CMIM106 Конфликтни комуникации в политиката
Анотация:
Курсът включва в рамките на хорариума 30 часа, разделени както следва: 26 лекционни и 4 семинарни часа. Целта на семинарите е да се постигне затвърждаване на материала от теоретичната част в една по-свободна форма, чрез провокиране на индивидуалното мислене у студентите.
Лекционният курс си поставя за цел да предостави на студентите необходимата информация и знания за специфичните техники и похвати за въздействие в печатните, електронните и онлайн медиите. Целта е да се представят основните проблеми в съвременното масово общество по отношение на допирните точки на т.нар. ”четвърта власт” с отразяване, представяне, генериране и разрешаване на конфликти и кризи.
Преподавател(и):
проф. Росен Стоянов д-р
Описание на курса:
Компетенции:
Успешно завършилите курса студенти притежават:
1) знания:
• за съвременните комуникационни модели и теории и тяхното специфично приложение в практиката;
• за организацията, управлението и структурата на медийните индустрии, тяхната роля, зависимости и конфликтни зони в общественото пространство;
2) умения:
• за ръководство на самостоятелни структури в сферата на връзките с обществеността и медиите;
• за анализ и оценка на медийни конфликти, организиране на управлението на електронните медии и другите средства за масови комуникация.
Предварителни изисквания:
Завършили бакалавърска степен по масови комуникации, маркетинг, социология, икономика, визуални изкуства.
Форми на провеждане:
Редовен
Учебни форми:
Лекция
Език, на който се води курса:
Български
Теми, които се разглеждат в курса:
1. Въведение. Конфликти: дефиниция и теоретични подходи за разбирането на конфликтите (функционални и негативни конфликти). Видове конфликти: международни, междугрупови и междуличностни Определение за комуникационен конфликт.
2. Конфликтен дискурс – същност и форми.
3. Глобална комуникация. Мениджмънт на конфликти: криза и конфликт. Етапи и интензитет на конфликта. Предотвартяване на конфликт и управление на конфликт.
4. Преговори и управление на конфликт – видове преговорни подходи и комуникация по време на преговори.
5. Парламентарен дискурс. Същност и практики.
6. Посредничеството при управлението и решаването на конфликти.
7. Политическа медийна култура.
8. Съвременна публичност и публично пространство.
9. Формиране на дневния ред. Обществено мнение, социология и медии.
10. Комуникацията като елемент от управлението и решаването на конфликти.
11. Комуникация и конфликти – бъдещо развитие.
12. Медиите в международните конфликти. Медиата-посредник.
13. Кибертероризъм.
14. Информационна война.
15. Комуникация срещу информация.
Литература по темите:
1. Най, Джоузеф С. (1998). Международни конфликти: Теория и история, С., Прагма.
2. Стоянов, Росен К. (2009). Конфликтен дискурс, масмедии и политика, С., НБУ.
3. Стоянов, Росен К. (2011). Медиа бележки, С., НБУ.
4. Стоянов, Росен К. (2016). Комуникационна демокрация, С., НБУ.
5. Стоянов, Росен К. (2016). Политически комуникационни практики, С., НБУ.
6. Сартори, Дж. (1987/1992). Теория на демокрацията, т. I и т. II, С., Център за изследване на демокрацията.
7. Ellis, Andrew (1986). The Psychology of Language and Communication, New York, Guilford.
8. Gerbner, George (1988). Violence and Terror in the Massmedia, Paris, UNESCO.
9. Keane, John (1994). The Media and Democracy, Cambridge, Polity Press.
Средства за оценяване:
Две курсови работи.