CCPM003 Художествени институции през ХХ в. Промени след Втората световна война
Анотация:
Курсът запознава студентите с художествените институции и практики в Европа
след Втората световна война до момента на политическите промени през 1989 г..
Какви най-общо са различията в културните политики в т. нар. „социалистически
лагер” спрямо тези в „другата Европа”? Как те се изразяват в структурата и
функционирането на художествените институции? Има ли разлики в условията на
художествената реализация в отделните страни от „социалистическия лагер”
(България, Полша, ГДР, СССР)? Как са организирани художествените институции в
страни като Франция и Федерална република Германия и по какъв начин влияят
върху художествените практики? Къде се срещат художниците от двете части на
Европа до падането на Берлинската стена – кои са международните художествени
форуми? Това е основният кръг от въпроси, които ще бъдат поставени и разисквани
в курса.
Целта на курса е да представи от днешна гледна точка различен опит в културните политики в художествената област; да разгледа съпоставително художествени институции и практики в различни части на Европа и техните промени във времето (през 1950-те, 1960-те и т. н.); да обсъди резултатите от този опит в обществената среда (монументи, архитектурна декорация и т. н.).
Преподавател(и):
проф. Ирина Генова д-р
Описание на курса:
Компетенции:
Успешно завършилите курса студенти:
1) знаят:
• студентите познават различен опит в културните политики в художествената
област след Втората световна война;
• художествени институции и практики в различни части на Европа и техните
промени във времето до падането на Берлинската стена;
• резултатите от този опит в общественото пространство, във визуалната
среда на големия град.
2) могат:
• да се ориентират в структурите на художествените и по-общо на културните
институции;
• проследяват връзките между политики, институции и практики;
• да формулират своите позиции и да ги аргументират с позовавания.
Предварителни изисквания:
• да имат основни познания в областта на културната история
• да могат да четат с разбиране текстове на някой от широко
разпространените в Европа езици
Форми на провеждане:
Редовен
Учебни форми:
Лекция
Език, на който се води курса:
Български
Теми, които се разглеждат в курса:
1 Представяне на програмата и целите на курса; задължителната литература;
работата с електронни ресурси; интерактивните форми; задачите за оценяване.
2 Ролята на изкуството в комунистическата държава. Промени в художествените
институции от края на 1940-те години и през 1950-те години.
3 Художественият обмен в „лагера на социализма” – международни периодични
художествени форуми.
4 Основни изложбени форми и тенденции през 1960-те и 1970-те години. Различия
между отделните страни (България, Полша, Румъния и т. н.) в периода на
„размразяването”.
5 Обществената роля на монументалните изкуства. Общит теми в страните с
комунистическо управление – съпоставяне на конкретни примери.
6 Обсъждане на съвременни публикации и на каталози от изложби.
7 Стари и нови международни художествени форуми в Западна Европа след Втората
световна война. Венецианското биенале и „Документа” в Касел.
8 Модерното изкуство и неговите музеи в Западна Европа – взаимодействие между
художествени практики и музеография (конкретни примери) – І част.
9 Модерното изкуство и неговите музеи в Западна Европа – взаимодействие между художествени практики и музеография (конкретни примери) – ІІ част.
10 Монументални изкуства и художествени интеграции в Западна Европа – поръчки и субсидии (конкретни примери).
11 Обсъждане на съвременни публикации и на каталози от изложби.
12 Институцията на художествената критика – форми и места на проявление. Специализираните издания на Изток и на Запад.
13 Меценати и колекционери на Запад. Художествени галерии и центрове за съвременно изкуство през 1980-те години.
14 Промени на ситуацията в комунистическите държави през 1980-те години. Художествени тенденции и практики в България извън установените художествени институции.
15 Обсъждане на студентски работи (резюмета на текстове, реферати, презентации).
Литература по темите:
ПРЕПОРЪЧИТЕЛНА ЛИТЕРАТУРА (на български език):
Димитър Аврамов. Летопис на едно драматично десетилетие: Българското изкуство
между 1955-1965. Изд. „Наука и изкуство”. С. 1994.
Чавдар Попов. Тоталитарното изкуство. Университетско издателство „Св. Климент
Охридски”. С. 2002.
Катрин Мийе. Съвременното изкуство във Франция. Университетско издателство „Св.
Климент Охридски”. С. 1993.
Каталози на изложби.
Статии от списания.
Справочници
Енциклопедия на изобразителните изкуства в България. Изд. на Българската
академия на науките. В три тома. Том I, 1980 и том II, 1987.
Хроника на ХХ век. Абагар Холдинг – София. В пет тома. Том I, 1994.
Поредицата: Съвременна българска: живопис, скулптура, графика, монументални изкуства и т.н. от 1970-те и 1980-те години.
Средства за оценяване:
презентация, реферат, дискусия / семинар, тест