ООН и ОССЕ. Позиция на България спрямо политиката за сигурност и изграждането на мира чрез операции на ООН и ОССЕ в регионален и световен план. Участие на страната в мисии и структури на международните организации.

Семинари - 12 часа

1. България и Европейският съюз. Рефериране и анализ на документи, които маркират основните етапи на преговорния процес; Споразумение за асоцииране – 08 март 1993 г./ 01 февруари 1995г.; Становище на Европейската комисия по молбата на България за членство – юли 1997 г.; Партньорство за присъединяване – Национална програма за приемане законодателството на ЕС – март 1998 г.; Годишни доклади на Европейската комисия за напредъка на България в процеса на присъединяване.

2. Тест – 1

3. България и Атлантическият съюз. Рефериране и анализ на документи, които изграждат отношенията между България и НАТО: Декларация на Народното събрание – 21 декемвр. 1993 г; Рамково споразумение за участие на България в Партньорство за мир – 14 февр.1994 г.; Индивидуална програма за партньорство между България и НАТО – 29 ноемвр. 1994 г.; Покана за разширяване отправена към България на 15 ноемвр. 2002 г Участие на България в многонационални операции за поддържане на мира в рамките на НАТО /Босна и Херцеговина, Косово, Ирак/. Външнополитически ангажименти за отстояване на атлантическата ориентация.

4. Българо – руският диалог: възможности и перспектива. Разработване и представяне на доклади за същността и развитието на двустранните отношения. Дискусия за състоянието и перспективите на контактите между България и Русия в политически и икономически план.

5. Ефективност и перспектива на регионалната политика на България. Представяне на доклади за участието на България в различните многостранни инициативи за регионална интеграция – Ройамон, Шифтър, Процес за сътрудничество в ЮИЕ/ПСЮИЕ/, Пакт за стабилност в ЮИЕ. Дискусия за динамиката и перспективите в двустранните отношения.

6. Тест - 2

Литература по темите:

Препоръчителна литератира:

1. Актс, Х., Перспективи за интеграцията на България в Европейския съюз, в България днес и утре, сб. статии под ред. на Н. Генов, С., 1997, с.71-85.

2. Бокова, Ир., България и разширяването на Европейския съюз, сп. Международни отношения, бр.3, 2000, с.

3. Вюненбюрже, Ж., Перспективи за присъединяването на България към Европейския съюз, сп. Международни отношения, бр. 6, 1999.

4. Външна политика на България след 1989 г. Авторски колектив под редакцията на Ев. Александров, С., 1997.

5. Ганчев, П., България и Русия в епохата на глобалните предизвикателства, сп. Международни отношения, бр. 2, 1998, с. 70-80.

6. Генов, Ив., Българо-руските отношения в незавършената външнополитическа система на България, сп. Международни отношения, бр. 2, 1998, с. 43-49.

7. Генов, Н., България в глобален и регионален контекст, в България днес и утре, сб. статии под ред. на Н. Генов, С., 1997, с.19-57.

8. Гиндев, Ев., Геополитика и национална сигурност на България, сп. Международни отношения, бр.5, 1998, с. 25-37.

9. Гиндев, Ев., Материални условия на българската външна политика, сп. Международни отношения, бр.1, 2000, с. 65-80.

10. Готев, Г., Македония – наш равностоен и равноправен партньор, сп. Международни отношения, бр. 1, 1999.

11. Декларация за развитие на равноправни и взаимноизгодни отношения с Руската федерация, приета от Народното събрание на 24 октомври 1997 г., сп. Международни отношения, бр. 2, 1998, с.12-13.

12. Декларации и позиции за развитие на равноправни и взаимноизгодни отношения с Руската федерация, внесени проекти на БСП, на Стефан Савов, на ОНС, на Евролевицата, сп. Международни отношения, бр. 2, 1998, с.14-18.

13. Димитров, Г., Ангажименти и действия по линия на Съвета за сигурност на ООН и ОССЕ, сп. Международни отношения, бр. 1, 1999.

14. Димитров, Г., Г. Йотов, Зл. Тръпков, Външна политика на България 1990-1997 г., сп. Международни отношения, бр.4, 1998, с. 15-37.

15. Димитров, Г., Г. Йотов, Зл. Тръпков, Институционна рамка на външната политика на България, сп. Международни отношения, бр.5, 1999, с. 5-25.

16. Динков, Д., Новият смисъл на българо-руските отношения, сп. Международни отношения, бр. 2, 1998, с. 50-63.

17. Дърмов, М., Транспортните коридори в Югоизточна Европа и интересите на Балканските държави, сп. Международни отношения, бр.1, 2001, с. 47-71.

18. Дюлгерова, Н., Българо-руските отношения в контекста на световните и регионалните конфликти, сп. Международни отношения, бр. 5, 1998, с. 77-84.

19. Европейски съюз и България /Предизвикателствата на разширяването/, Форум за европейска политика, януари 1999.

20. Ерлер, Г., Разширяването на НАТО – митове, рискове, перспективи, сп. Международни отношения, бр. 4, 1998, с. 37-48.

21. Иванов, Ан., Методологичен анализ на трансатлантическите взаимоотношения, сп. Международни отношения, бр.2, 1999, с. 45-55.

22. Йончев, Д., Концепцията за национална сигурност и конфликтите на Балканите, сп. Международни отношения, бр. 5, 1998, с. 37-45.

23. Илиева, Н., “Газовата война” като политически аспект в съвременните българо-руски отношения, сп. Международни отношения, бр. 3, 2001, с. 89-102.

24. Камов, Н., Новата левица и външната политика на България, сп. Международни отношения, бр. 2, 2001, с. 49-56.

25. Казаков, Ем., За геополитическия модел на българската външна политика, сп. Международни отношения, бр.1, 2001, с. 19-32.

26. Казаков, Ем., Прояви на санстефанския геополитически синдром в съвременната политика на България, сп. Международни отношения, бр.4, 1999, с. 53-62.

27. Кантарджиев, В., Енергийни потребности и енергийни възможности – геостратегически опасности за България, сп. Международни отношения, бр.1, 2001, с. 89-94.

28. Керестеджиянц, Л., За 120 годишнината от установяването на дипломатически отношения между Русия и България, сп. Международни отношения, бр.4, 1999, с. 9-20.

29. Милков, Н., Българската външна политика на Балканите, сп. Международни отношения, бр.1, 1999, с. .

30. Михайлов, М., Международни организации, С., 2001 г.

31. Михов, М., Национална сигурност и армия в преход, Международни отношения, бр.4, 2000, с.

32. Николов, Кр., От Хага до Амстердам. Политическата интеграция в Западна Европа, С., 1998.

33. Патева Ан., ООН и развитието на международното право в областта на правата на малцинствата, в Международни отношения, бр.2, 1999, с. 79-86.

34. Пантев, Пл., Югоизточна Европа: идеи за преодоляване на забавената модернизация на региона, сп. Международни отношения, бр.1, 1999, с..

35. Пантев, Пл., Новите условия на международната сигурност, в България днес и утре, сб. статии под ред. на Н. Генов, С., 1997, с. 61-70.

36. Пенков, С., Международни договори на България /1947-1993/, С., 1994.

37. Петков, Кр., Вътрешните опори на външната политика, сп. Международни отношения, бр.1, 1999, с..

38. Петров, Л., Присъединяването на България в НАТО: Дискусията в БСП, сп. Международни отношения, бр.4, 2000.

39. Пирински, Г., Подходът на “голямата шахматна дъска” по отношение на Югоизточна Европа и рисковете за България, сп. Международни отношения, бр.1, 1999, с..

40. Попова, П., Преговори за присъединяване, в Мониторинг на процеса на присъединяване на България към Европейския съюз 2002, под редакцията на Ирина Бокова и Павлина Попова, С., 2002, с. 17-43.

41. Промененият Атлантически съюз, сборник документи на НАТО за периода 1990-1997 г., съст Н. Мандаджиева, С., 1998.

42. Първанов, Г., Външната политика на Република България през погледа на БСП, сп. Международни отношения, бр.1, 1999, с..

43. Първанов, Г., Външната политика на България: поглед отляво, сп. Международни отношения, бр.2, 2001, с. 11-24.

44. Радомирски, В., Българо-руските отношения – състояние и проблеми, Международни отношения, бр.6, 2000.

45. Савов, Ен., България и Европейският съюз, сп. Международни отношения, бр. 5, 2000, с. 5-10.

46. Сладкаров, М., Косовската криза и сигурността на Балканите, сп. Международни отношения, бр. 5, 1998, с. 54-60.

47. Слатински, Н., Външната политика на България – баланс между НАТО и Русия, сп. Международни отношения, бр. 4, 1996, с. 79-92.

48. Среща на министрите на външните работи на страните от Югоизточта Европа, София 6-7 юли 1996 г., сп. Международни отношения, бр. 4, 1996, с. 5-78.

49. Тодоров, Ан., Външнополитическите приоритети на България, сп. Международни отношения, бр.5, 1999, с. 11-28.

50. Томов, Ал., Европейската перспектива за България, сп. Международни отношения, бр.1, 1999.

51. Томов, Ал., За умерена и балансирана външна политика на България, сп. Международни отношения, бр.2, 2001, с. 37-48

52. Трифонов, Т., Сигурността на Балканите – актуални измерения и непосредствени перспективи, сп. Международни отношения, бр. 5, 1998, с. 61-76.

53. Трифонов, Т., Аспекти на съвременната руска икономика и отражението им върху отношенията с България, сп. Международни отношения, бр. 2, 1998, с. 108-124.

54. Тръпков, Зл., Българската позиция по отношение на кризата в Косово, сп. Международни отношения, бр.1, 1999.

55. Фонтен, П., 10 урока за Европа, С., 1998.

56. Хинкова, С.,, Югославският случай. Етнически конфликти в Югоизточна Европа, С.,1998.

57. Христакудис, Ап., Гръцкото икономическо “проникване” в България след 10 ноември 1989 г., сп. Международни отношения, бр. 5, 2001, с. 99-126.

Средства за оценяване:

2. Форми на обучение : теоретични лекции - 9 по 2 уч. ч; семинари – 6 по 2 уч. ч.

3. Форми на проверка и оценка на компетенциите /с процентно разпределение на всяка от формите в крайната оценка/.

Тестове – 50 %; Участие и активност на студента по време на занятия – 25 %;

Самостоятелни задания / библиография, есе или реферат /– 25%

5. Допълнителни обяснения за изпитните материали и критериите за оценяване.

Тестовете съдържат десет въпроса, повечето са отворени и отговорите трябва да бъдат синтезирани, с елемент на разсъждение. По важно е да се очертае същността на външнополитическите процеси и инициативи, отколкото да се представят детайлно отделни събития.

Подпис на преподавателя