OOOK055 Всекидневният свят
Анотация:
Идеята на курса е да проследи начина, по който проблемният комплекс “всекидневие” постепенно става ключово важен за късномодерното хуманитарно знание и по-специално за социологията. Анализира се преди всичко самопроблематизирането на всекидневието в контекста на т. нар. “разбираща социология”. Перспективата, от която се провежда интерпретацията: социално-научно мислене и всекидневен живот са само аналитично разчленими величини и само ако държим сметка за постоянното съотнасяне/напрежение между тях можем да получим адекватна представа за състоянието на всеки от двата термина. Сърцевината на курса не е теоретичната дисекция на понятието всекидневие. Той се интересува преди всичко от дискурсите за всекидневието в социологията, от социологическото “говорене” за всекидневие.
Така очертаната проблематика се проследява през различни мисловни фигури в творчеството на Г. Зимел, М. Вебер, А. Шютц, Х. Гарфинкъл и Х. Сакс
Преподавател(и):
проф. Кольо Коев д.н.
Описание на курса:
Компетенции:
Ще познават ключовите дебати по проблема за всекидневието в социологията на ХХ в.и от началото на ХХІ в.; ще бъдат в състояние да се ориентират в комплексната ситуация на подвижни граници между научна и всекидневна реалност; ще бъдат запознати с нееднозначното отношение между научен метод и социален предмет, между теория и емпирия.
Предварителни изисквания:
няма
Форми на провеждане:
Редовен
Учебни форми:
Лекция
Език, на който се води курса:
Български
Теми, които се разглеждат в курса:
1. Характер на курса и основни параметри. Тенденция за дефиниране на социално-научното познание в опозиция на всекидневното мислене. Двукратното раждане на социологията пред лицето на социално-научния метод: позитивизъм vs. разбираща социология.
2. Самопроблематизирането на всекидневния живот и реакциите на „разбиращата социология“. Георг Зимел и „преживяването” на социалната дистанция в немската социология от края на ХІХ и началото на ХХ в.: фигури на чуждост. Социологията като метод.
3. Схващането на Макс Вебер за методологическа работа. Как новите „гледни точки” обуславят преразглеждане на „логическите форми”. Социологията като „наука за действителността” Пренастройване на социално-научната „оптика” към анонимните социални образувания.
4. Харизма и всекидневие. Овсекидневяване на харизмата. Двойственият статус на харизмата с оглед на отношението й към всекидневния живот. Предприемачът и политикът като носители на „слаба харизма” и функцията им за преобразуване на всекидневието.
5. Алфред Шютц и феноменологичната социология на всекидневния живот. Отношението между теоретични конструкти и всекидневни типизации. Постулати, които трябва да следва изграждането на научни конструкти. Шютцовият проблем за „хомункула”.
6. Концепцията на А. Шютц за множеството реалности. Когнитивен стил на съществуване на съответната реалност. Между “света на сънищата” и “будното Аз”.
7. Семинар I.
8. Интерсубективността и генералният тезис за реципрочност на перспективите. Социалният свят като “изначално интерсубективен”.
9. Семинар II.
10. 10. Етнометодологията и проблемът за социалния ред: диалогът Гарфинкъл-Парсънс.Етнонаука и етнометодология. Работата на съдебните заседатели като ключов случай на етнометодологическа работа.
11. Ключови теми в етнометодологията: описуемост, рефлексивност, индексичност Социални практики- описуемост: въпросът за рефлексивността. Етнометоди и проблемът за етнометодологическото безразличие.
12. „Взривяващите експерименти“ на Х. Гарфинкъл. Структура и функции на етнометодологическия експеримент.
13. Общите корени на етнометодологията и на Анализа на разговори (АР): интерес към практиките на естествения език. Харви Сакс и „вършенето да се бъде ординерен“. Всекидневните категоризации и тяхното социологическо описаниe.
14. Семинар III.
15. Всекидневният разговор и неговата молекулярна сглобка. Правила на секвенцията. Молекулярната социология на Х. Сакс. Икономика на поемането на ред: права и задължения на поемане на ред в разговора.
Литература по темите:
Вебер, М. Критически изследвания по логика на науките за културата. В: М. Вебер. Смисъл и ценност.ИК „Критика и хуманизъм“. София, 1998
Вебер, М. Обективността на социалнонаучното и на социалнополитическото познание. В: М. Вебер. Смисъл и ценност.
Вебер, М. Овсекидневяване на харизмата. В: М. Вебер. Социология на господството. Социология на религията.
Вебер, М. Харизматично господство. В: М. Вебер. Социология на господството. Социология на религията. Университетско издателство “Св. Кл. Охридски”, 1992.
Зимел, Г. Чужденецът, В: Георг Зимел. Фрагментарният характер на живота. ИК „Критика и хуманизъм“. София, 2014.
Витгенщайн, Л. Философски изследвания. В: Избрани съчинения. Наука и изкуство, София, 1989.
Гарфинкъл, Х. Изследвания по етнометодология. ИК „Критика и хуманизъм”, София, 2005.
Коев, К. Елементарни форми на всекидневен живот, Изд. “Просвета”, С., 2003Коев, К. Обречени на смисъл. Всекидневността като дискурсивни възможности. Изд. "Обсидиан". София, 2012.
Коев, К. „Приложението на метода: етнометодологическата перспектива към социалния свят”. Социологически проблеми, кн. 3, 1985.
Псатас, Дж. „Етнометодологията като феноменологичен подход в социалните науки”. Социологически проблеми, кн. 2, 1993 (Специален брой, посветен на етнометодологията).
Сакс, Х. „Социологическото описание”. Социологически проблеми, кн. 2, 1993 (Специален брой, посветен на етнометодологията).
Сакс, Х."Вършенето 'да се бъде ординерен'". Социологически проблеми, кн.3-4, 2013.
Шютц, А. Дон Кихот и проблемът за реалността. В: А. Шютц. Чужденецът (съст. и превод К. Коев). ЛИК, София., 2000.
Шют., А. Завръщащият се у дома. В: А. Шют.. Чужденецът.
Шютц, А. Правейки музика заедно. В: А. Шютц. Чужденецът.
Шютц, А. Смисловото изграждане на социалния свят. Въведение в разбиращата социология (прев. К. Коев).ИК "Критика и хуманизъм", София, 2010.
Шютц, А. Структури на жизнения свят. В: А. Шютц. Чужденецът.
Шютц, А. Тирезий, или нашето познание на бъдещи събития. В: Чужденецът¬.¬
Шютц, А. Чужденецът. В А. Шютц. Чужденецът.
Средства за оценяване:
Писмени работи и участие в семинарни занятия.